2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 3246 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 24.01.2016 17:07
25 години стигат Ирина Вагалинска, Димитър Събев, Калин Първанов |
Помните ли рефрена „45 години стигат!" и колко радостно кънтеше по площадите? Оттогава мина четвърт век и вече не ни е до песни, нито до въодушевени викове - на всички ни се иска тихо, но твърдо да кажем: „25 години стигат!" Стига ни толкова яростно противопоставяне, празно дърдорене, излъгани надежди, окрадени възможности.
В мащаба на човешкия живот, а и на държавите 25 години са много време. Някои страни за този период са постигали благоденствие, тръгвайки от дълбока бедност, други, напротив, са обеднявали и са отстъпвали от социалните и културните си завоевания. На няколко пъти българите сме показвали, че дори след най-дълбоки сътресения четвърт век е достатъчен, за да може обществото да намери нов път и нова надежда. Къде сме били 25 години след Освобождението, след националната катастрофа на Ньойския договор, след преврата на Девети септември? Ако успеем да си отговорим, може би най-сетне ще разберем и къде сме сега.
1878-1903: Как се прави държава
На излизане от Османската империя тогавашните българи са нетърпеливи да се усетят независими и да станат част от модерна Европа. Но със строежа на държавата първо се заема Временното руско управление. Проектът за Органически устав на Княжеството е изработен от руски юрист въз основа на сръбския устав от 1869-а и на румънската конституция от 1866 г. Иначе при обсъждането му сблъсъкът в Учредителното събрание си е чисто български. От името на бъдещите консерватори Тодор Икономов настоява за въвеждане на двустепенни избори, избирателен ценз и втора камара (сенат) заради явната „склонност на българите към рушене" и увличане по вятърничави идеи. От името на бъдещите либерали Петко Славейков отвръща: „Какви са тия бабини деветини?"
Тонът на дебатите е заядлив и няма да се промени драстично през следващите 25 години. Въпреки многократните споменавания на думата „народ" емоциите на депутатите често надделяват над логиката, а егото на говорещия - над интересите на избирателите. Колкото до основния закон, в „Българското общество 1878-1939" Румен Даскалов цитира интересно обобщение на юриста Д. Вогазли от 1903 г: „Дадената ни конституция редко е намервала реално приложение, а повечето случаи е служила като егида, зад която се скрива и се замаскирва ту абсолютизмът, ту демагогството, ту тиранията на невежествената маса или на бруталната сила."
След създаването на първите 6 министерства според Търновската конституция държавните учреждения се роят, както и партиите. В администрацията се запазват и руски, и турски термини, по ориенталски често се палят цигари и се пият кафета, а ходатайствата, подкупите и бакшишите се превръщат в норма. И ако при временното руско управление Княжеството има едва 2121 чиновници, 25 години по-късно те са 28 940 с високи заплати и самочувствие. Назначаването на държавна служба вече се раздава като награда за „партизаните" на партията, спечелила изборите. Съответно лоялността е ориентирана по цвят, а периодичните чистки не позволяват натрупване на компетентност. Да ви е познато отнякъде?
И по онова време военните са привилегировани с пенсии и заплати: ако един лекар започва с 2400 лв. годишно и достига най-много до 6600, то подпоручикът тръгва с 2700 и ако стане генерал, взима 14 300, отбелязва Румен Даскалов. Въоръжението също е важно за страна, която бърза да реши националния си въпрос по традиционния начин: за 25 г. войската е снабдена са най-надеждните тогава карабини манлихер. В навечерието на войните нашата „Прусия на Балканите" респектира съседите с 9 полка на 1 милион население, докато Сърбия е с 8, Румъния с 5.2, а болна Турция - само с 3.4 на един милион.
Финансирането на армията обаче не носи възвръщаемост, а дългове към други държави. Съответно и големите злоупотреби са свързани с военни доставки. Тъкмо за 25-годишнината от Освобождението избухва скандалът „Шарл и Жан": премиерът Рачо Петров и военният министър Михаил Савов са уличени в усвояване на свръхвисоки комисиони от поръчка на бракувани патрони от унгарска фирма. Всичко завършва с осъждане на... публикувалия информацията журналист. Няма причини опорочаването на обществените търгове да не продължи и занапред.
И все пак 1902-1903 г. се сочи като начало на фаза на растеж след кризата през 1897-1901 г., последвала от своя страна периода на трудното преодоляване на първоначалната стопанска неориентираност, упадъка на занаятчийството, загубата на ориенталските пазари, засиления западен внос и отрицателното салдо. Сега идат „тлъстите години" преди войните, белязани с положителен търговски баланс, с формиране на търговски, банкерски и предприемачески елит. Данните оттогава са несигурни, но според някои изследвачи като Кирил Попов България може да е доволна с 378 златни лева доход на глава от населението за 1911 г., при положение че Германия има 685, а Франция - 634.
От 1895 г. започва приемането на поредица закони за насърчаване на родната индустрия, а от 1903-а - основаването на популярни банки. Кредитите, отпускани от тях, са извънредно важни за страна с около 80% селско население. Чудеса в земеделието все пак не се случват - то си остава раздробено и технически изостанало след стихийния „аграрен преврат" с масово изкупуване или направо завземане на напуснатите от турците и черкезите земи в края на XIX век.
Още нещо интересно: идеалистичните нагласи се променят, но не са удавени в отчаяние. Този първи преход в новата ни история се отличава с несекващ бейби бум, както бихме го нарекли сега. По коефициент на раждаемост (40 живородени бебета на 1000 души население) чак до войните страната ни държи челни позиции в Европа. Но и смъртността е висока - между 20 и 25 на 1000.
Не че българската държава не обръща внимание на здравното дело - просто трябва време, за да се построят болници, да се променят хигиенните навици и храненето. Както отбелязва Никола Начов, селянинът е „почти постоянен постник" с боб, лук и чушки, а овните и агнетата угоява за пазара. Хубавото е, че времето на берберското „лекуване" с кръвопускане минава, а петте заварени при Освобождението болници за година-две нарастват до 18, макар и в неподходящи постройки.
От запазените санитарни отчети в края на XIX век направо ни се изправят косите: теснотия, мръсотия, дървеници, зарази, недостиг на персонал и инструменти. През 1877 г. у нас има само 27 лекари, но 25 г. по-късно те вече са 559, отворени са и 116 аптеки с фармацевти, учили в странство. Общо за периода 1879-1905 г. за здравно дело са похарчени около 52 млн. лв. и кой би казал, че са много при периодично избухващите епидемии от холера, коремен тиф и малария...
Темповете на градския живот се ускоряват, благоустрояването не може да навакса. София се разраства главоломно и хаотично. Роденият в Браила Петър Нейков описва впечатленията си от българската столица през 1890-те така: „София ми правеше впечатление на нещо зародишно, разхвърляно... Беше селище на провинциалисти, които шопееха, и на шопи, които гражданеееха."
А пътищата са проблем както и днес, макар по тях да не се трошат автомобили, а да скърцат биволски коли. Но има една съществена разлика: 25 години след Освобождението управниците все още не са се отдалечили толкова от Възраждането, че да забравят колко е важно да се влага в просвета. Задължителното начално образование е записано в Търновската конституция, заварените 1088 училища за няколко години нарастват с около 300, стремежът е към евтино и общодостъпно образование. Първото училище за висшисти, открито през 1888 г., е педагогическо.
Същата година за пръв път в бюджета са гласувани пари за научни и книжовни предприятия. Междувременно във всеки по-голям град се появяват печатници и към 1900 г. те са 150. До 1920-а България излиза пред Германия, Франция и Англия по брой отпечатани книги на глава от населението, само за качествата на литературата може да се поспори. И онзи преход е белязан от развихряне на графоманията, дори Захарий Стоянов се възмущава от производството на толкова много „умствени трици"...
1919-1944: Раненият тигър се изправя
През 1903 г., четвърт век след Освобождението, пред страната лежи цяло десетилетие на добруване и растеж. През 1944 г., четвърт век след катастрофата на Ньойския договор, тъкмо приключва най-силната декада на Третото българско царство. За 15-те години след 1919-а сме преживели непосилните репарации след Ньойския договор, а раждаемостта отново се покачва. Между 1934 и 1944 г. населението на страната се е увеличило с близо един милион и е достигнало 7 млн. души. Производството на пшеница на глава от населението вече е значително по-високо - двойно спрямо Гърция. Селското ни стопанство може и да е раздробено, но произвежда разнообразна продукция. В някои години износът на яйца осигурява повече приходи за страната от износа на зърно, сочат данните, обобщени от Асен Христофоров в неговия труд „Развитие на конюнктурния цикъл в България (1934-1939)". Развива се и индустрията, макар че през 1934 г. тя ангажира едва 1/6 от българското градско население. До 1941 г. обемът на промишлената продукция нараства с цели 62%.
Този стопанския бум се обяснява с нещо на пръв поглед недемократично - Деветнайстомайският преврат, отстранил от държавното управление дестабилизиращия фактор на непрекъснатите партийни борби. Не е за пренебрегване и сближаването с „брата по оръжие" - Германия. Българската държава черпи с широки шепи идеи оттам. По немски образец след войните у нас се създава обществено здравно осигуряване - системата, в която здравите плащат за нуждаещите се. Началото се поставя още през 1918 г. със Закон за осигуряване на работниците и служещите при злополука и болест. Уви, през 1930-те тя вече се „побългарява": според един коментар за състоянието на здравните осигуровки от 1936 г. по-малко от половината подлежащи на осигуряване работници (общо към половин милион) се осигуряват в действителност, а държавата злоупотребява с управлението на фонда, заделяйки за други цели. Ето още нещо до болка познато от днешно време...
В началото на периода училищата все още са в колапс - доста от сградите са обърнати в казарми и е нужно време, за да се нормализира учебният процес. При всички противоречиви опити за реформи обаче властите продължават да обръщат подчертано внимание на образованието. Броят на началните училища расте и вече по-често ги строят солидно, от камък и бетон. През 1919 г. те са 3637, през 1926-а - 4111, през 1938-1939 - вече 4743. Прогимназиалното образование става задължително, а и гимназиите не са елитарен символ: от 87 в началото на периода те нарастват до 132 в края му. Развива се и висшето образование, макар че броят на момичетата там остава около 4 пъти по-малък от този на момчетата.
През 30-те години като цяло се съживява културният живот, постепенно се разсейва и международната изолация, в която е попаднала България след войните. В Берлин Фюрерът с готовност посреща български политици и дипломати и задълбочено разисква с тях предимствата на силната авторитарна власт и икономическата автаркия. А в Западна Европа започват да наричат България „Прусия на Балканите" не само заради армията, а и заради бизнеса.
Понякога на границата с балкански колониализъм идеалът за национално обединение през 1944 г. най-сетне изглежда постигнат. Но териториалните надежди, подхранвани от силната икономическа конюнктура, бързо помръкват, когато Втората световна война взима своето. Само през 1944 г. стопанската дейност в страната спада с 15%, твърди Даниел Вачков в главата „Икономиката на комунистическа България" от съвременната „История на Народна република България". През 1945 г. националният доход се свива с над 50% спрямо 1943 г.: за това няма друга дума освен катастрофа. Същото се отнася до огледалния показател на държавния дълг: през 1939 г. вътрешният дълг на България е 7.6 млрд. лв., през 1944 г. е вече почти 60 млрд. лв. Цените на някои хранителни стоки скачат десет пъти.
Но в началото на 1944-та бедите все още само витаят във въздуха...
1944-1969: Различните лица на социализма
Ето ни и в 1969 г., 25 години след победоносния Девети септември. Комунистическата партия е съзнавала, че четвърт век не е случаен период. Годишнината от славната дата е отбелязана с внушителна манифестация и военен парад в София, а ескадрила бойни самолети изписва във въздуха числото „25". Освен зрелища всички, родени през 1944-та, получават неочакван подарък: държавата им дава по десет лева. Днес звучи смешно, но за времето си сумата не е никак малка. Тя например се равнява на една десета от тогавашната заплата на млад специалист. С десет лева е можело да се вечеря в скъп ресторант - разбира се, ако някой все още се е интересувал от подобни „буржоазни отживелици".
Годините около 1969-а са приломни за социалистическия режим у нас. От средата на 1940-те се влагат огромни средства за индустриализация по съветски образец. Част от инвестициите са направени със заеми от Москва, но голямата финансова тежест пада върху обикновените българи. Две парични реформи почти изличават личните спестявания на хората, които на това отгоре са принудени да изкупят няколко емисии държавни облигации. Да не забравяме бригадирския труд - през 1950 г. на националните инфраструктурни обекти (железници, проходи, язовири, Димитровград) безплатно работят 300 хил. български младежи.
Никой не оспорва трудовата романтика на това време, но стопанските факти са, че в течение на четвърт век след 1944 г. българите нямат право да консумират. В тези бедни години над една четвърт от националния доход се влага във фонд „Натрупване". Примката около потреблението постепенно започва да се охлабва след 1964 г. Тогава са предложени серия сериозни реформи в стопанската организация, но хардлайнерите в БКП намират идеите за твърде смели и умело ги размиват. Вместо това - точно през 1969 г., толкова трудно наложилите се ТКЗС започват да се реформират в „големи и модерни" АПК. Сложено е началото на края на социалистическите успехи в земеделието.
Освен вечната „нужда от реформи" зрелият социализъм има още много общи черти с днешния ден. Поразителни сходства има например в риториката по отношение на енергетиката. Тогава - както и сега, на дневен ред стои строителството на руски газопровод през България. Големи дискусии пораждат перспективите на ядрената енергетика. Ако държавните стратегии у нас се изпълняваха, днес нямаше да сме страната с най-ниска енергийна ефективност в ЕС: „Неотслабваща борба за реализиране икономии на енергии и горива" обещават насоките, приети на пленума на ЦК на БКП от 25.11.1969 г. Впрочем през същата 1969-а България е употребила с 28% повече енергия, отколкото днес.
За 25 години след Девети септември новата власт електрифицира почти всички населени места. Старата хуманитарна интелигенция е в немилост и често се бори за хляба си, но в заводите и лабораториите навлизат първите випуски инженерни специалисти, призовани да строят новото общество. Голяма част от престижа, с който се ползва днес българската наука по света, се дължи именно на тези кадри.
Виждаме го и от филмите, и от картините, и от музиката на онова време: през 1969 г. българите си поемат глътка въздух. На пръв поглед това е парадоксално предвид потъпкването на Пражката пролет през 1968 г. Обяснение има, но то не е особено радващо: тоталитарният режим „разхлабва каишката", за да избегне размирици от чешки и унгарски тип. Някои историци считат, че Москва се е отплатила на София заради подкрепата за съветската инвазия в Чехия, позволявайки малко по-благоприятен търговски баланс за нас.
Краят на 1960-те и началото на 1970-те са билото на социалистическия период в България. До средата на 1960-те сред хората цари страх и недоимък, в края на 1970-те системата за партийни привилегии вече е подготвила почвата за упадък от древноримски тип. Но ако оценим не БВП, а виталността на обществото, тъкмо през 1969 г. България е в зенита си. Най-малкото това е периодът с най-ниска смъртност в цялата българска история. 25 години инвестиции в тежка индустрия, финансирани с потта на целия народ, създават базата, която позволява последвалите две десетилетия застой, както и още две десетилетия приватизация.
Има и друго обяснение за сравнително добрия период в края на 1960-те. В хода на индустриализацията България тежко задлъжнява към Съветския съюз. За да може да плати кредитите си на съветските банки, както и да осигури нарастващия внос от капиталистическия свят, тя е принудена непрестанно да засвидетелства верноподаничество към Москва. Но в един момент мандалото хлопва. София е принудена да продаде в Европа почти целите си златни резерви в размер на близо 25 тона.
Разсекретените архивни документи на БНБ наскоро осветлиха тази дълго държана в пълна тайна операция, но как да я тълкуваме? За едни България е продала финансовия си суверенитет и е фалирала. Други смятат, че властта е взела разумно решение: за какво съществуват резервите на БНБ, ако не да помогнат на страната в ден на нужда? Независимо кой вариант на обяснение предпочетем, фактите остават. В рамките на 25 години България осъществи внушителна инвестиционна програма, която я превърна от аграрна в индустриална държава. През 1969 г. властта вече разполага с достатъчно ресурси, за да се погрижи най-сетне и за населението. По начина, по който е прието за онези години и в онзи строй.
1989-2014: Ще се завърнат ли 25 години след изпълнения с най-светли очаквания Десети ноември българите заемаме челните места в световните класации по неудовлетвореност от живота. Причината за това не е само икономическа - всъщност националният доход никога не е бил толкова висок. Обясненията на социолози и психолози, че песимизмът е вродена българска черта, не разкриват сложността на въпроса. Имало е много по-тежки периоди в съвременната българска история. Но никога надеждата не е била толкова изчерпана.
Със сигурност потискащо действие имат и успехите на другите бивши членки на СИВ - само допреди 25 години Чехия, Унгария и Полша бяха държави от нашата черга. Покупателната сила на българите днес е само 60% от тази на чехите и това не може да не се отрази на самочувствието ни. Но и много други показатели освен икономическите говорят, че сме стъпили на грешен път.
Да вземем разходите за здравеопазване: в България по данни на Световната банка от 2012 г. те са 515 долара годишно. В Полша и Унгария те са двойно повече, а в Чехия - тройно по-високи, отколкото у нас. Затова не е чудно, че случаите на туберкулоза - болестта на бедността, у нас са пет пъти по-чести, отколкото в Чехия. През „бедната" по днешните стандарти 1969 г. продължителността на живота на българите е по-висока от тази на поляци, унгарци и чехи, да не говорим за португалците. През 1980 г. Португалия е далеч зад България по индекс на човешко развитие. Днес сравненията са болезнени за нас.
Сегашният български преход е уникален с безпрецедентно ниската раждаемост и неумолимата неспирна емиграция. Вероятно те са основната съставка, която сгъстява чувството на безизходица. Демографската криза е плод на грешна политика - но потънали в партийни дрязги и борба за надмощие и ресурси, днешните български политици не се трогват.
Обратно на сегашните тенденции и през 1903-а, и през 1940-а младите българи не бягат на Запад, а бързат да се върнат в родината с европейските си дипломи. Така либерално възпитаната интелигенция излиза начело на държавата, макар че бързо се „опартизанчва". Все пак 25 години след началото на първия преход битките в политиката не са само за постове, а и за идеи. 25 години след последния засега преход са останали само постовете.
Рано пиле
Въпросът за какво стигат 25 години има и друго измерение. Например какво може да направи до тази възраст талантът, ако му се работи - въпреки външните обстоятелства. Съзнателно пропускаме големите пълководци и завоеватели, защото искаме да се концентрираме не върху разрушителите, а върху съзидателите. И ето до какви факти стигнахме:
На 25 години...
... Рафаело Санцио да Урбино (1483-1520) е нарисувал „Мадоната и Младенецът" и няколко други картини, заради които са го наели за художник на папския двор;
... Франсоа-Мари Аруе, известен като Волтер (1694-1778), е публикувал епиграми срещу властта, хвърлен е в Бастилията и завършва там трагедията „Едип";
... Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832) е написал доста стихове и е излял първите си любовни разочарования в „Страданията на младия Вертер"
...Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) вече е съчинил 14 опери, 50-ина симфонии, 5 концерта за цигулка и оркестър и други дреболии, които са го направили световноизвестен;
... Мери Шели (1797-1851) отдавна е сложила точката на прочутия и днес роман „Франкенщайн, или съвременният Прометей";
... Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837) има зад гърба си „Руслан и Людмила" и е започнал романа в стихове „Евгени Онегин"
... Захарий Зограф (1810-1853) рисува икони вече шеста година, прави ги все по-хубави и е признат за майстор;
... Томас Едисън (1847-1931) вече е получил първия си патент - електрически регистратор на гласуване
... Христо Ботев (1848-1876 ) е съчинил „Майце си", „Към брата си", „Хаджи Димитър", „На прощаване" и „Смешен плач"
... Панчо Владигеров (1899-1978) е отпразнувал още два рождени дни след написването на рапсодия „Вардар" и е печелил два пъти "Менделсонова премия";
... Невена Коканова (1938-2000) е изиграла Ирина от „Тютюн" по романа на Димитър Димов;
... Лили Иванова (1939-) е пяла в зала „България" и е записала с Хачо Бояджиев култовия клип към „Събота вечер";
... Стефка Костадинова (1965-) е надскочила и бъдещето с рекордните си 209 см в Рим.
Чехия, Полша и Унгария пък изобщо не могат да се мерят по тези показатели с България.
Но... българите са нещастни. Как няма да са нещастни, като 47 % от тях имат психически отклонения. Средностатистическият българин днес е чиста проба депресивен психопат.
13.01 17:16
страната тъне в развалини, а ти ни занимаваш с глупости! Срамота!"......
Раздвоена личност?Или къса памет?
Впечатляващи са първите 25 години - до 1903 година Когато ,благодарение на общата цел и единство в постигането й България прави чудеса в икономиката В началото на века е шеста-седма икономика в Европа, нещо немислимо сега
Сама сразява вековния тиранин и през първата балканска война, ако не е била намесата на Великите сили, щяла е да се разправи и с коварните си съюзници през Втората
Имам икономическа география на Европа от 1907 година
България е с положително търговско салдо с почти всички страни в Европа, а в добавка и със света
Ето, на това се дължи големият подем на държавата ни тогава
Което сегашните управници не могат да проумеят и правят обратното лансират вноса и ликвидират местната икономика
Хубава вечер!
Една коренна промяна не се прави с калашник и танк, а с промяна на съзнанието и народните ценности (което си е доста продължителен процес), за да може дори и крайните мерки да имат дългосрочен ефект. Днешните хибридни войни имат за цел именно борбата над съзнанието на мнозинството, познавайки тайните на материализацията на духовното и мисълта.
тоест проблема не е само от икономическо естество, не! Най-важното е социалната нагласа в обществото, така че от 47% депресивни психопати според АПостол може да се очаква "депресираща и психопатна среда"
Лека вечер!
Заради това са и чувствата на омерзение и отвращение в повечето българи. Те се появяват, когато нещо излиза извън допустимите граници за поведение и се превръща в морален или естетически ужас. Но, когато става дума за напълно целенасочена дейност на хора, наричащи се политици, тогава техният цинизъм и принцип „целта оправдава средствата“ стават основна норма на целия преход.
Именно за тези проблеми трябва да дискутира обществото, а не като дискусията на човекоядци, които вместо да се замислят дали въобще трябва да изядат ближния си, спорят как е по-вкусен – сварен или опечен.
Невъзможно е да си представим, че именно тези корумпирани личности, които изнасилват и се подиграват с обществото, могат да донесат някакво обновяване.
Ако България има някакъв принос за Европа през последните 25 години това е във въвеждането на теорията и практиката на макрокорупцията, т.е. купуването на върхушките на цели политически партии с евтини бонбончета и дребни подкупи. Създателите на този модел обаче забравиха, че той винаги води до скандали под предлога, че някой е получил повече. Омерзително. Интелектуалното равнище на тази политическа пасмина е обида даже за най-ниските европейски стандарти.
68 на сто от българите трайно не гласуват, което означава, че те не припознават за свой представител никой – отляво, отдясно, от центъра или от фолклорния андърграунд. По този начин те отхвърлят тотално целия модел, наложен след 1989 г. – на примитивен бандитски капитализъм. Това означава, че искат, ако не онази държава, която беше, то поне нейно подобие със социална ангажираност.
От останалите 32 на сто, които все още гласуват, около 60 на сто имат същите очаквания от държавата.
Това означава, че 88 на сто от българите искат социална държава, а не този кошмар. Трагедията е, че нито една партия няма социална визия, или ако има, тя е фалшива.
Но всяка партия и политик са убедени, че най-добре представляват интересите на държавата и народа. Последният обаче не е на това мнение. Въпреки това сме хегемон в Европа по мълчаливо мнозинство, което от сутрин до вечер си трае или бръщолеви за политиците.
Персонализирането на политиката през последните години вече надмина равнището по времето на култа. Ролята на политическите анализи беше заменена от психопортретите, на които би завидила всяка лудница. Кой е по-нормален, коя е с по-криви крака и по-големи цици, кой плюе по-далеч от другите.
В Народното събрание по принцип са разделени на две основни категории – идиоти и кретени. Такава е оценката за тях и те се чувстват там все по-неуютно. Започват вече сами да се питат: „Абе, престъпници такива, какво си мислите, че ще ви се размине.“ Обогатяват се идейно.
Именно за тази процедура изградиха своята идеология на макрокорупцията. Заради това политиката у нас е преди всичко корупция вместо рационалист и е пълна с ненавист, която засенчва критерия за вредата и ползата.
По този начин се оправдават и най-големите идиотизми. Имаме впечатлението, че следващите избори ще спечели групировка, която предварително ще обещае, че след победата си ще краде най-малко и въобще няма да управлява.
Именно това беше идеята и на „прехода“ – да се избутат напред аутсайдери, в които да се вторачи цялото общество, а други отзад, ще си свършат работата. И хората наистина окретеняха. Това е автозомбиране. Вместо да се занимават със своите проблеми, хората излязоха извън границите на здравия разум и се наркотизират с отрицанието, което е най-лошият житейски подход.
Талантът и фантазията са убивани още в зародиш, а демокрацията се замества от тиранията на бандитизма.
Такъв е политическият пейзаж на съвременна България – хаос и смръдня.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?