.продължение от didanov.blog.bg/history/2016/04/30/dokogato-ne-se-samoubie-narodyt-niama-da-umre.1448337

...След като принц Валдемар Датски отказа да приеме българската корона, повече никой от европейските принцове не посмя да се кандидатира за българския престол.

А и Стамболов не искаше да чуе повече за тия принцове.

- Те не познават нашите нрави - казваше той. - Нашата история с подвизите и самопожертвуванията ще остане за тях завинаги чужда и непонятна. Отраснали в охолен живот, те не могат да бъдат борци. Те ще гледат благото на своята династия, а не благото на народа и Отечеството. Българската корона за тях ще бъде само украшение по време на пиршества и забавления - повече нищо.1
Проточил пак от Цариград шия княз Александър Богориди - да сложат българската корона на главата му и понеже нямаше деца, а минаваше шейсетте, за да бъде наред работата с династията, обещаваше да осинови Стамболов, та той да наследял короната...

Чу се дори предложение Стамболов направо да бъде обявен за княз и да седне на престола.

 

Не че не му се щеше на Николчовия Стефанаки - щеше му се, беше се изкарал дори, че по майчина линия е от рода на Асеневци, и народът щеше да го избере, а и Берлинският договор не забраняваше да бъде избран за княз българин,

 

но Стамболов познаваше народа си - още на другия ден всеки щеше да рече: чакай бе, с какво Стамболов е по-горе от мен, че да ми бъде цар? И междуособицата е гарантирана.

- Робството ни изравни - казваше той, - всички бяхме роби, равни роби! Затова българинът не търпи друг българин да е по-горе от него.2 Виж, ако е чужденец - може, на чужденци сме свикнали да се кланяме, това не ни обижда...

И Стамболов предложи да бъде избран за български княз (дръж се, читателю!)... турският султан!

Това ошашави всички - помислиха, че е луднал или че си прави майтап. Така помислил и султанът, когато дипломатическият представител на България в Цариград д-р Вълкович му съобщил предложението на българския регент.

 

А Стамболов не се шегуваше. Една Българо-Турска империя (подобно на Австро-Унгария) решаваше проблемите и на двете държави:

Турция се закрепваше яко на Балканите, а България реализираше тихо и мирно етническото си обединение: Мизия, Тракия, Македония.

 

Подочули за тази уния, всички държави, начело с Великите сили, настръхнаха: остави другото, но мераците им за Балканите и Мала Азия издъхваха!

Султан Абдул Хамид обаче отказа да приеме българската корона. Като се видяха след години (през 1894) с „малкото човече", както той любовно наричаше Стамболов, и Стамболов му обясни за какво е ставало дума, султанът рече:

 

- Тюх язък! Що не дойде тогаз лично да ми го кажеш?

Стамболов предложи короната и на румънския крал, но румънците и без това трепереха от съседката си Русия - тя, мине не мине година, си отрязваше по някое парче от нейната територия: я Бесарабия, я Молдова...

И на сръбския крал Милан щеше да предложи, но незасъхналата братска кръв още викаше...

За гръцкия крал Георгиос не можеше да става и дума - той бе женен за великата руска княгиня Олга Константиновна и самоотвержено лъскаше ботушите на още по-великия неин братовчед - любимият нам император всероссийский Александър III...

 

Мина му през ума да обявят република - нали това проповядваха с Левски и Ботев: „свята и чиста република", но в цяла Европа - монархии, ще ни смажат за два дена...

Не щеш ли, навръх 1 май Стамболов получи от свое доверено лице3 странно известие:

„Положително Ви долагам, че снощи, много късно, г. министър-председател г. Радославов беше в Митрополията при владиката Климент, у когото остана до 12 часа през нощта. Както можах да узная, Радославов дал обещание, че е готов да приеме последното предложение на Русия, т.е. да свали регентството, ако Русия одобри да остане същото правителство или друго е негово председателство".4

В заговора участвал и военният министър полковник Николаев.

Стамболов и преди бе чувал, че „руссото момче", наричано заради полицейските му изстъпления „сопаджията", като пийнело, викало:

- Какво ми се надува Стамболов? Какво представлява той от себе си? Аз съм България. Като му пратя два стражаря да го арестуват - свършва се неговата слава!5

Нямаше вече накъде. „Да дигаме бесилки и за министри ли? Да се избием помежду си ли?" - питаше се Стамболов.

 

И тогава се сети за онзи, как се казваше... за когото Стоилов му беше писал преди месеци, че го били срещнали в операта или в друг виенски бардак6,

той сам се предложил да стане княз на България, като казал, че бил спечелен за българското дело и бил разположен да приемне българский престол7 - а бе как се казваше този с дванайсетте имена?

Стоилов му отговори телеграфически от Виена:

Кандидата е Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски, роден в Виена на 26 февруарий 1861 год., поручик австрийски от 11 хусарски полк. Лично твърде богат, сроден е австрийския, германския, английския и белгийския дворове8, уверява, че е персона грата при руския двор (като ни прие, носеше руский орден);правил е дълги пътешествия и ни е направил много добро впечатление.9

- Да тръгва! - отговори му Стамболов.

- Обаче Калноки10, Тиса11, Солсбъри12, Бисмарк13, княз Лобанов14, Франц Йосиф15, а и княз Александър Батенберг ми казаха поверително за Кобурга следното...

- Не ме интересува! - отсече Стамболов. - Ако не изберем княз час по-скоро, ще се избием помежду си.

- Но английската кралица Виктория го нарекла ексцентричен, женствен, страхлив, неверен, суетен и покварен, а крал Едуард бил казал, че е способен на всякакво престъпление...16

- Точно такъв ни трябва! - рече като на инат Стамболов. Но още като посрещна този Фердинанд Максим-Илиан-Карл-Леополд-Мари Бурбон-Орлеан Кохари Сакс-Кобург-Готски на Видинското пристанище, като видя свитата му:

всички чужденци - французи, маджари и немци: граф Дьо Грено - маршал на двореца, мадмоазел Грено, граф Робер дьо Бурбулон - шеф на протокола, майор Фон дер Лааба - таен секретар, д-р Флайшман - личен съветник, д-р Найсер и д-р Икалович - лични лекари, д-р Димитър Станчов - частен секретар, майор барон Добнер - щалмайстер17,

след тях граф Келла, граф Амеде дьо Форас, мадам Де Шеверман, адютанти, ординарци, камериери, готвачи, лакеи и пр., и пр., и пр., бръснати, напудрени, с триъгълни шапки, с позлатени ливреи -

досущ като във френския кралски двор, както го бяхме виждали по картини, едва се побраха в 14 каляски;

като го съзря и Него да слиза от парахода „Ориент":

тънък, строен млад момък, с дълъг бурбонски нос, в парадна униформа на български генерал, с бял калпак и бяло перо, дълго 30 сантиметра, окичен със всякакви ордени и дрънкулки, с женствени маниери на стара кокотка,кожата му нежна и прозрачна, лицето напудрено, пръсти дълги, нокти остри и гладки като огледало, грижливо маникюрирани, на китките - гривни, на всеки пръст по три, по четири пръстена с разноцветни светкащи скъпоценни камъни - рубини, изумруди, редки сапфири,за да ги показва на публиката, държи големия си пръст под скута на мундира, а другите над него - цялата му ръка гори от блясъка на великолепните камъни;присвил дълги мигли над синьо-зелените си студени и остри очи на северен човек, пълни с високомерие, презрение и гнуснявост към своите поданици - „миризливите българи, тази долна раса, тези балканджийски потурановци"18, които се звереха пред туй великолепие - гледат го втренчено, нито шапка снемат, нито глава поклащат...19 -

Стамболов не се сдържа и рече на околните:

-Тоя ще ... мама й на България!20

После, преглъщайки горчивото си разочарование, отправи към Фердинанд следните сладки думи:

-Господарю! Българският народ няма да забрави никога, че в толкова тежки минути Ваше Царско Височество благоизволи да вземе в ръцете си знамето на българската чест и независимост. Нека Божието провидение бди над драгоценния живот на Ваше Царско Височество и нека му бъде на помощ да води храбрия български народ към преуспяванието, величието и славата. Да живее Негово Царско Височество княз Фердинанд21

 

(А по-късно, точно след осем години, пак през месец юли (ах, на смъртното си легло, с разцепен череп и отсечени две ръце!) ще произнесе последните си думи:

- Българският народ може да ми прости всичко, но няма да ми прости никога, че докарах на трона Фердинанда!)

Ако сравним посрещането на Батенберг (виж в края на глава I) с посрещането на Фердинанд, ще открием твърде голяма разлика:

 

Чакахме да посрещнем и да видим новия княз - разказва Добри Ганчев. - Стояхме зад гъстия ред войници. Беше на кон, от лявата му страна яздеше майор Р. Петров. Урата бяха редки, викаха не гражданите, а школуваните войници. Викаха без ентусиазъм, без енергия. Нямаше наблизо офицер да ги застрашава с очи.

Английският дипломат Робърт Грейвс е още по-точен:

Гледах как той влезе на кон в София и чух някои от неблагоприятните сравнения, които тълпата направи между него и неговия красив предшественик с военна стойка. Висок, но с неуклюжа (тромава) фигура и вече доста пълен за своите 26 години, той седеше ужасно лошо на коня.

 

Стамболов, който лично бе отговорен за идването на Фердинанд в България - допълва Стивън Констант22, - имаше грижата князът да бъде посрещан с помпозност и ентусиазъм.

Според думите на един германски журналист бяха наемани цигани и други скитници, за да засилват приветствените възгласи.

Разпространяваният от Фердинанд слух, че „не аз се стремях към българската корона, а тя ми беше предложена"23 и че на колене сме го молили да се реши на риска да я приеме, е една от най-блудкавите лъжи. Истината е съвсем друга. Сам Фердинанд в своите „Съвети към сина" признава пред Борис III:

Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим част от министрите и влиятелните депутати, цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона.

И както съобщава биографът му Стивън Констант:

Няколко дни след срещата с българските пратеници принцът даде на Филип Валдапфел24 указания и голяма сума пари и го изпрати в България - да подкрепя кандидатурата на Фердинанд за трона и да лансира идеята, че Фердинанд е единственият човек... и т. н.

Чул за кандидатурата на Фердинанд, печално познатият ни от предишната глава генерал барон Николай Каулбарс пише до руския си колега дипломата от кариерата С. С. Татишчев:

Не зная известен ли Ви е фактът, че още в 1885 година в моята квартира във Виена дойде принц Фердинанд, който в разговор, продължил почти три часа, говореше против принц Батенберг, за неговото неумение да бъде в добри отношения с нашия Господар и няколко пъти повтори, че ако той е на мястото на Батенберг, то преди всичко ще се погрижи за най-добри отношения с Русия.

Тази фраза беше повторена няколко пъти така настойчиво, че аз още тогава съобщих в Петербург, че „този млад принц, убеден, че раздорите на Батенберг с Петербург рано или късно ще доведат до неговото отстраняване, още сега (1885 г.) преждевременно поставя своята кандидатура за българския престол".

Всички следващи срещи ме убедиха още повече в моето предположение, особено когато Фердинанд започна да изучава български език, подписвайки се на славянски „Фердинанд С. К.".

Така се подписа той и под клетвата си на 2 август 1887 година във Велико Търново, произнасяйки на български пред станалите на крака народни представители:

- Ний Фердинанд I, по Божия милост и волята народна Княз на България, встъпваме на престола на вековните Български царе...

Господа! Вярвайте ми, че при всичките Свои начинания Аз ще имам пред очи само и единствено благото на българската благородна нация, за която съм готов и живота си да жертвувам, ако това дотрябва.

Да живее свободна и независима България!

Още стигнала, не стигнала благата вест до Петербург, руският посланик в Букурещ Хитрово получил следната телеграма:

„Имперското правителство реши да смята принц Кобург за узурпатор, който е извън закона. Затова никое действие, насочено лично срещу Кобург, не може да се смята за наказуемо или подлежащо на юрисдикция. Като Ви информирам за това решение на Имперското правителство, моля Ви да окажете подкрепа на доверени лица, готови да вземат активно участие в свалянето на принц Кобург в България",25

 

(Доверените лица се оказали познатите нам Бендерев и Груев, които срещу 6000 френски франка се съгласили да вдигнат с мина новия български княз във въздуха, но сволочите пак не успели...)

Тук трябва да отбележим, че идването на Фердинанд в България - въпреки несъгласието на Великите сили, въпреки страшните закани на Русия - не било само храброст, но и артистична авантюра, или както сам той казал, тръгвайки към България:

 

- Cela m"amuse!26

Запомни това, читателю. Защото тези забавления, в началото суетни и смешни, накрая ще хвърлят България в пропастта.

Но да не бързаме.

Княз Фердинанд през целия си живот, при всички случаи и обстоятелства, обичаше да парадира и да актьорствува - пише с възторг Стивън Констант.

 

Може и да е така, т.е. да е актъорствувал - отговаря Добри Ганчев, - но туй актьорство бе гадно, отвратително, защото минаваше мярката и на приличие, и на порядъчност, и на морал.

Кога дойде в София, той показа таквоз богомолство, че дори и поповете се слисаха. Кръсти се, кланя се, дори и на колене пада.

В Никопол, като стана молебствие по случай отиването му за пръв път в този град, бе коленичил наред с бабичките, дрипави и окъсани, а след излизането си от църква грижливо се оглеждаше да не би да отнесе от тях някой „сувенир"...27

Тодор Икономов мрачно пророкувал:

-Младият княз ще остане не в силата на съгласието на силите, а в силата на разногласието им.28

А Стамболов ликувал:

Никакви думи не могат изказа моята радост, когато Княза пристигна! - изповядал се той пред A. X. Биман, но знаеш ли, читателю, защо толкова се радвал Стамболов:

За мене бе една постоянна мъка, едно нощно притеснение да мисля, че България може да изгуби своята независимост при моето регентствувание и името ми да бъде предадено на потомството за укор. Когато Княза тръгна за София, аз употребих три дни да гуляя с приятелите си, загдето се избавих. Те бяха три от най-честитите дни в живота ми.

На четвъртия ден обаче Фердинанд надал боен вик:

- Или ела, Стамболов, да оглавиш правителството, или си заминавам!

Стамболов не щял. Не само защото още като видял Фердинанда, разбрал, че двамата с него няма да мелят.

По-страшното е: той предчувствал, той знаел какво ще загуби, ако поеме властта.

 

До преврата на 9 август Стамболов пази свободата си да играе само ролята на народен вожд - пише Антон Страшимиров.29 - Поради изключителните обстоятелства, при непризнатия от Силите Фердинанд, Стефан Стамболов е заставен от апостол на свободата, от народен вожд да се превърне в държавник, който трябва да усмирява бунтове, да осуетява заговори и да подписва смъртни присъди.

Че Стамболов е бил апостол, е известно на всички. Да не забравяме обаче, че Стамболов е бил и поет.

През 1875 година из букурещките кръчми се появила една мъничка книжица, озаглавена „ПЕСНИ И СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ БОТЙОВА И СТАМБОЛОВА". Това, че Ботев е издал стиховете си в една книжка заедно с по-младия Стамболов, несъмнено говори, че е признавал таланта му.

Мисля, че няма да е обидно за Ботев, ако кажем и истината, че хъшовете са пеели повече песните на Стамболов, отколкото неговите.

Стамболов говореше убедително като Левски и като Левски песни пееше, само че сам ги съчиняваше - възторгва се Никола Обретенов30.

Това беше българският Омир - прехласва се Иван Андонов31, - това беше един исполин, за когото майка България пет века се е мъчила, додето го роди.

А онази песен, стигнала и до нас:

Не щеме ний богатство,
не щеме ний жени,
а искаме свобода,
човешки правдини!32

става химн на революционното движение. Пеят я народните представители по време на Първото народно събрание на Оборище, пее я въстаналият народ в Панагюрище, пеят я въстаниците в цяла България, пеят я Ботевите четници от Козлодуй до Балкана, пее я сам Ботев, пеят я и войниците, отбранявайки Отечеството при Сливница.

Дали Стамболов е бил посредствен поет, но е бил популярен, защото стиховете му са отговаряли на ниския читателски вкус по онова време? Може би.

Но колко поети са оставили в паметта на народа си по едно свое стихотворение, по една своя строфа, която да прекрачва вековете - както споменатото стихотворение на Стамболов, което прекрачва от XIX в XXI век?

 

Дали Стамболов можеше да стане голям поет, ако не беше станал държавник? Не знам. Но има един обратен световен синдром: неуспелите поети, художници, артисти и пр. компенсират липсата си на талант с власт и стават страшни диктатори (Нерон, Людовик XIV, Джугашвили-Сталин, Мао Дзъдун, Хитлер, Ким Ир Сен...) - може би случаят със Стамболов е същият?

В ученическите тетрадки на Стамболов, когато е учил в Одеската семинария, са запазени черновите на едно недовършено стихотворение:

 

И няма власт,
на Бога приятна!

Ботев много го харесвал, викал му:

- Това е гениално, Стефане, допиши го, инак аз ще го допиша!

Стихът наистина е гениален. Но не го дописал нито Стамболов, нито Ботев.

 

Всъщност Стамболов го дописва. След четвърт век. Скръвта си: че няма власт, приятна и на народа.

Дотук беше триумфът на Стамболов, нататък започва падението..........

------------------------------

1 Според Димитър Маринов.

2 Така и Антон Страшимиров обяснява в „Диктаторьть" (1935 г.) нашия „строго индивидуализиран демократизъм, дошел от многовековното политическо робство: няма голям и малък българин, всички сме едно пред турчина - раи сме".

3 Тъй като полицията била в ръцете на Радославов, който бил и министър на вътрешните работи, Стамболов си бил създал своя мрежа от агенти шпиони, това били преди всичко подкупени от него слуги, така че той, както сам казвал, знаел какво става и какво се говори във всяка къща; това донесение е било вероятно от някой слуга на Климент, който е подслушвал разговора му с Радославов.

4 Според Димитър Маринов.

5 Според Димитър Петков, цитиран от Димитър Маринов.

6 Когато тримата делегати пристигнали във Виена, едина от тях, г-н Калчев, отива да прекара вечерта в Ronachers, добре познат цирк. Тук, пред една мермерна маса, той се среща с един негов съотечественик, някой си г-н Ковачев, който го запознал с един запасен офицер, някой си майор Лааба. Майора, след като изпил няколко бири, продумал: „Чувам, че Вий търсите Княз за България. Аз имам тамам човек за Вас". (Из ,,Стамболов. Биография" на A. X. Биман - кореспондент на „Standard" в София.)

7 Телеграма на Стоилов от 3 декември 1886 г.

8 Освен всичко това майката на Фердинанд, княгиня Клементина, била дъщеря на френския крал Луи Филип, абдикирал след революцията през 1848 г.; чрез него Фердинанд се явявал потомък на Орлеанските Бурбони и прапрапраправнук на Краля Слънце Людовик (Луи) XIV Велики (1643-1715).

9 Из Дневника на Стамболов.

10 Граф Густав Калноки - министър на външните работи на Австро-Унгария.

11 Граф Ищван Тиса - министър-председател на Унгария.

12 Лорд Робърт Солсбъри - министър-председател на Англия.

13 Граф Ото Едуард Леополд фон Шьонхаузен Бисмарк - канцлер на Германия.

14 Княз А. Б. Лобанов-Ростовски - посланик на Русия във Виена.

15 Франц Йосиф - император на Австро-Унгария.

16 Според Стивън Констант и X. Р. Мадол: първият цитира телеграма на кралица Виктория до лорд Солсбъри, вторият - императрица Евгения, жената на Наполеон III.

17 Щалмайстер - началник на конюшните.

18 Така нарича поданиците си цар Фердинанд в своите „Съвети към сина", издадени през 1991 г., писани около 1938 г., преписани от царския архив в град Кобург от българския дипломат и историк Димитър Йоцов, лично приближен на цар Фердинанд.

19 В това описание на Добри Ганчев са добавени и детайли от изказвания на кралица Виктория, на граф Калноки, на руския дипломат А. Нехлюдов и на лейди Паджет - съпруга на британския посланик във Виена.

20 Според Велчо Т. Велчев (1867-1957), „Принос към новата ни политическа история. Стамболов и Фердинанд", 1922 г.

21 Димитър Маринов, цитираното съчинение.

22 Стивън Констант (1931), псевдоним на Стоян-Константин Данев, правнук на Тодор Бурмов (първият министър-председател), внук на Константин Хаджикалчов (който пръв се срещнал с Фердинанд във Виена) и на Стоян Данев (два пъти министър-председател по времето на Фердинанд); живее в Лондон; написаната от него биография ,,Фердинанд Лисицата, цар на България" е издадена през 1979 г. във Великобритания, а в България през 1991 г.

23 Интервю пред „Times".

24 Търговски агент и дясна ръка на граф Ференц Зичи - австро-унгарски дипломат.

25 Из „Авантюри русского царизма в Болгарии" (ред. П. Павлович), Москва, 1935 г.

26 Това ме забавлява!

27 Добри Ганчев, цит. съч.

28 Тодор Икономов, „Мемоари", 1973 г.

29 Антон Страшимиров, ,,Диктаторътъ".

30 Никола Обретенов, „Спомени за българските въстания”, 1970 г.

31 Иван Андонов, „Из спомените ми за турско време", 1927 г.

32 „Не щеме ний богатство, не щеме ний жени" - е според Захарий Стоянов, „Записки по българските въстания", София, 1976, с. 159; „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари" е популярен, но, според мен, изопачен вариант - не само заради тавтологията „богатства - пари", но и точната рима е „жени -правдини".

Стефан Цанев "Български хроники" поема

свързани статии:
didanov.blog.bg/history/2016/04/30/dokogato-ne-se-samoubie-narodyt-niama-da-umre.1448337