2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 9774 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2016 23:34
Граф Игнатиев не е улица и Пирогов не е болница http://bolgari.net/
Автор: Анжела Димчева
Саркофагът на граф Н. П. Игнатиев
Дали учениците от едноименното 6-то основно училище в София проучват неговия пълен с превратности живот?
У нас има и с. Граф Игнатиево (Пловдивска област), улици „Граф Игнатиев“ в София и Панагюрище, както и град Игнатиево (Варненска област). Колко от жителите на тези населени места обаче са посетили гроба на своя патрон?
Един прояден от дупки и изгърбен от стотици бабуни полуасфалтиран път води към село Круподеринци, намиращо се на 70 км от гр. Винница, град, основан през 14 в., смес от древност и съвременност, важен ж.п., промишлен и търговски център в сърцето на Украйна.
Но нищо по пътя не подсказва, че наближаваме графско имение, нито табели, нито бюст или какъвто и да е знак в израз на почит към великия дворянин.
Лепкава тишина, нарушавана само от епизодични крясъци на гъски и жужене на комари, е полегнала над с. Круподеринци.
Заслепяващите лъчи на следобедното слънце проникват в грозния скелет на полуразрушена мелница, зад храсталаци и плетове надничат петдесетина едноетажни селски къщи, хора не се мяркат, още по-малко – деца. Зеленясало езеро приютява миналата слава в огромните си тръстики и в ръждясали останки от рибарски кей.
Запустението е видимо почти навсякъде, включително и в неугледния смесен магазин, и по неравните селски улици. А магазинерът с учудване установява, че българи се интересуват от музея на тяхната историческа гордост:
„Тук не съм виждал българи от много години, експозицията е затворена, беше в училището, но то е закрито. Поддържа се единствено храмът, отчето е някъде тук, на 88 години е, той ще ви отвори, там е гробницата на графа и роднините му.“
В това село прекарва последните двадесет години от живота си граф Игнатиев. След Октомврийската революция имението е национализирано и болшевиките изнасят цялото имущество.
Натоварват го във вагон и дълго време потомците му смятат, че е безвъзвратно загубено, защото на битпазарите в Киев се появявали скъпите портрети от дома му. Но българската изследователка Калина Канева открива, че целият архив на графа се съхранява в Държавния архив на Руската федерация.
През 60-те години на 20-ти век тя се свързва в София с единствения жив син на графа – това е живеещият на ул. „Венелин“ Николай Николаевич Игнатиев, по онова време вече 90-годишен. В продължение на десетилетия именно Калина Канева събира стотици снимки, писма, спомени и предмети от внуците и правнуците на графа, пръснати по целия свят.
Тази нейна уникална колекция е представена няколко пъти на изложби в София през 90-те години и след 2000 г., а впоследствие става основа за написването на книгата ѝ „Н. П. Игнатиев – графът на българите“ (2008) – впечатляващ историко-биографичен том, съдържащ над 500 стр. и 400 илюстрации.
Колко обаче от нашите съвременници са прочели книгата и дали поне виртуално са се докоснали до интелекта, благородството и дипломатичността на този стожер на българската национално-освободителна кауза?
Роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург, Николай Павлович Игнатиев завършва с отличие военно училище и генерал-щабна академия. На 26 години става най-младият генерал в Руската армия.
Последователно е военен агент в Лондон, военен експерт на Парижката мирна конференция (1856 г.) в края на Кримската война, началник на руската мисия в Хива и Бухара (Средна Азия), посланик в Пекин.
От 1861 до 1864 г. е директор на Азиатския департамент в Министерството на външните работи.
От 1864 г. до 1878 г. е посланик в Цариград. Именно тогава се проявява неговият дипломатически гений – тактично подпомага културното и просветно движение на поробените българи, съдейства за извоюване на независима българска църква.
След разгрома на Априлското въстание организира международна комисия за разследване на кланетата
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) той се намира в Главната руска квартира. За малко да загине при преминаване на прохода „Шипка“. Каляската му се обръща, но той успява да се задържи за един храст над пропастта.
Благодарение на дипломатическите му усилия Санстефанска България граничи с три морета. В изповедите си той написва:
„Моят идеал беше свободна България. Аз мечтаех за това още от 1862 г. и в душата си съм благодарен, че можах да го видя осъществен. Моето сърце принадлежи на българите и аз желая на българския народ да процъфтява в тези мои мечти“. Друг въпрос е, че Великите сили твърде скоро прекрояват картата на България.
През 1881-1882 г. Граф Игнатиев е министър на вътрешните работи на Русия. В разцвета на силите си той е отстранен от държавна служба от Александър ІІІ и се оттегля в имението си в с. Круподеринци.
Тук той се отдава на строителство в полза на хората: строи черква, захарен завод, мелница, училище за селските деца, лазарет и казарми. Неговите дъщери – Екатерина и Мария (Мика) – правят кампания за набиране на средства за построяване на лазарета, издигнат и с личния труд на синовете му.
Умира на 3 юли 1908 г. в имението си и е погребан в криптата на семейната черква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена с негови средства и по проект на архитекта на софийския храм-паметник „Св. Александър Невски“ – арх. А. Померанцев.
Днес наследниците полагат огромни усилия да съхранят паметта за прочутия си прародител. Те не се надяват да си върнат имението, защото нито в Украйна, нито в Русия има реституция.
На фасадата на реставрираната със средства на наследниците черква е поставена и мраморна плоча с дата 2008 г. от българската фондация „Славяни“, но не става ясно с какво тази фондация е допринесла за съхраняване паметта на великия граф.
Разбира се, имало е периоди от атеистични изблици в някогашния СССР, когато даже са се прокрадвали идеи великолепният храм да бъде съборен. Но прозорливи селяни са припомняли, че това е светиня за българската държава. За да оцелее и до днес.
С големи усилия 88-годишният отец Сергий, който стопанисва черквата и гробницата, отваря вратите. Разказът му е изпълнен с мъка и безнадеждност: храмът е действащ, но през повечето време е затворен; селото е обезлюдено, безобразници и безбожници в лицето на долни крадци са се опитали да откраднат камбаната, тежаща тонове, разбивайки камбанарията и захвърляйки я от 20 м на земята…
В края на земния си път той съзнава, че няма достоен Божи служител, който би дошъл да го замести в това забравено от Бога място. Иначе храмът притежава аристократична осанка, чист и светъл е, с множество икони и стенописи; специален кът, посветен на граф Игнатиев, приковава вниманието на посетителите.
В криптата се намира огромният мраморен саркофаг на граф Н. П. Игнатиев, както и по-малките гробници на съпругата му Екатерина Леонидовна и на дъщеря му Екатерина Николаевна.
До наши дни се е съхранило описанието на къщата в с. Круподеринци (сградата е била дълги години училище през 20. в.), което показва колко близко графа е бил свързан с България.
„Грамадна библиотека в шкафове, дори по коридорите, една старинна колекция от картини, стотици портрети в рамки красяха коридорите и салона.
В една от витрините посетителят можеше да види най-скъпия спомен, на който графът и семейството му държаха. Едно стъкло от половин килограм розово масло, една трета от него раздадена на скъпи гости, беше поставено като спомен от Казанлък между десетина други български предмети. Там видях български шевици от разни краища на България, копринени отрезки и платна, кустарни изделия.
А в другия! Там бяха черновите на всички проекти за Санстефанска България. На преден план – в една кутия от зелено кадифе, със сребърни орнаменти, лежеше писалката, с която граф Игнатиев подписва свободата на България.“
Свидетелството е на дипломата Димитър Йоцов, който бил негов чест гост.
Но днес къщата, която би трябвало да е музей, е затворена, защото…
Няма кой да я посети
Къде са българските туроператорски фирми, които търсят интересни маршрути? Хиляди украински туристи посещават ежегодно страната ни, а защо ние да не пътуваме в Украйна?
Къде са многобройните фондации и организации с културно-историческа насоченост в България, които биха могли да финансират ежегодно програми за посещение на този музей, на този невероятен храм, и чрез реални действия, не толкова финансови, колкото хуманистични, просветни и благотворителни, да изразят почитта на новите поколения?
Още повече че в град Винница се намира и богатият музей и уникален мавзолей на още една крупна фигура от българската история – Н. И. Пирогов.
Историческата памет трябва да се обновява периодично, за да не си мислят тийнейджърите, че Граф Игнатиев е някаква улица с трамвай, а Пирогов само болница, където ще попаднат след сбиване.
didanov.blog.bg/history/2016/02/06/ot-sanstefano-do-berlin-triumfyt-na-iliuziite-v-san-stefano.1427782
Поздрави!
Димитър Йоцов - "Граф Игнатиев и нашето освобождение" Печатница "Стопанско развитие" А.Д., София, 1939г. През 1909 г. прекарах няколко месеца в Русия, посетих и имението на граф Игнатиев, вече покойник, където с разрешение на графинята прегледах неговите архиви и си взех копия и бележки от някои документи. Резултатът от всичко това е настоящата книга. Има автограф от автора, съдържа 231 стр.
Имаше движение за преименуване на "Граф Игнатиев"
Те , сталинистите по това се познават-много са силни в преименуването
И защо?
Бил антибългарин, дал акъл на падишаха да обесят Левски и тем подобни дивотии и нелепости...
Хубав ден!
Историческата памет трябва да се обновява периодично, за да не си мислят тийнейджърите, че Граф Игнатиев е някаква улица с трамвай, а Пирогов само болница, където ще попаднат след сбиване.
ОТ МЕН
Разбира се, че историческата памет трябва да се обновява, но само за руското, зщаото за много друго ВИЕ БЪЛГАРИТЕ нямате историческа памет, нито я възпитавате, нито я обновявате. За руско винаги ще се намери, 10 села, 100 паметника и 1000 улици и винаги рев, че малко било, не били признати, забравени били.
За ПИРОГОВ ДА, за Игнатиев може да се поспори.
Имаше движение за преименуване на "Граф Игнатиев"
Те , сталинистите по това се познават-много са силни в преименуването
И защо?
Бил антибългарин, дал акъл на падишаха да обесят Левски и тем подобни дивотии и нелепости...
Хубав ден!
споделям мнението ти, би трябвало да се прави разлика преименуване от благодарност или от дупедавност.
с теб винаги може да се поспори, но не в това е въпроса - съгласен съм, че в София и Варна би трябвало да има улица "Ото фон Бисмарк", заради дейното участие на канцлера в запазването им за Княжеството по време на Берлинския конгрес.
Колкото до народната памет, в момента тече активен процес на update-ване на паметта но със(външен) spam, който инфицира необратимо именно млади тинейджърски глави и изтрива българското самосъзнание.
Бисмарк е българин!
14. germantiger - Много поздрави
14:37
12. leonleonovpom2
13:22
За Гьоте се въздържам да взема отношение, дали има Българска жилка
...
Аз НЕ се въздържам
ВСИЧКИ СА БЪЛГАРИ ИЛИ БУГАРИ!
Единствено циганите, негрите, монголоидите, тюрките, престъпниците и некадърниците НЕ са!
На практика Гьоте, Бах, Беетовен, Вагнер, Бисмарк, Фридрих Велики преди тях са българи без съмнение.
Ако някой се съмнява - да попита щапаров - той ще обясни имената моментално.
Безситена ще каже, че всички германци са от рода Дуло, всъщност германци няма - Исуж и Мария има.
10. leonleonovpom2 - Здравей, Диляне! 14:23 Да обясни да обясни идиотското си словоизлияние: "Те , сталинистите по това се познават-много са силни в преименуването
И защо?
Бил антибългарин, дал акъл на падишаха да обесят Левски и тем подобни дивотии и нелепости..."
...
не всички са българи...само Адам и Ева, а всички останали са им "потомци"
За това недей да ги дразниш с нашите неща.
Ние сме си сериозни " празноглавци " и си пишем привлекателно един на друг !
За мен знам, че не произнасяме правилно ударението на Пирогов .
Абе готин постинг ! И аз не знаех за тези Личности .
А за тинейджърите знам, че знаят , че " АВАТАР " е документален филм !!??!!??
Това са доказуеми факти.
19:43
не всички са българи...само Адам и Ева, а всички останали са им "потомци"
...
КАТЕГОРИЧНО да!
Големния взрив дал началото вероятно на Вселената преди 13,7 млрд. години е всъщност взрив на българското самочувствие!
За това недей да ги дразниш с нашите неща.
Ние сме си сериозни " празноглавци " и си пишем привлекателно един на друг !
За мен знам, че не произнасяме правилно ударението на Пирогов .
Абе готин постинг ! И аз не знаех за тези Личности .
А за тинейджърите знам, че знаят , че " АВАТАР " е документален филм !!??!!??[/quot
май само нета остава с образователна цел - учебниците се променят, медиите се цензурират..дори Азис се променя..ако човек се дразни от историята или от нейните поуки да не я чете. Поздрави
Това са доказуеми факти.
но ще трябва много работа да се отсее истината от изопачените факти.. ясно е, че Игнатиев е значима за времето си личност, която според мен личните предпочитания влизат в конфликт със служебните (имперско-руските). Може би и заради това гробът му е така забравен..
19:43
не всички са българи...само Адам и Ева, а всички останали са им "потомци"
...
КАТЕГОРИЧНО да!
Големния взрив дал началото вероятно на Вселената преди 13,7 млрд. години е всъщност взрив на българското самочувствие!
Да,точно!Според астрофизиците от БАН.на 10-ти ноември 1989г. Вселената започна главоломно да се свива, с нея за съжаление и българското ни самочувствие. И всичката материя - заводи, фабрики и прочие се превърнаха в антиматерия..остана ни само матряла, но и той е на път..към терминал 2
бързаме да съдим и оценяваме, което е присъщо на глупостта.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?