Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04.2016 01:41 - Докогато не се самоубие, народът няма да умре! 2 част
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 900 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.....

 


- Да спася честта ти нямах сили, Олимпий...
Още същия ден името на майор Олимпий Панов бе заличено от списъците на българската войска, първо бе интерниран в Ловеч, после екстерниран в Румъния.
Пътьом той се срещна в Русе с майор Узунов, който скоро бе пристигнал тук от Видин, и за една нощ, разказвайки му униженията си, успя да го убеди, че виновен за всичко е „узурпаторът Стамболов", че неговата омраза към Русия, неговата нехристиянска гордост са пагубни за България - по-добре е да се смирим, казваше Олимпий, и да се влеем в голямата славянска река, отколкото да останем гордо поточе, което ще изчезне в пясъците на историята; прегърнаха се и се заклеха да пролеят кръвта си пред олтара на великата идея за всеславянско братство.

Както пише в Дневника си Стамболов: След юнкерското дяло, на което главната цел е била арестуването или убиванието на регентите и министрите... издирихме заговора и го потушихме, изгонихме зад граница мнозина от предателите офицери и граждане, други съдилищата осъдиха на вечен затвор и други наказания...
След този заговор най-младият министър-председател в нашата история - министърът на вътрешните работи д-р Васил Радославов, дава воля на насилието;

руссото момче - както го нарича Стамболов, - което хитрува, скритничи, прави се на храбър, произволствува, съзнателно лъже и изкривява истината и чрез тия и други подобни мискинлици иска да мине за голям човек;

той и кликата му - продължава Стамболов - сега мислят как завинаги да остане властта в ръцете им и да съсипят не само явните си противници.28

Той изгубва всяка държавническа висота и прислиза до свирепостта на турски полицай - добавя и Антон Страшимиров. - За всяко донесение срещу някои русофили той телеграфира: „Стоварете му вагон дърва!", т.е. пребийте го от бой.29

Със своите произволи той силно компрометира регентството и улесняваше силно конспирациите на Русия и нейните агенти - пише и Димитър Маринов.

Закриляният от Радославов окръжен управител на Русе Мантов, възседнал на кон с камшик в ръце и ескортиран от стражари, ходеше по русчушките улици, арестуваше и правеше обиски и над арестуваните граждани се извършваха неистовства в тъй наречената „Мантова гробница", по разпорежданието на Мантова бяха бити от полицията и двама офицери,

и Узунов беше изпратил на Стамболова телеграма със следното съдържание: „Отървете ни от предизвикателните произволи на Мантова, защото лошо ще стане!" -

Стамболов настоя да бъде Мантов уволнен или преместен, но Радославов остана непреклонен.
Ако беше това мнение уважено от г. Радославова - бунт в Русчук нямаше да има - заключава Димитър Маринов, но май не е съвсем прав - половин месец преди бунта, в едно писмо от 26 януари 1887 година, майор Узунов пише:

„Цяла Европа заедно с нашите нови „освободители" - англичаните и австрийците, съзнава, друг изход няма, освен да се свали законното българско регентство и да се смени с друго по-естествено и приятелско на Русия, т.е. да дойде на власт нашата русофилска партия, цанковистите и съединистите".

В Букурещ Олимпий попадна в прегръдките на Радко Димитриев, Бендерев и Груев, включиха го веднага в Тайния Революционен Комитет, имаха и печат - по средата кръст, отгоре: Сим победиши,отдолу: 1886, 9 август, а в кръг наоколо: Българско народно временно правителство.

Старият наш познайник Хитрово, сега дипломатически агент на Русия в Букурещ, снабдяваше всички заговорници с руски паспорти, обещавайки им в случай на провал пълна неприкосновеност като руски поданици.

Планът беше прост: да се вдигне бунт или въстание, което да трае поне три дена, да се сформира временно правителство, това правителство да поиска помощ от Русия, Русия идва веднага на помощ и... нататък е ясно.

По-възрастните мои читатели ще си спомнят, че този сценарий бе разиграван успешно и в по-нови времена: по същия този начин през 1940 година Съветският съюз окупира прибалтийските републики, повикан „на помощ" от скалъпените там временни правителства;

през 1956-а съветските войски отидоха „на помощ" в Унгария, после отидоха да освободят и Чехословакия през 1968-а от „незаконното правителство" на контра-революционерите...

Бунтът избухна първо в Силистра на 16 февруари 1887 година. Военните, водени от капитан Кръстев, завзеха телеграфната станция, бе обявено военно положение и бе свикан запасът. Привечер с лодка през Дунава пристигна Радко Димитриев, на другия ден Бендерев и Груев, сформираха временно правителство, обаче докато да извикат Русия на помощ да освободи България от тиранията на узурпаторите, свиканите от капитан Кръстев запасняци, като разбраха каква е работата, вместо да тръгнат след капитана, се окопаха в калето край Силистра и насочиха пушките си срещу му и когато той, изправяйки се върху стремената на коня, започна да ги псува и да им крещи, че са предатели, един стар руски солдат - фелдфебелът Константиновски, останал в България, въпреки зова на своя цар-император, изрева страшно:


- Рота, пальба!30

И капитан Кръстев, направен на решето от куршумите, рухна от коня си.

Като видяха това, Радко Димитриев, Бендерев и Груев изчезнаха яко дим в мъглата, която се стелеше над Дунава...

(Странна традиция се установи оттогава в новата ни история: водителите на бунтовете да бягат първи...)
Още нечули за погрома в Силистра, но като чуха гърмежите отсреща, откъм българския бряг, старите комитаджии Олимпий Панов и Тома Кърджиев се качиха в Гюргево на една лодка и провирайки се между ледените блокове, които покриваха замръзващия Дунав, запътиха се към Русчук.
Там бунтът бе вдигнат през нощта на 18-и срещу 19-и и от 4 часа сутринта до 4 часа следобед из града ехтяха изстрели, даже две оръдия гръмнаха по веднъж; водач на бунта беше видинският герой майор Узунов (да му бере греха Олимпий!), той поведе своя Пионерен (инженерен) полк срещу 5-и пехотен Дунавски полк, но бе ударен в гръб от въоръжените дружинки „България за себе си" и войниците му се разколебаха...
Макар и за кратко, тук бе пролята много кръв - повече от 50 души бяха убити или ранени, между тях имаше невинни жени и деца, ранен беше и майор Узунов, а също подполковник Филов (бащата на по-сетнешния министър-председател Богдан Филов) и руският капитан Болман...
Правителството се стресна - пламне ли бунт и в Шумен, и в другите околни гарнизони - ставаше страшно, освен това от Одеса тръгнали за Русчук три военни парахода с войска и топове,31 затова военният министър полковник Николаев заповяда на войскови части от Търново, Разград, Свищов, Ловеч, Варна и Плевен да тръгнат към Русе - да смажат час по-скоро русенския бунт, но преди да стигнат тези войски до Русе, бунтът бе потушен от тамошните офицери националисти, между които бе и капитан Узунов - брат на майор Узунов (о, братска любов!)...
Привечер бунтовниците побягнаха с лодки към Румъния и капитанът на парахода „Голубчик" ги ловеше по Дунава един по един като шарани...
По същото това време, към 4 часа следобед, изпадналото в паника правителство започна безразборни арести в столицата: арестувани бяха Петко Каравелов, Илия Цанов, майор Никифоров, Димитър Ризов и още много граждански и военни лица - насилието ражда насилие; в Черната джамия (днешната църква „Свети Седмочисленици"), превърната в затвор, започнаха издевателства: особено жестоко бе бит Каравелов: би го собственоръчно пияният майор Коста Паница, тогава главен военен прокурор на Княжеството, бил го с камшик, ритал го с ботуша си в главата; хвалеше се по-после, че бил накарал Робчето (македонец, съдържател на шантан) да содомиса бившия държавник32 - отмъщаваше Паница на Каравелов за това, че навремето искаше да го арестува по случай аферата с костите на Раковски.
Тук, драги читателю, нека спрем за малко - искам да ти разкажа две кратки поучителни историйки за две големи личности в нашата история, пък ти си избери за подражание когото искаш.
Драган Цанков по това време отишъл в Цариград и връчил на Великия везир Кямил паша меморандум, в който описвал „проливанията на кръвта, екзекуциите на офицери и граждани, гърменията и убийствата по улиците, арестуванията на сума офицери и граждани по всичките градове на България, варварските и гнусните изпитания, на които бяха подложени арестуваните в затвора" и като спасение поискал Турция да окупира България!
Великият везир Кямил паша му върнал меморандума, без да каже дума, а на д-р Вълкович казал: Mais c"est ип traotre! "33
Когато се разчуло, че в затвора е бил изтезаван и бившият министър-председател на България, избухнал международен скандал и чуждестранните дипломатически представители поискали от правителството лично да проведат анкета,отишли в Черната джамия, придружени от куп чужди кореспонденти, и попитали Каравелова: вярно ли е, че е бил изтезаван?
Пребитият Петко Каравелов отвърнал гордо:
- В моето Отечество такива работи не стават, господа.
Чужденците мълком му се поклонили и си отишли.
А в неговото Отечество ставаха още по-страшни работи.Майор Рачо Петров, току-що пристигнал в Русе и назначен за главнокомандващ на източните гарнизони, получи от военния министър полковник Николаев следната зловеща телеграма:

Назначете полевой военен съд от трима офицери, за да осъдят всички мятежници и разстрелят в 24 часа. Унтерофицерите да се разстрелят до един, а от войниците на 5 един. Добре ще бъде, ако се изпроводят по трима за разстрелване в гарнизоните: Шумен, Свищов, Видин, София. Полковник Николаев.

Съдът се събра на другия ден вечерта. Заместникът на Николаев капитан Паприков с друга телеграма даваше преки наставления на съдиите:

Съд в два-три часа. Всичките офицери без изключение смъртна казнъ. Фелдфебели и унтерофицери без изключение смъртна казнъ. Редовите на 20 души по жребие един да се застрели. От новобранците по един на 50 да се застрели.

Съдът ще решава така: самопризнание за участие в мятежа - разстрелвание. Които не признават, достатъчно е двама свидетели - и разстрелвание.

Военният съд осъди на смърт майорите Олимпий Панов и Атанас Узунов, руския капитан Болман и капитан Зеленогоров, поручик Кръстеняков, подпоручиците Кожухарски, Трамбешки, Данев и гражданите Тома Кърджиев и Александър Цветков, посмъртно осъди на смърт и подполковник Филов (той бе издъхнал от раните си); на 15-годишен тъмничен затвор бяха осъдени подпоручиците Мирков, Кръстев и Божински.
Руското правителство поиска освобождаването на осъдените, понеже били руски поданици (нали беше им раздало руски паспорти). Съдът обаче освободи само руския капитан Болман.
Това ядоса полковник Николаев и той настояваше:

Бързайте! Щом осъдите някого, разстрелвайте го незабавно!

Стамболов обаче час през час пращаше други телеграми:

Ако има някои осъдени на смъртно наказание за през тази нощ, няма да ги екзекутирате, докато не получите от нас изрична заповед.Никакви присъди за смъртно наказание няма да потвърдявате и изпълнявате, преди да получите разрешение.На осъдените заявете, че имат право да молят за милост...
Стамболов се надяваше, че ще може да спаси поне стария си приятел, но никой от осъдените не помоли за милост:
- Не сме ние нито първите, нито ще бъдем последните, за нас смъртта е вечен живот, нашата идея трябва да разцъфти - казал спокойно Олимпий.
Оставаше Стамболов да моли за милост регентите и министрите:

Узунов, Филов и другите действащи офицери, изменили на клетвата си и вдигнали войската да извърши държавен преврат - това навсякъде и винаги според военните закони се е наказвало и се наказва с разстрел, но Олимпий и Тома Кърджиев бяха заловени в лодката посред реката, преди да стъпят на българския бряг, не бяха гръмнали ни веднъж - за какво ги осъждат на смърт? - обаче регентите и министрите, които заседаваха от сутринта до вечерта в София, в телеграфната станция, не проявяваха капка милост:

Муткуров режеше късове от хартия, правеше от тях гълъбчета, хвърляше ги да кръжат из телеграфната станция и повтаряше лаконически:

-Няма разстрелване, има оставка... Има разстрелване, няма оставка...

- Ако измяната не бъде жестоко наказана, ако и в самото правителство предателите намират защитници, войската ще бъде окончателно деморализирана! - викаше Коста Паница (запомни това, читателю!);

„Министрите Стоилов и Начович обвиняват Стамболов в малодушие, а по-късно всички единодушно ще го обвинят за тази присъда" - ще пише по-късно в спомените си Султана Рачо Петрова, понеже го знае от мъжа си...

Накрая Стамболов въздъхна болезнено и каза:
-Нека бъде, както искате.

Когато произнесе тия думи, в очите му се появиха сълзи, които падаха по лицето му - разказвал после на Симеон Радев очевидецът на тази среднощна сцена телеграфистът Димитър Цанев.
Тук следва и онази сцена, за която споменах в Предисловието на Книга трета:

Вечерта Стамболов се върна у дома си унил и мрачен. Въпреки обичая си той мълчеше, туряйки сегиз-тогиз ръката на челото си. Когато сложиха трапезата, майка му го попита:-Стефане, какво стана, синко, с Олимпия?
Тя обичаше Панова като свое дете.
-Ех, мамо, нищо не можах да направя за него, сила не ми стигна - отговори той, задавяйки сълзите, - ами стани утре рано и иди да запалиш свещ за него.

Утринта на 22-ри щяха да се изпълнят смъртните присъди.

(Написал го Симеон Радев, все едно че е надничал през прозореца и е подслушвал през ключалката. За обвиненията на историците, че това противоречи на истината и какво казва по този въпрос Аристотел - виж в Предисловието на тази Книга.)

На другия ден военният съд осъди на смърт и провинилите се в бунта фелдфебели, унтерофицери и войници. Те бяха строени в една редица в двора на казармата, а срещу тях бе строена ротата, която трябваше да ги разстреля.
Главнокомандващият източните гарнизони майор Рачо Петров застана пред осъдените и произнесе следната реч:

-Войници! Вие погазихте вашата войнишка клетва: изменихте на Отечеството и стреляхте срещу своите братя. Съгласно военните закони вие сте осъдени на смърт и трябва да бъдете застреляни.
Войниците плачеха.

-Обаче, като вземам предвид, че вие сте повече новобранци и още не сте усвоили вашите войнишки длъжности, нито вашите права, от името на Отечеството ви опрощавам. Служете му занапред вярно!

Войниците паднаха на колене и извикаха:

-Ще умрем за това Отечество!34

Читателят покрай многото споменати тук телеграми може би е забравил оная, в която руският консул в Русе Шатохин пише до Каулбарс:,,...с подписа си и с подписа на нашия консул във Видин, сега пребивающ в Русчук, дадох на Шуменския гарнизон нужните парични средства за издръжка на гарнизона до назначаване на новото правителство",след което добавя: „Най-покорно моля Ваше Превъзходителство да благоволите да направите разпореждане за доставяне в касата на консулството 100 хил. лв. за попълване окупационния фонд и секретните суми, изразходвани в течение на настоящата година" -значи 100 хиляди лева са вече изразходвани, половината са дадени на офицерите от Шуменския гарнизон, другите 50 хиляди кому са били дадени?

Те не стигнали - Шатохин иска още 100 хиляди, на което Каулбарс отговаря:

За изпращане на пари на разположение на консулствата в Русе и Видин аз съобщих на нашата мисия в Букурещ.

Русия не жали парите. Като напомня на читателя и миналогодишното изявление на руския посланик в Цариград Нелидов, че „Организирането на преврата на 9 август струваше на Русия само 300 000 лева" -аз си задавам страшния въпрос: русофили идеалисти ли са били метежниците в Русе - или рублофили, т.е. купени с руски рубли?

Може би за да отхвърли поне от себе си това мръсно съмнение, преди разстрела Олимпий дал на свещеника портмонето си - да го предаде на брат му Павел: в портмонето имало само една монета от два български лева.
Но все пак някой е вземал онези „секретни суми", нали?

Тъй или иначе, разстреляли ги преди разсъмване в тъмното сред нивите извън града, майор Узунов сам командвал разстрела си, като извикал на войниците: „Момчета! Аз ви учих да стреляте в гърдите на неприятеля, стреляйте сега в моите гърди!", хвърлили ги в общ гроб, заринали го грижливо - да не си личи къде е, февруарският сняг довършил маскировката, напролет селяните изорали нивите, посели жито, реколтата била богата...

След повече от половина век, при поредния политически обрат закарали там арестувани русофоби и ги накарали с нокти да ровят из нивята - да изровят костите на разстреляните русофили, след което ги разстреляли и ги хвърлили в същия гроб, заравнили го пак - да не си личи къде е, реколтата сигурно пак е била богата...

Недалече от това място, наричано сега от народа Разстрелените, край магистралата от Русе за Варна стърчи паметник на плачеща жена - не се знае кого оплаква тя: русофилите или русофобите?

А хората, като се случи да минат оттук, снишават глас и отминават бързо като край прокълнато място.

Стамболов наистина бил покрусен, не само заради Олимпий. В Дневника му има излияния, странни за един държавник:

Бедни и злочести български деца - оплаква той метежниците, - само чувство на безпределна жалост усещам към вас, защото вие сте вече загубени за вашата майка България и сте станали слепи оръдия на нейния убийца. Ако можехте да видите и да измерите пропастта, в която ви учат да бутнете Отечеството си, завило би ви се свят и със страх и ужас би са от нея отстъпили, вие можете и не щете да си отворите очите да погледнете.

Жумете прочее...

Към подстрекателите на бунта изпада в гняв неудържим, надминаващ проклятията на библейските пророци:

Кръвопийци и лицемери! Това ли е доброто, което мислите и готвите на България?

Тия ли са законните ви и мирни средства, с които искате да възстановите вашето влияние - думи, които са равнозначущи с тия да поробите и погубите България?

Радвайте се сега и се веселете! Ликувайте и трийте си ръцете, но не забравяйте сегиз-тогиз да ги поглеждате, защото те са обагрени с кръвта на вашите братя.

Пий, Катков35, кипящо шампанско! Удряй чашата у тавана! Запей и заликувай, като Давида, но недей забравя да са огледаш в огледалото, защото белите ти мустаки са зачервени и омацани от изпитата кръв на братушките!

Дърт кръволоко и бесен братоубийцо,

ти, който пееш химн хвалебен на подлостта и предателството,

ти, който тамян кадиш на бича и на бесилката,

ти, който възпяваш и възхваляваш тираните и народоубийците,

ти, който проклинаш и афоресваш защитниците на правдата и свободата,

ти, който цели 40 години работиш за поробването на своя народ и на другите славянски народи,

съветниче и вдъхновителю на всяко зло,

гонителю и изтребителю на истината,

закоренелий предателю и отцеубийце –

бъди проклет от Бога и от целия свят!

После изпада в молитвено примирение:

О, Боже! Ако България ще пропадне завинаги - земни ми живота, а не ма оставяй да доживея да видя с очите си позора и смъртта на моето мило и драго Отечество!

Застрелването на метежниците произведе потресающе впечатление, охотата за бунтове изхладня.36 Във всички гарнизони - в Шуменския, Варненския, Видинския, Пловдивския, Софийския и прочие - заразата на предателството бе проникнала навсякъде и съзаклятниците, уплашени или разкаяни, се затаиха, чакайки да бъдат изловени и да споделят участта на събратята си от Русенския гарнизон.

Когато донесоха на Стамболов списъка на офицерите, участвали в съзаклятията, той, без да разгърне папката, я хвърли в огъня на камината и рече:

- Господа, Отечеството е спасено, нека имената на предателите останат неизвестни!

------------------------------

1 Ю. С. Карцов.

2 М. Н. Катков (1817-1887), руски публицист, „езикът на Александър III", редактор на вестник „Московские ведомости", главният подстрекател за окупирането на България и превръщането й в руска губерния.

3 29 август 1886 г.

4 По Димитър Маринов.

5 Тъй като в Конституцията не беше предвидена ситуация като преврата на 9 август, правителството се позова на този член.

6 Всъщност Н. Г. Чернишевски (1828-1889), руският писател и публицист, е бил тогава в затвора повече от 25 години: арестуван е през 1862 г. заради статията „До господарските селяни от доброжелатели", в която пише, че след реформата през 1861 г. положението на селяните ще стане по-лошо, отколкото преди, че царят Александър II ги е излъгал и че единственият начин да се сдобият с истинска свобода, е въоръженото въстание; осъден е на 14 години каторга в рудниците и вечно заточение в Сибир. 

7 Из архива на външното министерство. 1"Документи из секретните архиви на руското правител-ство, София, 1893 г.

8 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

9 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

10 Симеон Радев.

11 Документи из секретните архиви на руското правителство, София, 1893 г.

12 Тази телеграма е оповестена от кореспондента на руския вестник „Новое время", 13 октомври 1886.

13 Из Секретните архиви на руското правителство.

14 Из същите Секретни руски архиви.

15 Болгария в Новое время (конец XVIII в. - 1914 г.) из „История южних и западных славян в Новое время ", учебник для студентов, часть II.

16 Из същите Секретни руски архиви.

17 Султана Рачо Петрова (1868-1946), „Моите спомени", 1991 г.

18 Из протоколите на III велико народно събрание.

19 В. „Новое время", 26 октомври 1886 г.

20 Телеграма на военния комендант на Варна до София, из архива на Военното министерство.

21 Из Дневника на Стамболов.

22 Позволете да Ви дам искрен съвет да отмените обнародваното днес военно положение. Принуден съм да Ви съобщя от името на Императорското правителство, че ако офицерите, участвали в преврата на 9 август, бъдат екзекутирани, то тази стъпка ще бъде приета за пряко предизвикателство към Русия, след което Им. Правителство ще се смята в правото си да прибегне до най-крайни мерки.

23 Това, което иска жената - Бог го иска.

24 Проф. Дончо Даскалов, „Политически убийства в новата история на България”, 1999 г.; за същото пише и ДимитърМаринов в „Стефан Стамболов и новейшата ни история".

25 Телеграма на Стамболов (цитирана в Дневника му) до главния секретар на Министерството на вътрешните работи Луканов.

26 Така е в оригинала.

27 Из Дневника на Стамболов.

28 Из Дневника на Стамболов.

29 Антон Страшимиров, „Диктаторътъ", 1935 г.

30 Рота, огън!

31 Според бележка, намерена в арестувания майор Узунов.

32 Добри Ганчев, „Спомени”.

33 „Но това е предател!" - из „Ранни спомени" (1967 г.) на Симеон Радев.

34 По Димитър Маринов.

35 Ако си забравил, читателю, кой е Катков - виж бележка 2 под черта в тази глава.

36 Димитър Маринов.

 http://www.ekipirane.com
Stefan Canev poema "Български хроники"

 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322018
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?