Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2016 23:31 - Народният трибун и заговорът на унижените,1918-1923, 1 част
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2256 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 25.02.2016 23:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Александър Стамболийски, цар Борис III,
Александър Цанков


Разказват, че в нощта преди да абдикира разяреният Фердинанд извикал в двореца „Врана" първородния свой син престолонаследника Борис княз Търновски, теглил му един пердах, понеже оня не щял да става цар, нахлузил на главата му въображаемата българска корона, качил се, както видяхме, на влака и офейкал из пределите на България.
Това може да е анекдот, но не чак толкова нереалистичен, тъй като и адютантът на княз Борис полковник Христо Калфов разказвал, че князът отказвал да поеме наследството на баща си и искал да абдикира заедно с него:
Цяла нощ осъмнахме тримата с царя да го убеждаваме, да го окуражаваме, да го молим да остане... разхождахме се из парка на двореца като сомнамбули...1
А и цар Фердинанд не бил благ родител - това било известно дори на английския посланик в София Джордж Рендел2:
Фердинанд често канел в двореца на семейните обеди момчета от простолюдието не за друго, а защото на тези обеди цар Фердинанд прекарвал времето си в подигравки и издевателствувал над Борис, правел живота му ад.
-Regarde done ton ami, il n "estpas un imbecile com toi!3

За подобно отношение на Фердинанд към децата си разказва и Стефан Груев4 в своята книга „Корона от тръни":
-Магарета! Не ви ли е срам! - ще размаха Фердинанд някоя тетрадка. - Това домашна работа на интелигентен човек ли е? Срамота! Неграмотни некадърници! Затова ли съм ви създал?
Дори и сега, на тяхната възраст5, князете и княгините чувстваха известен страх, когато чуваха бавните стъпки на Монарха да приближават по дългите дворцови коридори.
Фердинанд изискваше от тях почит и послушание, не обич.
Възпитателят на младите князе Констан Шауфелбергер разказва в книгата си6 как веднъж през 1915 година Борис (вече 21-годишен) се осмели да изрази мнението си, да изкаже протест, макар и плах - това му навлече царския и бащин гняв, бе здравата нахокан и за няколко дни бе поставен под арест.
Най-сетне сам цар Борис казва за себе си:
- Аз съм скопен човек, аз съм човек, смачкан от своя баща, аз нямам воля.7
Но да видим каква характеристика прави бащата Фердинанд на първородния свой син Борис:
Като ученик той едва бе достигнш да пише без грешки, но не и с логическа връзка в изразите си;
много упорит, твърдоглав и иска да ме надмине в хитрината и мъдростта;
последната той няма, но се е чудесно приспособил с хитрината си, която би му донесла повече облаги и спокойствие, ако не беше тъй силно повлияна от лукавството.
Ти не трябва да се преструваш на добър, какъвто всъщност не си, нито на добродетелен и честен, каквито качества ти липсват от детинство - казва любящият баща на възлюбления си син, -
зная, че си хитър и лукав, че се ръкуваш без ръкавици с твоите каналии, че се преструваш като лисица с отрязана опашка;
ти днес си и лукав, и отмъстителен, и за това си има причините - дълбоките причини аз ги зная, а ти може и да не ги подозираш:
ти нямаш нито войнственост, нито характера на войник или рицар, аз те зная доколко си неположителен и слабодушен, защото ти израсна в атмосфера на лукавството и престъпленията...8

Към тази характеристика граф Бурбулон добавя9:

Борис, въпреки православието, българщината и т.н., си остава Бурбон, латинец, съди строго и често с презрение страната, в която ще царува.

Макар че, формално погледнато, Борис царува незаконно. В Търновската конституция, глава VII „За встъпването на престола и клетвата", чл. 34, е казано:

Следъ смъртьта на Князя10, Наследникътъ му встъпва на престола и незабавно се разпорежда да се свика Великото Народно Събрание, предъ което той дава следующата клетва:

„Кълнъ се во име Всемогущаго Бога, че свето и нерушимо ще пазъ Конституцията и законите на Княжеството и че во всичките си распореждания ще имамъ предъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богь да ми е на помощь".

Княз Борис изобщо не свикал Великото народно събрание, не го свикал ни веднъж и по време на цялото си царуване (последното ВНС е било свикано през 1911, а следващото ще бъде свикано чак през 1946 година), въобще Борис не положил клетва „свято и нерушимо да пази Конституцията" и с това я нарушил още при първата си крачка към престола.

Но тури му пепел...
Да видим сега какво става в страната, в която цар Борис III вече законно-незаконно царувал.
Според сключеното в Солун примирие (а всъщност безусловна капитулация), България „незабавно трябвало да изпразни окупираните сръбски и гръцки територии", без да се изнасят от там добитък, зърнени храни и пр.; „незабавно да демобилизира армията си и да предаде оръжието си"; българските войскови части, намиращи се западно от Скопския меридиан, трябвало „да сложат оръжието си и ще се считат до нова заповед военнопленни" (тези 100 000 военнопленници били заложници, че България ще изпълни всички клаузи на примирието, карали ги да работят като каторжници); освен това „известно число стратегически пунктове във вътрешността на българската територия ще бъдат заети от великите съюзни сили - тази окупация ще бъде само временна.. "

Това е само прологът към катастрофата.
На 19 юли 1919 година 40-членна делегация, начело с новия министър-председател Теодор Теодоров, заминала за Париж, където се канела да брани българските интереси на свиканата там мирна конференция.
Посрещнати били вежливо, натоварили ги на автомобили и ги откарали в предградието Ньой край Булонския лес, нямаме настроение, защото се чувстваме като арестувани - пише Муравиев и чувството му никак не било лъжовно:
Колите влизат през една голяма порта в двора на така наречения „Шато дьо Мадрид"... вратата се затваря и един сенегалец застава на пост отвън.Можем да излизаме в града и околностите за покупки и разходка, но винаги придружавани от охрана.

В мирната конференция участвали: САЩ, Франция, Италия, Япония, Белгия, Бразилия, Канада, Австралия, Южна Африка, Индия, Китай, Гърция, Португалия, Румъния, Сиам, Нова Зеландия, Боливия, Куба, Еквадор, Гватемала, Хаити, Хондурас, Никарагуа, Панама, Перу, Уругвай, Либерия и четирите нови държави: Югославия, Полша, Чехословашко и Хеджаз (от 1932 г. Саудитска Арабия); тези държави щели да решават съдбините на победените.

Всъщност всичко решавал съветът на четиримата: президентът на САЩ Уилсън и министър-председателите на Франция, Англия и Италия Клемансо, Лойд Джордж и Орландо.
Нашата делегация, вежливо държана под арест в „Шато дьо Мадрид", въобще не била допусната да участва в разискванията на конференцията, нашите очи били вторачени с надежда и упование в точка 11-а от Програмата за мир на президента Уилсън:
„Необходимо е отношенията между различните балкански народи да бъдат определени от дружески съглашения в съответствие с исторически установените признаци на поданство и националност" -затова сме настоявали да се проведат плебисцити в спорните зони, за да се докаже, че там българите са мнозинство, от което, според принципа на Уилсън, следвало те да бъдат дадени на България.
Но всичко било вик в пустиня: идеалистичният принцип на Уилсън, че разпределението на територии от позиция на силата минира бъдещия мир, бил отхвърлен от тримата други миротворци и съдбата на България била решена според древното право на победителя: била опустошена и ограбена.

Завръщайки се от Париж, Стамболийски, който участвал в делегацията, произнесъл следната реч:
Носим смъртник. Така отговорих на ония, които ме запитваха, щом слязох от трена при софийската гара, какво носим от Париж.
И наистина на нас се предаде от конференцията в Париж един същински смъртник, който постави целия български народ в траур.
Ние знаехме и очаквахме, че ще бъдем съдени и че над нас, българите, ще се издаде присъда, но ние никога не допускахме, че тая присъда ще бъде толкоз несправедлива и жестока.
България досега е едничката страна, спрямо която са приложени не принципите на Уилсона, а принципите на варварството;
България е едничката страна, на която не само че не се зачете народността, но се къса и от нейното живо тяло;
от нас светът, модерен и християнски, отнема наши братя по кръв и език...


Нас ни повръщат в по-лошо положение от това, в което сме били преди 40 години. И повръщат ни, след като прахосахме всичките си богатства, след като проляхме кръвта на 500 000 души
и след като преживяхме един момент на пълна вяра, че културното човечество действително ще е израснало до положението да може да разбере върховните вопли и тежнения на един малък героичен народ, да му прости за всички волни и неволни прегрешения...
Не би! Културното човечество си остава пак със старото мизерно покривало, под което бушува животинското и варварското...1
1


Освен че ни изгонвали от всички новозавладени територии (цяла Македония, цяла Добруджа, Моравско и Беломорието от Места до Струма с Кавала), откъсвали от територията ни и старите наши владения: Южна Добруджа, Струмишко, Западните покрайнини12 (Царибродско, Босилеградско, части от Кюстендилско, Трънско и Кулско) и цяла Западна Беломорска Тракия от Марица до Струма, с което губим излаза си на Бяло море; да не би да речем отново да воюваме, армията ни била разоръжена, оръжието конфискувано (взели затворите на пушките и оръдията, оставили ни само цевите) и за в бъдеще сме имали право на 20-хилядна армия от платени доброволци, при пълна забрана на военноморски флот и авиация.
Отгоре на всичко трябвало да изплатим страшната сума от 2 милиарда и 250 милиона златни франка репарации в продължение на 37 години; на Сърбия, Гърция и Румъния трябвало през следващите 6 месеца да дадем 70 825 глави добитък (коне, кобили, бикове, волове, дойни крави, мулета, овце), а на Сърбия плюс това 250 000 тона каменни въглища.

Това не стигало - съглашенските войски, които окупирали България, подложили обрулената ни държава на допълнителен грабеж (тъй наречените реквизиции):реквизирани били 1 300 000 кг брашно, 1 700 000 кг фураж, 195 000 кг захар, над 100 000 глави добитък...

(Това са решенията на тъй наречения Ньойски мирен договор.)


Пълен погром! Нямало село непропищяло, нямало къща неразплакана!
Не само от контрибуциите, репарациите, реквизициите, конфискациите и прочие санкции.
В трите войни за 6 години България дала над 200 000убити и над 300 000ранени (така пише в учебниците по исто-рия).
Известна е кошмарната фраза на Сталин: „Смъртта на един човек е трагедия, на милиони - статистика".

В трите войни България мобилизирала общо над един милион войници, но реално около 700-800 хиляди (тъй като много мъже са участвали и в трите войни), това били предимно мъже между 20- и 40-годишна възраст,от тях 200 000 оставили телата си по бойните полета, 300 000 се завърнали осакатени - кой без крака, кой без ръце, кой без очи, сиреч: повече от половината млади и активни мъже били убити или осакатени.
Нашата армия била „селска войска", както я нарича Чърчил (тъй като 80 % от населението е било селско) и „пушечното месо" - сиреч, редовите войници се набирали предимно от селата –
всяко село от нашите 4500 села е загубило средно по 40-50 убити и 60-70 осакатени;ако селата ни средно са имали по 700-800 души, т.е. 50-60 къщи (семействата тогава са били патриархални и многолюдни) -без голямо преувеличение може да се каже, че почти на всяка порта се веела черна жалейка, във всяка къща се завръщал инвалид.
Участието на селското и градското население във войните не било равностойно не само по броя на мобилизираните войници и на жертвите: да ме прости Господ, но на градския човек какво друго ще му отнеме войната, освен живота, а селското семейство, освен убития мъж, губело във войната още конете си, воловете, каруцата, житото, ечемика, царевицата, фуража - всичко (както видяхме, реквизициите продължавали и след войната). Нищо не сплотява хората така, както общото нещастие и общото недоволство - това сплотило и селячеството.
Още в края на XIX век по селата били изникнали земеделски просветни клубове, наречени дружби (оттам после презрителното дружбаши),през 1899 година поетът Цанко Церковски написал „Възвание към българските земеделци" - да се обединят в общ съюз,и през декември същата година в Плевен се състоял Първият учредителен конгрес на Българския земеделски съюз, лидер му станал учителят Янко Забунов.
Ако читателят си спомня за бунтовете в Дуранкулак през 1900 година и за тяхното зверско потушаване - може да се каже, че това е било кървавото кръщение на Земеделския съюз.
Както вече стана дума, без водачи народите са аморфна маса, за да тръгнат към някаква цел, трябва да ги поведе някоя личност -и тази личност се явила: Александър Стамболийски.
 две-три думи за предишния му живот.
Животът на Сандю е прост като живота на всяко ученолюбиво селянче - от родното си село Славовица, Пазарджишко, отишъл да учи в Плевенското лозаро-винарско училище,(там учител бил именно споменатият току-що Янко Забунов и той ще да го е заразил с идеите на Земеделския съюз),от там отишъл в Хале да следва философия, после агрономство в Мюнхен, но заболял от туберкулоза и се завърнал в България;като нямало какво друго да прави, започнал да се занимава с политика: през 1905 година написал Програмата на Българския земеделски народен съюз - с тази програма Стамболийски превърнал Земеделския съюз от съсловно-просветна организация в политическа партия, целта на която била завладяването на властта;през 1908 година Стамболийски бил избран за народен представител, избран бил и в следващите Народни събрания,докато на 4 септември 1915 година бил поканен в двореца на среща с Фердинанд.

Читателят вече знае какво се случи там - и нататък. В момента, след разгрома на войнишкия бунт, председателят на Радомирската република Александър Стамболийски е в нелегалност - крие се по софийските тавани...
Докато се криел по софийските тавани, легендата около личността му растяла:как се бил изправил срещу царя и му казал бил в очите, че ако не се подчини на народната воля, ще свърши с главата си - и за тези му думи изплашеният цар заповядал да бъде осъден на смърт, но съдът не посмял и го осъдил на доживотен затвор; 
didanov.blog.bg/history/2014/12/24/car-ferdinand-i-izvestni-bylgarski-politici-zatvornici.1325160

после царят лично го извадил от затвора и на колене го молил да му спаси короната, като му предложил да стане министър-председател, но Стамболийски гордо отказал;
вместо това отишъл при въстаналите войници и като някакъв нов Ивайло ги повел срещу царя, въстаниците искали да го обявят за цар, но той не щял - тогава го обявили за президент на републиката;врагове на народа заедно с немците избили въстаниците, над главата на Стамболийски отново висяла примката на бесилото - и се превръщала в ореол като над главата на нов Христос..
Едва ли в нашата нова история има друга личност, която да бъде наричана с по-голямо право народен трибун -буен, необуздан темперамент, прям и безразсъдно смел, внушителна фигура, още по-внушителна глава с къдрав перчем, глас гръмогласен, отличен оратор -държал е той речи по 15 часа (Фидел Кастро може да му гледа номера на фланелката),селяните вярвали в него като в месия и чакали само знак, за да тръгнат подире му...

И той вярвал в тях:
- Погледнете! - викал Стамболийски - И чиновници, и офицери, и учители, и журналисти, и политици, всичко що се движи под натиска на отживели века си теории и разбирания или под натиска на груби и користни цели,днес по неволя е принудено да обърне поглед към оня великан, наречен български земеделски народ, който смятаха за мъртва, безжизнена сила, за брашнен чувал, годен само за изтупват.
Той поставял селяните в центъра на Вселената:
Искам свобода за работниците, но не вярвам в тяхната способност да управляват. Хитри политици ще водят винаги парада в името на „пролетариата", докато самите работници ще продължават да завинтват бурми. Мистичният култ към „пролетариата" е най-опасната илюзия на света.

Със селяните е различно. Всеки селянин е жива енциклопедия. Той познава животните и растенията, отбира малко от астрономия, обработва земята, развъжда животни, строи и поправя собствената си каруца и предвижда времето по-добре от метеорологичните станции. Семето на цялостно развитата човешка личност е заложено в селянина. Той се нуждае само от организиране и повече знание.Последователите на Стамболийски се увеличавали лавинообразно:след изборите през август 1919 година земеделците взели 85 места в Парламента,на изборите през март 1920 година - 110 места,на изборите през април 1923 година БЗНС печели 212 места в Парламента, а всички останали партии - общо 32 места!
Главозамайващ резултат, наистина. (И както ще видим по-нататък - главозамайването не закъсняло...)
Струва ми се, че не е преувеличение, ако сравним земеделското селско движение с богомилството; след богомилството в средновековна България това е второто голямо по размер и сила социално движение - пише проф. Александър Цанков, който по-късно ще стане палач на това движение.БЗНС, или по-право казано - Стамболийски управлявал България в продължение на 3 години - от 21 май 1920 до 9 юни 1923 година.
- Бяхме ли готови за управление? - пита Стамболийски своите селяни. - Аз ви казвах и го повтарям: не! Някои казваха, че сме се качили на властта. Аз ви казвам: не ние се качихме на властта, а тя се качи на нас.
Кой на кого се е качил, не знам, но мненията за управлението на Стамболийски са право противоположни:
от невъздържани венцехваления (прозвищата нов Христос и Ивайло II не съм измислил аз) - до брутално поругаване и обвинения в болшевизъм;едни наричат това управление истинско народовластие, други - селска диктатура.
Ще се помъча да бъда обективен, ще излагам фактите индиферентно, без коментар - а ти, читателю, сам си прави заключенията.
Правителството на Стамболийски е прочуто със своите реформи, въведени чрез закони (повече от 100), гласувани от Народното събрание.
didanov.blog.bg/history/2015/07/12/reformite-na-a-stamboliiski.1375631
Първият закон бил Законът за трудова повинност:
Всички български поданици от двата пола, когато навършат: мъжете 20 години, а девиците 16, подлежат на трудова повинност, т.е. на задължителен обществен труд;трудовата повинност трае за мъжете 12 месеца, за девиците 6 месеца.
Обвинения: това е противоконституционен закон, средновековна ангария, подражание на болшевишкия военен комунизъм.
Оправдания: освен обявената цел, трудовата повинност била прикрита форма на военно обучение, с което се компенсирала забраната за масова армия.
Забележка: въпреки обвиненията, следващите режими не отменят трудовата повинност, та чак до наши дни; дори Александър Цанков признава, че това е една от големите реформи, която остави име на управлението и на първия министър не само в България, но и в Европа; трудовата повинност е нещо нашенско, оригинално, с което България може да се похвали и бъде горда; нашият пример бе последван и от някои европейски страни.13
Последвал Законът за трудовата поземлена собственост (девиз: „Земята да е на тези, които я обработват!"):
всички необработвани земи се отнемат от собствениците; работещ земеделец може да притежава максимум 300 декара ниви, лозя и пр.; който не обработва земята си, може да притежава от 40 до 100 декара.Иззетата земя се раздава на безимотните, малоимотните и на бежанците (само те са над 250 000 - в буквалния смисъл на думата голи и боси).
Обвинения: това е противоконституционен грабеж, посегателство на обявената от Конституцията неприкосновеност на свещената частна собственост.
Оправдания: по-важен е Христовият закон „ако имаш две ризи, дай едната на ближния си" (ако не я даде, отнема му се насила).
Забележка: законът се отнася и за църковните имоти, с което Стамболийски си навлича гнева на църквата.
Следват подобни закони против незаконно забогателите по време на войната (конфискация на имуществото им), заотчуждаване на сгради в градовете (придобити по спекулативен начин) и изселване на спекуланти и морално разложени;бил въведен подоходен данък от 2 до 35 % (е, как да не викат ура бедните и как да не скърцат зъби богатите?);били ограничени правата на царя - „царят царувал, без да управлява";правителството насърчавало създаването на земеделски ипотребителски кооперации:
в земеделските кооперации средствата за производство (редосеялки, веялки, плугове, вършачки и прочие машини) били общи;
потребителските кооперации (селски магазини) измествали частните търговци и продавали стоките без надценка.

Обвинения: това е прелюдия към болшевишките колхози; нелоялна търговска конкуренция.
Оправдания: само така можело да се модернизира земеделието, селяните поотделно нямали пари за селскостопански машини.
Забележка: кооперирането на дребните земеделски стопани било поощрявано от всички следващи правителства.

Упреците, които продължават и днeс, в болшевизация на БЗНС (наричали земеделците болшевикоиди) заради социалните реформи, противоречат на факта, че БЗНС обявява за свой враг № 1 Комунистическата партия, а Комунистическата партия провъзгласява за свой смъртен враг Земеделския съюз; по това време, след войната, те били най-силните партии - и за едните, и за другите буржоазията била умрял съперник (при изборите през 1920 година БЗНС вкарва в Народното събрание 110 народни представители, Компартията - 50, а всички буржоазни партии заедно - 60); враждата между Земеделския съюз и Компартията била не просто междупартийно съперничество, а сакрален спор за бъдещето на човечеството: на кого трябва да принадлежи властта - на пролетариата или на селяните?
Социалните реформи на Стамболийски са отражение на глобални процеси: след Първата световна война народите в Европа обедняват и олевяват, във всички държави нахлуват радикални антибуржоазни социални движения, пламват социални революции (в Русия, в Унгария и пр.), такива веяния можем да открием дори у смъртния враг на комунизма проф. Александър Цанков: „Социализмът ще трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията малко социалистическа; едно взаимно проникване на новите противоположни сили не е само желателно, но и наложително" - именно тези нови социални веяния са провокирали реформите на Стамболийски и като гледаме, че в днешно време по света социализмът става твърде буржоазен, а буржоазиятапо необходимост малко социалистическа, може би ще се окаже прав в оценката си не друг, а цар Борис III, който ще каже след малко, че Стамболийски със своите идеи и реформи изпревари времето.
Както и да е... На всички обвинения Стамболийски отвръщал:
- Ние не нарушаваме конституцията, защото не сме яоще създали.
И наистина, в момента когато отишли да го убиват, той работел върху проекта за нова конституция (къде е тя? - убийците му, изглежда, не са забравили да я изгорят).
Има реформи, одобрявани от всички - и тогава, и сега: въведено било седемгодишно задължително образование,открит бил Свободният университет, щедро били субсидирани БАН, Народната библиотека, Народният театър, Операта, литературата и изкуствата.
С неодобрение обаче била посрещната правописната реформа: премахнати били ъ и ь в края на думите, премахнати били изобщо буквите - ѣ и ѫ.
Участта на ѫ (големият юс, широко носово ь) не предизвикала кой знай какви вълнения, но съдбата на ѣ (ятили е-двойно) станал въпрос политически. За левите - комунисти и земеделци - буквата ѣ символизирала отчуждението на интелигенцията от народа (тъй като правилата за употребата на ѣ били непонятни на малограмотните), и настоявали да бъде изхвърлена от азбуката.
Изхвърлянето на ѣ обаче било посрещнато на нож от интелигенцията (опростявал се езикът) и особено от македонците - те пък смятали ѣ за символ на българщината и премахването му от азбуката се тълкувало като изкуствено отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти, сиреч като предателство спрямо Македония.
Българската академия на науките отказала да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя била отменена, ѣ оцелява, но не за дълго. През 1945 година реформата на отечественофронтовското правителство премахва от българската азбука, както изглежда, завинаги „камбанарийката" ѣ заедно с „жабчето" ѫ.
Сега активисти на ВМРО искат отново да върнат ѣ в азбуката ни...
Може би има за какво да жалим - всяка от славянските азбуки запази или създаде отличителни само за нея букви: руската - ы, э, ё, украинската - є, i, п, ґ, сръбската - ђ, j, љ, њ, беларуската - i, ў,  ние обезличихме азбуката си...
Към края на 1922 година била създадена Оранжеватагвардия (с главнокомандващ Райко Даскалов) - 100-хилядна партийна милиция, почти невъоръжена и слабо дисциплинирана, тя не си поплювала, използвала главно тояги и цепеници (след малко ще видим как), ролята й била да защитава земеделското правителство от преврати, но, за съжаление, тя не могла да защити дори честтана правителството...
Реформите ги видяхме. Какви са били идеите на Стамболийски? Ето автентичните му думи:

Политическите котерии във всички страни водят борбав  името на материални блага. Това е борба за завладяване надържавната власт, за превръщане на тая власт в средство заохрана и забогатяване за сметка на държавното съкровище.Има ли по-осъдително, по-престъпно, по-пакостно от това?
Политическите партии остаряват и измират - на тяхномясто идват съсловните политико-обществени организации. Парламентите ще станат съсловни и няма да се препарат за политика, т.е. за тоя дето духа, а за жизнено, непосредствено свързани с живота нужди. Различните съсловни групи, представени впарламента, ще обсъждат въпросите на народната икономика,просвета, стопанство по същество, а не за политиката.
Те ще могат по-лесно, отколкото днес партиите, да намерят точки на разбирателство и взаимно сътрудничество,да запълнят пропастта, която партиите и политиката саотворили помежду им...

За агонията на партиите говори и смъртният враг на Стамболийски - Александър Цанков:

Гражданските политически партии бяха в криза, нещоповече, в процес на измиране. Изтощени, изхабени по време навойните, дискредитирани поради това, че не можаха да противодействат на пагубната и катастрофална политика на царФердинанд, те слизаха от политическата сцена...Земеделската партия се роди като бунтарско движение,като реакция и протест срещу гражданските партии. Следкато ги отстрани от участие във властта, той (Стамболийски) се запретна и да ги унищожи.14

Както се знае, всяко действие има противодействие: заплашени от пълно унищожение, буржоазните партии решили да се обединят в т.нар. Конституционен блок и да свалят Земеделското правителство чрез мирни масови акции.

Избрали за начало на акциите Търново - там щели да проведат на 17 септември 1922 година нещо като събор, който оттам като лавина трябвало да залее градовете в цялата страна.
За тази цел водачите на различните опозиционни партии Александър Малинов, Теодор Теодоров, Стоян Данев, Михаил Маджаров, Андрея Ляпчев, Найчо Цанов и компания се качили на влака за Търново; в същия влак „по някаква случайност" се оказала и друга една компания: Александър Оббов, Райко Даскалов, Цанко Церковски, Крум Попов и други земеделски шефове - те пък отивали в същото Търново на конгреса на цвеклопроизводителите, който щял да се проведе „по някаква случайност" в същия ден 17 септември 1922 година.
В 2 часа сутринта, когато влакът спря на малкатагара Долни Дъбник, опозиционните водачи бяха събудениот силна врява и изстрели.
Влакът бил обкръжен от голяма тълпа, която размахваше големи тояги и крещеше:
- Смърт на буржоата! Смърт на кръвопийците!
Преди да разберат какво става, старите държавницибяха извлечени от купетата и изхвърлени на перона, където бяха малтретирани от побойници, въоръжени с цепеници, взети от дървените складове на гарата.
Проглушени от ругатни и псувни, с окървавени глави,видните партийни водачи бяха подложени на най-тежкопублично унижение:
докато някои от хулиганите държаха ръцете и краката им, други стрижеха брадите и мустаците им, катоси служеха с прости ножици иликами.
Бившите министри щяха да бъдат линчувани, ако небеше Райко Даскалов - той предложи да закарат опозиционните водачи до Търново и да оставят „народът" дареши съдбата им.
Когато влакът най-после пристигна в града, „народните врагове" бяха натоварени на един отворен камион и разкарвани - прави, раздърпани и голобради, през улиците, предшествани от музиканти и следвани от ликуващата тълпа...15

Стамболийски бил по това време в Женева - той провеждал своята 100-дневна дипломатическа обиколка на Европа, опитвайки се да стопи ледовете на недоверие към България (към нас се отнасяли като към агресивна войнолюбива страна, една от виновните за Първата световна война държави).
Новината за издевателството над опозиционните лидери, за селяндурската простащина на хората от неговото правителство, се посрещнала с всеобщо възмущение - тогава Стамболийски отстранил от поста министър на вътрешните работи своя най-близък приятел и съратник Райко Даскалов (изпратил го посланик в Прага) и след два месеца дал думата на народа сам да реши съдбата на въпросните лидери - на 19 ноември 1922 година бил проведен референдум заустановяване виновността на министрите от кабинетитена Ив. Ев. Гешов (от 16 март 1911 до 1 юний 1913 г.), д-р Cm.Цанев (от 1 юний 1913 до 4 юлий 1913 г.) и Ал. Малинов (от 21юний 1918 до 18 октомврий 1918 г.) за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи16 - три четвърти от народа казал: Виновни са, да бъдат съдени!
Присъдата била прочетена на 21 март 1923 година, всички бивши министри били пратени в Шуменския затвор, освен това задружно трябвало да изплатят милиардите репарации, което означавало конфискация на цялото им имущество.17
Обвинения: 1) Конституцията не предвижда референдуми - значи референдумът е незаконен; от средство на демокрацията референдумите могат да се превърнат в оръдие на диктатурата;
2) Законите нямат обратна сила, т.е. никой не може да бъде съден за деяния, извършени преди влизането на закона в сила; политическите лица носят само политическа, но не и углавна отговорност.
Оправдания: Хиляди вдовици и сираци по нашите селаи градове искат да се накажат ония, които убиха техните мъже, които убиха техните бащи. Ние имаме големи,велики гробници при Чаталджа и Булаир, Криволак и Тутракан, Завоя на Черна и Червената стена... Това са гробища на живо и топло българско месо, на жива и топла българска кръв. И топлата българска кръв вика и крещи, тя иска възмездие и ние сме длъжни да го дадем.18

С това Стамболийски прочел собствената си присъда: възмездието ражда отмъщение.

didanov.blog.bg/politika/2015/03/10/uchi-se-ot-rim-i-shte-upravliavash-vechno.1344795
След два дни направил втората крачка към своята гибел: на 23 март 1923 година подписал с министър-председателя на Югославия Никола Пашич тъй нареченото Нишко споразумение:
тайната спогодба предвиждала четири етапа в развитието на отношенията между двете страни:
на първо време се сключвала митническа уния между България и Югославия;
вторият етап предвиждал създаването на конфедерация при запазване на съществуващите режими;
през третия етап се създавала Балканска федерация, в която освен България и Югославия влизали Гърция и Албания;
четвъртият етап предвиждал разпускане на ВМРО от българска страна и Коло сръбских четника 19 от страна на Сърбия.
Като оставим настрана химерата за Балканска федерация, бродеща из полуострова още от времето на Раковски, всъщност ставало дума за унищожаването на ВМРО със съвместни усилия на двете страни: в споразумението се определяли действията, които трябва да се предприемат, за да се прекрати нелегалното преминаване през границата: допускало се дори навлизане на сръбски части на българска територия при преследване на четите.
Щом чул това, Тодор Александров обявил Стамболийски и Райко Даскалов за престъпници пред ВМРО и пред цялотобългарско племе20 и прочел смъртната присъда и на двамата:
„ВМРО не остава длъжна никому. Всяка Ваша грешкаще ви струва главата!"21 - писал Александров собственоръчно на Стамболийски.

Стамболийски не обърнал внимание на заплахата, нито пък имал намерение да играе по гайдата на ВМРО (не може заради Македония да се залага на карта съдбата на България!); за да стопи ледовете на недоверие, да изведе България от международната изолация - първо трябвало да се оправи със съседите.Започнал с братята сърби - не само защото сме братя (въпреки братската омраза), но и защото бил отписал Македония - ябълката на раздора: той трезво преценявал, че никоя от държавите - нито Гърция, нито Сърбия (Югославия), нито България ще позволят Македония да се присъедини изцяло към някоя от другите две държави - всеки такъв опит ще означава нова война.
(Другият шанс, красив, но нищожен, на разпокъсаната и жална Македония е да стане ничия, т.е. да извоюва своята независимост или автономия, а след това, ако иска, да се присъединява към която си ще държава - това, ако читателят си спомня, била идеята на Гоце Делчев.)
Освен това Стамболийски смятал, и не без основание, че за България излазът на Бяло море е по-важен от Македония не само защото там също живеят не по-малко скъпи нам българи - излазът ни на Егейско море е много важен и за нашетобъдещо духовно развитие, тъй като загубата на Егейскотокрайбрежие ни отделя от средиземноморската цивилизация,към която се стремят всички народи без прекъсване през вековете.
И Стамболийски отправил погледа си към Беломорието, загърбвайки Македония. Когато бил в Белград, той рекъл на сръбските журналисти:
- Както взехте Македония, вземете и всички македонци,които се намират още в България, нам те са само пакостили.Всички политически зверства са дело на македонците. Вземете ги всичките, халал да са ви!

Тези думи звучат твърде драстично, но не са случайни. Нито Стамболийски, още по-малко Райко Даскалов, щели да забравят и да простят, че войнишкият бунт бе зверски потушен от члена на ЦК на ВМОРО ген. Протогеров със знанието и одобрението, без съмнение, на другия член на ЦК на ВМОРО Тодор Александров..

Още на 4 ноември 1919 година, уж заради Валандовската акция, която целяла въвличането на България във войната (
Тодор Александров и генерал Протогеров (покрай тях още няколко десетки членове на ВМРО) били арестувани като виновници за втората национална катастрофа, ведно с правителството и съпартизаните на Радославов.
Хайката на Земеделското правителство против ВМРО имала своето основание. След Първата световна война ВМРО вече била проникнала във всички структури на България: в Народното събрание, в Двореца, в правителството, в администрацията, във всяка партия, в армията, в полицията, в затворите, в театрите - навсякъде,(както казват, половината софиянци били македонци, другата половина - техни роднини),чрез заплахи или чрез кървави услуги на една или друга партия, на едно или друго правителство, ВМРО оказвала натиск и влияела върху вътрешната и външната политика на държавата.
За Александров и Протогеров било детска игра „да избягат" от ареста - техни хора държали ключовете на килиите; след инсценираното бягство Александров се окупирал в Пиринска Македония, превърнал я в своя държава в държавата, пиле правителствено не можело там да прехвръкне - и на земеделската хайка отговорил с безмилостен терор: убити били двама правителствени окръжни управители в Пиринско, един околийски началник, двама кметове и много български полицаи и войници; за подигравка на правителството, чети на ВМРО превзели с щурм градовете Неврокоп и Кюстендил; на 28 юни 1921 година по заповед на Александров терористът Реджеб застрелял насред София „доскорошния самозван представител на бившата Македоно-Одринска революционна организация, известен с прозвището Велзевул на ВМОРО"22 назначен от Стамболийски за Председател на Комисията за бежанците, съратника на Гоце Делчев, стария революционер и основател на ВМОРО Гьорче Петров...
Междувременно през 1920 г. недоволните от Александров основали Македонска Федеративна Революционна Организация (МФРО), която издигала прокламация за „Независима Федеративна Македония при пълно и равно участие в управлението на всички населяващи я народности".
И започнало ново братоубийство - този път между федералисти и автономисти: едните били за федеративна, другите за автономна Македония (дето се вика, започнал се бой за нероден Петко)...
След убийството на Гьорче Петров, понеже бил на страната на федералистите, из засада бил застрелян министърът на вътрешните работи на земеделското правителство АлександърДимитров; в София бил убит водачът на Земеделската емигрантска организация Александър Панов; после бомба била хвърлена върху колата на министър Райко Даскалов пред самото Народно събрание; стреляно било по министър Цанко Церковски; бомба била хвърлена в правителствената ложа на Народния театър, където Стамболийски бил с още трима свои министри, спасили се по чудо...
Смъртната присъда на Стамболийски била прочетена не само от ВМРО. Заплахите, атентатите, изстрелите и бомбите на македонците били само димна завеса - зад тази завеса се кроял истинският заговор.
Още през есента на 1919 година почти едновременно в София възникнали две тайни организации: комитетът Народен сговор и Военният съюз (лига).
Военният съюз е офицерска конспирация, създадена на тавана на Военното училище и оглавявана от полковник Иван Вълков, подполковник Кимон Георгиев и майор Дамян Велчев.
Последният казва, че причините за появата на Военния съюз били две: опасността от завладяване на властта от комунистите, както станало това в Русия, и унизителната съдба на офицерството, което след войната бе изхвърлено от казармите23: гордите и храбри офицери, вчерашните герои на нацията - днес бяха принудени да работят като разсилни и хамали, някогашните напети и бляскави красавци криеха дрипите си под изтърканите шинели...

И на 16 ноември 1921 година ръководството на Военния съюз взе решение да извърши преврат...............край на първа част

Стафан Цанев

Български хроники: Поема. 1878-1943. Том 3 http://ekipirane.com

1 Александър Цанков, „Моето време".

2 Стивън Констант, „Фердинанд Лисицата", с. 375.

3 Гледай приятеля си, той не е глупак като тебе!

4 Стефан Груев е син на Павел Груев, който през 1916-1918 г. работи в Тайния кабинет на цар Фердинанд, а от 1940 г. е началник на личния кабинет на цар Борис III; осъден е на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 г.; тогава Стефан следва в Женева, не се завръща в България, отива в Париж, работи 26 г. в сп. „Пари Мач", а също в радио „Свободна Европа" и Би Би Си.

5 Борис е бил на 24 години.

6 Констан Шауфелбергер, „Борис III, човекът и царят", 1992 г.
7 Любомир Лулчев (1886-1945), „Тайните на дворцовия живот", 1992 г.

8 Цар Фердинанд, „Съвети към сина", 1991 г.

9 Граф Робер дьо Бурбулон, цит. съч.

10 Търновската конституция не е предвидила абдикация, макар че по ирония на съдбата и двамата ни първи владетели Батенберг и Фердинанд абдикират, а не умират (четвъртият - Симеон II - бе изгонен), от което формално следва, че докато е жив, князът (царят) е в правата си; и когато Фердинанд отправял многократно сърцераздирателни молби до сина си „да посети поне веднъж любимата си България", Борис бе твърде съобразителен - пише възпитателят му Констан Шауфелбергер, - за да не отгатне истинската мисъл и тайното желание на Монарха, който неспирно ще прави интриги и заговори, за да седне отново на трона - затова нито веднъж не му разрешил да се върне.

11 Вестник Земеделско знаме, 2 октомври 1919 г.

12 Съгласно Ньойския договор сръбските войски окупирали Царибродско, Босилеградско и Струмишко през ноември 1920 г.; в някои писания се прокрадва лъжата, че Западните покрайнини били отстъпени на Сърбия от Стамболийски с Нишкото споразумение от 23 март 1923 г.

13 Александър Цанков (1879-1959), „Моето време" - мемоари; започнати на юни 1945 г. в Бадгащайн, Австрия, завършени на 8 март 1949 г. в Буенос Айрес, Аржентина; публикувани 2001 г. в София, България.

14 Александър Цанков, цит. съч.

15 Стефан Груев, „Корона от тръни".

16 Из Закон за допитване до народа..., 14 октомври 1922 г.

17 Радославовото правителство, управлявало от 4 юли 1913 до 8 юни 1918 г., било арестувано още през ноември 1919 г., Радославов бил осъден на доживотен затвор, но още преди това избягал в Германия; присъдата му не била отменена дори от сговористкото правителство, амнистирало неговите министри през 1924 г., и той умрял в изгнание през 1929 г.

18 Реч на Стамболийски в Народното събрание.

19 Сръбска четническа организация, тероризираща българското население в Македония и преслед-ваща четите на ВМРО.

20 Георги Марков (1946), „Камбаните бият сами", 1994 г.

21 Георги Марков, цит. съч.

22 Из писмото-предупреждение на Тодор Александров до министъра на вътрешните работи Александър Димитров.

23 Георги Марков, „Парола „Сабя". Заговорите и превратите на Военния съюз", 1992 г.







Гласувай:
7
0



1. germantiger - ...
26.02.2016 02:20
Очаквах да прочета какво е написал Бойдев за обявената от руснаицте война на България 5-6 септвмври 1944 г. ?!

Имали ли е Бойдев проблеми след като руснаците вземат летища, портове, всичко българско и български войски (понеже Бойдев имаше проблем със само летищата за германците)?!

Дотук ли беше с Бойдев, защо не доведем нещата докрай да видим колко е безпристрастен, обективен, чист?
цитирай
2. didanov - ще ще
26.02.2016 23:37
имай малко търпение
цитирай
3. germantiger - ...
27.02.2016 02:42
Бойдев си е писал късно мемоарите, да видим колко безпристрастен, обективен и чист е бил към братята славяни - руските към 9 септември, а и след тази дата... чакам чакам
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322770
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?