Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 23:29 - Руски пътеписи за българските земи XVII-XIX век - 16те искания на българите
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1559 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Писмо двадесет и осмо
Факия, декември 1829 г.


От нямане какво да правим преди четири дни напуснахме с коне Бургас, за да използуваме чудесното време. Следвайки на юг по брега на Бургаския залив, като минахме устието на река Похуздере, се спуснахме нагоре по течението на друга рекичка на име Факидере.
Тук е прекрасно, романтично! От разклоненията на Странджа, които заобикалят долината, се леят потоци шумящи водопади. По склоновете на планината се виждат богати лозя, а по зелените пасбища пасат стада овце. Очаровани от тази картина, ние изпратихме обратно казака, за да ни донесе необходимите неща, и решихме да продължим до селото Факия и там да прекараме нощта.
Когато от височината забелязахме лежащото в долината селище, слънцето вече клонеше към хоризонта. Селото бе оживено: от една страна се връщаха стада от пасбищата, от друга пък жителите отвеждаха добитъка на водопой. Артилеристите, които квартируваха в селото, задружно и усърдно помагаха в стопанските работи.
Попитахме къде можем да пренощуваме и веднага един богат стопанин ни покани в своята къща. Там ни дадоха една стая и ето ние вече четвърти ден живеем сред тези добри българи.
Възползувах се от случая, за да опозная по-отблизо положението на този народ, така жестоко измъчен от съдбата. Попитах нашия хазяин по какъв начин може да се облекчи то и какви са оплакванията им. Той ми написа на един къс хартия исканията им. Те са изложени в шестнадесет точки. Предавам ти ги като най-добро доказателство за неволите, на които е подложен народът. Разяснение по всяка точка ще ти дам после.

1. Да бъдем свободни.
2. Сами да се съдим. Турчин да съди турчина, българин — българина.
3. Да строим църкви, когато и където искаме.
4. Сами да събираме царския данък. А харач наистина да няма, дори на хартия.
5. Вергията [4]сами да събираме.
6. Да няма спахии.
7. Никъде да няма субаши.
8. Да няма зулункярин [5], а където турчин дойде на конак [6]
, и той да си плаща.
9. Да не се убиват човеците и да не ги обират по пътищата и в конаците.
10. Да има права за всеки — както за турчина, така и за българина.
11. В съда и християнинът да може да свидетелствува, както и турчинът.
12. Да няма беглик.
13. И християнската челяд, и девойките насила ла не се помюсюлманчват и за жени да не се взимат.
14. И ние оръжие да носим, както и турците, свободно.
15. Ангария, беглик да няма и всеки да плаща колкото може.
16. Православните църкви да имат камбани.


Не са ли трогателни молбите на българите? Този обикновен списък е най-красноречиво описание на страданията на нещастния народ. Коментариите тук са излишни. Прочети го още веднъж и ще имаш най-доброто доказателство, че не само имотът, но и животът на българите са незащитени от произвола на мюсюлманите.
Тук спахията, комуто е продадено селото, взема самовластно от населението беглик, вергиат и ангария [7]
 т. е. десятък от хляба, от добитъка и от виното. Субашията се явява с удостоверение, с което е упълномощен да събира харач. Това е данък, водещ началото си от Корана. Всеки, който не е мюсюлманин и иска да се ползува от покровителството на благотворителната Порта и от правото да изповядва свободно своята вяра, е длъжен ежегодно да плаща тридесет драхми чисто сребро.
Ето какво казва Коранът, но султаните произволно са тълкували смисъла на думите от тяхната свещена книга и са увеличили този харач според нуждата. Наистина известният везир Кюприли [8] Мустафа паша с намерение да направи този налог по-малко обременителен го е разделил на трите класи: алва, евсат и една, т. е. богати, средни и бедни. Това според мене е било прекрасна мисъл, която би могло да бъде приложена и в нашите европейски държави, но в случай,че стане нужда да се увеличат старите или въведат нови данъци. Ето у нас например правителството, ръководено от човеколюбие, често се е възпирало да покачи личния данък, предполагайки справедливо, че това би тежало на мнозина. От друга страна, няма съмнение, че на много места личният данък би могъл да бъде покачен без всякакво неудобство. За това само се изисква във всички губернии общините да бъдат разделени на богати, средни и бедни и съобразно с това да се определи размерът на личния данък за всяка община, като се предостави пак на общините разпределянето на установения данък съобразно със състоянието на всеки, при условие, че членовете на общината същ” така са разделени на богати, средни и бедни.
Необходимо е само нашето правителство да измисли начин, по който да се извършва това разпределение справедливо, а не така, както става в Турция. Джизедарът или харач-башията, комуто е поверено събирането на този данък, продава на разни лица стойността на харача за една или няколко общини и ги снабдява в замяна на това с удостоверения, наречени харач-ехаджи. С тези документи в ръце събирачите тръгват по градове и села и действуват там произволно, за да си върнат с печалба платените суми. Мюфтията винаги им помага, а на него съдействува епископът и от тяхното решение зависи кого в коя класа да включат, както и следва ли според годините си да плаща вече харач.
За определяне възрастта се прилага следното средство. В случай че няма документи, доказващи възрастта, измерват с конец обиколката на шията на младежа и ако конецът е по-дълъг от разстоянието между устата и темето, младият човек трябва да плаща харач.
Българите биха били щастливи, ако нямаха друго да им тежи освен десятъка и харача, но те са подложени на всекидневни обиди и изстъпления. Не само спахиите и субашите, а и първият срещнат турчин, пътешествениците: и зулункярите, влизайки в българска къща, смятат всичко, което се намира там, за своя собственост. Законът на Мойсей казва, че човек не трябва да пожелава нито магарето, нито жената на своя съсед, а мюсюлманският закон казва: и магарето, и кравата, и жената, и синовете, и дъщерите на немюсюлманина принадлежат на мюсюлманите, ако с това те могат да разпространят вярата на Мохамед. И така всеки зулункярин, влизайки в българска къща, не само че нищо не плаща, ами се разпорежда с имота, добитъка и хората като със своя собственост, често насилствено си ги присвоява и ги откарва.
И което е още по-тъжно, българите не могат дори във вярата да намерят утеха от тези беди. Гръцкото духовенство, може би с похвалното намерение да задържи притежаваните привилегии, става послушно оръдие на турското правителство. Но това още не е всичко. Страхувайки се да не би у българския народ чрез просвета да се пробуди съзнанието за народност, гръцкото духовенство се старае по всякакви начини да спре зараждането на това съзнание и насила въвежда гръцкия език. Ето какво значение има списъкът на българските жалби, който ти изпратих. Жалко, че много от тези обстоятелства не ни бяха известни. При сключването на мира бихме могли много неща да поправим. И това според мен не би могло да се смята за вмешателство в управлението на друга държава. Поне това не би било пръв пример на такова вмешателство. Във Вестфалския трактат немският император също така е бил принуден да поеме различни задължения относно изповядването на протестантската вяра в австрийските владения и не е сметнал това за нарушение на неговите права и власт.
Сега, за да облекчим по възможност участта на българите, ще назначим консули в Одрин и Сливен и това ще донесе известно подобрение, но не ще промени гибелното състояние на този славен народ. Не може да се разбере как то е могло да трае така дълго, особено ако се обърне внимание, че турското население е малобройно и, така да се каже, е разпръснато между християнското. Това се обяснява само с факта, че българските племена, разделени едно от друго с естествените граници и разклонения на Балкана, нямат още съзнание за народност, нито силата, която дава единството. Българите от Добруджа, Румелия и Софийския и Видинския пашалък сякаш съставят отделни области, които нямат помежду си преки връзки. Дори не навсякъде се е родило още съзнанието, че независимостта може да бъде добита с общи усилия. Ако попиташ някой българин защо иска да има оръжие, ще ти отговори — за да защищава своя кът, своята къща, жена, деца. Мисълта за всеобщо въстание, чрез което да се освободи от омразното иго, като даде временни жертви, още не се е избистрила поради неговото простодушие.
Но ще дойде време и за това. От преселилите се у нас по-рано българи мнозина са получили солидно образование в Одеския лицей и в Московския университет. Други пък, от Казанлък, са били дори в Европа и са се заселили в недрата на балканските клисури със съзнанието за народност и независимост. От тях ще зависи разпространението на тези мисли сред народните слоеве и следователно — техният успех. Но аз завършвам, защото ме викат на обед. Току-що хазяинът ни поднесе едно агне, изпечено по турски. Но за това аз не съдя българите. Френската пословица казва: On devient patisseur; mais on naоt rфtisseur, баничар можеш да станеш, но готвач трябва да се родиш! Нека бъдем справедливи към турците: те се научават да са добри баничари, но имат вроденото чувство да пекат месо. Желая ти такъв апетит, какъвто е моят в тази минута.
Прощавай

 
Писмо двадесет и девето
Факия, 1829 г.

Да се върнем към българите. Ще ти разкажа как се отнася Портата с този народ. Когато тя иска да награди някого, му дава едно или няколко села, дори понякога цял санджак. Тогава турчинът прави там каквото иска и всичко това по силата на алкорана и по заповед на мюфтията. Ето ти пример. В края на миналата война, т. е. през 1811 г., баща ми бил изпратен от главнокомандуващия Кутузов при великия везир в Шумен, за да го убеди да изпрати в Букурещ доверено лице за водене на мирни преговори. Изпълнил своята мисия, баща ми тръгнал обратно заедно с един важен сановник Хамид ефенди, еничарин-ефендиси [9]
. Първото нощуване било в Разград, град богат, населен от българи. Когато наближили, те видели, че насреща им иде един кавалерийски отряд. Хамид ефенди тогава разказал на баща ми, че с този отряд ги посреща Гяур Хасан, владетел на Разград, както и на много заобикалящи го български села.
Този Гяур Хасан преди войната бил главатар на разбойническа шайка. Използувайки въстанието на Пехливаноглу, видински паша, той на своя глава опустошавал и грабил този край. Тъй като благодарение на своите подвизи имал голямо влияние навсякъде, за да спечели неговото съдействие във войната, султанът подарил на Гяур Хасан Разград и неговите околности. През време на война той се отличил с доблестта си. Навсякъде го придружазала една българка, грабната от него по-рано, известна със своята хубост, която приела мюсюлманството и станала негова неразделна другарка. Тя го следвала навсякъде. През време на обсадата на Силистра от генерал Каменски Гяур Хасан с неколцина конници успял да се промъкне в крепостта. На бърз кон, със сабя в ръце, и тя прехвърчала през нашите предни постове.
Гяур Хасан, след като оставил придружаващите го на известно разстояние, приветствувал еничарите-ефендиси. Скоро влезли в Разград. И какво мислиш? — Цялото българско население, както мъжкото, така и женското, било събрано и стояло с покорно сведена глава пред своя владетел. Гяур Хасан отвел гостите си в един разкошен павилион, построен под сянката на китни дървета. Миндери, покрити с прекрасни килими, били посипани с уханни рози и други цветя. Били доведени българки, някои от които с ветрила разпъждали мухите. Други пазели конете на двора, трети пък готвели гозби в кухнята. Гяур Хасан искал да покаже, че той е самовластен и че с християните се държи като с роби. С най-тънък, нежен, почти женски глас давал своите сурови заповеди и българите с явен страх му се подчинявали.
Ето как султаните се разпореждат с цял един подчинен народ. Какъв вой би се вдигнал, ако царят даде за владение на някой Гришка Отрепьев подвластните нему татари, като му позволи да прави с тях, каквото си иска! Но Европа, когато стане дума за Източния въпрос, забравя правилата на християнството и човеколюбието. Тя е обладана само от страх пред Русия и нейното честолюбие. Излишно е често да повтарям — Европа следва в това отношение една неблагоразумна политика. Тя не разбира, че недоволството на християнските племена в Турция е главната сила на Русия против Портата, че това недоволство може да извика най-сетне сред общественото мнение мисълта за необходима намеса на всяка цена, като се даде възможност тази мисъл да се изпълни. Най-добрият начин да се предотврати това е с общи усилия да се принуди Портата да се откаже от своите християнски владения и от остарелите и жестоки начала на исляма и да се ръководи от правилата на християнското човеколюбие. Чрез Одринския мир ние отворихме Черно море за търговията на всички нации. От това ще се ползуват всички и никой няма да каже, че ограничава правата на Портата. Ако обаче бяхме включили в трактата някое положително постановление за християните, не биха имали край виковете срещу руското честолюбие и намерение по такъв начин незабелязано да получи власт над Турция. Но какво ще приказваме за това! Те имат очи, но не виждат. Имат уши, но не чуват [...]

Прощавай.

1. Гюлхански хатишериф от 1839 г. и хатихумаюн от 1856 г. — актове само на хартия, които не донесли почти никакво облекчение на българския народ.
2. През 1827 г. Англия, Франция и Русия сключили помежду си Лондонската конвенция, с която се задължили да издействуват от турското правителство автономия за Гърция. Турция отказала да приеме предложението на трите държави и съдбата на страната била окончателно решена с руско-турската война от 1828— 1829 г. след сключването на Одринския мирен договор.
3. Авторът може би не е знаел, че висшата върховна власт се е намирала в ръцете на гърците, затова някои постъпки на висшето духовенство предизвикват учудването му.
4. След реформите вергията била един от основните видове данъци, включващ няколко данъка в едно.
5. От турското „зулум” — тирания, насилие.
6. Тук думата конак е употребена в смисъл на място за почивка и нощуване.
7. Ангарията не е данък, а феодална повинност, при която зависимият селянин през част от годината работи безплатно земите на феодала.
8. Кьопрьолю — известна фамилия в турската държава.
9. Ефенди (гр.-тур.) — обръщение към богат и почитан човек; господин.
10. Изопачено от Къркларели (Лозенград), град в Турция.


село Факия
География
Факия е разположено в
Странджа, на 17 км от границата с Турция. През селото минава Факийска река. История
Зародило се още в дълбока древност, село Факия се слави с богатата си история.

По сведения на Бошкович през 1762 година селото се е състояло от 88 къщи на българи-християни и е било независимо от друго село или град, като е плащало директно на султана данък в размер на 700 килета (около 15 тона) ечемик годишно [1].

В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.

Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода. За Момчил – цар на Родопите, хайдутин и любим народен герой, песните разказват, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено с дърва магаре през бурна река, а когато се смеел, изгасял десет свещи с един дъх. Бимбелови били така известни и почитани, че дори султан Селим позволил на един от тях привилегията да стои с шапка в присъствието на държавни владетели. През времето на османското робство Факия е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи.

През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829), Факия, заедно с Карабунар (гр.Средец) са превзети от войските на генерал-адютант Граф Пален, действал в състава на армията на Граф Дибич Забалкански [2]. Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон [3], който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия. Според Атанас Радойнов [4], изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна.

През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе, който пише [5], че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес, Факия влиза в територията на Източна Румелия. След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.

Население image   Женски зимен костюм от с. Факия, 19 век

Населението на Факия спада към етнографската група тронки. В езиково отношение селото спада към групата на западните говори, по-конкретно македонските, макар да се намира на километри от Черно море. Това е така, тъй като в миналото е имало миграция на населението от запад. Според една от теориите, село на име Факия е имало в днешно Кюстендилско, но около 10 век цялото село е било преместено от тогавашния български цар Петър I, с цел да охранява границата, тъй като е било войнишко село. Според другата теория, тази миграция се е осъществила преди около 500 години. При всяко положение, движение на хора от западния дял на България към сегашното местоположение на селото има, едно доказателство за което е специфичният говор на Факия.

От извършеното през 1885 г. преброяване на населението на Източна Румелия е видно, че по това време село Факия се е състояло от 152 къщи и 5 дюкяна. В него са живеели 702 души, от които 364 мъже и 338 жени. По етноси това население е било разделено така: 669 българи (343 мъже и 326 жени), 20 гърци (12 мъже и 8 жени) и 8 турци (5 мъже и 3 жени). За сравнение – същото преброяване на населението показва, че в Карабунар (гр.Средец) е имало 149 къщи и 8 дюкяна и население от 759 души.


Културни и природни забележителности image   Костюм на Еньова булка, 19 век

В селото е имало казарма. До остатъците от бившата казарма има възвишение, наричано от местните хора „Калето“.

В село Факия има много исторически забележителности. Една от тях са останките от руски и германски танкове (някои от тях все още функциониращи). В широколистната гора по пътя за с. Долно ябълково има разкопки на римски гробници, но за съжаление всичко е разграбено от иманярите. Въпреки това има какво да се види, защото останките от многобройните римски гробници са удивителни.

На юг от селото се намира местността Друмът. Както подсказва името, там е бил прокаран път от българския цар Петър I със запазена дължина около 2 километра. В днешно време той може да бъде наблюдаван и без извършване на разкопни работи.

Има училище, което се намира в самото начало на селото .

Облекло

Факия има много специфични народни носии – тъмносиньо мъжко облекло и гъсто бродирани богато украсени сукмани и престилки в наситени червени и оранжеви тонове. Запазени са много традиции и обичаи.

Редовни събития

Всяка година в петъка и съботата около Кръстовден (деня, в който е осветена черквата „Свети Димитър“) в село Факия има панаир, на който се провеждат борби. Също така и всяка година се празнуват Лазаровден, Еньовден и се провеждат кукерски игри.

Бошкович описва как е станал свидетел на празненство във Факия в началото на юни, 1762 година: въпреки продължителните дъждове и образувалата се кал, някои от селянките са се събрали да пеят и танцуват с „много бавни движения, държейки се стегнато за ръце и вървейки така ту напред, ту назад“.

Личности
  • Крали Бимбалов (р. 1934) – български борец, олимпийски медалист.
  • Стоян Парашкевов – журналист и активен деятел на БЗНС Пладне. Осъден на 10 години от Народния съд. Упражнявал е силно влияние върху стотици свои съзатворници чрез голямата си култура и лично поведение.





Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322800
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?