2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4438 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.12.2015 23:22
Как България се оказа първа по добив на златоносни руди в Европа?
България заема първо място по добив на златоносни руда в Европа, следвана от Румъния с почти двойно по-малък резултат. Но в Румъния предстои да се открие най-голямата европейска златна мина, а Гърция се надява нови две мини да й дадат първото място след 2016 г. Разбира се, сравнено с останалия свят, дори България е миниатюрен производител на златоносни руди – добиваме над 100 пъти по-малко от Китай и над 70 пъти по-малко от Австралия и САЩ. Въпреки това, неизбежно е човек да се запита защо точно сега България излиза начело в тази класация и то с оглед на факта, че едно от най-старото обработено злато в света е именно в България? Но преди това, трябва да си отговорим на въпроса защо в Европа се добива само 1% от годишния добив на злато?
Историята на европейския континент е до голяма степен историята на Римската империя и република. Един малко известен факт е, че римляните, в различни свои периоди, са имали общество, което е доста близко да капитализма – налице са били както частна собственост на капиталовите стоки и земята, така и относително свободна търговия и възможност за спестяване (още по-малко известен факт е развитата банкова система на Рим, който дори е имал държавен банков надзор).
Всъщност, римляните са постигнали върховите си военни и политически успехи, именно в тези периоди и това е неслучайно – капитализмът осигурявал бързо развиваща се икономика, а от там и високи данъчни приходи и (често) стабилна валута, с която държавниците финансирали своите завоевателни походи. Например, най-богатият римлянин и един от най-богатите хора за всички времена, Марк Крас, е бил крупен собственик на златни и сребърни мини. А както добре знаем от икономиката, частният собственик е много по-ефективен в управлението на своите активи, отколкото държавният чиновник в управлението на държавните. Това дава една изцяло нова перспектива на добива на ценни метали в Европа – практически двухилядолетна такава.
Въпреки слаборазвитите технологии на онова време, лесно достъпните залежи на сребро и злато в Европа просто са били изчерпани в продължение на няколко векове добив. Такива са, примерно, много мини в Испания и Великобритания, от които римляните са черпили злато и сребро до тяхното евентуално затваряне. След това, тъмните векове нанасят тежък удар върху металургията в Европа и връщат технологичното развитие в този сектор до по-ниско от римското ниво. Но в края на средните векове и по време на ранния Ренесанс старите технологии биват преоткрити и усъвършенствани, което води до нов засилен добив на ценни метали в Европа.
Простата сметка показва, че към 15-и век, в Европа вече сме имали около 2000 години относително интензивен добив, докато в САЩ, Канада, Австралия, Африка и Китай положението е в почти пълен застой (с малки изключения като Египет). След това започва периодът на колонизиране и разселване и европейците намират нови, неразработени и с високо качество залежи из целия свят, които предпочитат да разработват пред далеч по-сложните и дълбоки такива в Европа.
В цялата тази картина, дори на европейско ниво, България също остава в относителен застой. Римското присъствие по нашите земи е краткотрайно и остава слабо по отношение на икономическо развитие. В същото време, българското политическо и икономическо развитие в историята остава твърде далеч от капиталистическите принципи, които най-малкото предлагат нужните правила и права на собственост, и финансова система, които обуславят интензивно развитие на рудодобив. Наистина, през цялата си история в България сме добивали злато, но това е ставало предимно от най-плитки източници, които отдавна са изчерпани. Слабостите по отношение на правата на собственост и технологичния капацитет подтискат този сектор, както по време на турското присъствие (или робство, да не обидим някой от двата лагера), така и по времето на комунизма (днес добиваме годишно над два пъти повече златоносни руди, отколкото в комунистическия период).
Гореспоменатият проблем се разрешава чрез установяването на пазарна капиталистическа икономика и демокрация след 1989 г., но пък тогава възниква нов – цените на златото не оправдават мащабни инвестиции в България, където златоносни руди са подземни със средно качество от 4 грама на тон (за сравнение, тази година австралийци установиха огромни депозити с качество над 8,5 грама на тон във Финландия, а дори днес са останали отделни мини с концентрация от над 200 грама като тази в Невада). В допълнение, България губи ценни години до 1997 г. в опити да прави „преход с ниска социална цена“, задържайки много социалистически елементи в икономиката си. Цената на златото започва да се качва бързо след 2000 година, което е резултат предимно на проинфлационната политика на повечето централни банки в света и на бързо растящото търсене от развиващите се икономики като Индия, но и не бива да се пренебрегват геополитическите трусове като терористичните атаки в САЩ.
Растящите цени, както и бързите реформи след 1997 година, комбинирани с дълговековната история на относително слаб златодобив по нашите земи, водят до разработването на няколко големи подземни находища, които изстрелват страната ни на първото място в Европа по добив. В края на 20 век, пък, в останалите части на Европа много златни залежи вече са отдавна изразходени, а постигнатият висок стандарт на живот прави търсенето и разработването на нови депозити в гъстонаселения континент неособено привлекателна идея за населението и високорискова за предприемачите. Това дава и на нашата страна възможност да се изкачи на първото място в класацията.
Гореспоменатата среда в Европа започва да се променя през последните 5-6 години под натиска на икономическата криза. По-бедните държави като Румъния, Гърция, Словакия и Португалия виждат в този занемарен сектор възможност за икономически растеж и провеждат бързи политики по посока неговото рестартиране. Същото правят и по-богати страни като Финландия. Като цяло, проучването и добива на златоносни руди е капитало-интензивен и се характеризира с огромни инвестиции в съоръжения (осигуряващи данъчни приходи при закупуване и опериране) и високи заплати на обслужващия персонал, особено в по-развитите държави (например, рудодобивът осигурява 4-тата най-висока средна заплата в България, а златодобивът в частност осигурява дори по-висока). Румънците и гърците се надяват в следващите две до три години да изместят България от челното място по добив, но ако успеем да пуснем в експлоатация достатъчно бързо новото находище в Крумовград, вероятно ще успеем да задържим първото място на континента. Пък макар и с миниатюрен за световните мащаби добив.
http://www.forum.zlatoimeteoriti.bg/viewtopic.php?f=17&t=871
ЗЛАТНИ НАХОДИЩА
Доказано и гарантирано съдържание на златни залежи в България са районите разработвани и експлоатирани в миналото са две мините Злата и Говежда.
1.Мина „Злата” се намира в района на гр. Трън до село Велиново където коренното находище се пресича от р.Пръвня и концентрациите замерени в раиона варират от 15 -100 гр на тон преработен материал.
Експлоатацията на мината е спряна през 70 години а като от мината са извадени стотици хиляди тонове непреработен материал.
В раиона на коренното находище от Канадска фирма са правени геоложки замервания и проучвания през последните години при които е установено наличието на неразработена рудна жила.
2.Рудно поле Говежда разположено в Западна Стара планина Област Монтана в района на селата Копиловци,Говежда и Дива Слатина 5 – 12 км южно от гр.Чипровци изградено от голямо количество златосъдържащти кварцови жили като около тях са се образували алувиални и делувиални разсипи носещи злато.
В миналото у нас са били оформени няколко основни златодобивни района: Средногорски руден район ,Витоша , Краището, долината на река Огоста, около гр.Кюстендил , Радомир ,Брезник ,Чирпанско , Берковица цялата Рило – Родопска област и др.
В северна българия могат да се отделят два района .
Първият Основен район е долината на река Огоста под Чипровци,с Говежда и Дълги Дел и неиният приток р.Златица при селата Гаганица,Котеновци.
Разработването на Находището от река Огоста продължава и днес в промишлени мащаби и с съвременна техника с единствената работеща речна драга в България.
Най богати на злато са разсипите развити по поречието на р.Дългоделска Огоста и нейните притоци.
Втората област в Северна българия където е добивано злато и може сега да се добива е по поречието на р.Янтра и неините притоци по горното течение разположени в околностите на Габрово.
Друг важен златоносен Район е Средногорският който можем да разделим на няколко подрайона развити от запад на изток в следния ред.
Един от главните раиони е Витошкият .Местата където се е добивало злато са терасите и самите материали от речното корито на р.Струма около село Боснек,по долината на река Клисура между махала Ковач от село Боснек и махала Клисура на с.Горна Диканя,около връх Петрус , Кладница ,Рударци ,Студена , река Мартинова , Добри дол , около селата Чуипетлово,Бистрица,Горубляне,между Княжево и Владая , Драгалевци ,Симеоново , Панчарево , Кокаляне , Железница , Бистрица ( лежащи по река Искър и притоците и от горното течение на река Палакария в околностите на с.Ковачевци,поповяне,Алино,Ярлово.
Околностите на големите медни находища разкриващи се в средногорието:
Поречието на р.Тополница и неините притоци,горното течение на р. Луда Яна и нейните притоци,Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна или в околностите на гр.Стрелча и гр.Панагюрище.Раионите на север от гр.Средногорие.Челопеч ,в Златишка планина Кадето е и находището Свищиплаз Разработвано още през римско време. Поречието на р.Тунджа при с.Копринка край Казанлък.В околностите на самите медни находища –Челопеч,Елаците,Елешница,Мина Радка,Цар Асен.
Находището Бакаджик и неговите околности разположени Югоисточно от гр. Ямбол.
По р.Стара река ,Крива река и Адганица или край селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
В Средногорският район се включва и находището КольоМариново ,Чирпанско.
Находището е в местноста Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи достигащи до 0,3 мм.Средното съдържание е около 5 гр на м3 но в някои участъци достига до 20 гр на м3. В тези златни находища в района на гр.Чирпан е добивано злато от римско време по време на османската империя и днес от любители златотърсачи.Твърди се че в златоносните наноси освен зърнесто люспестовидно и прахообразно злато са намерени и големи самородъци.През 1870 година група златопромивачи са намерили самородък които заедно с включващият го кварц е тежал 4.5 кг.Твърди се че и през 1922 година е намерен друг подобен самородък който тежал 2.5 кг.Добивът на злато в този район продължава и днес от групи хора от близките райони Пловдивско и Първомаиско при селата Изворово и Набожно.
Следващия значим златоносен район е Крайщето в околностите на Кюстендил по точно на север от него.
Най богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Полетинци,Трекляне,Средорек,Долно кобиле,Долно Уйно,Герановци.В околностите на Трън е находището Злата което вече упоменах.
Последния значим район е цялата Рило – Родопска област ,която е изградена от гранити и гранито – гнаиси.Това е една от главните предпоставки за образуването на златоносни разсипи.най общо може да се каже че почти всички реки които секат тази област, малко или повече носят и отлагат в наносите си злато но достатъчно за да излъчват златоносни разсипи.
Перспективни са пробите по поречието на река Въча и нейните притоци: Караджа дере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.
С много високо съдържание на злато са наносите на р. Арда и притоците и.:Крумовица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни райони ,са със значимо обогатяване в техните расипи.Това са Маданският руден район селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем ,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинският руден район,Звездел - Гленитският руден район в околностите на Момчилград ,Иваиловград ,Крумовград ,Златоград , Хасково и други.
Колеги желая ви успех.Останалото е къртовски труд и много ходене.Голяма част от хубавите места са трудно достъпни и неудобни за специализирана техника.Така че успеха е в добрата подготовка и организация.
За да се познае една река дали е златоносна трябва да се направат редица проучвания.Първо трябва да се разбере района като цяло дали е златоносен,дали минава през вулканични скали.Ето тук можете да видите основните златоносни райони.
Самородно злато в България се установява както в първични руди,така и преотложено в по-млади седименти и съвременни речни наноси.Втория тип находища,както и при преотлагането на вече разрушени и транспортирани материяли.Златоносни расипи се образуват и при разрушаването на интрузивни скали,предимно гранитни в които не се надблюдават промишлени концентрации.Но при тяхното разрушаване и отмиване на леката фракция кварц,слюда,фелдшпати се получават промишлени натрупвания злато.Поради слабата способност за транспортиране,около всяко рудно находище,в което има и минимални съдържания на злато,винаги в речната мрежа наоколо се образуват златоносни расипи.В този смисъл всяко златорудно находище от по-долу описаните представлява переспективен участък за търсене и промиване на расипно злато.
У нас собствено златни находища,т.е. разработвани изцяло за добив на злато,има две:Злата и Говежда.
Мина Злата се намира в района на град Трън,близо до село Велиново,разположено на около 10 км югоизточно от Трън.Златото се установява в три минерализационни етапа.Съдържанието му варира от 15 до 100 грама на тон.
Рудно поле Говежда е разположено в Западна Стара планина,на територията на гр. Монтана.Намира се в района на селата Говежда,Копиловци и Дива Слатина,отстоящи на около 5-12 км южно гр.Чипровци.Рудното поле е изградено от голямо количество кварцови жили,съдържащи злато.Около тях са се образували делувиални и алувиални расипи,носещи злато.
Освен от собствени златни находища злато в България се добива попътно и в редица оловно-цинкови и медни находища.По този начин се формират няколко района,переспективни за търсене и добив на злато,които ще разгледаме подробно.
В северна България могат да се отделят два:
Първият район е разположен по поречието на р.Огоста и неиния приток р.Златица.Най-богати са расипите на р. Дългоделска Огоста и нейните притоци.Злато може да се промива с успех във всички по-малки потоци,минаващи в околностите на селата:Говежда,Дива Слатина,Дълги дел,Копиловци,Главановци,Меляне,Помеждин разположени по поречието на р.Дългоделска Огоста,краи селата Железна и мартиново,лежащи на р.Чипровска река около гр.Чипровци.Богати на злато са и расипите на р.Златица и р.Бързия и край селата лежащи на тях:Черешовица,Котеновци,Лесковец,Гаганица,Бързия,Комарево,Костенци,Боровци и около гр.Берковица
Втората област,където е добивано и може сега да се промива злато в Северна България,е по долината на р.Янтра и нейните притоци по горното течение,разположени в околностите на гр.Габрово
Друг важен район е Средногорският,който най-общо можем да поделим на няколко подрайона,развити от запад на изток,както сладва:
-околностите на Витоша-с. Боснек,с.Владая,кв.Княжево,кв.Драгалевци,кв.Симеоново;селата Панчарево,Кокаляне,Железница,Бистрица лежащи по р.Искър и притоците й от горното течение;
По горното течение на р.Палакария в околностите на селата Ковачевци,Поповяне,Алино ,Ярлово;
по горното течение на река Струма край селата Чуйпетлово.Кладница,Рударци,Студена
-околностите на големите медни находища,разкриващи се в Средногорието:поречието на р. Тополница и неините притоци-Панагюрска Луда Яна,Стрелчанска Луда Яна,Банска Луда Яна,или в околностите на гр.Стрелча и Панагюрище.Переспективни са и районите на север около гр.Средногорие,Челопеч,Златишка планина,където е и находището Свищиплаз,поречието на р.Тунджа край Казанлък.В околностите на самите медни находища-Челопеч,Елаците,Елшица,Мина Радка,Цар Асен.Находището Бакаджик и неговите околности,разположени югоизточно от гр.Ямбол.По р.Тунджа при с. Копринка,по р.Стара река,Крива река и Адгница или краи селата Костенец,Сестримо,Габровица,Голямо Белово и гр.Костенец и Белово.
Средногорския район се включва и находището Кольо Мариново,Чирпанско.Находището е в местността Розов дол и Старата река в грусиран гранит.Златото идва под формата на зърна и люспи,достигащи до 0,3 мм.Средното съдаржание е около 5 гр. на кубичен метър,но в някои участъци достига до 20 гр.м3.Злато се среща още и в Пловдивско при селата Изворово и Набожно.
Следващият значим златоносен район е Краището,в околностите на Кюстендил и по специално на север от него.Най-богати на злато са наносите на реките Драговищица,Бистрица,Треклянска река и Струма.Това са околностите на селата:Горни Коритен,Долни Коритен,Горно Уйно,Добри дол,Сушица,Злогош,Трекляне,Средорек,Долно Кобиле,Долно Уйно,Драговищица,Герановци и всички на север от Кюстендил.В околностите на Трън е вече опоменатото находище Злата.
Последния значим район е цялата Рило-Родобска област,която е изградена от гранити и гранито-гнайси.Това е и една от главните геоложки предпоставки за образуването на златоносни разсипи.Най-общо може да се каже,че почти всички реки,които секат тази област,малко или повече носят и отлагат в наносите си злато.
Переспективно е търсенето по поречието на р.Въча и нейните притоци:Караджадере,Кричим,Широколъшка река,Девинска река,Гашня и др.С много високо съдържание на злато са наносите и речните тераси по р.Арда и притоците й:Крумувица,Кесибир,Върбица,Казълач,Бяла река,Атеренска река и др.
По принцип всички потоци и реки,течащи в следните рудни раиони са със значимо обогатяване в техните разсипи.Това са Маданския руден район,селата Неделино,Бял извор,Буково,Страшимир,Ерма река,гр.Рудозем,Мадан и по на север Ардино.Маджаровското рудно поле,Лъкинскят руден район,Звездел-Галенитският руден район,в околностите на Момчилград,Ивайловград,Крумовград,Златоград,Хасково и др.
- See more at: http://www.spisanie.imperio.bg
Колко злато може да промие човек за един ден?
Съществуват многобройни сведения за производителността на труда при златопромивачите през XIX и началото на XX в. Повечето от тях сочат, че дневната производителност на един златар, добиващ злато по нашите реки за периода, през който той се препитавал с тази дейност, е била около 0.5 – 1 g на ден. Според свидетелствата на съвременни златопромивачи, които не използуват механизация, такава е и тяхната днешна производителност.
Най-ранното съобщение, което хвърля светлина по въпроса, е от 1860 г. и се отнася се до златодобив по софийските реки. Двама души, майсторът златар и неговият чирак, са успявали за 1 -2 дни да изплавяг около един напръстник злато. Това означава, че ако в един напръстник има около 5-6 g златен пясък, дневната производителност на един златар не е надвишавала 1-2 g. Георги Златарски съобщава, че в края на миналия век „златарите“ от Македония дневно промивали 100- 150 куруби и на една коруба вадели „само по няколко чекердека злато“ . Вероятно става дума за минимален добив, който дори по тогавашните представи е бил незадоволителен. От края на XIX в. е сведението на Иречек, според което „подир месеци дълга и трудна работа един златар докарвал годишно едвам 80-120 лв. злато „. Един златен лев по това време е съдържал 0.27 g чисто злато, което означава, че в продължение на 2-3 месеца (от април до юни-юли), един златопромивач е добивал ежедневно не повече от 0.3-0.4 g речно злато. За подобен, но по-висок добив на македонските златари през 90- те години на миналия век съобщава и В.Кънчов: „На едно ходене [по златоносните реки, далеч от родните места} човек може да спечели 10,рядко 15лири (във вид на златен пясък:)“. Това е ок.80-120 g чисто злато за период от няколко месеца (вероятно не повече от 100 работни дни), което означава среднодневно ок.1 g.
Оценките на Златарски и Иречек са обективни и имат за цел да разсеят мита за бързото и лесно забогатяване на златотърсачите. Възможно е те да са и малко занижени спрямо истинският добив и причината е, че скоро след руско-турската война от 1878 г., „окупационното правителство забранило добива на разсипно злато по неясно какви причини“. При това положение златарите били заинтересовани от укриването на истинския добив с надеждата, че наложената забрана ще отпадне. А че в някои случаи годишният и съответно дневният добив са били по-големи се вижда от други по-късни съобщения. Според данни от началото на нашия век, двама души са могли с помощта на дървен шлюз да промият по Владайска река за един ден около 1 t златоносни пясъци и чакъли и да получат 3-4 g злато. Това съответства на добив от 1.5-2 g дневно. В случая обаче трябва да се има предвид, че става дума за експлоатиране на малки златоносни разсипи, образувани след поройни пролетни дъждове. Средното съдържание на злато в тях достига до 2-3, а в понякога и 5-10 g/m3. Запасите обаче са незначителни – 100-200 g и много рядко – 1000-2000 g. Когато такива разсипи са били отработвани само със златарско корито, възможностите са били още по- малки. Както сочат Герганов и Младенов, опитен златопромивач е могъл за 10 часа да изплави около 100 корита или 1000 kg (0.5 m3) и да добие от 1-2 до 3-4 g злато на ден.Най-показателни за средната производителност са данните от 1924 г. Тогава в концесиите „Златно руно“ и „Надежда“ били промити 10841 златоносен пясък (570 т3) и получени 1520 g разсипно злато. Тази работа била извършена от 41 души за 1511 надници. Това означава, че средния дневен добив на един работник е бил 1 g, а средното съдържание на злато в разсипа – 2.67 g/m3.
Едно сравнение с добива от сибирските и уралски златни разсипи, отработени през XIX в. показва, че разликата е в мащаба. През 1806 г., когато започвали добива в Русия, в една проба от 2382 пуда (ок.38 t) се оказало, че има 6 золотника разсипно злато (25.59 g), т.е. по 0.672 g/t. Поради това ниско, според тогавашните представи, средно съдържание работата била прекратена. По-късно, през 1814 г. от един уралски разсип били добити 1087 g злато при средно съдържание 15.76 g/t. На следващата година работите били разширени, като били промити 3448 t със средно съдържание 7.12 g/t. През 1823 г. добивът от уралските разсипи достигнал 1638.1 kg. Това количество било получено от 11500 души или 142 g средногодишно на един златопромивач. Очевидно, богатите части наразсипите бързо били иззети и през 1823 г. вече е работено при средни съдържание ок.0.5-1.0 g/t. Няколко десетилетия по-късно, когато откриват сибирските разсипи, добивът отново започва от най-богатите участъци. Огромните мащаби на тези разсипи обаче бързо привличат десетки хиляди работници и през 1860 г. са промити ок.9 млн-t със средно съдържание ок.2 g/t и са добити 17249 kg злато (1053 пуда). През 1869 г. добивът е още по-голям – 23874 kg (промити 658 5083 872 пуда пясък или ок. 11 млн. t със средно съдържание ок.2 g/t). Броят на заетите е бил 31 957 души. Годишно всеки един от тях преработвал по 3501 златоносен пясък, от който извличал по 747 g разсипно злато. Всичко това означава, че сибирските и уралските златопромивачи, както и нашите са могли да промиват не повече от 11 на смяна, като дневният добив на злато бил ок.2 g. И още един пример, който сочи същата среднодневна производителност на един човек без механизация. Според данни за добива на разсипно злато в Бразилия в края на XIX в. „Сумарното годишно количество по това време е бил 3.5-4.01, а са работили ок. 15 000 души, всеки от които добивал средно 230-280 g годишно“. При около 250 работни дни,според това съобщение среднодневния добив е бил около 1 грам злато.
- See more at: http://www.spisanie.imperio.bg
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?