В кварталния гараж на Кирето можеш да срещнеш всякакви хора. Но най-често можеш да срещнеш бай Боре от Требич. Миналата седмица го срещнах пак. Седеше в ъгъла и пиеше гроздова с мезе тиквени семки.

— Ела да ти кажем, що съм измислил! — повика ме бай Боре. Едно уточнение: бай Боре по произход е шоп, по професия — стрелочник, а по призвание — мислител.

Взех си и аз една гроздова и седнах при него.

— Та какво си измислил? — попитах.

— Измислих как да се опраиме! — гордо заяви той.

— Кой? Аз и ти ли?

— Море! Яз и ти! Целата държава!

— Сериозно?!

— Най-сериозно! Слушай ме сега! Па нали си учен човек, можеш, ако сакаш, и да си записваш!

Отпи бай Боре от ракията и започна:

— Нали разправят, дека овци, говеда, свинье — сичко е изклано и изнесено по странство! Такааа… Яз мислих, мислих и те що измислих! Първо требе сите, целио народ, да станеме мохамедани! Сещаш ли се защо?

— Не! — признах си аз чистосърдечно.

— Оти мохамеданите свинско не ядат, те затова! Така за година-две свиньете па че се наплодат! Това първо. После сите, целио народ, че станеме индийци. Това второ. Оти за индийците кравата е свещено животно и един индиец никога нема да ти заколя крава! Така за една-две години че се наплодат и говедата.

— Сега вече схващам идеята — прекъснах го. — Ами после?

— После че станеме ескимоси, оти па ескимосите не ядат овчо! Така за десетина години че си стъпиме на ногите и па че станеме православни, ако църквата не се нацепи дотогава ептен. Ако па се нацепи, че станеме италиянци-католици, оти италиянците ручат жаби, а по нашите гьолове барем жаби — дал Господ! Те това съм измислил! А сега окни още по едно ракиче!

Не знам дали идеята на бай Боре би могла да се осъществи глобално за цялата страна, но в гаража на Кирето още на следващия ден се появи ново мезе — панирани жабешки бутчета. Не са лоши на вкус.