Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2016 00:51 - Народният трибун и заговорът на унижените,1918-1923, 2 част
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И на 16 ноември 1921 година ръководството на Военния съюз взе решение да извърши преврат.
Лидерите на старите буржоазни партии, обединени в Конституционния блок, след издевателствата в Долни Дъбник и Търново през септември 1922 година се убедили на практика, че мирните им средства на борба са негодни срещу цепениците на дружбашите, а след като през март 1923 ги натикали в Шуменския затвор, в тъмните кауши им просветнало, че срещу диктатурата има само едно средство...
Задължителният епитет към всяка диктатура е кървава. Колкото и да се преувеличават фактите обаче, диктатурата на Стамболийски, ако е била диктатура, то поне не е била кървава.
По време на земеделското управление са извършени три политически убийства: на Михаил Такев (24 януари 1920 г.), на Александър Греков (21 май 1921 г.) и на Пано Чуклев (8 юли 1922 г.) -както пише в повечето истории, тези убийства оставят съмнение за съучастие или подбудителство от страна на режима.
Не съм следовател, нито изследовател, само ще отбележа, че в убийството на Такев са замесени лични мотиви, междуселски вражди и анархисти - дали убиецът Донски е действал по своя воля, или е бил оръдие на чужди интереси, не знам;
чрез вестник „Анархист" обаче Федерацията на анархокомунистите поела официално отговорността за убийството на Греков (председател на Народния сговор и главен редактор на сговористкия вестник „Слово") и на бившия градоначалник на София Чуклев (който през септември 1918 година лично издал заповед за стрелба с картечници по ешелоните с ранени войници, връщащи се от Южния фронт) -възмездието на анархистите конкретно било заради „противодействие и нагли обиди срещу стачкуващите кюстендилски тютюноработници" (Греков е експерт, а Чуклев - поддиректор на „Ориент табако");
вероятният убиец, поне на Греков, според самите анархисти, е Васил Икономов, известен анархист, водач на нелегална чета - същият, който на 14 април 1925 година ще хвърли бомба върху колата на цар Борис III в прохода Арабаконак.
Но дори да остане съмнението за съучастие или подбудителство, тези три убийства едва ли могат да характеризират режима на Стамболийски като кървава диктатура (какво е истинска кървава диктатура, съпроводена с десетки, десетки хиляди убийства, ще видим след малко);
при режима на Стамболийски, според точната метафора на Георги Марков, режеха не главите, режеха само брадите им24, т.е. режимът наложил диктатурата си не чрез убийства, а чрез унижение -не кървава, a унизителна диктатура би трябвало да се нарече - диктатура на простите над интелигентните:
тъй като Конституцията не предвиждала ценз за държавните длъжности, Стамболийски, в името на народовластието, допуснал там хора полуграмотни,а простият човек на власт се превръща в простак - именно тази простащина унижавала и отблъсквала повече, отколкото страхът и физическото насилие (не случайно първо се надигнали интелигенцията и професорите),а унижението ражда омраза по-страшна от смъртта и отмъщението за това унижение, както ще видим, било страшно: за всеки отрязан косъм от брадите отрязаха посто земеделски глави25...
И така, унижението, че ги управляват прости и неуки хора, обединило умните - това били все професори: проф. Александър Греков, проф. Димитър Мишайков, проф. Янаки Моллов, проф. Александър Цанков и др.26 - и те основали тъй наречения Народен сговор,прогласили го за безпартийна, надпартийна, междупартийна организация, чиято цел е да обедини политическия, обществения, военния и научния елит - т.е. всички унижавани от „селяндурите" на Стамболийски;Кимон Георгиев - геният на превратите - свързал Народния сговор с Военния съюз и скроил заговора на унижените: Народният сговор бил мозъкът, Военният съюз - юмрукът на бъдещия преврат...
Още един смъртен враг имал Стамболийски - това били белогвардейците на Врангел, избягали в България след разгрома им в Русия -Стамболийски не само ги разоръжил и разтурил военните им формирования, той и тях унижил, като им забранил да ходят по улиците с белите си кители и сърмени еполети - за белогвардейците Стамболийски бил втори гаден Ленин, не само унижени - те били озверени...
didanov.blog.bg/history/2016/01/14/belogvardeicite-v-tyrnovo.1422394
Като казах Ленин, та се сетих за нашата Комунистическа партия - и тя била против Стамболийски, защото селската диктатура противоречала, отричала, подменяла пролетарската диктатура.
Въобще към началото на 1923 година се оказало, че правителството на Стамболийски няма приятели.
- Нашето управление не е управление, а една война - казвал самият Стамболийски, - една същинска вътрешна и външна война:война с железничари, война с разбойници из горите, с разбойници и в градовете, война с учители, война с партии, война с военна лига, война с омраза и недоверие вън от нас, война с чиновничеството, война с благонравния Св. Синод;кажете ми с кого в България не сме се скарали, кажете ми на кого не сме отворили война, за да отворим по-скоро...
Това имало своето обяснение.
Вродената подозрителност на селянина, че всеки го лъже, всеки го мами, всеки гледа да го прекара, да го мине, да го прецака (тази подозрителност се оправдала по време на войната: докато селяните гниели в окопите и проливали кръвта си за Отечеството, градските спекуланти ограбвали семействата им, богатеели и тлъстеели, разпродавайки същото това Отечество), като прибавим и предубеждението на неукия, че учените нищо не работят, не копаят и не орат, но ядат, значи живеят на гърба му като паразити - всичко това карало селяните, а също така и Съюза им, да се самоизолират, да вярват само на себе си и да се отнасят зле към всички други класи и съсловия, дори към работниците, а вземат ли такива хора властта, желанието да наложат своята воля над другите е неминуемо...
Освен това Стамболийски беше обсаден от глутница недохранени и амбициозни службогонци, лишени от скрупули и политически убеждения полуинтелектуалци, които се отличаваха само с вулгарност и алчност27 -което наливало допълнителна злъч в омразата към Земеделското правителство.
След като спечелил триумфално изборите на 22 април 1923 година (както вече стана дума, БЗНС вкарал в Народното събрание 212 депутати, всички останали партии - 33),на 12 май Стамболийски заявил самоуверено, че Земеделският съюз ще управлява още 20 години,и направил последната крачка към своята гибел: заминал за родното си село Славовица да пише новата земеделска конституция...
Отсъствието на Стамболийски от столицата било добре дошло за съзаклятниците. Определеният ден на преврата бил 9 юни, часът - 3 през нощта на 8-и срещу 9-и, сигнал за начало - угасването на тока за 4 секунди.
Да дадем сега думата на проф. Александър Цанков - душата на този преврат:
На уречения час и място, в дома на генерал Русев, се събрахме. Всички бяха точни, току-речи, че господата пристигнаха вкупом...
Всички събрани, аз неволно зех позата на председател и съобщих на господата как съм разпределил министерските места. Съставеният от мен кабинет беше в пълния смисъл на думата национален. В него бяха представени всички партии, с изключение на комунистите и дружбашите:министър-председател, министър на войната28 и временно управляющ външните работи29 - проф. Александър Цанков („Народен сговор"); министър на вътрешните работи - ген. Иван Русев, („Народен сговор"); министър на правосъдието - Боян Смилов (либерал); министър на търговията, индустрията и занаятите - Цвятко Бобошевски (народняк); министър на финансите - Петър Тодоров (радикал); министър на земеделието - проф. Янаки Моллов („Народен сговор"); министър на обществените сгради - Янко Стоянчев (демократ); министър на пощите, телеграфите и железниците - Димо Казасов (социалдемократ).
Един само отсъстваше - това бе полковник Иван Вълков. Той, както вече споменах, бе председател на Военния съюз... той бе все пак важна личност, затова на 8 юни вечерта трябваше да бъде между нас.
Къде беше Вълков през време на отсъствието си? Минаваха ми през ума нечестиви мисли. Винаги съм имал известно съмнение в неговия кураж. Той беше експонентът на оная група военни, които не се решаваха да се предприеме нищо без съгласието на царя.

А къде е царят? Докато „душата на преврата" чака тревожно „ръката на преврата", да съобщя на читателя си една странна подробност:
Още от сутринта (на 8 юни) Хр. Морфов ми съобщи - пише проф. Цанков, - че царят отсъствал от София, че по негови сведения той е в Славовица, родното село на Стамболийски.
Каква случайност?
Наистина, дали това бе случайно съвпадение? Читателю, запомни това, което ще възпроизведа, съпостави фактите и ти ще изясниш не само събитията, които следват, но ще си отговориш на въпроса случайно ли бе цар Борис на гости у Стамболийски и с негово знание ли стана превратът...
За да насочи читателя към правилното умозаключение, проф. Цанков му пояснява:
По-късно ми стана ясно, че царската визита имаше за цел да замъгли това, което ще стане, но тогава царското отсъствие от София и посещението му в Славовица, и то тъкмо на 8 юни, ни хвърли в тревога и не бих преувеличил, ако кажа - страшна.
Най-сетне вратата се отвори и той (полк. Вълков) се изправи пред нас, часът трябва да беше 11 - 12. Аз се успокоих, успокоиха се и другарите ми.

Подозренията на проф. Цанков се оказали основателни.
- Царят ми назначи среща чрез полковник Драганов30 - разказва самият Иван Вълков. - Срещата се състоя в Зоологическата градина в една стая, където ме заведе директорът на градината. Там заварих царя. Той веднага ме попита:

- Какво става с армията?

Аз отговорих, че настроението сред офицерския корпус е такова, че може да се изрази в нежелателна проява спрямо правителството на Стамболийски.
Монархът възрази, че трябва да спрем такава проява, но когато му казах, че въпреки нашите усилия не можем да спрем офицерството, и го попитах какво да правим, тогава той вдигна ръце и направи такова изражение на лицето си, което за мене означаваше, че и той не вижда друг изход...
Централното управление (на Военния съюз) направи от този факт заключение, че царят няма да бъде против преврата, и няколко дни по-късно определихме и точната дата - нощта на 8 срещу 9 юни.
На 10 юни излезе указ за моето назначаване (за министър на войната), по този повод се представих на царя. Първите му думи бяха:
- Вие спасихте България и трона...31
И тутакси го повишил в чин генерал-майор...

За ролята на цар Борис в Деветоюнския преврат нарочно дадох думата на главните участници в преврата, а не на неговите жертви - за тях няма съмнение, че става дума за една конспирация, възглавявана от царя32.
Но да продължим разказа на проф. Александър Цанков:
По предварително изготвения план и според дадената заповед войските от Софийския гарнизон трябваше в 2 часа след полунощ да се изтеглят от казармите и да влязат в действие. Предвидено бе до 4 часа сутринта всичко да бъде свършено.

Всичко се извърши точно по плана и машината на конспирацията функционираше с точността на часовник.
Преди всичко и най-напред трябваше да се заемат пощите, телеграфите, телефонните централи и железопътните гари. Те бяха заети още в 2 и половина часа. Бидоха изолирани от телефонни съобщения дворецът, министерствата, частните министерски домове; прекъснаха се всякакви частни телефонни разговори.
Пехотата зае всички изходни и входни улици и пътища. Малки картечни отделения бяха заели главните кръстопътища в града. Полицията бе изолирана.
Домовете на министрите бяха блокирани, те спяха спокойно, без да сънуват, че са под домашен арест.
Така безкръвно и без жертви се извърши всичко.
В дома на генерал Русев привидно всичко бе спокойно. Тъмна и безлунна нощ покриваше престолния град. Гробна тишина! София като че ли бе умряла, улиците пусти, никаква жива душа - ни човешка, ни животинска, не се мяркаше. А ние само мълчехме и слухтяхме. Зловещата тишина потискаше нашите души: главите ни в тия дълги и мъчителни часове бяха под бесилката.
В 4" сутринта, току-що се беше съмнало, чухме мощно ура. Ето го Дамян Велчев, облечен във военната си униформа, влезе при нас и, както му е редът, удари крак, взе стойката на офицер, който рапортува на по-висшето началство, и се обърна към полковник Вълков:
-Господин полковник, делото е завършено с пълен успех. Властта е овладяна. Армията изпълни отечествения си дълг, може да се поздравим.
Поздравихме се, разцелувахме се...
Малко след 5 часа, слънцето току-що бе огряло гребена на Витоша, потеглихме за двореца „Врана". С два открити автомобила, ескортирани от един ескадрон от царската гвардия. Пътувахме с бавен ход. Столичани още спяха.
Стигнахме пред входната порта на царското имение. Часът вероятно беше 7 сутринта.
Полковник Александър Цанев, той командваше военната част, която ни придружаваше, извика царския камердинер, който стоеше изумен пред входа, и със спокоен, но заповеднически тон го запита:
- Тук ли е Негово Величество?
- Да - отговори прислужникът.
- Доложете на Негово Величество, че новият министър-председател желае да се яви на доклад.
-Слушам - бе отговорът на камердинера и изчезна.
След няколко минути той се върна, пребледнял, изплашен, задавен от страх, заеквайки в говора, съобщи, че царят наистина бил в спалнята си, но в момента го няма, нямало ги и княгините...
Лично аз се видях в чудо. Къде беше цар Борис? Очевидно се криеше. Защо се е скрил? Отговорът е прост и ясен: да печели време и да даде вид, че е безучастен, че чисто и просто е изнасилен от превратаджиите.
Ако ни остави в това глупаво положение - не се ли проваля превратът? Изпотих се и тръпки лазеха по снагата ми. Не бях в състояние нищо да мисля.
Часът наближава вече 8.
Докато професор Цанков чака, да видим какво прави царят. Разказва Иван Багрянов33, който бил тогава адютант и личен приятел на цар Борис:
Срещу 9 юни, във Врана, след вечерята поседяхме малко и аз си отидох в стаята, а царят остана в кабинета си. След полунощ той ме събуди:
- Ставайте! Я вижте какво става в София, хората преврати правят, а вие спите като дете...
- Какъв преврат сънувате?
И царят ми разказа как е започнала и как се развива акцията по преврата.
- Значи от по-рано вие сте знаели за тази авантюра?
- Не... научих по телефона... - каза той след малко колебание и добави: - Хайде да се разходим по полето и да видим какво трябва да се прави...
Аз се облякох и излязохме навън, из пътя той ме попита как да постъпи, когато дойдат да искат да подпише указите.
- Ако искате моя съвет, той е следният - казах аз. - Виждате оттук гара Нови хан и дежурния локомотив, който пуши там. Ще отидем за два часа в Пловдив, където е големият гарнизон. Цялата войска ще тръгне с вас. Ще отправите до превратаджиите ултиматум в срок от 24 часа да напуснат пределите на България. Уверявам ви - ще избягат като плъхове.
- Седнете тук и ме чакайте! - разпореди се царят. - Аз ще отида ей в онази висока трева да помисля.
Царят бе на 20 крачки от мен. Нямаше вид на човек, който мисли много. Сегиз-тогиз отскубваше някой стрък трева и я слагаше в устата си... След около половин час видяхме една кола, която обикаляше. Царят изсвири с уста и замаха с шапката си.
- Моето решение е взето - каза царят и се качи в колата.
Може би читателят си е помислил, че цар Борис се е втурнал към гарата на Нови хан, за да подкара локомотива с пълна пара към Пловдив...
Не, читателю. Гледай сега нататък какво театро се разиграва.
Часът трябва да беше 9 - разказва професор Цанков, - цар Борис, смутен, блед и с уморен поглед се яви пред нас. Държейки неподписаните укази, започнах:
-Ваше Величество, армията в изпълнение на своя отечествен дълг свали правителството на Стамболийски, поднасям Ви указите за оставката на старото правителство и назначаването на новото, което ще имам високата чест да председателствувам. Моля, Ваше Величество, да одобрите тази смяна.
И сложих указите отпреде му на масата. Той ги отмести, без да ги погледне:
- За съжаление, това не мога да сторя. Не мога да одобря този акт. Аз искам да остана настрана, не ме намесвайте, не ме правете съучастник в тая работа...
- Не направите ли това - казах аз, - България трябва да бъде република. България е готова за република.
- Не- отвърна той, - не мога да бъда конспиратор...
Тогава, па и по-късно, не можех да си дам сметка царят преструваше ли се и театралничеше, или наистина бе смутен и нерешителен...
Нашият словесен двубой трая цели 4 часа... упорството му видимо отслабваше и след нова кратка полемика той подписа указите, стана от стола си и хвърли на масата перото, което сложи подписа си, и извика:
-Аз вече не съм цар!
Скочих аз от мястото си, инстинктивно, без да си давам сметка за приличие, хванах царя за раменете и отвърнах:
-Напротив, Ваше Величество, вие сега ставате истински цар на българите!
Царят повидимому се успокои и дори се трогна.


Изглежда, Цанков преувеличава терзанията на царя. Багрянов, който присъствал там и който много добре познавал душата на Борис, казва:
- Той подписа указите най-спокойно и властогонците потеглиха доволни за София.34
На следващия ден страната била засипана с хвърчащи листове: МАНИФЕСТ
КЪМ  БЪЛГАРСКИЯ  НАРОД
Българи!
Толкова желаното и тъй дълго очакваното проваляне на едно насилническо и развратно правителство, каквото бе това на Александър Стамболийски, най-сетне е дело свършено...
Една власт, която издига насилието... която години наред най-безогледно потъпква правата и свободите на народа... която насаждаше съсловна омраза... такава власт не можеше да бъде търпяна повече...
Народното негодувание намери израз в смелостта и решителността на народа...
Новото правителство, поемайки тежката отговорност да управлява... заявява, че редът в страната ще бъде запазен на ВСЯКА ЦЕНА.
Всеки опит за смут, всяко подстрекателство... всяко посегателство... ще бъдат немилостиво наказвани.
На армията, жандармерията и на полицията е дадена заповед БЪРЗО, РЕШИТЕЛНО И НЕУМОЛИМО С ВСИЧКИ СРЕДСТВА ДА ПОТУШАТ всеки опит...
Излязло из средата на народа... правителството апелира за широка подкрепа от всички. Гражданството, подкрепяйки правителството, подкрепя България.

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

София                                                              (Следват подписите на всички министри
10 юни 1923 г.                                                                               от правителството на
проф. Ал. Цанков.)

Публикувам извадки от манифеста на проф. Цанков не само като шедьовър на демагогията (ще видите какви права и свободи ще даде на народа правителството, „излязло от средата на народа"...), но и за да могат при нужда да си го преписват някои сегашни и бъдещи правителства.
Читателят сигурно вече се пита тревожно: А къде е Стамболийски, какво става с него по това време?
Като научил за преврата, Стамболийски изтичал при радиопредавателя, за да се свърже с министрите в София. Апаратът се оказал повреден.
Стамболийски си спомнил, че предишния ден, при посещението си при него, цар Борис поискал да говори по радиостанцията и отишли в стаичката двамата с адютанта му майор Скотунов.
Преди години - пише Лулчев на 23 юли 1938 година - аз по тоя въпрос бях говорил с царя и исках да ми признае вярно ли е, че той е развалил тогава радиопредавателя и неговият офицер взел патроноводителя на картечниците...
Той тогава призна, че е работил с радиото, но отказа категорично да го е развалил или пък да знае неговият офицерда е правил това...35
(Царят не знам, но майор Скотунов е бил посветен в заговора, така че... И картечницата, тя била само една, наистина се оказала негодна да стреля.)
Имал ли е Стамболийски охрана?
Невъзможно бе да се организира охрана на Стамболийски поради нежеланието му да има такава - оправдава се министърът му на войната Муравиев. - През 1923 г., когато беше в Женева, федералната полиция съобщи, че пристигнала група македонци (хора на ВМРО) да го убие. Предложи да му организира охрана. Той отказа категорично, началникът на полицията му поиска подписана декларация, че се е отказал...
Същата година на моя отговорност наредих да се купи една малка бронирана кола, която можеше да предпази от куршуми и бомби. Помолих го да се качи в колата и когато стигнахме до Министерския съвет, казах му, че е поръчана за него и че е бронирана. Той нищо не каза, слезе и не се качи вече в нея.
В началото на май 1923 г. реших да организирам един малък отред, който под предлог на маневри щеше да се намира в околностите на Славовица. Поръчах специално да не се явяват пред Стамболийски. Но той научил и заповядал войската да се върне там, откъдето е дошла - той не можел да се излага пред своите съселяни...36
Странно, наистина, за един диктатор, особено ако си припомним с каква охрана ходеше Стамболов: Двама отпред, двама отзад, по двама отстрани. Твърде често и пристав с тях. Подир файтона му цяла ескорта от конни стражари...
Все пак Стамболийски е имал охрана: щом чули за преврата, от околните села към вилата му се стекли повече от 1500 селяни. Те отблъснали войсковата част, която нападнала вилата, предвождана от съученика на Стамболийски полковник Славейко Василев.
Селяните, въоръжени с пушки, брадви, коси и тояги, предвождани от Стамболийски, стигнали до Пазарджик и спрели: през нощта щяла да се пролее невинна кръв - рекъл Стамболийски.
През нощта обаче откъм Пловдив пристигнала пехота, кавалерия и артилерия - и селската войска била разбита.
Стамболийски казал на селяните да се разотидат, за да не ги избие войската, и останал само с брат си Васил. Два дни се крили братята из лозята около Славовица.
Докато войската на полковник Славейко Василев претърсвала околността, на 10 юни капитан Харлаков бе извикан във Военното министерство от генерал Вълков, в чийто кабинет завари новия министър-председател Александър Цанков и министъра на външните работи Христо Калфов.
Генерал Вълков изведе капитан Харлаков в чакалнята и му заповяда да потегли с отряда си за Саранбей и оттам за Славовица, където да влезе в подчинение на полковник Славейко Василев:
- Стамболийски да не се докарва жив в София, щом се залови, да се екзекутира веднага! В противен случай отговаряш с главата си!37
На 13 юни, преоблечен като търговец на дърва, Стамболийски влязъл в село Гулак да купи хляб и да разбере какво става, но селяните в кръчмата го познали по високия му ръст, обградили го и го вързали.
- Аз чаках подкрепа от вас - казал Стамболийски, - а вие излязохте Юди Искариотски.38
Славейко Василев се свързал веднага по телефона с Цанков и Вълков - съобщил им, че Стамболийски е заловен.
Тутакси пристигнал капитан Харлаков, скарали се с полковник Славейко Василев - чия да бъде честта да отведе високопоставения пленник в София, генерал Вълков обаче заповядал по телефона на Славейко Василев да предаде пленника на капитан Харлаков, капитан Харлаков качил Стамболийски на един военен автомобил, но вместо към София, запрашил обратно към Славовица, оттам изпратил телеграма до Военното министерство:
„Автомобилът, който караше Стамболийски, нападнат от въоръжени селяни, Стамболийски отвлечен".
Генерал Вълков отговорил:
„Направете всичко възможно за издирването му и да бъде доведен под силна охрана в София".
Във вилата на Стамболийски вече се била настанила четата на скопския войвода Величко Вилянов - Чичето и чакала.
Капитан Харлаков се изправил пред Стамболийски и му прочел смъртната присъда от името на ВМРО и Военния съюз и казал на офицерите:
- Вие не си цапайте ръцете с кръв, македонците ще свършат тая работа.
И настъпила „нощта на ножовете"39.
За тази нощ по-добре би било да не разказвам. С много зверства се срещнах, докато събирах истории за тези „Хроники", но убийството на Стамболийски надминава всички по жестокост.
Затова моля по-чувствителните си читатели да прелистят тази страница, без да я четат, и да продължат нататък...
Македонците се нахвърлили върху Стамболийски, започнали да го яздят като кон, викайки:
- Ти язди България три години, нека и теб да пояздим...
За да препуска по-бързо нагоре-надолу по стълбите, пришпорвали го с ножове и щикове. (Повече от 90 прободни рани имало по тялото му.)
После му отрязали ушите, почнали да секат един по един пръстите на ръцете му... рязали филета от бедрата му, драли ремъци от кожата му, отсекли дясната му ръка до лакътя и му биели шамари с нея...
Довели и брат му Васил - рязали го и него парче по парче пред очите му.
Умирающ, Стамболийски успял да напише на стената с кръвта на отрязания показалец на лявата си ръка: 12 ч. 14 юни 1923. Cm.
На 15 юни сутринта Харлаков изпратил нова телеграма до Военното министерство:
„Преследван и застигнат, избягалият бивш министър-председател Ал. Стамболийски при съпротива падна убит на място".
Тук следва нещо много странно, читателю. На същия 14 юни около вилата край Славовица бил забелязан да се мярка странен човек, офицер, криел се зад лозите, слухтял край вратите, надничал през прозорците...
Това бил инспекторът на царските дворци Димитър Генчев, смел и доверен до пълна преданост човек на цар Борис.
По време на Народния съд през 1945 година, в деня преди да прочетат присъдите, Муравиев го попитал40:
- Какво правихте на 14 юни във вилата край Славовица?
- Отде знаете? - запита той разтревожен и пребледнял.
- За какво бяхте пратен там?
- Имах поръчение от царя да направя всичко възможно за спасяване живота на господин Стамболийски.
- И какво сте направили? Вие сте стояли и сте само наблюдавали. Крили сте се. Не сте се обадили никому.
- Не можеше нищо да се направи. Харлаков беше опасен човек. Даже аз се опасявах от него и се крих, спах сред лозето.
- Генчев, Генчев, за да спасите името на царя, вие и сега лъжете, защото са ви пратили в Славовица, за да констатирате смъртта на министър-председателя Александър Стамболийски...
- Моля ви, не ми задавайте повече въпроси... - казал Генчев и затворил устата си завинаги, написал на едно листче молба до съда: да бъде разстрелян, а не обесен.
Разстреляли го.

Заровили труповете на братята Стамболийски близо до вилата. Селянин открил случайно плиткия гроб. Четниците на скопския войвода убили нещастния откривател и погребали втори път телата на братята по-далече от вилата, в лозята.
На другия ден Харлаков (или Славейко Василев) им заповядал да погребат братята още по-далече, край Марица, но за да не ги разпознаят (или да не вземат да възкръснат?), отрязали им главите.
Марица придошла и отнесла труповете. Къде са главите им - не се знай...
Слухът за убийството на Стамболийски прелетял границите на България, заприиждали чуждестранни журналисти, палачите, правейки се на опечалени, ги развеждали из вилата и наоколо, показвали им празния гроб:
- Ето, хора на Стамболийски откраднаха тялото му...
Дълго след това селяните чакали да се яви възкръсналият Стамболийски, чакат и до днес...


Стeфан Цанев
Български хроники: Поема. 1878-1943. Том 3 http://ekipirane.com

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Стивън Констант, „Фердинанд Лисицата", с. 375.

3 Гледай приятеля си, той не е глупак като тебе!

4 Стефан Груев е син на Павел Груев, който през 1916-1918 г. работи в Тайния кабинет на цар Фердинанд, а от 1940 г. е началник на личния кабинет на цар Борис III; осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г.; тогава Стефан следва в Женева, не се завръща в България, отива в Париж, работи 26 г. в сп. „Пари Мач", а също в радио „Свободна Европа" и Би Би Си.

5 Борис е бил на 24 години.

6 Констан Шауфелбергер, „Борис III, човекът и царят", 1992 г.
7 Любомир Лулчев (1886-1945), „Тайните на дворцовия живот", 1992 г.

8 Цар Фердинанд, „Съвети към сина", 1991 г.

9 Граф Робер дьо Бурбулон, цит. съч.

10 Търновската конституция не е предвидила абдикация, макар че по ирония на съдбата и двамата ни първи владетели Батенберг и Фердинанд абдикират, а не умират (четвъртият - Симеон II - бе изгонен), от което формално следва, че докато е жив, князът (царят) е в правата си; и когато Фердинанд отправял многократно сърцераздирателни молби до сина си „да посети поне веднъж любимата си България", Борис бе твърде съобразителен - пише възпитателят му Констан Шауфелбергер, - за да не отгатне истинската мисъл и тайното желание на Монарха, който неспирно ще прави интриги и заговори, за да седне отново на трона - затова нито веднъж не му разрешил да се върне.

11 Вестник Земеделско знаме, 2 октомври 1919 г.

12 Съгласно Ньойския договор сръбските войски окупирали Царибродско, Босилеградско и Струмишко през ноември 1920 г.; в някои писания се прокрадва лъжата, че Западните покрайнини били отстъпени на Сърбия от Стамболийски с Нишкото споразумение от 23 март 1923 г.

13 Александър Цанков (1879-1959), „Моето време" - мемоари; започнати на юни 1945 г. в Бадгащайн, Австрия, завършени на 8 март 1949 г. в Буенос Айрес, Аржентина; публикувани 2001 г. в София, България.

14 Александър Цанков, цит. съч.

15 Стефан Груев, „Корона от тръни".

16 Из Закон за допитване до народа..., 14 октомври 1922 г.

17 Радославовото правителство, управлявало от 4 юли 1913 до 8 юни 1918 г., било арестувано още през ноември 1919 г., Радославов бил осъден на доживотен затвор, но още преди това избягал в Германия; присъдата му не била отменена дори от сговористкото правителство, амнистирало неговите министри през 1924 г., и той умрял в изгнание през 1929 г.

18 Реч на Стамболийски в Народното събрание.

19 Сръбска четническа организация, тероризираща българското население в Македония и преслед-ваща четите на ВМРО.

20 Георги Марков (1946), „Камбаните бият сами", 1994 г.

21 Георги Марков, цит. съч.

22 Из писмото-предупреждение на Тодор Александров до министъра на вътрешните работи Александър Димитров.

23 Георги Марков, „Парола „Сабя". Заговорите и превратите на Военния съюз", 1992 г.




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322718
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?