Рекламните съобщения на агенциите за търговия с недви­жими имоти често си служат с метаезик, за да направят ня­кое свое предложение по-желано. Ето няколко примера от едно

типично рекламно описание на обявена за продан къща и съот­ветния превод за скрития зад примамливите думи истински смисъл:

Метаезик

Сега имате единствената възможност тя да стане ваша.

Превод

Трудно ни е да я продадем и се опитваме да се отървем от нея.

Тази къща с интересна архитектура, Тази грозна на външен вид,

компактна,                                     прекалено малка,

в селски стил,                                 сбутана селска къщурка,

(се намира)                                     (се намира)

в район с голям потенциал.              на гърба на географията.

Разположена е  в спокоен и тих район.

Разположена е твърде далеч от всякакви магазини и училища да децата.

Тази уникална и добре поддържана къща се състои от просторен хол, уютна трапезария, З спални и модерна кухня.(Тази най-обикновена и зле поддържана къща се състои от малък хол, тясна трапезария, З спални без вградени гардероби и наскоро боядисана кухня.)

Удобен достъп до транспортни средства.(Селският рейс спира на два метра от входната врата.)

Изложението е светло и слънчево. (Обърната е на запад.)

Гледа към китен двор.(Изобщо няма двор.)

Разполага и с някои оригинални пристройки.(Тоалетната и пералното помещение са извън къщата.)

Детонатори на раздразнението

Следният пример е от радиопредаване, което приканва слу­шателите да се обаждат и директно в ефир да обсъждат свои лич­ни проблеми или предложени от водещия теми. Програмата се излъчва всяка събота вечер, а водещ е един известен проповед­ник. Ако не всеки път, то поне през седмица се обажда по ня­кое младо момиче, наскоро разбрало, че е бременно, което не може да открие бащата на детето и звъни за съвет. Но вместо да каже: „Бременна съм, какво да правя?", разговорът обикно­вено протича по следния начин:

Проповедникът:  Не, не знам.

Момичето:  Ами, той ме заведе у тях, а после ме целуна, а после един вид... е, на практика аз... ами... знаете какво!

Проповедникът:   Не, не знам. Какво точно стана?

Момичето: Ами след като ме целуна, знаете, той един вид... нали разбирате... и сега аз съм... на практика... знаете... и не знам какво да пра­вя.

На всичкото отгоре позвънилото момиче набляга върху „правя" и повишава гласа си така, че слушателите започват да се чудят дали задава въпрос, дали изказва твърдение и дали изоб­що е свършило да говори. Разбира се, тази спъната форма на раз­говор е no-скоро краен случай, отколкото обичайна практика, но е много показателна за употребата на метафразите „знаеш/ знаете" и „нали разбираш/разбирате", които разкриват липса на увереност в собствените думи, и подтикват слушателя да сигна­лизира своето разбиране посредством употребата на клишето „да, да, разбирам".

„Знаеш/знаете" и „нали разбираш/разбирате" са крайно до­садни, защото истинският им смисъл е: „Знам, че не се изразя­вам ясно, но вие сте достатъчно интелигентни, за да разберете какво имам предвид", което пък кара слушателя да се чувства неуверено, когато не може да се досети за какво става дума. Ме­тафразите „един вид" и „на практика" служат за извинение, ко­гато говорещият не намира точната дума или правилния израз, които да употреби.

Защо съществува метаезикът?

Ако извадим от ежедневния разговор всички форми на ме­таезика, словесното ни общуване ще се състои единствено от кратки, остри, целенасочени фрази, а всички ние ще звучим и ще се възприемаме едни други като недодялани, сурови и неуки хора. Метаезикът омекотява ударите, които си нанасяме взаим­но, позволява ни тайничко да манипулираме останалите хора, да изтъкваме собствените си добродетели и достойнства, с вътрешно облекчение да изливаме море от отрицателни емоции, при това без да изглеждаме откровено груби.

Обикновено се започва с размяна на няколко банални фрази кли­шета: „Как сте?", което налага отговор: „Благодаря, добре", пос­ледван от нещо от рода на „Чудесно!" от страна на задалия въпроса. И този ритуал е толкова често повтарян, толкова трайно жигосан в съзнанието ни, че дори не се замисляме, докато го из­пълняваме, така че евентуален отговор: „Току-що почина май­ка ми", пак би предизвикал стандартното „Чудесно!".

Същото важи и за ритуалните фрази клишета, разменяни при раздяла, от които най-разпространеното е: „До скоро". „За мен бе удоволствие да се запозная с Вас" обикновено се използ­ва, когато нямаме никакво намерение занапред да поддържаме и да задълбочаваме познанството си със съответния човек.

Метаезикът е навсякъде. Той играе изключително важна роля в установяването и поддържането на междуличностни връзки, защото - също като езика на тялото - е средство, което използваме, за да разкрием скритите мисли, действителните на­мерения и истинския смисъл на казаното, закодирани в по­стъпките на даден човек.

Например повечето мъже знаят, че когато една дама каже „не", тя има предвид „може би", че когато каже „може би", има предвид „да", но че когато каже „да" - то тя изобщо не е дама. Тази стара шега ясно показва, че това, което се казва, не отра­зява непременно онова, което се мисли.

С всяко ново поколение се появяват нови метадуми, мета-фрази и метаизрази, а редица стари избледняват и постепенно излизат от употреба. От двайсетте до четирийсетте години на на­шия век най-популярните метадуми и метафрази са били „опре­делено" и „(или) нещо такова". „Определено" се използвала, за да подчертае правилността на една или друга дума, например: „Вие определено сте прав". Но това свръхподчертаване може да събуди и известна доза подозрение относно намеренията на го­ворещия - вероятно той изпитва необходимост да преувеличава думите си, защото е неуверен в тяхната достоверност. Метаиз-разът „(или) нещо такова" бил използван като извинение за не­правилно употребена дума. В модерния английски език метаизразът „(или) нещо такова" е заменен с подобния по смислово значение метаизраз „ако ви харесва" (с евентуално разширен ва­риант „ако това повече ви се харесва)", а „определено" е заме­нен с „всъщност". И така, на изявлението: „Всъщност, не съм съгласен с вас", днес спокойно можете да отговорите: „Всъщ­ност, това изобщо не ми пука."

С приближаването към края на двайсети век в деловия свят метаезикът се употребява все повече и повече. Преди стотина години работодателят е можел да уволни своя служител просто като му изкрещи: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!" или нещо рав­нозначно. Постепенно обаче натискът, оказван върху работода­телите от страна на профсъюзите и на други правозащитни орга­низации, отхвърли възможността за подобен подход към въпроса и вместо него наложи все по-широката употреба на метаезик. Днешният лентяй вероятно ще получи циркулярно писмо върху фирмена бланка с приблизително следното съдържание: „Съоб­разно интензивната реорганизация на фирмения отдел за внос-из-нос възникна неотложната необходимост да бъдат обединени службите за залепяне на марките и за правене на кафе, в полза на всички служители и в името на просперитета на фирмата като цяло. Ръководителят на службата за залепяне на марките Джо Дръвников взе благородното решение да освободи своя пост и да си потърси друга работа на трудовата борса, където неговите все­признати умения и огромен опит несъмнено ще го наложат бързо." Цялото това послание всъщност означава: „Махай се от очите ми, лентяй такъв!", но метаезикът подслажда горчивия хап за увол­нения, гали слуха на другите служители и запушва устата на проф­съюзите.

Ключът към разбирателството не е в думите

Сами по себе си, думите не носят почти никакви емоцио­нални послания. Също като текста, изписан на компютърния ек­ран, те предават само факти и информация. В междуличностния разговор лице в лице същностното послание, предавано посред­ством думите, е най-много в рамките на 7%. А когато са напи­сани, те са изцяло лишени от емоции - е, в такъв случай е ясно как, ако се водят само по протоколите от някое съдебно заседа­ние, съдиите могат съвсем спокойно да пратят съвършено не­винен човек в затвора. Истината се крие в долавянето и в разби­рането на контекста, на конкретните обстоятелства и на това, защо са употребени едни или други думи.

Ето защо повечето обществени дебати възникват по-скоро въз основа на отпечатани във вестник статии, отколкото вслед­ствие на въпроси, повдигнати в което и да е друго средство за ма­сово осведомяване или по какъвто и да е друг начин, тъй като все­ки читател тълкува индивидуално и лично използваните в печат­ния материал думи. Двама души четат една и съща статия, но прочетеното (тоест разтьлкуваното) от единия не винаги и не непре­менно е същото, което е прочел (тоест разтълкувал) другият. Алън Пцйз се убеди в това от една случка по времето, когато не­говият седемгодишен син Камерън прекарваше училищната си ваканция при баба си. Както и повечето хлапета на неговата възраст, Камерън също беше научил някои „жестоки" думи и из­рази в училище и в един момент ги употреби пред баба си. Тя реши веднъж завинаги да сложи край на подобни негови „изяви".

Камерън:  Добре, бабче. И кои по-точно са тия два израза?

От една страна, Камерън си помислил, че с „жестоките" оп­ределения „пълен боклук" и „страхотно надървен" баба му всъщност описва някакви други два израза, които не иска да чува. От друга страна, тъй като тя наблегнала върху „аз (лично) не ис­кам" и „тази (къща)", той решил, че спокойно може да употре­бява въпросните изрази, стига баба му да не ги чува в нейната къща. Така че той продължил да ги използва с чиста съвест навсякъде другаде, както и в присъствието на баба си, когато тя била в не­чия друга къща. Случката с Камерън и баба му е класически при­мер за това, как неправилната употреба и погрешното тълкуване на думите могат да доведат до влошаване на взаимоотношенията.

"Езикът на тялото"Алан Гарнър