Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2016 23:34 - Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1801 Коментари: 5 Гласове:
8

Последна промяна: 04.09 12:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


www.bghistory.info

Една след друга под властта на персите падат Лидия, Вавилония, Асирия, Сирия и Палестина, след което в 529 г. пр.н.е. Кир предприема поход срещу скитското племе масагети.

На запад морето, наричано Каспийско, опира в Кавказ, а към зората и изгрева на слънцето следва обширна неизгледна равнина. От тази именно обширна равнина немалък дял владеят масагетите, срещу които Кир пожелал да воюва, подтикван от много, и при това силни подбуди: неговото рождение най-напред — той вярвал, че е нещо повече от човек, после — успехите, които добил в досегашните войни. Защото накъдето н да се отправел Кир да воюва, не било по силите на никое племе да избяга.

По това време масагетите били управлявани от жена — Томира й било името, която след смъртта на своя мъж, царя, станала царица. Кир започнал да ухажва тая жена чрез пратеници, уж че искал да се ожени за нея, ала Томира отблъснала предложението му, догаждайки се, че той ухажвал не нея, а масагетското царство. Тогава Кир, понеже не му провървяло с хитрост, потеглил открито с войска срещу масагетите и като дошъл при реката Аракс, заел се да строи мостове за преминаването й, а също и да укрепя с кули лодките, които щели да подсигуряват прехвърлянето на другия бряг.

Кир бил зает с тази работа, когато Томира изпратила при него вестител да каже: „Царю персийски, спри да хвърляш усилия за онова, за което ги хвърляш! Та ти не би могъл да знаеш дали ще е в твоя полза то, когато бъде завършено. Спри се, царувай над това, което е твое, и имай търпението да гледаш как по нашите земи ние се разпореждаме. Но ти надали ще поискаш да се вслушаш в тези ми думи и би сторил всичко, само да не си в мир и спокойствие. Е, ако е тъй непреодолимо желанието ти да премериш сили с масагетите, хайде, остави труда по укрепяването на мост през реката. Ние сами ще се оттеглим на три дни път от нея, тогава я премини и навлез в нашите земи. Ако ли пък предпочиташ да ни пресрещнеш за бой на ваша земя, ти по същия начин се оттегли!“ Като чул това, Кир свикал персийските първенци и когато се събрали, обявил пред тях каква е работата, понеже искал съвет как да постъпи. Всички мнения се схождали в едно — да дочакат Томира и войската й на персийска земя.

Но лидиецът Крез, който присъствал, не одобрил този съвет, а изказал мнение, противно на предложеното: „Царю — рекъл той, — още когато Зевс ме предаде в ръцете ти, дадох дума, че според силите си ще отбивам всяка погрешна за твоя дом стъпка. Моята ужасна участ ме поучи. Та ако мислиш, че си безсмъртен и че командваш войска от безсмъртни, тогава не би имало защо аз да ти давам съвети. Но ако не си забравил, че и ти си човек и че властваш над себеподобни, най-напред знай това, че има колело на човешките съдбини и то, въртейки се, не оставя едни и същи да преуспяват. Що се касае до онова, което ни предстои, моето мнение е обратно на изказаните. Защото, ако ще срещнем враговете на персийска земя, ето каква опасност крие за тебе това: загубиш ли битката, губиш цялото царство, тъй като, ако победят масагетите, не ще и съмнение, те няма да се върнат в обратна посока, ами ще продължат срещу твоите владения. А ако победиш, победата ти не ще бъде толкова голяма, колкото ако би преминал, победил и погнал масагетите на тяхна земя. От едното до другото има разлика, понеже, победил веднъж неприятеля на отвъдния бряг, ти ще нахлуеш право в царството на Томира. А освен това позорно и нетърпимо е не друг, а Кир, синът на Камбис, да се огъне и даде път на една жена. И тъй, моят съвет е да преминем на другия бряг и да напреднем дотам, докъдето те се отдръпнат, а после да се постараем да ги съкрушим по следния начин: както научавам, масагетите не познават благата на персите, не са вкусвали от големите наслади в живота им. Нека предложим тогава на тия мъже богата гощавка в нашия стан, като наколим щедро и приготвим овце в изобилие. Нека освен това има стомни със силно вино и всякакви лакомства в изобилие. Подготвим ли всичко, ще оставим в стана най-слабата ни войска, а останалите ще се оттеглим назад към реката. Ако не се лъжа в очакванията си, щом видят многото блага, масагетите ще им се отдадат и оттук нататък за ще остане да покажем на какво сме способни.“

Тия две противоположни мнения били изказани и Кир, като отхвърлил предишното, одобрил съвета на Крез и заповядал да известят на Томира да се оттегли, понеже той щял да премине реката. Както била обещала, тя наистина се оттеглила. Тогава Кир поверил Крез в ръцете на сина си Камбис, когото определил да наследи царството, заръчал му да цени много и да покровителства Крез в случай, че походът отвъд реката се провали, и след тая заръка отпратил и двамата в Персия, а сам преминал с войниците на другия бряг.

Но през нощта подир преминаването на реката в земята на масагетите в съня на Кир се явило видение: присънило му се, че най-големият син на Хистасп има на раменете си криле и че с едното крило хвърля синка над Азия, а с другото — над Европа. Хистасп, синът на Арсам, бил от рода на Ахеменидите. Най-големият от синовете му бил Дарий, който по това време нямал повече от двадесет години, и тъй като възрастта му още не му позволявала да участва в походи, го оставили в Персия. Та щом Кир се пробудил, замислил се веднага над съня и понеже му се сторил важен, повикал Хистасп, а когато останали насаме, рекъл: „Хистаспе, твоят син е заловен в заговор против и моята власт, А че зная това с положителност, ще ти докажа. Боговете се грижат за моята сигурност, те отрано ми посочват всяка заплаха. И ето че миналата нощ в съня си видях най-големия ти син, на раменете с криле, да хвърля с едното сянка над Азия, а с другото — над Европа. След такъв един сън и дума не може да става, че той не заговорничи против мен. Затова тръгни по най-бързия път обратно към Персия и бъди готов да доведеш сина си на разпит, когато се завърна след завладяването на тези земи.“

Това казал Кир, понеже мислел, че Дарий заговорничи против него. Но божеството предизвестявало, че сам той ще умре там и тогава, а царството му ще премине у Дарий. Хистасп отговорил тогава: „Дай боже да няма, царю, човек в Персия, който да заговорничи срещу тебе! Но ако има, дано начаса погине! Та ти от роби, над които господарстваха други, направи персите свободни, господари над всички. Щом твоят сън известява, че синът ми подготвя срещу тебе преврат, предавам ти го да сториш с него, каквото пожелаеш.“ Подир тези си думи Хистасп преминал отново реката и поел обратно към Персия, за да надзирава там сина си Дарий до завръщането на Кир.

А в това време Кир настъпил на един ден път от реката и се заел да подготви всичко по съвета на Крез. После се оттеглил с боеспособните си войски назад към Аракс, като оставил на място само негодните си войници. Скоро масагетите с една третина от войската си нападнали оставените от Кир перси, които дали отпор, но били избити. И масагетите — нали се били справили вече с противника, щом видели пред себе си трапезата, веднага насядали да пируват. Яли и пили до насита, сетне изпозаспали. Тогава персите ги нападнали и избили мнозина. Ала много по-голям бил броят на заловените в плен, сред които попаднал и синът на царица Томира на име Спаргапис, командващ масагетската войска.

Щом царицата узнала за случилото се с войската и сина й, изпратила при Кир вестител, който да каже: „Кръвожаднико Кире, не се възгордявай от тази сполука, защото ти победи моя син не в битка, гдето по-силният побеждава, а го помами с отрова — със сока на гроздето, от който, като слезе по тялото ви, вие така полудявате, че от устата ви излизат безсрамни мисли. А чуй сега и приеми добронамерените ми слова: върни ми сина и напусни безнаказано тези земи, макар да се погаври с една трета част от войската на масагетите. Не го ли сториш, кълна се в Слънцето — господаря на масагетите, че аз ще утоля, колкото и да е ненаситна, жаждата ти за кръв.“ Когато донесли тия думи на Кир, той не им обърнал никакво внимание. Спаргапис пък, синът на царица Томира, като го отпуснало виното и разбрал докъде бил стигнал в позора си, измолил от Кир да снемат оковите му и, щом ги свалили и освободили ръцете му, посегнал на живота си. По такъв начин намерил смъртта си синът на Томира, а тя, понеже Кир не послушал съвета й, събрала цялата си войска и се нахвърлила върху него. От всички битки, ставали някога между варвари, мисля, че тази е била най-ожесточената. Научих също и как е преминала тя: отначало двете войски пуснали от разстояние стрелите си една срещу друга. После, когато стрелите в колчаните се привършили, смесили се в ръчен бой с копия и мечове. Той продължил доста. Нито едните, нито другите желаели да отстъпят, ала накрая масагетите надделели и изтребили голяма част от войската на персите. Там също паднал убит и Кир, след като царувал всичко двадесет и девет години. Тогава Томира напълнила един мях с човешка кръв, наредила да намерят трупа на Кир сред убитите перси, а когато го открили, тя потопила главата му в меха, поругавайки мъртвото тяло с думите: „Аз те победих в боя и останах жива, но ти ме погуби, като улови сина ми с измама. Ала аз изпълних мойта закана: утоли сега жаждата си за кръв!“

Херодот - новели

Допълнения:

Йордан споделя за масагетите, че те са част от гетите, а и, че град Томи (в Добруджа) е основан от масагетската царица Томира. Нейното име е сродно на тракийското Тамир. Синът на Томира носи името Спаргапий, то показва близост с тракийското Спарка, Спарга.

 

Името Томи има различни обяснения. Все пак Йордан казва, че царица Томира построила Томи и го нарекла на себе си. (Getica, X.62)

По отношение на понятието Скития и скити, достоверен свидетел е римският поет Овидий, заточен в Скития. Скитските племена, обитаващи тази страна и между които той е живял, са се наричали беси, гети и одриси. Скитският град, в който Овидий е живял, е бил гетският град Томес.

За Персийските походи срещу скитите

И за тях д-р Ценов дава повече от достатъчни данни, че се провеждат на Балканите, а не в днешна Южна Русия.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ - Г. Ценов

"Живеещият в 6 в.сл.Хр. историк и хронолог на готите - Йордан ни разказва малко
по- подробно за този поход на Кир срещу мизийците. Тези мизийци обаче са
идентични с гетите, древните траки. Тяхната земя се нарича Скития.

След дълго време, почти 630 г. след троянската война, както свидетества Трог Помпей, персийският цар Кир повел злополучна за него война срещу гетската царица Томира.Тя се оттеглила в онази част на Мизия, която чрез промяна на името нарекла от Голяма Сктия или съответно Мала Скития. В тази земя на мизийския бряг, на Понта, тя построила град Томес (Томи2), наречен на нейно име.
По късно персийският цар Дарий, синът на Хистасп, изисква с молби и заплахи дъщерята на готския цар Антир за жена. Готите презрели сродяването с Дарий и изпратили неговите пратеници обратно.

Херодот нарича тракийските народи гети (готи) - скити. Той пише относно гореизброените обстоятелства следното:
„Когато Кир се справил с този народ (вавилонците), му се прийскало да подчини и масагетите.Те били многоброен, войнствен народ и живеели на изток от р. Араксес (Абраксес - Хебрус - Марица) ... Те са считани също за скитско племе.(
I, 201)
„Дрехите и начинът на живот на масагетите са подобни на скитските.(
I, 215)”
„След завладяването на Вавилон, се е състоял походът на Дарий срещу скитите.”(
IV, 7, 1) - свидетелства Херодот.
Дарий тръгва по суша към Халкидон, който се намира на азиатския бряг на Мраморно море, преминава с кораб Мраморно море и слиза на брега в Тракия. След това персийският владетел преминава р.Марица (Абраксес), наречена от Херодот- Истрос и пристига до р.Арда, приток на р.Марица. Херодот пише по този повод:„Дарий пристига до една друга река - Артескос, която тече през земята наОдрисите”. (
IV 92). Река Арда тече през земята на одрисите, от тук Дарий започва
своя поход до р.Вардар.
В този поход персийският цар има работа със следните скитски племена - агатирси, живеещи в Родопи до р.Марис (Марица), неури, меланхлени, будини или водини, гелони, агриани, добери, одоманти, като всички тези са македонски народи. Имената на тези народи са се запазили в имената на днешните македонски градове, като Неврокоп на Нестос, Мелник на р.Струма, Воден в долината на р.Бистрица, Гелон в днешното с.Наколия (Наколец) на Преспанското езеро. Освен тях са споменати, като скитски още и следните народи - пеоцини (Пехчево), серий (Серес), одоманти (Удово), агриани (Охрида) и дебери (Дебер или Дибра). Тези народи Дарий не могъл да подчини, но имало опасност да бъде победен, затова той тайно се върнал обратно през Сестос към Херсон (днес п-в Галиполи).
Херодот пише по този повод:„Дарий преминал през Тракия, през Сестос достигнал до Херсон. От там той с
кораб отишъл в Азия, като оставил пълководеца Мегабаз да ръководи армията.” (
IV, 143). Херодот продължава по- нататък:
„Дарий заповядал на Мегабаз да подчини пеоните и да ги откара в плен от техните земи, намиращи се в Европа, към Азия.” (
V, 12).
Пеония се намира на Стримон (Струма)...
Под Пеония в древността се е разбирало централна Македония или земята при средна Струма и Вардар.

 



 




Гласувай:
8
0



1. iliyanv - Гети седнали на маса
12.10.2016 07:39
Прокопий, "Историята си войните" :
1. "the Massagetae whom they now call Huns"/ "Масагетите, КОИТО ДНЕС НАЗОВАВАТ Хуни"
Основата на името на гетската царица е скитската дума "МИР". Какво ли означава тази древна и непозната дума?
цитирай
2. didanov - интересна дума Илияне
12.10.2016 09:50
която със сигруност е доста древна..сещам се за амазонската царица Мирина (основала град Смирна), която загива в Тракия в битка с тракийския цар Мопс и неговите скитски съюзници.(около 1240-30г. пр.н.е.)
освен това "Толстов цитира Худуд ал-Алем, който пише: „Гур-гандж е град в Хорезъм, неговият цар се нарича мир на Гургандж“. Пак според Толстов един от царете (мир, емир) на Хорезъм носел името „Вазамар“"
цитирай
3. didanov - Петър Георгиев "Мизия тук е и България"
12.10.2016 10:05
Масагети
Земите на североизток от барканите са населявани от масагетите, „великите гети“, съставна част от древния Хорезъм. Масагетите са скитите, чиято царица Томирис убива в битка „царя на царете“, персиеца Кир, а според Йорданес била построила и град Томи (дн. Кюстенджа). С. П. Толстов, изследвал години наред областта Хорезъм, заключава: „Показаните от нас по-горе материали позволяват вече с по-голяма определеност да се твърди за наличието на тракийски пласт в етническия състав на древна Средна Азия, излизащ наяве преди всичко в масагето-хорезъмския комплекс от племена“14.
Огромните древни крепости в Хорезъм, чиито останки стоят и днес, мрежата от напоителни канали, наподобяващи реки, дворците, пълни със статуи, би трябвало да накарат да погледнем на скитите не само като номади.
Руини от крепост в пустинния днес Хорезъм. Опустошението започнало с арабските завоевания и завършило с разорението от монголите на Чингис Хан
„Времето около началото на нашата ера – продължава Толстов – се характеризира с широко движение на аланските племена [а според Амиан Марцелин аланите са масагети – б.а.] към Северното Причерноморие. Характерно е, че дошлата на власт в Боспорското царство „варварска“ династия на аспургите носи тамга (родов знак), представляващ вариант на тамгата на хорезъмските сяйвушиди“. И по-нататък: „Ономастичните паралели – масагетите в Приаралието и гетите в Северозападното Черноморие, дахи-даи в Задкаспието и даки (дави) в Дакия, Балханите – планини в Задкаспието и Балканските планини (на Балканите), Томирис – царица на масагетите, и Тамирис, божествения тракийски певец, Спаргалис – име на сина на Томирис и същото име при приднепърските скити;
ГЛАВА ВТОРА
Сяйвуш и Сабазий допълват в областта на духовната култура в култа към бога – конник, коня, богинята-майка... Ако си спомним многократно отбелязвания тракийски пласт в етнографията на Кимерийския Босфор и също така споделяното от много изследователи предположение за тракийската връзка при кимерийците, то в светлината на установените по-горе боспоро-хорезъмски връзки нашето твърдение за тракийски пласт в Средна Азия получава допълнителен историко-географски аргумент“. Толстов цитира Худуд ал-Алем, който пише: „Гур-гандж е град в Хорезъм, неговият цар се нарича мир на Гургандж“. Пак според Толстов един от царете (мир, емир) на Хорезъм носел името „Вазамар“15
По-коректно според мен би било да се говори не за тракийски пласт, а за балкански следи в Източното Прикаспие.
Парти
цитирай
4. indiram - Здравей, Диданов!
12.10.2016 21:16
Хубав материал, Диданов!
...
"... Слънцето — господаря на масагетите,..." - нещо като Бог ли се явява Слънцето? - народа почита Слънцето, Природата, ...
...
"... Но през нощта подир преминаването на реката в земята на масагетите в съня на Кир се явило видение: присънило му се, че най-големият син на Хистасп има на раменете си криле и че с едното крило хвърля синка над Азия, а с другото — над Европа. Хистасп, синът на Арсам, бил от рода на Ахеменидите. Най-големият от синовете му бил Дарий, който по това време нямал повече от двадесет години, и тъй като възрастта му още не му позволявала да участва в походи, го оставили в Персия." - интересно!
...
"... паднал убит и Кир, след като царувал всичко двадесет и девет години."
- още в началото на четенето - Кир си наумил да воюва и превзема - сетих се за Александър, дето питал пророчицата, а тя му казала, че ако тръгне/отиде на война една велика империя ще се погуби...
...
от коментар 3. - " ... град Томи (дн. Кюстенджа)..." - Кюстенджа (днес, Констанца в Румъния на Черно море) и/или Кюстендил (Наричат го Кюстенджа) в днешната територия на България - два града са Кюстенджа...
...
Историята, май, заприлича на лабиринт/ребус...

Поздрави!
цитирай
5. didanov - здравей индира
13.10.2016 11:56
поразтърсих се за тази битка, има няколко версии, най-вероятно е Кир да е бил смъртно ранен, но е починал три дни след това, като преди това е определил за наследник сина си. Относно битката, Томира прилага типичната българска тактика на увличане на врага в засада в планински терен, все пак армията на Кир е била около 200 000. Други автори посочват, че Кир е победен от племето на дебриките. П.Георгиев отъждествява дебриките с бебриките - населяващи малоазийската Мизия. ИМа обаче и племе на траките дебри, населяващи земите около днешен Дебър. Дебре е изконно тракийска дума.
Кюстенджа-Кюстендил е интересна връзка - Кюстендил е един от най-древните български градове. Градът има осемхилядолетна история на поселищния живот и повече от 1900-годишна градска традиция. В историята е известен с имената Пауталия, Улпия Пауталия, Пауталия Аврелий, Велбъжд, Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия, Кюстендил.Присъствието на траките в Кюстендилската котловина датира от края на бронзовата епоха (втората половина на ІІІ-то хилядолетие пр.н.е). Района се населява от тракийските племена пеони, агриани, дентелети и др. По името на най-голямото от тях цялата област се нарича Дентелетика.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1205835
Постинги: 1074
Коментари: 2537
Гласове: 2716
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?