Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2016 23:35 - Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1472 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Васил Марков

 

         Царев връх в Рила планина, мястото, от където според народната легенда българският цар Петър І  разговарял и се съветвал със св. Иван Рилски е широко известно у българите. Още в първите изследвания на житията и народните легенди за св. Иван Рилски, обаче се появява спор между изследвачите за датировката и произхода на легендата, свързана с Царев връх. Едни автори са склонни трайно да я свържат със средновековния наш владетел1. Други,обаче, силно се съмняват в реалността на събитието от 10 век и считат, че легендата има античен произход. Иван Фекелджиев дори е склонен да види в нея конкретно събитие от античността - прочутото изкачване на върха на Хемус от македонския цар Филип V. Той е и първият автор, който посочва наслагване на култа на св. Иван Рилски върху древнотракийски светилища2.

            В светлината на последните научни достижения от областта на тракийската религия, ние предположихме античен архетип от тракийската древност, който може да се прочете в мита за гетския владетел, който периодично  посещавал свещената планина Когайон, за да се посъветва с гетския  цар, жрец и бог Залмоксис, който след като преминал през смъртта и подземния свят, получил божественото безсмъртие и се оттеглил в една пещера там3. Паралелът с коментираната българската християнска легенда е очевиден. Особено ценни в този ред на мисли са резултатите от изследванията на Димитър Попов, който открива присъствието на Залмоксис и в Югозападна Тракия4. Към посочените източници от тракийската митология трябва да се добавят и известното за още един митологичен цар, жрец и бог – Орфей, който всяка сутрин се изкачвал до върха на свещената планина за да посрещне слънцето.

            Сакралността на Царев връх и региона около него е маркирана днес и с натрупването на още една легенда, за това място. Този път свързана с Крали Марко. Фолклорен митологичен персонаж, който като генеалогия трайно се свързва с тракийската древност5. Според легендата тук бил домът на героя. Сочи се мястото където е живял, лъжицата, паницата му. Както обикновено Крали Марко и тук е представен като гигант. С единият си крак бил стъпил на Марков връх, а с другия на Добро поле – в западното подножие на Царев връх6. Стъпките му се изличили и можели да се видят “и до днес”.

            Аз вече съм коментирал информацията в легендата като артефакт от древната представа за светилището или храма като дом на езическото божество, както и античния произход на виртуалната представа за Крали Марко като божество с гигантски ръст, стъпило на върха на космическата планина. Мито-религиозна представа, добре позната ни най-рано от митологията и изобразителното изкуство на Двуречието.Също така и от религиите на хетите, на  древните елини и римляни и като цяло от индоевропейската религия, където го виждаме като върховен Бог на бурята7.

            Тук бих желал да акцентирам още веднъж на името на Крали Марко в частта му “Крали” свидетелство за кралската=царска във фолклорно-митологичен план титла на митологичния герой. Тя пряко кореспондира с топонима Царев връх и според нас също, заедно с архетипа на легендата за цар ПетърІ и св. Иван Рилски може да се счита за артефакт от практикувани тук в древността царски ритуали.

            През пролетта на 2000 година, водени от легендата за Крали Марко извършихме частично теренно проучване при изворите на река Благоевградска Бистрица, в западното подножие на Царев връх. Беше регистриран значителен по мащабите си древнотракийски скален жертвеник с много добре изявени върху него скални вкопавания – кръгли, със специфична и сложна форма, свързани често с вкопани в скалата улеи. Няколко широки и дълги улеи “изтичат” от скалната площадка надолу и на запад. Мегалитния жертвеник има многобройни археологически паралели от Източните и Западните Родопи. От южната страна, точно над планинския поток в сакрализираната скала се наблюдава плитка скална ниша-пещера, която при други мегалитни култови паметници, свързани с Крали Марко се тълкува като пещерата в която живее, или пещерата в която той  временно се е скрил8. Тогава ние я изтълкувахме като свидетелство за “домът” на фолклорният герой, мислен в древността като светилище или храм на божеството. Като допълнително свидетелство за това посочихме и откриването на “паницата” и “лъжицата” на коментирания митологичен персонаж, вкопани върху скалата, като част от мегалитния древнотракийски жертвеник. Битови предмети от дома, принадлежащи на героя, които се сочат от фолклорната легенда, че се намират тук личащи върху скалата9.

Сега бих желал да акцентирам върху пещерата като подземен дом, където според народните легенди Крали Марко се е оттеглил, и от където отново ще излезе в уречен час, за да извършва своите подвизи. Тук ярко личат хтоничните черти на героя. Този аспект е важен, тъй като той като структура от една страна се доближава до легендата за оттеглянето на Св. Иван Рилски в пещера в Рила планина, а от друга, като архетип ни отвежда към многобройните древни езически митове от Източното Средиземноморие за умиращи и възкръсващи сезонни божества, каквито за древна Тракия са Залмоксис и Дионис-Загрей10.

            През 2005 година ние подновихме проучванията върху билото на планината. Този път бяхме водени от легендата, публикувана от Елена Огнянова, за двете трапчинки, които се отличили на Царев връх от коленете на Цар Петър, когато говорил със св. Иван Рилски11. Необходимо беше и допълнително проучване на паметниците, свързани с легендата за следите от гиганта Крали Марко, стъпил с единия крак на Марков връх а с другия на Добро Поле12.

            Западното и южно подножие на Марков връх е осеяно със с средно големи и едри скални късове. Голяма част от тях са маркирани от вкопани древнотракийски жертвеници. Преобладаващата част от вкопаванията са с кръгла форма. Една по-малка група, обаче имат форма на  гигантско конско копито. Този знак-символ от народните легенди за Крали Марко се тълкува като следа от коня му. От чудесният кон - Шарколия, който е зооморфният параедър на героя. Присъствието на конските следи и тук напомнят за Крали Марко като за гигантски конник, който с основание в литературата беше свързан с тракийския конен бог – Херос. Нещо повече, още Евгени Теодоров предложи дори произходът на името Марко от древнотракийската дума за кон – marka13.

            Другите забележителни следи тук са стъпките на Крали Марко. Гигантските стъпки често са издълбани в скалата така, сякаш кракът на героя леко се е приплъзнал назад и тогава окончателно е потънал в скалата. Обикновено се наблюдават комплекси от по няколко символа – “стъпки”, “конски стъпки” и кръгли вкопавания, често с “изтичащи” улеи от тях. Най-голямото количество жертвеници са струпани в западното подножие на върха, непосредствено до изворите на малък поток, който се явява един от многобройните извори на Благоевградска Бистрица.  Тези жертвеници, както и шараптажите, открити от нас през 2000 година, в които са отпечатани следите на героя при извори трябва да се тълкуват, като археологическо свидетелство, подкрепящо митологичната представа за Крали Марко като дарител на вода, а от там и покровител на плодородието, позната ни от народните легенди. Вече имах възможност да посоча още много свидетелства за тази представа14. Тук бих желал отново да се върна върху водата, която се събира и се задържа дълго в “следите” от изследвания фолклорен персонаж и от неговия кон.. Тази картина, която наблюдавахме на терена през дъждовния месец май на 2005 година твърде много напомня за митологичната картина от българските народни песни и легенди, в които стъпките на героя и конят му “кладенчета правят”15. Водата от тях може да бъде лековита, а ако се обърнем към приказния ни фолклор, ще открием, че тя може да има магически функции16.

            Най-забележителни в изследвания обект са групата жертвеници, маркиращи своеобразната скална гъба, открояваща се върху локална височина в западното подножие на Марков връх. Наблюдава се сложна система от скални вкопавания върху горната част на това грубо и вероятно изкуствено изградено съоръжения – огромна каменна плоча е поставена върху материкова скала, така, че отдалеч напомня силуета на гъба. За сега можем да предположим, че това е централният жертвеник на скалното светилище – Марков връх в Рила планина. Най-внушителното вкопаване е огромната стъпка в скалата, която, ако се съди по данните от фолклорната легенда трябва да се мисли от единия крак на Крали Марко. Този, с който той бил стъпил на Марков връх. Така древният мит, за мъжкото божество в древна Тракия бил трайно “записан” на терена и доживял до нас като фолклорна легенда. Освен свидетелство за мита, в който се разказва за странстващото божество, което периодично се завръща и обикаля територията си17, без съмнение “стъпките” са част от жертвениците и най-вероятно са били обект на възлияния, ако се съди по “изтичащите” от тях канали. Мегалитният жертвеник, природен код с форма на каменна гъба отново поставя въпроса ролята на гъбата в култа, като материал от който се извличат халюцигенни вещества за приготвянето на свещената напитка, известна у индо-европейците като сома18. Този проблем за древна Тракия според нас е твърде актуален, тъй като сакрализирането на скалните гъби се наблюдава в още в няколко тракийски светилища, изследвани от нашата експедиция – това при Селанов бук на река Вищерица, както и при сакрализирания скален феномен “Сватбата”, край скалното светилище “Митровица” до с. Места, и двете в Западните Родопи. Наблюдава се и в сакрализирания скален комплекс край Демир Баба теке, Иперихско.

            Другият топос, сакрализиран от втората стъпката на Крали Марко – Добро поле, отстои на около 5 км северно от Марков връх, в самото западно подножие на Царев връх. Цялото това пространство е белязано от дълга редица скални  вкопавания. Откритият до едно от тях кремъчен връх на стрела, повдига според нас, и въпроса за пред-индоевропейския произход на част от мегалитните свети места в Тракия. Факт, засвидетелствуван основно в Родопите19 и който намира паралели в генезиса на част от характеристиките на върховното мъжко и женско божество в древна Тракия20.

На практика тук те маркират един свещен път, свързващ двете светилища. Този факт отново отваря проблема за свещените пътища в древна Тракия, като трасета, по които се движи древнотракийския цар, жрец и бог в своите периодични религиозни обиколки на държавната територия. Иван Маразов с основание посочи, че той най – вероятно следва пътя, очертан от Дионис или от Орфей в изначалното митологично време21.

Сега отново трябва да се върнем към топонима Царев връх и възможният древнотракийски архетип на средновековната легенда, за царят, съветващ се с оттеглилият се в свещената планина Залмоксис. Всичко това потвърждава  изказаната по-горе хипотеза, че тук вероятно са практикувани древнотракийски царски ритуали. Може би по предаването на законите от божеството на тракийския цар. Мито-ритуална практика, която има многобройни паралели в древно-източния и в античния свят22.

В нашият случай, тезата за свещения път се подкрепя и от един късен, но особено показателен факт. Въпросното трасе съвпада с пътя на поклонниците от Атон на Халкидическия полуостров, Беломорието и  долината на Места към Рилския манастир. Това древно трасе е маркирано от множество още значими древнотракийски мегалитни светилища от двата бряга на Средна Места, които бяха проучени с теренни обхождания от нашата експедиция – Ляски връх, Пиленцето, Острец, Митровица, Гоцеделчевско, Св. Петка, край с. Обидим, Попово езеро, Св. Текла, Код каменю, всичките в Община Банско и пр. Към тях трябва да се добавят проучваните по-рано светилища Бабяк и Столоватец. Сигурно този списък в бъдеще ще се увелечи. Не бива да се забравя, че вероятно става дума за свещен път, който използвали трибалите  при похода си срещу Абдера и по който, според нас, е минал обратно Александър Велики в похода си срещу тях в 335 г. пр. Хр.23 . Той е и най-краткото трасе между Амфиполис – началната точка на похода на Александър и територията на трибалите от Северозападна Тракия. В подкрепа на тази теза, отново са изводите на Ив. Маразов, че чуждите завоеватели в Тракия често следват трасетата на свещените пътища, като мито-религиозна форма за завладяването и приобщаването на страната24.

Добро поле е относително ниска, сравнително голяма и равна територия на билото на Рила. Не малка част е покрита със скални късове. Тези от  западната част са маркирани с множество скални древнотракийски жертвеници, от същия тип, като тези в подножието на Марков връх. Забележителни тук са няколкото менхири. Високи до 2 метра, цилиндрични като форма каменни блокове, с вкопавания точно на върха, от които “изтичат” улеи. Като семантика, те символизират фалоси25 и трябва да напомнят за присъствието на мъжкия божествен персонаж тук.

Най- сакралната част на светилището е в северозападната част на Добро поле, точно в западното подножие на Царев връх. Маркирана  е от скална арка – кромлех, груба, вероятно изкуствено изработена, чрез поставянето на огромна каменна плоча върху две съседни материкови скали. Арката е със слънчева ориентация на изток. В скалата над нея са издълбани две огромни човешки ръце, представени с разперени пръсти – слънчев знак, едни до други. В народните легенди ние ги познаваме като ръцете на Крали Марко. Символът на божествената ръка има дълга история, като се започне от праисторическата епоха, с един от най-представителните сакрални паметници-светилището от Чатал Хюйюк в Анатолия, премине се през реулигиозната символика на Древно-източния свят и Източното Средиземноморие и се достигне до древна Тракия26. Тук ръката е символът на Дионис-Сабазий27, позната от многобройни паметници, главно от трако-римската епоха. Върху покривната плоча на арката личат множество вкопавания, най-забележителното от които е “стъпката” с улеи, изтичащи в светлия отвор. Този факт предполага възлияния, при култовите практики, свързани с преминаването, промушването през арката в древността. За сега паралел на новооткритата ситуация тук имаме само от светилището в м. Селанов бук, на р. Вищерица в Западните Родопи. Имайки предвид археологическата ситуация, тук можем да си позволим хипотезата, че най-вероятно става дума за “капкови възлияния с мляко отгоре”, като част от мистериалните орфически практики, посочени и коментирани от Ал. Фол в античните  писмените източници28. Практики, които се свързват с култа по обезсмъртяването в древна Тракия. Част от тях, макар и силно фолклоризирани, са се запазили, главно като лечебни народни практики в Западните Родопи. Класически примери в това отношение са Скалната арка-кромлех от тракийското светилище Поп Минчин камък, край с. Долно Дряново и това в м. Скрибина, край с. Крибул, Гоцеделчевско. В тях след провирането си през арката, често рано сутрин, при изгрев слънце, лекуваният сваля горните стари дрехи, оставя ги върху скалата, с което изоставя старата си болна същност. Остава по новите си дрехи, които предварително е облякъл отдолу. Преражда се за нов живот, в случая като здрав човек29.

Коментираният централен жертвеник притежава още една слънчева арка, този път с посока юг. Като отвор е по-малка, но е изградена по аналогичен начин. Чрез поставянето на груб каменен блок върху две близки материкови скали. Върху му, от северната страна е издълбана изкуствено още една огромна ръка – сабазиев символ. Без съмнение става дума за огромен мегалитен жертвеник, ориентиран с двете си скални арки към две основни посоки от движението на слънцето – изток и юг. Съоръжението в това отношение има точен паралел със скалния жертвеник Врътен камък – от светилището “Митровица” в . Западните Родопи.

Специален интерес представлява източната арка, която в определен сезон на годината лови някой от ранните изгреви на слънцето . Лъчите проникващи през нея в права линия проникват на запад и огряват един огромен каменен къс с форма на яйце – маркирано в горната си източна част от множество вкопани жертвеници.

Гореописаната ситуация ни дава основание да я свържем с космогоничния орфически мит за раждането от космическото яйце на изначалния орфически бог Фанес  /“Излъчващият светлина”/ , богът и бащата на всички неща30. Очевидно е, че орфическото Сътворение в изначалното митологично време е плод на свещен брак между слънчевото светило, като природен код и майката земя, символизирана като земна утроба от скалната арка. Вероятно периодичното приобщаване на тракийския владетел към този най сакрален акт от изначалното митологично време било голямата мистерия по обновяването на неговата божествена и политическа власт. В резултат, той периодично се раждал отново като Син на Великата богиня – майка, символизирана от земята и слънчевото божество.

Имам достатъчно основания да мисля, че обезсмъртяването ,чрез провиранията през разглежданата, както и при другите аналогични арки, придружено с възлияния отгоре, било извършвано в точно определен момент, определен от слънчевия календар. Това без съмнение е бил летен празник, тъй като изследваната сакрална територия от билото на Рила /ок.2200м.н.в./ реално е използваема през трите най-горещи летни месеца. Повече информация ще ни донесат, надявам се бъдещите археоастрономически наблюдения. Още сега ,обаче, на базата на известните ни етноложки данни можем да предположим, че това е един празник, когато слънцето е напълно “възмажало”, в зенита си е, а това е времето, свързвано в народния календар с горещниците , с Илинден, а и с честваното в този период рождение на св. Иван Рилски от християнската църква. В този ред на мисли е и тезата, поддържана от Юрдан Трифонов и Ив.Фекелджиев, че средновековният култ към св. Иван Рилски е наследил по-ранен християнски култ тук, свързан със св. Илия – приемникът на Бога на бурята и соларното божество от езическите религии в Тракия31. За почитането тук на бога на бурята напомнят и откриваните върху Маркова скала врязани стрели – символ на светкавиците и дъбови листа – знак символ на свещеното дърво на Гръмовержеца32.

Имайки предвид всичко гореизложено считам че се касае за огромна, сакрализирана територия, чиито главен езически  култов център е този западно под Царев връх. Имаме достатъчно основания да предполагаме крупен древнотракийски култов център, в който са извършвани езически религиозни ритуали по периодичното обновяване на царската власт и вероятно по предаването на законите за управлението на държавата от Залмоксис на тракийския владетел.

            Всичко това ми дава основание да изкажа хипотезaта, че сме успяли да локализираме големият езически предшественик на Рилския манастир.

 

БЕЛЕЖКИ

 

  1. Ив. Дуйчев. Рилският светец и неговата обител.- Исторически преглед, 1947, кн.2, с.253-259
  2. Ив. Фекелджиев. Народни легенди за Иван Рилски. С., 1979,с. 14-28
  3. Д. Попов. Богът с много имена. С., 1995, с. 27-58. Ив. Маразов. Митология на траките. С., 1994, с. 174-180
  4. Д. Попов. Цит. съч. с. 27-58
  5. Е. Теодоров. Български народен героичен епос.. Кралимарков цикъл – произход, развитие, специфика. С., 1981, с. 19-51
  6. Сб.Н.У., т. 53, С., 1971, с. 793
  7. В. Марков. Следите на Бога. Бл., 2002, с. 58-60
  8. Сб.Н.У., т. 53, С., 1971, с. 773-776
  9. В. Марков. Цит. съч., с.58-60
  10. Ал. Фол. Тракийският Дионис. Книга първа. Загрей. С., 1991, с. 230-251
  11. Е. Огнянова. Достигнало до нас. С., 2003, с. 26-27
  12. Проучването беше извършено на 29 май 2005 година. В него взе участие и ст.н.с. д-р Димитър Тюлеков, научен секретар на Македонския научен институт – филиал Благоевград. Без неговата изключителна подкрепа то нямаше да стане възможно, за което най-сърдечно му благодаря.
  13. Е. Теодоров. Древнотракийско наследство в българския фолклор. С., 1999, с.239-252
  14. В. Марков. Цит.съч., с.56-129; Р. Иванова. Епос, обред, мит. С., 1992, с. 15-54
  15. Сб. Н.У., т.53, с. 938
  16. Л. Даскалова - Перковска, Д. Добрева, Й. Коцева, Е. Мицева. Български фолклорни приказки. Каталог. С.,1994, с.156
  17. Ив. Маразов. Мит ритуал и изкуство у траките. С., 1992, с.409-416
  18. В.М. Гемкрелидзе., В.В. Иванов. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Тблилиси., 1984, с. 652-654
  19. А. Радунчева. Късноенеолитното общество в българските земи. София., 2003=Разкопки и проучвания, т.ХХХІІ, с. 101-117
  20. Ив. Венедиков. Раждането на Боговете. С., 1992, с.13-36; 113-*159
  21. Ив. Маразов. Царският път у траките. – Сб. Мит, ритуал, фолклор. С., 1988, т. ІІІ, с. 194-214
  22. Ив. Венедиков. Цит. съч., с.264-270
  23. Ал. Фол, М. Тачева-Хитова, Д. Попов, Веселин Иванов. Подбрани извори за историята на българските земи в древността. С., 1980, с. 58-59
  24. Ив. Маразов. Царският път у траките., с. 194-214
  25. Дж. Купър. Кратка енциклопедия на традиционните символи.. С., 1993, с. 129
  26. М. Аврамова. магическият знак.-Seminarium Thracium.Религия и обредност. с., 2004, кн.6, с.9-23
  27. М. Тачева-Хитова. История на източните култове в Долна Мизия и Тракия през V в. пр.н.е. и ІV в. сл.н.е. С., 1982., обр.ІІІ,2, ІІІ,7,ІІІ,7А.
  28. Ал. Фол. Orphika magica. С., 2004, с. 76, 79-80.
  29. В. Марков, Ал. Гоцев, А. Янков.  Сакрално пространство в древна Тракия. Бл., 2003, с. 66-69.
  30. Г. Батаклиев. Орфей. Химни. Аргонавтика. С., 1989, с. 6-7.
  31.  Ив. Фекелджиев. Цит. съч., с. 20-21
  32. Б. Калайджиев. Благоевградска Бистрица. С., 1974; В.В. Иванов, В.Н. Топоров.  Исследования в области славянских древностей. М., 1974, с. 4-136.

 

 

 




Гласувай:
6
0


Вълнообразно


1. shtaparov - Няма нищо чудно в това, че Крали М...
16.10.2016 01:58
Няма нищо чудно в това,че Крали Марко е бог на бурите понеже Марко е Марсо (Арей-Дионис) т.е. Херос (Ерос,Арес),когото дедите ни наричали още Борис (Борес,Борещ) и Бурис (Бурес: Бог на бурите и конфликтите). Негови свещеници били князете от Рода Дуло (Дионисовия род,Рода на Дуло-нос),които пазели главата му,понеже Дионис е разчленен на онези седем части,от които произлизат Седемте основни богове на древните Българи. Когато се върнали на Балканите,те показали Дионисовата глава на оцелелите от римската месомелачка Траки,с което веднага спечелили тяхната подкрепа,понеже Траките разпознали в тях избягалите от римското нашествие Беси (Въси= Марсови) и Сатри (Сатири) т.е. Катри (Катари,Катери). Така Тракия била изгубена от Рим,а главата на Дионис след 1018 г. била занесена от Катарите в Западна Европа и почитана от техните наследници Тамплиерите (Поклонници на Дионисовия храм).
цитирай
2. didanov - здравей приятелю
17.10.2016 00:40
толкова много информация в само един азбзац, трябва време да се осмисли и пресее, за всяко изречение може да се напише статия :) поздрави!
цитирай
3. syrmaepon - показали Дионисовата глава
21.10.2016 11:38
И защо пък глава? Може и бедро ))) И не от Дионис, а от Зиези )))) И траките изровили своя кокал от Зелмоксис и се разбрали ))))

" И Хонгор към гнездото кат се взрял,

видял молитва как Зандан Герел

отправяла към Слънчо в жълто,

държейки във ръката се пищял."

http://www.promacedonia/iv_stozher/iv_stozher_11.htm
цитирай
4. syrmaepon - Благодаря, за информацията за с...
21.10.2016 11:39
Благодаря, за информацията за светилището !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1205835
Постинги: 1074
Коментари: 2537
Гласове: 2716
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?