Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2016 23:17 - Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 511 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 16.10.2016 23:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Зоя Барболова

Въпросът за етимологията и значението на прилагателното сурва в термина Сурва година и строфата Сурва, сурва година / Сурва весела година привлича вниманието още през Възраждането, когато те се свързвали с бог Сур, за който се твърди, че някога бил честван от българите ежегодно на 1 януари (Войников 1861: 18). За наличието на Бог Сур в българската митология споменава Г. С. Раковски (1983: 458; Извори 1992: 346-347). По-късно връзката на Сурва с индийската митология категорично се отхвърля от Ст. Младенов като "погрешно сближавано със санскр. sūra- sūrya- слънце" и го свързва с прилагателното суров (Младенов 1941: 618). Към това мнение по-късно се присъединява и Т. Тодоров (1993-1994: 347), който го заявява по отношение на прилагателното сурва в първата строфа на благословията Сурва, сурва година. Последният не приема и хипотезата на М. Филипова-Байрова, че сурва е заемка от гръцки, където битува съществително σουρβα ‘дрян’, което от своя страна води началото си от латинското съществително sorbus ‘дива круша’ (Филипова-Байрова 1965). Тази версия с основание се отхвърля и от Л. Йорданова (1968: 278). Според Т. Тодоров сурва се идентифицира с формата за женски род сурова на прилагателното суров в значението ‘влажен, неизсъхнал, неизсушен’ (Тодоров 1993-1994: 345), което в заклинателната благословия Сурва, сурва година/ весела година е развило значенията ‘дъждовна’ и ‘здрав/а/’ (Тодоров 1993-1994: 346), т.е. според него тази строфа буквално означава ‘Влажна (дъждовна), здрава година’. Той предполага че Сурва <година> е метонимична формация от прилагателното сурва в новогодишната благословия.

Тази етимология също е неубедителна. От съвременен аспект, като компонент на устойчивото словосъчетание Сурва (Суръва, Сурова, Сура) година ‘Нова година’, сурва би могло да се приеме за дублет на прилагателното нова. Но тъй като не са регистрирани други случаи, при които сурва да се употребява в значение на ‘нова’, то тази версия се анулира. Ако вземем под внимание вариантите на началната строфа на новогодишната обредна благословия: Сурва весела година; Сурва, сурва година; Сурва, сурва година/ весела година; Сурва година/ весела година и т.н., то, освен ‘нова’, сурва би могло да означава и някакво друго прилагателно, като напр.: ‘влажна’, ‘здрава’, както твърди Т. Тодоров. На пръв поглед тази версия изглежда приемлива, тъй като, от една страна, сурвачката се прави от сурова пръчка, която е жилава и здрава, а от друга - при сурвакането се пожелава здраве. Конкретното пожелание "живо, здраво" или "жив, здрав" в края на текста, поражда известни съмнения в развитието на това значение. Семантиката ‘здрава’ е неприемлива и поради това, че "здрава година" се споменава наред със "сурва година" още в началото на един вариант на благословката, регистриран във "Веда словена":

Сурва, Сурва, Сурова година,
Сурова година здрава година!
Сурва Сива на земета

(Веда 1997а: 270)

От друга страна, като цяло в този химн-благословия се набляга повече на благополучието, благоденствието през следващата година, което не изключва здравето - нещо повече, включва всички други ценности в аксиологичната система на българина и най-вече онези, които осигуряват неговото благоденствие.

От особено значение тук е обстоятелството, че подобни мотивации при назоваването на празниците в народния календар в български не са характерни, още повече когато става въпрос за някакъв голям празник. Затова по-вероятно е в случая прилагателното сурва да се идентифицира с ‘богата’, ‘благополучна’, ‘радостна’, ‘щастлива’, ‘добра’, ‘светла’ и т.н. Следователно, ако значенията ‘влажна’ ‘дъждовна’ ‘здрава’ на сурва от благословията в някаква степен биха могли да се допуснат, то това е невъзможно по отношение на названията на празника Сурва // Сурва година и другите еднокоренни негови варианти.

1.2.2. Словообразувателната структура на сурва // суров/а/ не е обект на анализ от цитираните автори. Явно, това прилагателно се приема за непроизводно и се отнася към групата на архаичните прилагателни, със завършек на -в/а/ от типа на нов/а/, сив/а/, див/а/ и т.н.

Всяка връзка с прилагателното сур се изключва от всички учени, които са се занимавали с етимологията на тези две прилагателни. Единствено Ив. Венедиков по повод на Суроваки или Сурваки, допуска, че „Името вероятно е производно от корена на прилагателното „сур", изчезнало в литературния език, но употребявано в народния и главно в старите песни. Значението му не е съвсем ясно. Народът употребява това прилагателно като епитет на елена, за да изтъкне положителните му качества в смисъл бодър, жизнен. Но то се употребява и при онези чудовища, които носят бедите и глада. Ламята, която спира плодородието, също се нарича сура ламя." (Венедиков 1995а: 441). Разкриването на вътрешната структура на сур ‘бял, светъл’, ‘слънчев’, ‘блестящ, бляскав’, ‘небесен’ в смисъл ‘божествен, т.е. сакрален’, както и това, че този епитет се прибавя към необикновени същности, дава възможност да допуснем, че сурва е производно от него с формант -ва // -ов/а/, познат в български език като суфикс за формиране на няколко словообразувателни типа с основи от прилагателни или съществителни.

Към единия от тях се отнасят и някои еднокоренни деатрибутивни прилагателни като: вран > вранов <кон>, боз > бозов/-а/, роз > розов/-а/, шпек > шпеков/а/, където суфиксът -ов/а/ има факултативна роля, тъй като не променя значението на първичната лексема, т.е. значението на производната формация и нейната основа са еднозначни. Възможно е сурва също да се отнася към този словообразувателен тип, т.е. сур > сур + ов/а/ > сурва със същата дълбинна структура.

При това положение прилагателното сур се явява център, ядро на представеното по-горе словообразувателно гнездо, което се формира от редица словообразувателни вериги, като например: сур/а/ > суров/а/ (> сурва) <година> > сурвак (сурваки) > сурвака. Този модел за верижно словообразуване действа, например в: мор ‘черен’ > моров/а/ (> морва) > морвак ‘син домат’, а също и мория ‘мор, епидемична болест’ (Геров 1977а: 82). Впрочем във "Веда словена" Сура година и Сурва година се използват като дублетни термини (Веда 1997а: 261). Следователно формацията сурва би могла да е производна от сур, а сурвак - пряк дериват на прилагателното сурва // суров/а/, а не от глагола сур/у/вакам (или сурваскам), който от своя страна също е производен от сурва и се явява мотивираща основа на съществителните сурвакане и сурвакар (респективно сурвискар), а най-вероятно и на сурвачка. Елизията на неударената гласна о между две съгласни (при вариантите сурва и морва и формациите сурвак и морвак) е добре познато в диалектите фонетично явление (напр.: меродия > мердия, половина > полвина, довечера > двечера и особено пред членната морфема при съществителните от ср.р.: дъното > дънту, ситото > ситту и т.н.).

1.2.3. Названия от народния празничен календар като Зелена/та/ неделя ‘Русалската неделя’; Зеленило ‘Св. Дух’, Цървен Гергьовден ‘Гьоргьовден, когато се падне преди Великден’, Черен празник // Църн ден > Черняй; Баба Черна // Св. Черна > Черна ’ден, който се почита за предпазване от болести и смърт (19 или 20 януари)’ дават още едно основание да се потърси връзка със сур и да се допусне, че Сурва е производно от прилагателното сур, при това със значение на някакъв цвят от семантичния му спектър. Предположението намира потвърждение в цикъла "Личен день, Суров день" на "Веда словена". Съдейки по противопоставянето между Сура година и черна година в стиховете: поминала царна година,/ задала са Сура година (І: 261), то в термина Сурва година [Сура година, Сурова година, Суръва година] прилагателното означава ‘бяла, т.е. светла’. Това се потвърждава във "Песна 2" на същия цикъл, където Сурова (Сура, Сурва) година се заменя именно с Бела година: сега си е Бела година,/ Бела година, сурова (Веда 1997а: 262).

Прилагателните бяло и светло някога са се отнасяли към едно понятие. Както се отбеляза в първата част, фонетично *světъ се доближава до прасл. *swětъ < *svьtěti sę, което е сродно със ст.-инд. śvetá- ‘бял’ (БЕР 2002: 567). След фонетичен развой *swětъ получава облика свет със значение ‘епитет на Бога и светците на църквата, църковните служби, празници и под.’, а също и ‘праведен, непорочен’ или ‘съкровен’ (БЕР 2002: 541).

От митологична гледна точка бяло, бял цвят също се идентифицира със светло, светъл, най-вече когато се използват като девербални символи. Това е особено добре изразено в еднозначните опозиции бяло ~ черно = светло ~ тъмно; светлина ~ мрак, където първите компоненти се асоциират с всичко прекрасно, красиво, чисто, възвишено, свято, свещено и изобщо добро, противопоставяно на тъмно и/или черно, които се идентифицират с всичко лошо, зло, грозно и неприятно. Ето защо устойчивото словосъчетание бял ден (особено в клетвата Бял ден да не види/ш/!) семантически се покрива с добър ден, хубав ден, което "совпадает с русским выражениием белы свет, белый день и подчеркивает, что цветом ведевых солнечных лучей светопоклонники означали все, достойное уважения." (Кузмычев 1990: 111). Без съмнение, това значение се придава и на светъл ден // светъл празник ‘велик, голям, хубав празник’, но тези словосъчетания са натоварени с допълнителна конотация - ‘свет, свещен’ и са наситени с повече положителен емоционален заряд. Това е резултат от семантични развойни процеси, породени от стремежа към смислово разграничение.

Следователно прилагателните сура, сурва, сурова и т.н. в названията за Нова година семантично се покриват с тези на прилагателното сур, -а, -о, -и, т.е. те имат същата външна структура - ‘бял, светъл, слънчев’ в смисъл ‘свят, свещен’. При това положение терминът Сура година, Сурва <година> и всичките му варианти, буквално означават ‘Светла година; Свята година’. Това значение изглежда много по-правдиво и за еднозначните геортоними Суров ден // Сурвак <ден> ‘Светъл ден’. Тази идея се подкрепя от названието Святки ‘Бъдни вечер’ в руския празничен календар, както и от текстовете на религиозните коледни песни, в които и днес нощта срещу Коледа също се определя с епитета свята, т.е. свята нощ.

Значението ‘светла’ е по-приемливо и по отношение на първата строфа на новогодишната благословия Сурва, сурва година/ весела година ‘Светла, свята (благодатна) година/ весела година’, където светла е в смисъл на ‘добра, хубава, т.е. с богат урожай, много радост, веселие, крепко здраве, изобщо благополучна във всяко отношение’, благопожелание, което всъщност се разкрива и в самия текст.

Сред многото производни на сур в другите езици привлича вниманието узбекското съществително сурур ‘радост, веселие’, което логически съвпада с прилагателното весела в стиха Сурва весела година и подсказва семантиката на едно от прилагателните в Сурва сурва година - първият стих на българската новогодишна благословка. В първия вариант явно весела е калка на сурва.

Обобщената семантика на сурва се съдържа и в словосъчетанието: сура суровита година, което откриваме в песните от цикъла "Личен ден Суров-ден" на "Веда словена":

Дай ни, Боже, сура суровита година,
лу де си фодиме злату да си гледаме;
дур и златни канати руйну вину да си пиеме,
та и тебе, Боже, фальба да си фалиме,
чи ми седиш дур на небе,
та ми чиниш чуда дур на земета.

(Веда 1997а: 134; вж. и с. 130)

Без съмнение, прилагателното суровита е производно от сурова < сур, а словосъчетанието сура суровита е вид поетична фигура, от типа примерно на плодна плодовита; блага благодатна. От контекста е видно, че семантично тя се свързва с богатството и благоденствието, израз на които в текста са златото и виното. Според този текст прилагателното суровита е знак на понятието ‘богата; благодатна’, а парафразата на израза като цяло най-вероятно е ‘светла, благодатна година’.

Следователно прилагателните сур, сурва и светла семантично се покриват напълно, дори по отношение на конотацията ‘света, свещена’, което, от друга страна, доказва етимологичната връзка на сур и сурва.

1.2.4. От прилагателното сур се образуват и съществителни, при които архисемата ‘светъл; свет, свещен’ се запазва. Името сурина е регистрирано в "Притурка II" на "Веда словена" (с. 444) като компонент в словосъчетанието Сура си сурина. Определено то е дериват на прилагателното сур + суф. -ина. Според Ив. Гологанов целият израз означава: ‘здрав си като Сура Бога’. На фона на контекста това твърдение изглежда неубедително:

Сура си сурина,
ясна си яснина,
друмна си друмнина,
азна си бидина,
ахайна ми хаята,
сурум дивна удита.

Имайки предвид установеното по-горе значение на сур - Сура, Сурва и т.н. ‘светла’, както и следващите строфи в същия фрагмент ясна си яснина,/ друмна си друмнина, то Сура си сурина, явно, е формирана по същия модел и буквално означава ‘светла си светлина’.

От сурина е образувано и производното суринче, което откриваме в края на същата "Песна I" на цикъла IIIа: "За Суров-день (От другио певец)", където Юда пожелава на царя: Жив си, царю, за илинче,/ здрав си, царю, ду суринче! (Веда 1997б: 279). Според лексикалните обяснения в самата "Веда словена" (1997б: 279) думата суринче означава ‘Нова година’, т.е. Суринче е дублетна словообразувателна форма на Сура // Сурва година, Суров-день, Сурва и др. Несъмнено този текст е по-стар вариант на финалните строфи в познатата ни новогодишна благословия - Живо, здаво до година,/ До година до амина! Следователно словосъчетанието до суринче е равно на до година, а до илинче ‘до хиляда години’ съответства на по-късното словосъчетание до амина, както се казва в други варианти на това пожелание.

1.3. Мотивационната връзка при сур ‘светъл’ > сурина ‘светлина’ е ясна и не представлява проблем, но при сурина ‘светлина’ > суринче ‘година’ е загадка. Идеята, която тук се прокрадва, е свързана с обстоятелството, че при определяне на астрономическата година много народи, сред които и славяните, имали по два календара - лунен и слънчев. Празникът Сур/о/ва година някога е означавал началото на годината по слънчевия календар, който вече се е утвърдил повсеместно. Не знаем дали началото на лунната година се е отбелязвало в специален ден, нито как се е назовавал, ако е имало такъв. Известно е обаче, че в миналото някои народи отчитали разликата между двата календара като един ден. Така например при чувашите това са 11 дни, поради което този период се нарича Мăнкун ‘Големият ден’ (Нова слънчева година, 21 март ~ 1 април) (Мадуров 2011). По този начин се получавало изравняване, а празникът Нова година слагал началото както на слънчевата, така и на лунната година. Следователно водещ е слънчевия календар, а лунният се е пристройвал към него, поради което терминът Сурва // Сура година би могъл буквално да означава Слънчева година. Това не противоречи на казаното дотук - ‘слънчева’ е синоним на ‘светла, бяла, ясна’, което се свързва с обстоятелството, че слънцето е естественият източник на светлината. Следователно еднозначните стихове: Бела година, сурова и Сура година, сурова буквално означават: ‘Светла година, слънчева’. Прилагателното сура, без съмнение, тук експлицира митологичния смисъл на епитета бяло, а в слънчев // светъл се обобщава всичко, както материално, така и нравствено добро, според аксиологичната система на българина. Налага се изводът, че изразът Сурва сурва година в познатата благословия буквално означава ‘Светла слънчева година’. Дублирането на сурва се дължи на словообразувателното уподобяване на сура със сурва и същевременно двете значения на това прилагателно.

Наред със Сура Бога в сборника "Веда Словена" се използва словообразувателният вариант на името Сурва Бога. Това е богът, към който в определени обреди се отправят различни ритуални молби, химни, понякога започващи с конкретното обръщение: Ой, ти, Боже, Сурва Боже!. Няма съмнение, че името на празника е производно от Сур + -/о/ва ‘ден на Сур’, а Сурва като митоним, би могло да е пренесено от празника, т.е. Сур ‘митоним’ > Сурва ‘празник, посветен на Сур’ > Сурва ‘вторичен митоним’.

2.1.2. В този ред на мисли се очертава още едно предположение. В различни писмени източници се подчертава, че Сварожич - славянското име на индийското божество Суря - е син на Сварог - познат и под името Даждьбог // Дажбог, тъй като същевременно се възприемал като бог на доброто. Тази ситуация навежда на мисълта, че в българската митология Сур и Сурва се възприемали като две божества, намиращи се в родствената позиция на баща - Сур/а/ и син Сурва. Основание за това дава антропонимният суф. -/о/ва, който наред с -ич в български и други славянски езици изпълнява функцията именно да означава чий син е даден човек, напр.: Стоянов е син на Стоян. Възможно е този модел да е приложен и при формирането на Сурва, т.е. Сур ‘бог (на небето?)’ > Суров ‘син на Сур = бог на слънцето’ > Суров бог > Сурва бога, като последният вариант най-вероятно е застинала падежна форма.

2.2. Категорично за наличието на Бог Сур и Сур-Сива бог в българския митологичен пантеон изказват мнение още Д. Войников (1861: 18) и Г. С. Раковски (1983: 458; Извори 1992: 346-347). От друга страна, в черковно-славянския речник на Гр. Дяченко е регистрирано съществителното сур ‘герой, мъж’, което се идентифицира със санскр. çура, като същевременно се твърди, че "въ первобытной санскритской, под формою суръ, и значитъ молодецъ, герой, какъ мы видим, напр. въ др.-рус. ст. "удалой молодецъ былъ Волгскiй суръ", 271: такъ названъ Садко богатый гость;..." (Дяченко 1998: 691). В същата речникова статия, авторът се съгласява с твърдението на Буслаев, че "коренное слово щуръ въ нашемъ пращурѣ объясняется санскритскимъ сура" (Дяченко 1998: 692). Значението на рус. сур ‘герой, юнак’ вероятно е по-късна семантична еволюция, от името на по-старо божество Сур или Сура, което се споменава и във "Веда Словена" под застиналата падежна форма Сура Бога. Семантичната трансформация бог > културен герой е познато явление в индоевропейските митологии.

Същевременно във ведическата книга на русите "Велесова книга" на много места се споменава Сурья и както в древноиндийските ведически книги и тук е трудно да се разбере дали това е едно от имената на бога на слънцето или е название на самото слънце, въпреки че на едно място конкретно се казва: "всякий день обращаем взор к богам, которыйе есть - Свет. Его же мы называем Перун, Дажьбог, Яр и инными именами. <...> И Сурья светит на нас и к нам, и все увидели сначала, как славу Сурьи застилает Дедова тень, приносящая зло, и как от той тмы изошло злое племя демонов-дасу" (Кресен 1993: 279). На друго място конкретно се изтъква, че Сварог - бога на небето (чието име някои извеждат от др.-инд. svárgas ‘небе’, или от някаква иранска дума със значение ‘слънце, свети’ + суф. -ogъ и др. (вж.: Фасмер 1987: 570-571) е сътворил светлината и че "Он - есть Бог Света, и Бог Прави, Яви и Нави" (Кресен 1993: 274). При западните славяни той е познат с имената Златорог (Миролюбов 1996: 486) и Свентовит ("*svęt- ‘този, който притежава добродейна магическа мощ’, "свет", "свещен", което от 9. век в езика на християнската църква се отъждествява със "sanctus" и "hagios" (Гейшор 1986: 102), а при източните славяни това е Светогор.


цялата статия тук:liternet.bg/publish28/zoia-barbolova/sur-i-surva/surva.htm


Българската сурвачка е древният кадуцей:didanov.blog.bg/history/2015/07/06/bylgarskata-survachka-e-drevniiat-kaducei.1374279




Гласувай:
2
0



1. indiram - Здравей, Диданов!
16.10.2016 23:48
Интересен материал! - Поздравления, Диданов!
Четох до някъде (маркирам си за четене)...
Додето помня - сурвачките се правят от дрян/дрянови клони (заради гръцката думичка го казвам)... От дрян се правят и хурките за ръчно предене на прежда...
...
Поздрави!
цитирай
2. didanov - здравей индира
17.10.2016 00:37
Сурвачките се правят от СУРОВИ дрянови клонки, които са ЗДРАВИ И ЖИЛАВИ, каквата и е благословията при сурвакането. ПОздрави!
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне!
17.10.2016 20:39
Да суровачката е във форма на кадуцей, атрибут още на египетските богове, по късно на Хермес , а и на мъдростта- София

Да, суровачката е предвестник за живот и здраве! Думите , пожелания, разкодират съдържанието на кадуцея
Още едно страхотно доказателство, колко стар народ е Българския и как някои се мъчат да го приравнят с номадски народ- например, че сме хуни?!
Ами за тях е казано ,че те не правят градове, не водят уседнал живот
Напълно противоположно на Българите-Че водят уседнал живот и създават градове!
Затова и хунската империя да я наречем се резпада безследно!
Но това е друга тема Споменах ги, само ,за да посоча ,че следите ни водят към древен Египет- поне по време ...

Хубава вечер, приятелю!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1051881
Постинги: 1065
Коментари: 2451
Гласове: 2417
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?