Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2016 12:48 - Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1831 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 04.09 12:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


www.bghistory.info

Робер дьо Клари е дребен френски феодал, участник в Четвъртия кръстоносен поход, автор на хрониката „Завоюването на Константинопол”. Роден: 1170 г.Починал: 1 декември 1216 г.

Имението Клари, което до края на ХVIII век е под юрисдикцията на Амиенската епископия се състои от 6 хектара и 45 ара. Това обяснява ифакта, че в хрониката си Робер се причислява към бедните рицари.

Роденият около 1170 г. Робер и брат му Алиом заедно със своя сеньор вземат участие в Четвъртия кръстоносен поход. По време на похода рицарят участва в редица събития - заминаването на кръстоносците от Венеция, битката на 17 юли 1203 г., щурма на Константинопол на 12 април 1204 г., коронацията на Балдуин I за латински император.

Дарителският надпис върху един от двата кръста, донесени от Константинопол и дарени от Робер на абатството в Корби, където се съхраняват и до днес, дава указание за времето на завръщането му в родината. На този, идработен от кристал, кръст-реликварий, се чете следният текст : "Да знаят всички, които четат този надпис, и вярват непоколебимо, че тези свети реликви, които са запечатани в този съд, са били донесени от Константинопол,и са били взети от Светия параклис на Буколеон от императорския дворец и,че Робер дьо Клари ги донесе по времето, когато граф Бодуен Фландърски беше император." Ако се съди по това известие, рицарят е отпътувал от Константинопол преди 14 април 1205 г. когато император Балдуин е пленен в битката при Одрин.

Вероятно Робер е починал след 1216 г., до когато са проследени събитията в хрониката му.
image

СVІ. Забравихме обаче да ви разкажем за едно приключение, което се случи на монсеньор Пиер дьо Брашио. Случи се така, че император Анри беше на военен поход, а Йоан Влахът и куманите бяха нахлули в земята на императора и се бяха разположили на малко повече или на малко по-малко от две левги от лагера на императора, а те бяха чува­ли да се говори много за монсеньор Пиер дьо Брашио и за големите му рицарски подвизи. Така те поканиха чрез пратеници един ден монсе­ньор Пиер дьо Брашио на приятелски разговор в определен ден и с ес­корт. И месир Пиер отговори, че ако има пропуск, ще иде на драго сър­це на разговаря с тях. Тогава власите и куманите изпратиха стой­ностни заложници в лагера на императора, докато месир Пиер не се завърнеше. Тогава месир Пиер отиде там като четвърти рицар, яхна един голям кон, и като дошъл близо до лагера на власите и Йоан Влахът разбрал, че той идвал, излязъл да го посрещне заедно със знат­ните хора на Влахия. Поздравили го, посрещнали го с „Добре дошъл!" и го разглеждали с голямо усилие, защото той беше много голям и се раз­говорили за едно, за друго и накрая му казали: „Сир, удивяваме се мно­го на големите Ви рицарски подвизи, а се учудваме много и на това, ко­ето идвате да търсите в тази страна, тъй като Вие сте от далечни земи, а сте дошли да завоювате земя. Нямате ли си" - казвали те - „зе­ми във Вашата страна, които да осигурят нуждите Ви?"А месир Пиер отговорил: „Е," - казал - „Нима не сте чували по какъв начин Троя вели­ката е била разрушена и с каква измама?" „О, да!" - казали власите и куманита - „Чували сме, разбира се, но това е станало много отдавна." „Е!" - казал месир Пиер- „Троя е била на нашите предци и онези, които успели да се спасят, отишли да се заселят там, откъдето дойдохме и понеже тя е била на предците ни, ние дойдохме тук да завоюваме та­зи земя." След което поискал разрешение и се завърна.“

 

 

Откъс от книгата на Красимир Панов „Заветът на Сандилх“ описващ същата случка:

България се оказа между две войнствени католически сили — кралството на маджарите на северозапад и латините-кръстоносци — от юг и изток. 

Като не прекъсваше връзките си с папа Инокентий III, Калоян следеше с безпокойство действията на западните завоеватели. Негови пратеници бяха проводени при новите съседи с предложения за приятелство и мир още когато латините обсаждаха Цариград, но те бяха отпратени с обиден отговор. Българският цар бе наречен слуга, довчерашен роб на Византия, който е длъжен да предаде владените от него земи на кръстоносците… 

 

 Беше лятото на 1204 година. 

Вече четири месеца откак не съществуваше Византия. След като Калоян се увери, че латините не искат мир, той писа на папата с молба да предупреди южните му съседи да не предприемат нищо срещу българската държава. Защото и тя не им върши нищо лошо. Ако обаче те кроят и действуват срещу държавата му, българският владетел предупреждаваше папата да не го държи отговорен за това, което ще последва. 

Съгледвачите, разпратени из южните гранични области, известиха на българския цар, че император Балдуин, съпроводен от голяма свита и силна войска, е тръгнал из Тракия да се разпорежда с покорените земи и ги разпределя между своите първенци. Силите, които Калоян беше събрал от българи и кумани, нарастваха с всеки изминат ден. И той взе бързо решение да се спусне на юг с част от тези сили. Още не беше решил окончателно да воюва, засега на юг го тласкаше любопитството. За тези хора, облечени цели в желязо, с блестящи шлемове с наличници, украсени отгоре с пъстри пера, с плащове, на които бяха извезани кръстове, за тяхната гордост и надменност, за жестокостта им към покореното население беше слушал достатъчно той… Много нещо бе чул Калоян за тези освободители на гроба господен и все му се искаше лично да се запознае с тях. И за да прецени доколко са верни приказките за чутовната сила и непобедимост на тези нови владетели на Византия и Цариград, които, вижда се, към българите изпитваха единствено чувство на незачитане и дълбоко презрение. С незачитане и пренебрежение кръстоносците се бяха отнесли и към всички тези ромейски първенци, които бяха предложили да им служат… Презрение, придружено с открита подигравка, а често и с грубо насилие, латините бяха проявили и към православните духовници. 

И така Калоян с добра войска се спусна на юг. Отиваше лично да се запознае с новите си съседи… 
image

Случи се така, че предните Калоянови съгледвачи се натъкнаха на един отряд латини, който се беше доста отдалечил от главния императорски стан. Като сведоха копия надолу, четворица от тях подкараха към латините. Един от съгледвачите, по име Павел, бе дубровничанин, отдавна преселен в България. Беше ходил по търговия в земята на франките и знаеше езика им. Той боязливо побутна коня си и излезе напред с вдигната ръка: 

— Поздрав от господаря на българите! Идваме с мир по царска повеля. 

Неколцина сержанти и бойци, които бяха стиснали копията си, готови да се сражават, облещиха очи. 

— Искам да говоря с някои от вашите благородни сеньори по поръка на моя господар — продължи Калояновият човек. 

— Ти откъде знаеш езика ни? — запитаха го сержантите в отговор. Павел им обясни и те му посочиха на юг. 

— Ето там наблизо са нашите. Ние сме от дружината на сеньор Пиер дьо Брашьо. Можеш даже и да го видиш оттук, макар че той е малко дребничък — добавиха, като се усмихваха. Павел и другарите му отправиха погледи нататък. Групата не беше далеч, но лицата на хората не можеха да се разпознаят. Придружени от двамина сержанти, те подкараха към тях. Скоро настигнаха група от около тридесет ездачи. Повечето бяха слезли от конете, които пасяха наоколо. Един от кръстоносците се разхождаше наоколо и отдалеч гледаше към тях с ръка над очите. Беше необикновено висок — стърчеше с цяла глава над най-едрите. Когато пратениците наближиха, високият се метна на коня си и застана в очакване като същински исполин. 

— Ето, това е нашият сеньор — представиха го сержантите. 

Павел се поклони дълбоко от коня си с ръка на гърдите. Разказа му за молбата на българския цар. Посочи троицата си придружители. 

— Те са воеводски синове. Нека останат тук като залог за твоята безопасност. Имате думата на българския господар, че косъм няма да падне от главата на тези, които биха се отзовали на поканата му. 

Пиер дьо Брашьо помисли за миг, поглади червеникавата си брада и се усмихна. 

— Какво пък, всеки знае, че Пиер дьо Брашьо не е от страхливите. Ако се позабавя, известете на императора — добави на своите хора той. — Ще отида, макар че един дьо Брашьо струва не трима, а три хиляди като тези — посочи той пратениците. Показа да му подадат плаща с кръстните знаци, наметна го и позова трима от сержантите. 

— Вие ще дойдете с мен при власите[2]. Щом те искат да ни видят, нека и ние ги видим отблизо. 

Знатният сеньор, придружен от тримата си телохранители, се отправи към българския стан, воден само от Павел. Пред стана ги посрещнаха конници, които с учудване и любопитство впериха погледи в дългата мършава фигура на рицаря. Павел им каза кого води и те бързо възвиха конете си, като препуснаха обратно в луд бяг. Дубровничанинът накара латините да позабавят хода на конете си. И когато групата съвсем наближи стана, пред палатките излязоха неколцина конници в скъпо облекло, които тръгнаха срещу им. Беше твърде любопитно да се видят двете групи, водени от по един гигант. Защото излязъл бе да посрещне дьо Брашьо самият цар на българите, който по ръст не му отстъпваше. Изразителното скулесто лице на Калояна срещна учудения, малко объркан поглед на латинеца. Царят вдигна ръка за поздрав: 

— Добре дошли, знатни чужденецо, ти и твоите придружители. Радостни сме, че можем да ви посрещнем като драги гости в нашия стан, на наша земя. 

Павел превеждаше Калояновите думи, а рицарят си даваше вид, че любезно ги слуша. Но към края лицето му се смрачи. 

Той едва забележимо се поклони. 

— За поканата и добрите думи, сеньор, благодаря… А за земята нека предоставим на бъдните дни да определят чия е. 

Павел трепна, но прилежно преведе дума по дума. А обръщението „сеньор“ предаде като „господине“. То беше равнозначно на „господар“ и не смути Калояна. С нищо царят не издаде чувствата си и за сетнешните думи. Строгото му лице даже се оживи в усмивка. Като даде знак на гостенина да мине напред, той подкара коня си до него. От лявата страна на рицаря мина Павел. Калоян заговори полека: 

— Това, което чух, е много интересно за мене. И все пак позволявам си да запитам, знатни чужденецо, нямате ли си достатъчно земя там при вас, та сте дошли тук толкова далече? 

Пиер дьо Брашьо погледна царя и вдигна вежди. Леко подръпна поводите на коня си и устните му се обтегнаха в слаба усмивка. Искрици пробляснаха в сиво-сините му очи. 

— А не сте ли чували как великата Троя е била разрушена и чрез каква хитрост? — запита в отговор той. Калоян и окръжаващите го си размениха погледи. 

— Не само сме чували, но и нещичко сме прочели. Запознати сме с това повече от мнозина други — отвърна сдържано царят. 

Сеньор Пиер сви рамене. 

— Е, щом знаете, това е добре. Троя беше на нашите прадеди. Тези, които се спасиха, избягаха там, откъдето идеме ние. И понеже това беше земя на нашите прадеди, ние дойдохме тук, за да завоюваме пак тези земи… 

Неусетно бяха стигнали до царския шатър. Притекоха се слуги и бойци и помогнаха на рицаря и телохранителите му да слязат от конете. Вътре в широкия шатър ги очакваше голяма кръгла софра, застлана с пъстра покривка, отрупана с угощения. Всички насядаха и макар да не беше по обичая на рицарите да сядат на трапезата с оръженосците си, дьо Брашьо не каза нищо. Калоян с любезен жест покани гостите си, но когато забеляза мигновено колебание в лицата им, той направи знак на един от слугите, който му отсипа от блюдата. Царят опита поред от всичко. Сякаш засрамен, Пиер дьо Брашьо не го дочака и потопи къшей хляб в дъхавия сос. Сержантите последваха примера му и с голяма охота се нахвърлиха върху ястията. 

Сеньор Пиер и другите не отказаха и от яденето, и от гъстото тъмночервено вино, което слугите постоянно им доливаха в тежките сребърни чаши. После им помогнаха да се качат на конете и със свита придружители ги изпроводиха близо до техния стан. Оттам се върнаха тримата заложници.

Две седмици по-късно Калоян се завърна в Търновград. Тук го очакваше необичайно пратеничество. Гръцки първенци от цяла Тракия, прокудени от своите владения, други — сами напуснали ги, се бяха събрали тук в Царевград Търнов с предложение до българския цар. Те му предлагаха помощ чрез въстание на всички гърци от Романия, както се наричаше тогава тракийската земя. Предлагаха му и му обещаваха титлата император, ако воюва дружно с тях до избиването на всички франки и ако ги признае тях, ромейските властели, за свои. Калоян слушаше словоизлиянията на измъчените и озлобени хора, множеството от които бяха предлагали своята вярна служба и на латините, но бяха отблъснати позорно и жестоко. Той обхождаше с поглед брадатите лица и търсеше скритото притворство, лъжата и двуличието. Острият му взор принуждаваше не един от тях да наведе очи. Но каквито и да бяха истинските им чувства, в едно ромеите бяха безспорно искрени — в крайната си, фанатична омраза против ненавистния завоевател. Тази омраза бе достатъчна сега, за да обедини силите на българи и ромеи. А колкото до титлата ромейски император… Струва ли си сега да се мисли за този блян на Симеона…Съюзът за общи действия против латините бе скрепен с тържествени клетви от двете страни.

Коментар : би трябвало да си зададем въпросът за кои троянски земи става дума, за областта Троада (с Шлимановата Троя) в Мала Азия или за Тракия на Балканите (една друга отдавна забравена Троя)?



http://www.chitatel.net
https://bg.wikipedia.org
https://chitanka.info




Гласувай:
4
0



1. zaw12929 - Историята знаем- отмъщението при ...
05.09.2016 13:13
Историята знаем- отмъщението при ньй- също. Вълкът козина мени- нрав не.И днес те са нагли, надменни... а новият Калоян...
цитирай
2. leonleonovpom2 - Поздрави, Диляне!
05.09.2016 13:27
Ще взема отношение по въпроса за власите, за които става Дума
защото има спекулации, че това са днешните румънци, които наричат власи
Румънците са изкуствено създаден народ Днес сасъхранили само старото име та българите-Блъгари
затова българинът Калоян погрешно се нарича влах
Не е румънец Калоян!
Не, това не е критика към тебе , приятелю!
Ти корекгно предаваш текста и имаш друга цел!

Може би трябва нов материал на тази тема!

Хубав ден!
цитирай
3. didanov - новият Калоян ще обедини българите отново не с меча а със слово
05.09.2016 13:55
zaw12929 написа:
Историята знаем- отмъщението при ньй- също. Вълкът козина мени- нрав не.И днес те са нагли, надменни... а новият Калоян...

а за старият Калоян още един откъс от книгата на Панов:
" Калоян, висок и блед, яздеше в челото на конната рат. Той гледаше пред себе си с невиждащи очи и сякаш само тялом присъствуваше върху белия кон.

Голямото, страшното дело бе вече назад. Нанесен беше първият жесток удар на Империята, удар, който всели страх и безсилна омраза у всеки ромеец. Той си припомняше хулите от крепостта:

— Варварино, ела, ела насам! Кожата ти ще одерем, българско куче, къс по къс ще те кълцаме!…

А после, когато Варна падна в ръцете му… Той пощади населението, но със защитниците — ромеи и западни наемници, разправата му бе жестока:

— В рова всички! И живите при убитите!

Такава бе страшната му повеля. В неговите уши още звучаха словата на отец Теодосий, духовника, който му бе дал търновският архиепископ Василий да го придружава в похода:

— Бой се от бога, царю! На връх страстната събота, това бива ли?

— А Василий Българоубиец на времето побоя ли се от бога? И къде беше самият бог тогава?… Когато избождаха очите на петнадесет хиляди…

— Не богохулствувай, царю Йоане!

— Не богохулствувам, припомням ти само… Знай, спрямо ромеите няма да бъда християнин. Спрямо тях ще карам по старозаветния закон — око за око, зъб за зъб! Много има да им връщаме на тях ние, българите!…

Отецът клатеше глава.

— Виждам, няма да се смириш ти. Докога безчеловечие и кръвопролитие, господи, докога? "
цитирай
4. didanov - разбира се, че няма румънци влахи тогава Леоне
05.09.2016 14:01
коментирали сме по темата в твои статии, да - името оставя някои въпросителни на незапознатия по темата читател, но един опреснителен постинг няма да е лошо. Правилно си разбрал какво целя с това и което се подминава някакси, че изконните троянски земи са били тези в Тракия. Хубав ден и на теб!

линк към статията ми за влахите:
http://didanov.blog/history/2015/12/04/valahi-bylgari-balhiia-vlahiia-bylgariia-koi-se-opitva-da-ni.1412282
цитирай
5. barin - Здравей, Диданов, правилно си н...
05.09.2016 21:29
Здравей,Диданов, правилно си написал, че цар Калоян е писал до папата , че новите южни съседи,че не са дружелюбно настроени. Той погрешно е смятан за прекалено войнолюбив владетел.Аз мисля, че почти всичките ни владетели са миролюбиво настроени. Нали всеки военачалник е съгласен на мир с половин успех, отколкото да води война с несигурен край. Натрили сме носа на гордите западноевропейски рицари, както съм писал в моята тема"България на бойното поле срещу запада", която със сигурност си че. За написаното от теб- както винаги само добри думи.
цитирай
6. leonleonovpom2 - Да, вярно е!
06.09.2016 00:19
barin написа:
Здравей,Диданов, правилно си написал, че цар Калоян е писал до папата , че новите южни съседи,че не са дружелюбно настроени. Той погрешно е смятан за прекалено войнолюбив владетел.Аз мисля, че почти всичките ни владетели са миролюбиво настроени. Нали всеки военачалник е съгласен на мир с половин успех, отколкото да води война с несигурен край. Натрили сме носа на гордите западноевропейски рицари, както съм писал в моята тема"България на бойното поле срещу запада", която със сигурност си че. За написаното от теб- както винаги само добри думи.


Калоян отклонява предложение на гръцка делегация да стане император на ИРИ Срещу уверение, че ще го слушат и изпълняват всичко наредено от него
Пише писмо на Бодуен с предложение за мирно съседство
В замяна, Бодуен изпраща писмо, в което направо му нарежда да предаде земите на България на него, Бодуен Той е император сега, а земите са заграбени от ИРИ Калоян е узурпатор
Калоян отвръща гневно, че земите са на дедите му и временно са заграбени от ИРИ Братята му са си ги върнали и в момента той им е законен собственик
А узурпатор е Бодуен Калоян е законен владетел,признат от папата и притежава църковно знаме
Бодуен владее земи, които не му принадлежат и е избран за император от незаконен съвет
При такава заплаха, Калоян вдига армията си, считана за най- силната тогава и почва военни действия срещу Бодуен
Това и отговаря на папата, който го моли да спре военните действия и да освободи вече пленения Бодуен
Че му е предложил мир, но Бодуен се държал надменно с него и му наредил да предаде властта на земите си!

Лека нощ!
цитирай
7. didanov - здравей барин
06.09.2016 16:36
благодаря за отзива. Беседвайки с пратениците на папата, и намеците им че са наследници на Еней, Калоян казва, че знае много добре, кой е воювал срещу народа му. Това изказване се подминава някакси, а съдържа две важни информации - Калоян е наясно, за тракийския произход на българите и че Троянската война се е водила на българска територия. Малоазийските територии са били до края на 16 век силно заселени с българи, но самите територии никога не са били завоевателна цел на българските владетели.. поздрави
цитирай
8. didanov - здравей Леоне
06.09.2016 16:42
вискомерието винаги е било лош съветник на владетелите..тукк обаче става дума и за доста нисък морал и грабителска култура на латинците, подобно на гръцките такива, когато се заселват на Балканите. За тях важи само правото на силата и на меча. Може би и за това Балдуин е ихвърчал от кулата в Янтра. хубав ден.
цитирай
9. syrmaepon - Просто между двете страни - Троя на ...
15.09.2016 10:57
Просто между двете страни - Троя на малоазиатския бряг и отсрещния на Балканите живее едно и също население. А пък и земите са близко. Другото нещо, което се пропуска е, че рицарите всъщност се отправят към Сирия, а завладяването на Константинопол става извънредно заради пари. Трябва да се прочетат хрониките на походите - Вилардуен и прочие. Целта е друга.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1205835
Постинги: 1074
Коментари: 2537
Гласове: 2716
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?