Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2016 13:10 - Кои са мирмидонците?
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1275 Коментари: 1 Гласове:
9

Последна промяна: 10.01 15:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Детелин Вълков
http://www.ranina.eu


Кои са мирмидонците? В глава първа на „Илиада” (стих 80 – 81) разгневеният Агамемнон се обръща към Ахилеос:

„Хайде дома се завръщай със кораби, с верни другари,
над мирмидонци царувай.”

За произхода на мирмидонците съществуват няколко легенди, но същността им е една – те населяват Егина, родния остров на Ахилеос и са подвластни на рода му. Преданията и легендите казват също, че били многобройни и че населявали и континенталната суша срещу острова, наречена Фтия (Фтиотида), най-югоизточната част на плодородна Тесалия. Да се спрем най-напред на името им. Без значение в коя наука са специалисти, знаещите извеждат името им от Μυρμης – мравка или от Μυριος – „безброен, безчислен, безкраен”. В самия речник „мирмидонци” е изписано на старогръцки така:
„ Μυρμιδονες, мирмидонци, ахейско племе в Южна Тесалия, подвластно на Пелей, Ахил и неговия син Неоптолем”.

И тук с корена Μυρμ ~ всичко е ясно. И изяснено Чудно обаче как за 30 (тридесет) века никой не си е направил труда да стори това и с останалата част на думата – ιδονες. Или може би на никого не е било изгодно. Защото в този случай е трябвало да бъде възстановено оригиналното изписване, което е Μυρμ-εδονες, т.е. „многобройните едони”. Който обаче поне малко – малко се е отъркал в древността на Балканския полуостров, не може да не знае, че с името „едони” се означава една тракийска племенна общност.

Нека да проследим движението на фонемата „едони” из района на полуострова, като преди това направим бегло сравнение с една друга фонема. На старогръцки едони се изписва така: ‘Ηδωνες, Ηδωνοι. На предната страничка на речника обаче се натъкваме на думичката ηδονη – радост, наслаждение, удоволствие, приятност, чувствена наслада, телесна наслада.

Вярно, звукът „о” се изписва с две различни букви, но вярно е и другото – оразличаването на двете думи е станало доста по-късно, а как, защо и кога, ще отговорим в главата предназначена специално за така наречения „старогръцки език”.

Та да се върнем на същественото. А то е, че онези, които са носели това име, са се наричали (и са били наричани) „тези, които изпитват радост (наслаждение) (от живота)”. Векове по-късно родоотстъпникът Тукидит ще напише, че било много трудно за атиняните да се откажат от варварските привички на прадедите си да носят фино ленено облекло и да вързват дългите си коси на плитки, за да навлекат на телата си по цивилизованото грубо вълнено облекло. Но това е друга тема от друга галактика.
image

За мирмедоните (както вече ще изписваме правилно името на подвластните на Ахилеос) се знае, че населявали Фтия (Фтиотида) в Южна Тесалия и остров Егина.
Срещу името „Егина” в „Речник по гръцка и римска митология” на Жоел Шмид пише:

„Отвлечена от Зевс, нимфата Егина, дъщеря на бога-река Азоп, била пренесена от божествения си любовник на остров Енона, където родила Еак. По-късно се омъжила за Актор и станала майка на Менетий, бащата на Патрокъл. Еак се върнал няколко години по-късно в родното си място с колония пелазги и нарекъл острова на името на своята майка.”

Да направим сметката до тук. Излиза, че мирмедоните са пелазги. Щом мирмЕДОНИТЕ са пелазги, то и останалите ЕДОНИ, би трябвало или да са пелазги или сродни на пелазгите племена. Според почти всички древни автори обаче вероятно пелазгите са предшественици или много сродни на малоазийските племена на карите, част от които участват в Троянската война на страната на троянците. В същото време, ако е вярно, както твърдят Тукидит, Херодот и други древни автори, че едоните са тракийско племе, то излиза, че доста трудно може да се направи разлика между траки, пелазги и мирмедони.

За пелазгите в „Кратка енциклопедия „Тракийска древност” изд. „Аргес”, се казва, че те са пределинско население, което обитава първоначално Северна Гърция – Тесалия и Епир, а по-късно и други области. Според авторите (колектив от български специалисти по древна история на Балканския полуостров) пелазгите били варвари, които се биели на страната на Троя. За мирмедоните в тази енциклопедия нищо не пише, но за едоните пък се съобщава, че от V век пр.н.е. живеели в района на Югозападна Тракия по долното течение на река Стримон (Струма) и около планината Пангей. Тези области в древността са влизали в по-обширното обобщаващо географско понятие Тесалия. Пак в същата Тесалия, но по на юг, живеят мирм-едоните, за които съществуват податки, че са пелазги.

Ето какво пише за пелазгите в Енциклопедията на братя Данчови:
„Около 3000 г пр.н.е. нахлули в Баломорието – главно Кикладските острови, Средна Гърция, Пелопонес. Делили се на карийци, лелеги, дриопи и били от арийски произход. Основават първите градове (има се предвид на Балканския полуостров – (бел авт.) – Лариса, Тиринт, Микена и др. Древните траки, фригийците, медите се смятат за техни потомци.”

Според братя Данчови част от пелазгите се наричали дриопи. Ето какво намираме в митологията срещу името Дриопс: „син на речния бог Сперхий – цар и епоним на дриопите, които са съюзници на лапитите”. Ако отворим обаче „Илиада” ще видим, че Сперхий е баща на Менестий, който не само придружава Ахил пред Троя и е един от най-видните мирмедони, но майка му Полидора е сестра на Ахелеос. Самият Ахелеос пък посвещава косата си точно на този речен бог. В двадесет и трета песен 117 – 157, поетът казва:

„Тук Ахил бързоног и божествен намисли друго: малко
Встрани се запря и отряза косите си руси: буйни
Ги беше оставил отдавна за бога Сперхейя.”

А още във втора глава, в знаменитото „изброяване на корабите” Омир съобщава:
„Тия, които живееха в мир в Пелазгийския Аргос, тия които владееха Алос, Трехин и Алопа, плодородната Фтия и малка Елада с жени най-красиви, тях мирмедони зовяха всички ахейци и елини.” (Променил съм оригиналния текст на българското издание, защото „Тях мирмидонци, ахейци и елини всички зовяха” хем е неточно, хем е с подвеждащ словоред.)
Вижда се, че дори да приемем, че мирмедоните не са дриопи или пелазги, то те са прекалено тясно свързани с тях.

В историческите анали обаче се появяват и мигдоните. За тях пак в същата Тракийска енциклопедия пише:”Епонимът (т.е. дал името на племето) им е Мигдон и се среща у Омир (Ил.,III, 185-187) във връзка с фригите. В митичните разкази Мигдон е един от царете на бебриките и брат на Едон и на Бистон. Страбон предава, че М. са сред преселилите се от Европа в Мала Азия племена (VII,3,2), чийто граници трудно могат да се определят.”

Колкото до самото име „мигдони”, то кратка справка в речника показва, че оригинално се е изписвало Μυγ-ηδωνες, което идва от Μιγας~ смесен, размесен. Казано иначе, мигдони означава „размесени едони”. И как не при описаното по-горе скитничество.

Така, според авторите на Тракийската енциклопедия, освен че е едон, Мигдон е и брат на Бистон. За него пак там пише, че е епоним (дал името си) на бистоните, които обитават бистонска Пиерия. Пиерия според историците се намира между Ботиея и Македония, на юг от река Халиакмон до планината Олимп. За Аполоний Родоски (I, 14-24) Орфей е владетел на бистонска Пиерия.

Накрая останаха още едни „големи „ едони – македоните. Езиковедите извеждат името им от μακεδνος – дълъг, строен.На мен обаче все ми се иска коренът μακ~ да се свърже с μακαρ – щастлив, блажен, богат, имотен. И не съм сигурен, кое от двете тълкувания е по-вярно.

Разбира се, както и за всичко свързано с далечното минало на Балканския полуостров, така и за произхода, племенната принадлежност и първото местоположение на македоните (не „македонците” – крайно неправилно) учените отказват да се произнесат. Самият Александър III Македонски обаче при завладяването на Пелопонес твърдял, че се връща в земите на предците си, които някога тръгнали на север от Аргос. Съзнателно или не, Александър все пак не уточнил за кой Аргос става въпрос, защото на територията на днешна Република Гърция в миналото, а и до днес са съществували и съществуват стотици Аргос-и. И обяснението е просто: на старогръцки αργος означава „сух, безводен, неплодороден”. Такива местности в южната част на Балканския полуостров наспорил Бог. Така че Аргос е имало и във Фтия на Ахилеос, и в Атика, и в Пелопонес.

Все пак, ако подредим частиците от пъзела, ще получим следната картина.
От Южен Пелопонес, през Тесалия, Тракийското крайбрежие, през древния Херсон, през областта на Троя и на юг, час до днешните земи на Палестина и Израел, навсякъде са били заселени племена, които авторите от древността и съвременните учени определят ту като пелазги, ту като кари, дриопи, лелеги, траки, мизи…или сродни на тях племена. Някои от тези племена обаче наричат себе си „едони”, „радващи се на живота”. Същите тези „едони” по-късно биват причислени към траките, които пък, от друга страна, били обявени за „варвари”.

Така кръгът се затваря – пелазгите са едони, едоните са траки, а траките са варвари.
Може и да е вярно. За някого. От тези варвари обаче е героят, на когото е посветена „Илиада” – Ахилеос. И когато по-късно проследим по-подробно генеалогичната линия на Ахилеос, ще се разбере лесно защо той до смъртта на Патрокъл не избива трояните, а предпочита само да ги пленява и продава в робство. Факт е, че от икономическа гледна точка така му е било по-изгодно, след като се е впуснал в една пиратска акция. Факт е обаче, че в същото врпеме не е можел да не му влияе и викът на едноплеменната кръв.

Колкото до уточняването и изясняването като произход, същност и обем на понятията „едони”, „пелазги”, ”траки”, ”кари”, ”лидийци”, „троянци” и т.н. това ще оставим за следващи страници.
Връщайки се към Херодот ще можем, също така, и да разберем защо Александър Македонски твърди, че е от Аргос и че Пелопонес е неговата древна родина.
И ако в някои легенди великият завоевател се представя като потомък на Ахилеос, то поне от гледна точка на племенната принадлежност никой не може да му отрече това право.

В „История”, част 1, книга първа Херодот пише: „Лакедемонците и атиняните превъзхождат останалите (елини), едните били от дорийския род, а другите от йонийския. Тези два народа наистина се отличавали от всички останали, едните бидейки в древни времена пелазгийски, а другите елини. По време на Девкалион този народ (дорийците), живеел в земите на Фтиотида; при Дорос, син на Елин, живеел в земята, която се намирала в подножието на Оса и на Олимп и която се нарича Хистиайотида; от Хистиайотида, от където кадмеите ги вдигнали, те се преселили в Пиндос, наричали ги македони. От тук пък се преместили и преминали в Дриотида, от Диотрида дошли в Пелопонес и тъй били наречени дорийци.

Под „кадмеи” Херодот разбира племето на пристигналия от Мала Азия Кадъм, за когото легендите твърдят, че създал Тива. Кадъм обаче само завладял съществуващия от векове в Беотия град и само го преименувал на Тива. Според Херодот дотогава той бил владение на пелазгите. В същите митове се разказва и за една Антиопа, която била дъщеря на тиванския цар Никтей или на бога-река Азоп. Тя била прелъстена заради красотата си от самия Зевс, от когото родила близнаците Зет и Амфион, издигнали стените на града, наречен впоследствие Тива. Нерегламентираната със законен брак връзка с божеството станала причина Антиопа да бъде преследвана от чичо си Лик и съпругата му Дирка, които накрая били жестоко наказани, разбира се, а Антиопа след дълго скиталчество се омъжила за Сизифовия син Фок. Безкрайно интересно е и продължението на мита със съдбите на Зет и Амфион, но легендата до тук ни интересува преди всичко с едно от действащите лица – бога-река Азоп.

Преди няколко пасажа стана ясно, че Ахилеос е пряк потомък на същото божество. Логичният извод е, че мирмедонците, чийто представител е Ахилеос, водят според митолозите произхода си от същия бог, от който тръгва потеклото на предкадмова Тива. Сумирайки сведенията на Херодот, на Омир, на митолога Аполодор, на стотици древни и съвременни автори, не можем да избегнем неизбежния отговор – мирмедоните са част от една огромна племенна общност, в която бог на едони е бог и на пелазги. Да ги обявяваме за едно племе тук е все още прибързано, но ако отново се върнем към цитирания пасаж от Херодот, то няма начин да не забележим, че той директно посочва – създателите на спартанската държава са преки потомци на великия Ахилеос. Този факт е ключът, който историците упорито търсят, за да обяснят както феномена на спартанския полис, така и странностите на спартанските реакции към останалите пелопонесци, към Атина и към Персия.

При обобщаване на предадените до тук сведения излиза, че някъде около 3000 г пр.н.е. някакви арийски племена преминават от Мала Азия през Кикладските острови, слизат в Пелопонес и започват бавно да се придвижват на север, достигайки Родопите, Рила и Пирин. От тези най-северни точки те продължават на изток, преминават Хелеспонта (Дарданелите) и отново се връщат в Мала Азия, осейвайки с поселища и оставяйки генетичните си наследници по целия път. Някъде около Х век пр.н.е. една малка част от тези арийци поема от земите на днешна Северна Гърция и се връща в Пелопонес, където налага волята си на живеещите в момента там други племена и основава прочутата спартанска държава. Преди да се появи тя на историческата сцена обаче се издига и залязва славата на десетки или стотици други древни поселища, нарекли се царства. Като беотийската Тива например.



 В поемата си Хезиод разказва, как Хирон отгледал митичния герой Ахил, син на Пелей и богинята Тетида. Хирон и Пелей били стари приятели. Хирон бил този, който посъветвал Пелей, как да спечели любовта на гордата Тетида. На тяхната сватба, той му подарил чудотворно си копие, което можело да излекува раните, които причинява. Тетида знаела каква ще бъде съдбата на Ахил . С всички сили се опитвала да направи сина си безсмъртен. Скришно тя мажела телцето на пеленачето с амброзия и го държала върху огъня за да изгорят „смъртните” му части и да го направи неуязвим. Веднъж, докато държала пеленачето върху огнището, ненадейно я видял Пелей. Помислил, че тя иска да убие детето, грабнал меча и се нахвърлил върху Тетида. Тя се уплашила, избягала от Пелей и се скрила в морските дълбинии, в чертозите на баща си Нерей.
Пелей възложил на верния си приятел Хирон отглеждането на Ахил. Двамата герои създали необикновена връзка помежду си. Били сърдечни приятели и се почитали взаимно. Хирон захранил малкия Ахил с мозък от мечка и вътрешности от лъв и глиган . Затова Ахил станал безстрашен и непобедим. Хирон му предал всичките си знания, умения, мъдрост и го научил да свири на лира и да пее.                                                        Митовете разказват, че по начало конете на Ахил Ксантос и Балиос били притежание на гиганите. Балиос отговаря на трако-пеласгийската дума балиос-бял, а ксантос е гърцизираната тракийска дума суентос – светъл, червен. Свентъ означавя свят, светъл на старобългарски.

Учени като А. Еванс и Ван Виндекенс определиха името Ахил като пеласгийско име сродно с тракийската дума ахеле ( акеле), а средновековният летописец Йоан Малала твърди, че българите от неговото време били древен европейски народ, потомци на мирмидоните водени от Ахил Пелеев...                  
 1. Ахил е наречен мирмидон, а Малала определя българите от свое време като потомци на същият народ, който Ахил води към Троя.

2. В Тесалия – родната земя на Ахил най-древните топоними и хидроними нямат обяснение на гръцки, а на български език.

3. Свещените места посветени на Ахил се намират предимно на територията на Стара Велика България. Там са Ахилеум, Мирмекион, Стадиона на Ахил. На Ахил е посветен и намиращият се до делтата на Дунава остров, на който има храм посветен на древния герой.

4. Уважавани учени като Артър Еванс и Аренд Ян Ван Виндекенс дефинират името Ахил като негръцко и го свързват с хидронима Άχελῶς, за който Вл. Георгиев смята, че се обяснява с фригийската дума ακαλα–вода. Тя пък е само вариант на тракийската ακελε–вода, извор.       http://sparotok.blogspot.com/2014/02/blog-post.html                image   


Върху плочка, намерена във Виница било изписано “Болгар”

image Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил. Познатият от Омировата „Илиада" герой е изобразен на теракотна плочка от 5-6 в. - нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край Виница, върху която на латински се вижда надписът „Болгар", съобщава “Дарик”.

„Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи", твърди историкът Александър Мошев", уредник в Националния литературен музей.

Керамичните плочки от Виница, смятани за първообраза на днешните икони, привличат любопитството на екипа на списание „Осем" и историкът Александър Мошев.

Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им е приковано към две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар". Според повечето специалисти това е е Ахил - героят от Троянската война.

На другата плочка е бил изрисуван един конник, до когото пишело - „Болгар".

„Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век има данни, че е бил предводител на българи", твърди Александър Мошев.

„Другата възможност е това да е Свети Ахилий - едни ранно християнски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев. www.blitz.bg







Гласувай:
10
1


Вълнообразно


1. syrmaepon - Това за едоните и пелазгите е добре, ...
05.10.2016 13:00
Това за едоните и пелазгите е добре,, но пък може да не са безбройни. Зависи в дадената епоха думата "мравка" или "мирм" дали би могла да се употреби в друг смисъл - например тъмни, черни /брюнети, смугли/ или дребни ниски. В този смисъл би могло да бъде название на едони като "черните едони", подобно на "етиопци почтени".
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1122100
Постинги: 1069
Коментари: 2497
Гласове: 2583
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?