Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2015 23:38 - Знаем ли родния си език?
Автор: didanov Категория: Хоби   
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
1



През последните едно-две десетилетия добре дирижираната пропаганда в България все по-често поставя ударението върху патриотизма (дори върху национализма, преминаващ, в шовинизъм) и върху ненапълно дефинираното понятие „българщина“. Като средство за частично компенсиране на общата разруха в страната тези акценти стават по-силни и по-чести по време на „демокрацията“. Набляга се преди всичко върху националната идентичност на българина. Паралелно с това се извършва процес на „европеизация“ и американизация, Като част от демократизацията, който действа в обратна посока.

      Основен компонент на националната идентичност е книжовният български език. Именно тук положението е най-тревожно.

      Когато през 1878 г. е назначен за върховен императорски комисар в България, Княз дондуков-корсаков, в духа на имперските руски традиции, решава да научи български език. Поръчва да му доставят учебник по българска граматика, и с изненада узнава, че такава няма, не е написана — всеки говори както си знае и всеки диалект минава за български език. В същото време гърци, сърби, румънци, турци отдавна имат свои книжовни езици.

      Това е отправната точка, от която започва създаването на официален (книжовен, литературен) български език. В този процес участват много хора — и учени, и „прости“ представители на улицата и пазара. В употреба влизат множество чужди думи, запълващи празнини в езика ни — слова като „Кибрит“ (ар.-тур.), „баклава“ (тур.), „скелет“ (гр.), „сонда“ (фр.), „софра“ (ар.-тур.) Или „синия“ (тур.), или „трапеза“ (гр.), или „маса“ (гр.-лат.), „машина“ (гр.-лат.-фр.), „мебел“ (лат.), „медал“ (фр.-ит.), „пост“ (фр.), „практика“ (гр.), „преса“ (лат.-фр.), „призма“ (гр.), „влак“ (чеш.)… Нямат български съответствия. Ако днес прелистите речник на чуждите думи, ще откриете, че той съдържа около 30 хиляди статии, т.е. Почти 40% от речниковия състав на българския език се състои от чужди думи. Въпреки това езикът остава български, защото честотната употреба на повечето чужди думи е ниска — човек може да говори цял час и (в зависимост от темата)

      Да не употреби нито една чужда дума, ако се постарае.

      След освобождението от турско робство в езика ни нахлуват около 3 хиляди руски думи, свързани с администрацията, образованието и други страни на обществения живот, които постепенно изтласкват турските и гръцките им съответствия. Слова като „учител“, „председател“, „управител“, „началник“, „ръководител“ и други днес се възприемат като български и не са включени в речниците за чужди думи. Тъй като Македония никога не се е намирала под руска окупация и администрация, тези думи не се съдържат в местните диалекти, положили основата на официалния македонски език.

      Написаното дотук има за цел не да изследва развитието на книжовния български език, а само да въведе в темата читателя-нефилолог.

 

      Знаем ли родния си език?

 

      Неблагополучията в говоримия език, претенциозно представян за книжовен на официални и обществени места (радио, телевизия, речи, интервюта…), се изразяват в много направления.

      Тук не става дума за извадените от старите речници или измислени „поетични“ думи като „потрес“, „отврата“ (отвращение), „възхита“ (възхищение), „рисунък“ (рисунка), „сблъсък“ (сблъскване) и прочие. Тези слова се използват само от журналисти и писатели, любители на „истинско-то“, и не влияят върху говоримия език.

      Най-често радетелите за чистота на българския език се „заяждат“ с масовото нахлуване на „модни“ чужди думи, които ненужно дублират, а след време изместват вече утвърдени (български и чужди) еквиваленти. Те с нищо не повишават изразните възможности на речта и са обикновени (паразитни) замърсители. Най-масово употребявани замърсители са:

      Способ (рус.) — Начин

      Съхранявам (рус.) — Запазвам

      Касая (рус.) — Засягам, отнасям се до

      Заигравам (рус.) — Кокетирам (фр.), флиртувам (англ.),

      Ухажвам (рус., бълг.) — Привърженж

      Открит

      Похват

      Отделям

      Внимателно, грижливо, бдително

      Изчисление, стетка; отделение

      Заплаха

      Ограждам

      Сакат

      Повишавам, надписвам

      Откровен (агресор…, рус.) Прийом (рус.) Заделям (нещо, рус.) Осторожно разчет (рус.) Угроза (рус.) Отцепвам (рус.) Убог (рус.) Завишавам (рус.) Порядък (рус.) Привичка (рус.) Засука (рус.)

      Регулярно (рус., англ., фр.) Удачен (рус.) Крупен (рус.) Въвод (рус.) Недооценявам (рус.) Устройвам (някого, рус.) Бодигард (англ.) Анонс (фр., англ.) Плей-оф (англ.) Лизинг (англ.) Фен (англ.)

      Дистрибутор (англ., фр.) Сингъл (англ.) Номинация (англ.) Рейнджър (англ.)

      Афтършейв (англ.) — Бръснарски одеколон

      Списъкът би могъл да бъде и по-дълъг. Трябва да се отбележи, че в българския език „зачитам“ означава „уважавам“, „съобразявам се (с някого)“; „откровен“ почти съвпада по значение с „искрен“; в математиката „ред“ и „по-рядък“ са различни понятия, а „въвод“ е юридически термин. Би било уместно говорещият да употреби всяка от изброените думи, Когато иска да придаде специфичен колорит на речта си. Рутинната им употреба обаче издава ни-ска езикова култура, беден речник и незнаене на майчиния език. Впрочем слова като „способ“, „съхранявам“, „устройвам“ (някого) и други, поради безразборната им употреба от журналисти, политици и висши сановници, почти напълно са изместили оригиналните български думи, без да внасят нещо ново — използването им само русифицира или англифицира нашия език и обърква представите на публиката за него.

      В тази посока битуват изрази и словосъчетания, предимно от руски произход, механично и малограмотно присадени в българския език. Такива са:

      В тази връзка — Във връзка с (това)

      По сравнение с — В сравнение с

      Това ме устройва — това ми е удобно (изгодно)

      Вземам се в ръце — овладявам се

      (поради) отсъствие на — (поради) липса на

      До-(военен, революционен) — пред-(военен, революционен)

      Навярно правейки се на по-интересни, или от малограмотност, мнозина казват:

      Провокативен (фр., срб.) вместо провокационен

      Катастрофически (рус.) вместо катастрофален

      Гарантиен (рус.) вместо гаранционен

      Невежествен (рус.) вместо невеж

      Всички приведени примери са взети от предаванията на българската национална телевизия — така говорят журналисти, политици, висши чиновници, учени, бизнесмени… Ако обсегът на изследването се разшири, Констатациите ще бъдат още по-тревожни.

      Тук не става дума за някакъв маниакален пуризъм. Чуждите думи и словосъчетания са част от богатството на езика ни, без тях той просто не би могъл да функционира нормално или би се принудил да възприема тромави неологизми като „драсни-пални-клечица“. Езиковата практика показва, че „атракция“ не може да бъде заменена адекватно с „ефектен номер“; „компенсирам“ не съвпада напълно с „уравновесявам“; „рехабилитирам“ не е тъждествена с „възстановявам“; „ажустирам“ включва в себе си „сглобявам“ и „пасвам“; „варирам“ има по-специфично значение от „изменям“; „вулгаризирам“ не е тъждествено на „опростявам“.

      Езикът се „обогатява“ и от словотворчеството на малограмотни началства. През 60-те години в употреба влязоха новоизлюпените думи „отпочвам“ (вместо „започвам“) и „подсигурявам“ (вместо „осигурявам“). Първата дума се по-загуби и днес я използват само най-закостенелите провинциални функционери. В замяна на това „подсигурявам“ напълно

      Е изместила „осигурявам“; можете да я срещнете в говора на българи с различно обществено положение и образование, в медиите, в официалните документи и дори… В художестбена-та литература (как Ви звучи „обществени подсигуровки“?).

      Особено катастрофално е положението с т.нар. Якане. И „учени“, и „прости“, заменят „я“ с „е“ и обратно, без да се съобразяват с каквито и да било правила. От всички страни можете да чуете „голями“, „бяли“, „Желязен“, „изневяри“… Звучи като реч на селянин, който, превъзмогваики местния си диалект, се опитва да говори „по градски“. Повечето хора не се дразнят от произволното якане, понеже в детска възраст у тях не е изграден усет към правилния говор — навярно в зряла възраст такъв усет се придобива трудно. Предложението да се възстановят буквата „-Ь“ („е двойно“) и дори целият стар правопис, е нерационално — преобладаващата част от българите биха се оказали изведнъж неграмотни. Освен това [???] не е панацея за правилно якане — с [???] се пишат много думи, които днес се изговарят и пишат с „е“ (вькъ, човъкъ, лъкъ, пьвецъ, вьнецъ…), и би се получило по-голямо объркване.

      Изнесеното дотук засяга фонетиката и морфологията на езика ни. Още по-трагично е положението в синтактично отношение. Нерядко може да се чуе изявени политици с ап-ломб да изричат мъдрости от рода на „ПЕНСИИТЕ на пенсионерите ние ГИ мислим(Е) често“, а интервюиращите ги журналисти да питат „професионално“ „ПЕНСИИТЕ скоро ще ГИ разглеждате ли?“ Изреченията могат да бъдат построени по различен начин, например: „(Ние) често мислим за пенсиите на…“, „скоро ли ще обсъждате (размера на) пенсиите?“ може, но рядко става. Явно никой никога не е обръщал внимание на днешните политици и журналисти върху право-говора и съставянето на изречения.

      Понякога в стремежа си да приказват „по купешки“, важни персони говорят за „Кредит на доверие“. Тъй като „Кредит“ означава „доверие“, тавтологията води до безсмислица. Обаче, пусната веднъж, безсмислицата се задържа до появата на следващия неологизъм.


Г.Андреев




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908222
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?