Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2016 22:55 - Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2538 Коментари: 20 Гласове:
8

Последна промяна: 04.09 12:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

www.bghistory.info

 image

»Исперих – Есперих княз 61 година държа(управлява?). Родът му Дуло, а годината верени алем»

 

 «Тракийската връзка» в етимологията на името "Аспарух":

 

То е сродно на родения в Тракия пълководец Аспар, когото Йордан определя за гет (De Origine Actibusque Getarum -XLV – 239). Според Херодот гетите са най-храбрия, но и най-справедлив тракийски народ. Други сродни имена с това на Аспарух са тези на Адр-аспос и Хар-аспос – древни царе властвали в Добруджа около девет века преди “идването” на Аспарух. Връзка показва също тракийския теоним Ут-аспиос (епитет на тракийския конник според В.Георгиев) Т.нар. автохтонисти, а и други непредубедени учени, отбелязаха връзката между името Аспарух и това на пълководеца на Източната римска империя Флавий Ардабур Аспар, живял през V век, гот или алан по произход. Намерена беше и връзката между последната част от името на българския владетел  „рух” или „рих” и готското „рих” (пример Теодорих), със значение „рекс” – т.е. цар, предводител (латински rex, regis ).      Същата наставка се среща и в галското (келтското) „рикс”, например в името Верцингеторикс.  Същата тази титла е позната и сред траките под формата „рез”. Рез е митичен цар на едоните, участник в Троянската война.  

 

     Наставката „рих” – „риг” освен в името на Аспарух, се среща и при Телериг, български владетел управлявал от 768 до 777 година.  

 

     Действително, последната част на името Аспарух е отделна и най-вероятно означава царска титла. Доказателство за това са формите Испор, където това „рих” „рух” липсва, а е заменено от титлата „цар” – Испор цар. Във варианта Еспере-рих от Именник на българските князе титлата –рих е специално подчертана, както и в арменския вариант на името - Аспар-хрук. 

 

Името на първият български владетел, записано в анонимната българска хроника от 11 век, Испор днес изглежда малко необичайно. Но може да кажем че това е така единствено поради непознаване историята на българските земи в древността. Така името Испор не би изглеждало необичайно, ако българският народ познаваше добре имената на древните тракийски владетели и изобщо имената на древните траки. 

 

     Името Раскупор е царско име и е свързано с няколко владетели от династията, управлявала одриското царство. Раскупор е син на Котис, живял през І ви век пр.н.е. Неговият син също се казва Раскупор. Съдбата на двамата владетели е свързана с римското нашествие на Балканите и завоюването на тракийските земи.    Кетрипор е друг тракийски цар, вероятно най-големият син на Берисад, живял пред ІV век пр.н.е. Управлението му е свързано с военни действия срещу офанзивата на Филип ІІ Македонски на Балканите. 

 

     Едно от най-разпространените тракийски имена е Мукапор, наред със Севт, Битюс Терес, Котис (по-правилно е да се наричат Витю, Тер, Кот) и други.      Така името Испор, се вписва съвсем естествено до имената Раскупор, Кетрипор, Мукапор и други.  

 

     Не случайно тези имена завършват по един и същи начин. Тракийското „пор” означава - дете, чедо, син. То е свързано с латинското puer – дете, момче, син. Свързано е и с руското „парень” – младеж, момък и т.н. Така името Раскупор означава – „син на Раско”, Кетрипор означава най-вероятно „четвърти син” и т.н.   

 

     Следователно името на първият български владетел в етимологично отношение може да бъде разделено не на две, а на три части – Ас-пар-рух или Ис-пер-рих. Последната част от името означава титлата – цар. Втората означава – син, дете, потомък. Потомък на кого – на Асите, на Язите, или на тези който казвали за себе си „Азъ есмъ” …(според Павел Серафимов-  спароток)

 

Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо),  ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ,  – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ бързина

 

Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в  тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч

 

Етимология на "Аспарух" според азиатско-иранската връзка:

 

В Московския и Погодиновия препис на “Именника” името е предадено като Исперихъ, респ. Есперерихъ, а в Уваровия препис то е Есперихъ. Името Аспар което е аланско и съвр.осетинско е фиксирано и в турските данъчни регистри в първите векове от турското робство  Аспар Аспарул, ж.р.  Аспарина, Аспаринка, Аспаруна. (ЙЗ-БИ,стр.13) Среща се при чувашите под формата Ишпар, Аспар, Йашпар, Еспер. (ЧАЯ) Името Испор се среща в надпис от манастирския комплекс при гр.Ветово, Русенско, датиран към ХІІІ - ХVІ в., и от манастира в Равна (Х в.). Изказани са разл. хипотези за значението му (aspa+urga - мощен кон,aspa+rauka – бял кон, *aspa+bāra – конник и др. Според В. Абаев, трябва да се  разгледа като производно на името Аспар от от *(a)sparag – настъпващ, завладяващ, успешен. В санскрит sparh, spardh, авест.  spərəd spar  sparкĝa, В хетски ispar, isparra – настъпвам, завладявам. Старостин посочва индоевропейската протоформа *(a)sparag-/*(a)sprāg-ph- стремеж, бяг, настъпление, натиск. (IEE) В. Абаев посочва съвр. осет. фамилия  Жfsжrжgtж, произлизаща от името  Жfsжrжg  ( Жфсжржг) което е съвр. форма на аланското  Aspаrak , идентично с българското  Аспарух, Исперих.

 

Можем да стигнем до заключението, че и двете тълкувания стигат до заключението, че Аспарух, Есперих означава бял или светъл конник, т.е. директно свързан с свещеното животно на българите коня.

 

Двойното наименование на българските владетели

 

Двойното наименование на владетелите не е било характерно в големите европейски държави от древността, Римската и Византийската империи. След поемане на властта, всеки техен владетел е запазвал детското и младежското си име [Иван Божилов, Иван Билярски, Христо Димитров, Илия Илиев. Византийските василевси. Под ред. На проф. Иван Божилов. Изд. Абагар. София. 1997]. При древните хуни и техните тюркски наследници също липсва традиция за двойно наименование на владетелите. Съгласно проф. Иван Добрев, съвременен български езиковед-тюрколог, липсват данни, които да посочват, че ранните хунски и по-късните им родствени тюркски владетели са имали по две официални имена [Добрев Ив. К. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива. 2005, с. 172]. Той изрежда внушителен списък от литературни източници от чужд и домашен произход, в които няма и намек за хуно-тюркска традиция за наименоване на владетелите с т.н. “двойни имена”, веднаж през младостта и втори път през зрелостта.

 

 При иранските народи обаче – перси, парти, източноиранци, е имало традиция за двойно наименуване на владетелите. При възкачване на престола, всеки владетел от Персия и Мидия задължително е изоставял своето детско и младежко име и получавал ново официално име.(самите ирански историци твърдят, че българските племена  имат основна роля в създаването на персийската империя. Вероятно прес. владетели взаимстват от българите традицията на двойното наименование)

 

Ранните български канове и царе приличат на иранските владетели по това че имат по две, някои даже по три имена. Известни са много списъци на ранни български канове и царе, в които всеки владетел е даден с по две имена: Курт – Кубрат, Бат Баян – Безмер, бат Органа - Гостун, родът Дуло - Вихтун, Аспарух - Еспор - Батой (Владин, от тук Влад), Тервел - Изот, Кормисош - Добруц, Звинич (Звиница)-Персиян, Борис - Богорис, Симеон - Лавас, Крум – Каран (Модри ?), Иван Асен  I - Белгун, Калоян - Иванич (Иваница, Малкият Иван). При това, някои от тези имена са дадени в официални документи (Курт, Безмер и Гостун в "Именника на българските владетели") и са очевидно официални владетелски имена, а не прякори или прозвища. В Българския апокрифен летопис от XI-ти век цар Самуил е отбелязан като Симеклит и Селевкий. Наред с двойните имена на българските владетели известни са и имената на много висши държавни чиновници и пълководци от първите векове на Дунавска България, но при тях липсват двойни имена от времето на "младостта" и "зрелостта". Явно, традицията за двойно наименование се отнася само за върховните владетели на ранната българска държава.

 

Трябва да се прави разлика между владетелско (второ) име и произвище. При византийските императори не е имало второ владетелско име, но някои от тях са получавали прякори.Примери за това са Константин IV (668-685), който е носил прякора (прозвището) Погонат - Брадатият; също Юстиниан II (685-695) Риномет – Носоотрязаният; Константин VII (913-959) Порфирогенет – Багрянородни; Василий II (976-1025) Булгароктонос – Българоубиецът; Константин V (741-775) Копроним – Говнонаименованият. Прякорът на последния идва от това, че по време на своето кръщение като дете, той се “изакал” в купела. Второто му прозвище – Каваллин - Кобиларят, идва от увлечението му по конете.

 

Някои от имената, с които са известни ранните български владетели също биха могли да бъдат прозвища. При липса на достатъчно сведения за това, ние бихме могли да получим идея за това от етимологията и семантиката на името.

 

 

 

Как се свързват именатана българските владетели  с древнобългарския календар?
Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица.

 

            Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).

 image

           Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:

 

1. свиня (докс, док, прасе)                            7. змия (дилом, делян, аттила)

 

2. мишка (сомор, шъши)                                 8. кон (тек, таг, тих, алаша)

 

3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)            9. маймуна (песин, писин)

 

4. тигър (барс, паръс, баръс)                       10. коч (суръх, север, расате)

 

5. заек (дванш)                                                  11. петел (тох, тах)  

6. змей (вер, драгун, кала, слав)                   12. куче (етх)

 

 

Годините се броели в пакети по дванадесет, като всяка година имала име на животно. Това били мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, коч, петел, куче и свиня. Било прието всеки цар, когато се възкачвал, да добавя годината, в която се е възкачил. Така е било по-удобно да се помни кога започва и кога свършва неговото царстване. Тази традиция се е спазвала и след приемането на християнството у нас и се е подържала докато сме имали държава и царе.

 

В случая можем да приемем, че Аспарух е имал поне две имена – Аспарух –бял, светъл конник и Испор-Еспор -орел, според някои и трето име Батой (господар, владетел) което коренспордира с последната сричка –(Еспе)рих, на готски цар.

 

 image

 

 

Дали Еспор-Испор е младежкото име на Аспарух, можем да съдим от  Анонимния български хронограф от XI в. където се казва: И тогава... се намери друг цар в българската земя — детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство Освен това в гроба на Аспарух е намерен  сребърен орел с маса 0.6 кг, на гърдите на който стои номограмата Еспор – орел. Според някои това би трябвало да е номограмата на Аспарух с неговото име на държавник, но орелът липсва като елемент от българския календар, за разлика от годината на Коня, който съответства на значението – бял или светъл конник. Другите имена с които е споменат в историческите извори хан Аспарух са Батоя, Батуя, които вероятно идват от първата титла на българските владетели, бат - цар, господар, владетел (бат Органа, бат Кубрат, бат Баян).  А как простолюдието наричало руските царе – БАТюшка Цар (вероятно заемка от българския).
image

 

Можем да стигнем до заключението, че ако Аспарух е имал и второ име Испор, то това вероятно е неговото младежко име преди да бъде обявен за владетел на българите. Впоследствие приемайки името Аспарух бял конник, той вероятно се е позлвал и с двете имена. Нас в случая ни интересува името Аспарух-Есперих и как то се свързва с древния български календар. За  улеснение ще  използваме Конвертор от Грегориянския към Българския Календар.

 

Верени алем – годината на змейя, дракона (първи месец)-Аспарух

 

Имен – годината на коня - Аспарух

 

680г.

 

682г.

 

668г.

 

670г.

 

656г.

 

658г.

 

644г.

 

646г.

 

Есперих княз 61 година държа(управлява?). Родът му Дуло, а годината верени алем»

 

През 680г. сл. Хр. Княз Аспарух побеждава византийския император, преминава Дунава и се установява в малка Скития (признат съгласно договор от 681г.) – тоес започва официално признато да царува.
Въпросът е обаче какъв е бил Аспарух преди това? пак е бил владетел на своя народ, защото именно през 668г.( годината на дракона)или 12г. по-рано, брат му БатБаян или Безмер става васал на хазарите и Стара Велика България престава да съществува в този си вид. Много е вероятно летописецът на именника да е сметнал тази година като начало на царуването на Аспарух( като самостоятелен владетел)- защото след смъртта на баща си през 665г. той е бил само незаконен претендент на трона му( загубва и битката с него).
Годината Змеят или дракона обаче няма директна връзка с името на княза. Защо ли?

 

Да погледнем годината на Коня – 682 е без значение, т.к. българската държва вече съществува официално. Какво става обаче, през 670г.? Според историците тогава княз Аспарух и последвалите го българи се установяват в делтата на река Дунав и сключват договореност с Византия да пазят северната й граница от нападения на хазарите и други племена.

 

Нека да се опитаме да си представим нещата – младият Испор е загубил битката с по-големия си брат Баян за трона на баща си, все пак той продължава да управлява подчинените и верни нему родове . Поради нарастващата хазарска опасност той е принуден да търси ново жизнено пространство за последователите си, което да бъде надеждно защитено и укрепено от враговете му. Установявайки се в «Онгъла» след падането на брат му под хазарско владичество, около 670г. младият Испор обявява себе си за законен владетел и приема новото си име Аспарух по българска традиция в годината на коня. Факт е, че под това име той преминава Дунав и остава в историята като владетел. Знаело ли е лицето преписвало  именника точното развитие на тогавашните събития остава неизвестно, но следващите прочувания ще докажат, че следвщаите български царе са избирали  имената си съгласно българския календар.

 image

Есперих княз 61 година държа...какво се трябва да се разбира под държа – управлява или живя? Рядко някой владетел уравлява толкова дълго, а  в случая знаем, че Аспарух умира около 700 г. така, че не е възможно да е управлявал толкова дълго време. Ако приемем вторият вариант се получава: Есперих княз живя 61г. родът му бе Дуло, а годината верени алем.

 

 Поглеждайки табличката по-горе, лесно ще видим че 644г. е годината на дракона-змея, ако добавим още 61 години се получава точно 704 година (644-та е  цяла календарна година – месец алем първи), която според някои историци е загинал Аспарух.

 

За нас остава да приемем, че под 61г. се има в предвид годините, които е живял Аспарух. (бел.авт. във втората част на именника, единствено Аспарух е посочен да управлява толкова дълго. Някои историци изказват по този повод мнението, че втората част е писана в един по-късен период, където се посочва реална продължителност на царуването.)

 

За да се убедите в логиката на това тълкуване, нека да погледнем за пример какво е казано именника за хан Курт (КубраТ): «Курт държа (управлява?) 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем»

 

Съставяме си бързо една табличка според конвертора:

 

Канас Курт – 60 години – шегор вечем

 

(вол, бик – 5 месец)

 

665г.

 

653г.

 

641г.

 

629г.

 

617г.

 

605г.

 

Интересуват ни за сега само 605 и 665 година – има исторически данни, че Кубрат е роден именно около 605г. и умира около 665г. – точно 60 години интервал като и двете години са в годината на вола. Ако някои оспорват датата на раждането, то годината на смъртта съвпада с годината на наследника му Безмер или Бат Баян и тя е вол и същият месец (Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем). Съвпадение ли е това? Едва ли, след като знаем, че от думата Вол произлизат старобългарските имена – Буза, Буга, Боляк, Кубер, Кубрат, Шегор. Оттук са и запазени в днешно време прозвищата Богов, Бозов, Боза.

 

Така с помощта на древнобългарския календар може с относителна точност да се определи годините на управление на българските владетели, т.к. царските им имена са свързани именно с българския календар. Това се е правило не само от удобство да се помни, кой кога е управлявал, а е свързано с големите астрономически познания на българите. Древнобългарския календар е само проекция, опростен вариант, на българския зодиак, който може да предскаже съдбата на определния владетел - за това и името "синхронизирано" със зодиака е било от съществено значение за изпълнението на "съдбата посочена от звездите". Това древно знание е било забравено с времето, като останала само традицията.

Диданов

 

ползвани изтoчници :

 

1.     доц., д-р Явор Й. Щопов http://avitohol1.blog.bg

 

1.     Павел Серафимов Спароток http://sparotok.blogspot.co.at/

 

2.     http://calendar.samoistina.com/ http://www.protobulgarians.com

 

3.     http://gepard96.blog.bg

 

4.     http://istoria.bg/booktext/epoha-na-vatreshni-mezhduosobitsi-i-vanshni-opasnosti

 

5.     http://kandimirov.com/stylish/220-prabalgarskiyat-kalendar-opit-za-vazstanovka.html

 

6.     http://www.bulgaria-is-alive.com/kalendar

 

7.     https://bg.wikipedia.

8.     http://www.academia.edu




Гласувай:
8
0



1. born - Много интересен материал ! Благ...
11.09.2016 23:16
Много интересен материал ! Благодарности.
цитирай
2. didanov - удоволствието е мое борн!
11.09.2016 23:44
когато успея да допринеса дори малко за един различен поглед върху историята ни. поздрави
цитирай
3. didanov - Белият конник Завоевателя (Аспарух) е един от конниците от Апокалипсиса
11.09.2016 23:47
Четирите конника на Апокалипсиса са описани в последната книга от Новия завет в Библията, наречена Откровение на Йоана от Исус Христос в частта 6:1-8. В главата се разказва за книга или свитък в Божията дясна ръка, който е подпечатан със седем печата. Божият Агнец, тоест Исус Христос, отваря първите четири от печатите, при което се появяват четири конника: бял, червен, черен и блед. Според Християнската есхатология тези четири конника на Апокалипсиса са предвестници на Страшния съд
Белият конник

Обикновено Белият конник е наричан Завоевател, това е защото белият кон обикновено е символ на „влизането“ на владетеля във власт. Той е свързван с победа (в гръцката библия думите произлизат от νικάω, завладявам, побеждавам), той носи лък и корона на победител.

Според някои интерпретации това е самият Исус Христос, според други той е изпратен Светия Дух, а в сравнителното религиознание това е „водещ към правия път“.

Причината да бъде разглеждан като Исус Христос е, че той се появява по-нататък в Откровение 19 на бял кон. Други интерпретации го посочват като знамение и като предвестник, тъй като Агнецът триумфално се появява в Откровение 5, и в този смисъл бива разглеждан като изпратен от Светия Дух.

В сравнителното религиознание той е свързван с битката в Махабхарата и Арджуна, чиято колесница е предвождана от бог Кришна, като самият Арджуна е бил умел стрелец.

Дали случайно или не, но много от царете са изобразявани върху бели коне.
цитирай
4. didanov - Иван Танев Иванов
12.09.2016 00:20
Според религиозните представи на тези народи, тези небесни тела - богове са имали достатъчна мощ за да влияят върху съдбата на хората и хода на историческите събития. Има вече достатъчно доказателства, че този пантеон на богове-небесни светила е играел главна роля и в религията на прабългарите. Теофилакт Охридски и Йоан Екзарх пишат, че в дохристиянски времена българите почитали Слънцето, Месеца и другите звезди. Изводът, че небесните светила - звезди са били върховни богове и при прабългарите се съгласува с наскоро разшифрованата от Цветелин Степанов върховна титла на българските канове - "кана сюбиги". Това означава буквално "кан на звездите, звезден кан", като "сюбиги" има за основа шумерската дума "суб" - звезда и завършва с типичното за езика на прабългарите окончание "-ги" изразяващо притежание. Обикновено върховната титла на повечето владетели от древния свят подчертава божествения произход на тяхната власт. Титлата "кана сюбиги" изразява същото, т.е., че властта на кановете произтича от боговете, като в случая обаче се посочва, че боговете на прабългарите са звезди.

Друга версия - тракийската има подобен смисъл - Канас ю Биги, Княз у Боги, или Владетел от Бога (който се намира на небето)
цитирай
5. barin - Отличен материал, Диданов. Моето ...
12.09.2016 08:33
Отличен материал, Диданов. Моето мнение почти изцяло съвпада с твоето и има много общи неща с това, което съм писал за кан Аспарух. Добре е да се разпространява истината за този велик владетел. За години на живеене на кан Аспарух приемам 639(640)- 700(701), в зависимост от месеците и прехвърлянето на годините при приравняване. Годините от именника 61 са за неговата продължителност на живот, а не за управлението. Както пишеш в отговора до born "Удоволствието е мое борн!", ще кажа "Удоволствието е взаимно". Поздрави и успешни публикации по-нататък!
цитирай
6. didanov - здравей барин
12.09.2016 10:23
благодаря ти за коментара. СПоред моите изчисления 639г е тази на свинята, следващата 640 е на мишката. Тези години не се свързват обаче нито с името на Аспарух (на коня) нито с именника на кановете - 60 годишния цикъл на верени - дракона. При Кубрат годината на раждане 605 (шегор) съвпада с годината на смъртта 665 (шегор), което е пък цял цикъл от 60 години. (5*12г.)
ако приемем годината змея за раждането на Аспарух то възможни са три - 632, 644, 656г. АКо приемем, че 632г. е вярната, то Аспарух би трябвало да е починал след 61г. около 693г., което не съответства с историческите данни. Ако е роден 656г. то при смъртта на баща си Кубрат около 665 Аспарух би трябвало да е само на 9 години, непълнолетен и неспособен да води битка за престола с брат си. 717 като година на смъртта е също необоснована.
Тогава остава само 664г. като година на раждане. Според именника 664г. е верени алем - годината на дракона, първи месец е цяла календарна година, то цикъла от 5*12г. се затваря с точно в 704г.(60+1г.) Допълнителната година обозначава, че Аспарух е предал властта или е починал в първото полугодие на 704г. или в края на 703г. Объркването става, т.к. месецът алем е обхващал края на декември до края на януари, тоест българската година е започвала в деня на зимното слънцестоене 22 дек. поздрави
цитирай
7. iliyanv - Какъв "канас", кви 5 рубли, уа?
13.09.2016 08:30
Нито Теофан, нито Никифор, нито Библиотекаря, нито даже абсолютно неумелия брутален руски фалшификат "Именник на българските ханове" споменават такива титли за Аспарух.
Аспарух и Есперерих - две съвсем различни имена. Как доказваш, че са имена на един и същ човек? Никак.

А "древнобългарския календар" кърти мивки и лепи фаянс. Няма писмени свидетелства за такъв. Тюркофилски рахат локум, все едно че е писал сеновския карабулгур манафин Атил.
цитирай
8. didanov - илиянчо, много имаш да доказваш брат
13.09.2016 10:33
като изключим просташкият ти език, каква е била титлата кан, канас, кхан или хан не е тема на постинга. Аз говоря за Испор и Аспарух. Ти докажи, че всичко е фалшификат пък после можем да говорим. До тогава твоите прикзаки ще са празни еквилибристики за мен или нескопосан опит за провокация.
И между другото не можеш дори на малкия пръст на Атил да се мериш. Така че или си трай или си седни на дупето и покажи на какво е способно!
цитирай
9. syrmaepon - "аистина съдържа елементът АСПА-кон"
13.09.2016 15:17
Define meaning of "asp": Cobra used by the Pharaohs as a symbol of their power over life and death. ; Of southern Europe; similar to but smaller than the adder.
Определете смисъл на "ASP": Cobra, използван от фараоните, като символ на тяхната власт над живота и смъртта

Define meaning of "asp": Any of several trees of the genus Populus having leaves on flattened stalks so that they flutter in the lightest wind.

Също "асп" означава и риба
Жерехи (лат. Aspius) — род лучепёрых рыб семейства карповых, обитающий в пресных водах Европы и Азии.[1][2]

Интересува ме оригинален текст в който думата "асп" е употребена като "кон" ?
цитирай
10. syrmaepon - Санскрит
13.09.2016 15:26
Aspada
n. (ifc. mf[A] n. из pada с префиксом A, s является вставленным) | место, местонахождение, усадьба, жилище, обиталище Sak. Kathas. Mricch. Bhartr. Das. &c. | десятый лунный дом VarBr. | занятие, дело | достоинство, звание, сан, титул, авторитет, вес, влияние, значение | сила, мощность, энергия L.

AspadatA
f. | состояние пребывания местом или жилищем (кого-л.)

asparza
mfn. | не имеющий способности восприятия через прикосновение SBr. xiv | неосязаемый Ap. NrisUp.
m. | отсутствие соприкосновения чем-л. (instr.) MBh. iii , 11087.

spara
n. | назв. определ. дней самана и тексты и жертвоприношения, связанные с ними (-tva n. ) TBr.

spand
(часто путают с syand) cl.1. A. (Dhatup. ii , 13) spandate (редко -ti ; только в основе наст. вр. и inf. spanditum ; Gr. также pf. paspande ; fut. spanditA , spandiSyate ; aor. aspandiSTa) | дрожать, трястись, трепетать, сильно биться или пульсировать, дергаться, вибрировать, колебаться, пульсировать жизнью, оживать (как ребенок в матке) ParGr. Car. MBh. &c. | ударять ногой, брыкаться, лягаться (как животное) Br. AsvSr. | выполнять какое-л. быстрое движение, двигаться, быть активным Hariv. | давать вспышку жизни, внезапно приходить в жизнь BhP.
Caus. spandayati (aor. apaspandat) | вынуждать дрожать, трястись, колебаться MBh. | двигать, перемещать (перех.) AsvSr.

spArha
mf (A) n. | желанный, подходящий, хороший, завидный, превосходный, отличный, великолепный, непревзойденный RV. BhP.

Има и други варианти, много са )))))

sphar
cl.6. P. spharati , = (и v.l. для) sphur (q.v.)
Caus. sphArayati | расширять, увеличивать в объеме, растягивать, расправлять, раскидывать, развивать, открывать или распространять широко (ниже) | сгибать, снимать нагрузку, выпускать, освобождать, расснащивать (лук) R.

и т.н......
цитирай
11. syrmaepon - Така, че може да е "освобод...
13.09.2016 15:30
Така, че може да е "освободител", който дошъл, преместил се от някъде ))))))
цитирай
12. didanov - здравей сирма
13.09.2016 23:44
Името на първия български владетел е записано в историческите извори в няколко варианта. В гръцките хроники името е записано като Аспарух (Ασπαρούχ), както е и придобило популярност по-късно. В арменска география от VІІ век името е записано като Аспар-хрук. В анонимна българска хроника от 11 век името е записано като Испор – Испор цар. В трите известни преписа на Именника на българските князе, името е предадено в три близки варианта - Исперих, Есперих и Есперерих.

Според едно от най-известните мнения, застъпено и от В. Бешевлиев, името Аспарух е от ирански, по-точно от алански или персийски произход. Името се обяснява като производно от иранската дума aspa – със значение „кон”. Втората част на името се свърза от някои изследователи с иранското rauka (осетинското орс –бял ) – със значение „светъл”. Така се роди легендата за Белият конник. И действително – какво по-логично от това основателят на Първо българско царство да е яздил светъл (бял ) кон, на който да е преминал Дунава! (В друг вариант името на Аспарух би могло да означава „мощен кон” - аспа-урга. )

Във връзка с намереното съкровище от погребението при Вознесенка в днешна Украйна, се появи и тезата че името Еспор (според други Петрос), може да бъде свързано с това на Аспарух - Испор. Етимология на името Еспор е със значение „орел”
цитирай
13. iliyanv - Аспарух - първи български владетел?
14.09.2016 07:54
А тейко му Кубрат къдей уа? На онази, грамадната велика Вулгария. А преди Кубрата? Или се затрудняваш да броиш до две.
цитирай
14. syrmaepon - Прочетох Бешевлиев
15.09.2016 10:23
didanov написа:
Името на първия български владетел е записано в историческите извори в няколко варианта. В гръцките хроники името е записано като Аспарух (Ασπαρούχ), както е и придобило популярност по-късно. В арменска география от VІІ век името е записано като Аспар-хрук. В анонимна българска хроника от 11 век името е записано като Испор – Испор цар. В трите известни преписа на Именника на българските князе, името е предадено в три близки варианта - Исперих, Есперих и Есперерих.

Според едно от най-известните мнения, застъпено и от В. Бешевлиев, името Аспарух е от ирански, по-точно от алански или персийски произход. Името се обяснява като производно от иранската дума aspa – със значение „кон”. Втората


Старобактрийският език обаче не е задължително да бъде чист ирански език . Така на първо четене ето един вариант "ас+ пара" - много коне, тоест имащ много коне, но се съмнявам, че е иранско, особено първата част.
цитирай
15. syrmaepon - Бешевлиев пише, че Аспарух се свързва с конник от
15.09.2016 10:44
"asabari" - конник
В санскрит
Asa
1 m. | место для сидения, сиденье (в sv-Asa-stha q.v.) RV. TS. SBr. &c. | нижняя часть тела сзади, зад, ягодицы ChUp.

За втората част от думата немога да кажа нищо. Освен, че "конник" не се извежда единствено от "кон" както е в българския език. Така или иначе в индоевропейските езици "асп" по-скоро се свързва с качество.

тоест за мен по-вероятно е " aspa + ugra «мощен кон» или «притежател на мощни коне»" - второто притежател на коне, което за мен не е задължително иранско поне това което определят за "кон".

цитирай
16. didanov - съгласен съм
15.09.2016 11:30
syrmaepon написа:
didanov написа:
Името на първия български владетел е записано в историческите извори в няколко варианта. В гръцките хроники името е записано като Аспарух (Ασπαρούχ), както е и придобило популярност по-късно. В арменска география от VІІ век името е записано като Аспар-хрук. В анонимна българска хроника от 11 век името е записано като Испор – Испор цар. В трите известни преписа на Именника на българските князе, името е предадено в три близки варианта - Исперих, Есперих и Есперерих.

Според едно от най-известните мнения, застъпено и от В. Бешевлиев, името Аспарух е от ирански, по-точно от алански или персийски произход. Името се обяснява като производно от иранската дума aspa – със значение „кон”. Втората


Старобактрийският език обаче не е задължително да бъде чист ирански език . Така на първо четене ето един вариант "ас+ пара" - много коне, тоест имащ много коне, но се съмнявам, че е иранско, особено първата част.

според мен старобактрийския оказва влияние върху иранския език, а не обратното, т.к. самите ирански историци признават, че балхарите участват актовно в създаването на Персийската империя
цитирай
17. didanov - важно е да се направи разликата
15.09.2016 11:39
че името на владетеля, не винаги отговаря на неговото реално самостоятелно управление на престола. Това е така, поради традицията заа обявяване на съвластие, съуправление, съвладетел, важащо за синовете на управляващия владетел. АКо името Аспарух съдържа в състава си "кон" тоест годината на коня, то се различава от годината на самостоятелно управление - тази на дракона-верени, алем- месец първи, която според календара е именно началото на 680г.
Името на Аспарух има директна връзка С Боспорското царство :
Аспургидите (на старогръцки: Ἀσποῦργoς, Aspurgiden) са династия, управлявала Боспорското царство на полуостров Крим на Кимерийския Босфор на северната част на Черно море и на бреговете на Palus Maeotis (Азовско море). Столица е Пантикапей.Царете носят от Аспург (Aspourgos; † 38 г.), след като той получава от император Тиберий царската титла и римско гражданство, името Tiberios Ioulios. Аспург се жени за тракийската принцеса Гепепирис, дъщеря на Котис III (сапеи) и Антония Трифена.Те сменят династията на Спартокидите.
Флавий Ардабур Аспар (на латински: Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 - 471) е гетски алан, патриций и magister militum на Източната Римска империя.

Син на magister Ардабур,[1] Аспар играе ключова роля в експедицията на баща си от 424, която има за цел да разбие западния узурпатор Йоан и да постави Гала Плацидия и нейния син Валентиниан III на негово място. Той също така помага при преговорите за мир с Гейзерик след вандалското нашествие в Африка.

През 434 г. той е консул. Аспар не е можел да стане император поради това, че е арианин. Вместо това неговият подчинен Маркиан става император като се оженва за сестрата на Теодосий II - Пулхерия. Въпреки това приемникът на Маркиан - Лъв I, в крайна сметка се обръща срещу него. През 471 Аспар е убит заедно със сина си Ардабур (консул 447 г.) в двореца при участието на евнуси. Остава жив само един от синовете му. След смъртта му, неговият оръженосец Остри се опитва да се противопостави на императора-изменник с малка група гети, но не успява. При все това, в цяла Тракия и останалите Гетски земи започват брожения срещу изменника – Лъв I.

Аспар е учителят на Теодорих Велики, който по-късно става крал на остготите.
цитирай
18. didanov - друга връзка с името Аспарух
15.09.2016 11:47
е древнобългарският зодиак според, който годината 680г верени алем се намира в зодиакалното съзвездие Стрелец - директно свързано с конника. Според мен преди да се избере определно владетелско име, се е правил пълен хороскоп от посветените жреци-колобри, като целта е името на отговаря или да е в синхрон с предсказаното от звездите.
Да видим какви са били и как са се формирали имената на българските царе по години.

Мишка – Каран, Сомор, Сурсу, Шишман.

През 796 година се възкачва на престола Крум. Това е годината на мишката и неговото прозвище е Каран от „кър“ – поле, и „анне“ – майка: мишката като майка на полето.

През 977 година се възкачва Роман. Също в годината на мишката.

Вол – Буза, Буга, Боляк, Кубер, Кубрат, Шегор. Оттук са запазени прозвищата Богов, Бозов, Боза.

Барс – Паръс, Баръс, Борис.

Цар Борис-Покръстител се възкачва на престола в 852 година, която е годината на Барса. След като се покръства, приема християнското име Михаил. От тази година произлизат имената Паруш, Париш, Парго и други. У нас погрешно се смята, че името Борис е с руски произход. Напротив, точно обратното е, то е прието в много славянски народи от нас, и тъй като не се разбира и познава връзката му с прабългарската именна традиция, в цял свят, а и много българи го приемат за руско.

Заек – Дванш. Запазени са все още имена като Давер, Давко, Давчо.

Змей – Вер, Драгун (дракон), Кала, Селев, Сил, Слав, Хал.

През 1197 година Калоян става цар в годината на змея. Собственото му име е Йоан-Йоаница, и когато към него се прибави името на годината на възшестването му, става Кала-Йоан. Гърците не разбират българската календарно-именна традиция и погрешно го превеждат като Кало-Хубавия Йоан. Все още на много места самите ние българите приемаме гръцкото значение на името Калоян и считаме, че има гръцки произход. Всъщност змеят, калата, халата Йоан-Калоян е едно от хубавите, запазени и доста разпространени древни български имена.

От змей-драгун призлизат много български имена като Драго, Дранго, Драган, Драгно, Драгоман, Драгаш, Драга. От Кала-хала са запазени лични имена като Калчо, Кали, Кале, Кало, женското Каля и много други. От Селев-Сеслав, Слав произлизат съвременните имена Слав, Славка и много производни от него като Светослав, Светослава, Преслав, Преслава, Мирослав, Мирослава и т.н. Тези имена са приети в славянските народи, главно в Русия, от българския именник и погрешно се считат за имена с руски произход.

За да не става много дълго това изложение, само ще изброя наименованията на останалите години от календара, а вие сами ще можете да откриете доста български имена произлизащи от тях.

Змия – Атила, Дилом, Делян, Слав.

Кон – Алаша, Тех, Тих.

Маймуна – Мечин, Писин.

Коч – Расате, Савер, Севар, Север.

Петел – Тох, Тах.

Куче – Етх.

Свиня – Док, Докс, Прасян, Свиница.
цитирай
19. kalabak - Господин, Диданов,
16.09.2016 09:38

Адвокатът Йордан Вълчев и счетоводителят Петър Добрев, чиито съчинителства използвате при изброяване на годините според средновековния български циклов календар, без да ги споменавате, разбира се, са между тези псевдоучени, чиито свободни разработки върху календара не могат да бъдат използвани за изграждане на научнозащитима теза.
Годините от прабългарския циклов календар, засвидетелствани в Именника на българските ханове, Приписката на Тудор Докс и Чаталарския надпис на кан Омуртаг (без измислените от Йордан Вълчев и Петър Добрев, разбира се), са следните:

1. Сомор – мишка. 860 – Телец.
2. Шегор – вол. 605 – Курт; 665 – Безмер; 737 – Кормисош.
3. (незасвидетелствана), (предполагаемо барс – тигър)
4. Дван – заек. 715 – Кормесий (в Именника името на този владетел липсва).
5. Верени – дракон. 668 – Есперих.
6. Дилом – змия. 153 – Авитохол; 453 – Ирник; 765 – Умор.
7. Именшегор – кон. 754 – Винех.
8. (незасвидетелствана) (предполагаемо пичин – маймуна)
9. Теку – овен. 695 – Тервел.
10. Тох – кокошка. 721 – Севар.
11. Етх – куче. 866 – покръстване на българите.
12. Докс – свиня. 603 – Гостун.
Недопустимо и непростимо е един от и без това малкото запазени средновековни български исторически паметници да бъде манипулиран по този безобразен начин.
Забележка:
Хронологизирането на българските владетели е според най-пълното, издържано и научнообосновано изследване на Именника от проф. Моско Москов – „Именник на българските ханове”, София, 1988.
цитирай
20. didanov - Господин Калабак
16.09.2016 10:21
къде видяхте противоречие - прочетете по-внимателно това което съм написал, не реагирайте първосигнално? Именно проф. Москов според мен се доближава най-много до истината за "Именника" - той представлява една стегната, хронологична система на царуване. Моята лична хипотеза, а не на Добрев или Вълчев, е че имената на българските владетели също следват определена традиция, която е свързана с древнобългарския зодиак, както е в случая с името на Аспарух. Тази идея възниква поради някои несъответсвия на продължителността на годините на царуване с годините на древнобългарския календар. Причина за това е традицията за обявяване в съвладетелство на наследниците на кана преди реално те да поемат самостоятелния контрол върху държавата. Ще ви дам един пример - Аспарух живя 61 г. което според мен е било 644-до 705г. управлява от годината верени на дракона - или 668г. или 680г.
Синът му Тервел обаче според календара започва в годината 695 (на теку -овена)- по-ранна или по-късна е нереална, и управлява 21 години. Тоест 10 години преди Аспарух да умре, Тервел вече действа като съвладетел - след 21г. е точно 715г. - годината на Твирем дванш-заека, той от своя страна управлява цели 28 години. За съжаление от именника не става ясно, колко години е бил съуправител, защото Севар идва на трона само 6 години след 715 в 721г. И така при следващите царе се застъпват годините - сигурен съм че има определен алгоритъм, който е свързан с имената на царете но още не е разкодиран напълно. това е. поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 1122100
Постинги: 1069
Коментари: 2497
Гласове: 2583
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?