2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 2917 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.10.2015 13:28
Донка Ставрева Ушлинова, като ефрейтор от Втори македонски пехотен полк, около 1916 г.
„Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали.“ С такъв некролог през 1937 г. Македонският женски съюз почита паметта на Донка Ушлинова – единствената жена в България, удостоена с четири ордена „За храброст“. Тя е и първата жена у нас с воински чин. Умира на 27 юни, на 51 години.
Донка Богданова е родена на 1 декември 1885 г. в село Смилево, Битолско, родното място и на Даме Груев. Това е годината на Съединението на Княжество България с Източна Румелия и обявяването на Сръбско-българската война. Време, в което единствено Македония е откъсната от родината и все още страда под турския гнет.
Останала малка без майка, бащата на Донка я омъжва едва 15-годишна за Ставре Христов Ушлинов от съседното село Лера. В китното село, разположено в подножието на Пелистер планина, има около 200 къщи, от които само 80 са български, а останалите турски. Българите живеят сравнително уредено, имат своя църква и училище, но са подложени на постоянен тормоз от местните турски дерибеи. Най-страховит е Реджеп Салиев, известен с прозвището си Джелеп Реджо. Той ходи навсякъде въоръжен, охраняван от свои хора, също въоръжени. Местните моми и жени страдат от неговите попълзновения и не смеят да излизат на улицата. Реджеп хвърля око на 18-годишната Сребра Домазетова, която въпреки неговите закани и заплахи към семейството ѝ, се омъжва за Апостол Илиев Ушлинов – братовчед на Ставре. Агата обаче не се спира и се оглежда и в Донка, чийто мъж бил на гурбет в Цариград. Двете етърви не могат повече да търпят невъздържания бей и с помощта на Апостол измислят план да го убият. Една вечер го примамват в дома им под претекст, че и двете жени са готови да станат негови ханъми. Нищо неподозиращият Реджо се настанява удобно в хола. Апостол пристъпва тихо зад гърба му и му надява въже на врата. Сребра го удря с бухалка за пране през коленете, а Донка с тесла през ръцете. Безпомощен, беят започва да се мята и да се моли за живота си. Но тримата са безпощадни – Апостол затяга примката, а жените дърпат краката му. Замъкват тялото до християнските гробища и го заравят в предварително изкопан гроб. Властите дълго търсят изчезналия, започват обиски, арести. Под особено подозрение са Ушлинови, тъй като всички знаят за проблемите им с Реджеп ага. Тримата обаче успяват да избягат и хващат гората. Осъдени са задочно на строг тъмничен затвор, присъда останала в сила и след Илинденското въстание. Случката е от края на август 1902 г.
След бягството си двете етърви отиват в с. Метимер, където са укрити от Димо Дебърлията. По-късно той ги препраща с куриер в с. Смилево до Аврам Чехларя, който пък им устройва среща с войводата Славейко Арсов. След като ги разпитва подробно, ресенският войвода ги приема в четата си.
Четата на Ресенския войвода Славейко Арсов (прав в центъра)
Двете етърви, Донка и Сребра, стават първите жени – комитки и се включват в борбата на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Те настояват да бъдат третирани наравно с мъжете четници. Обличат се в мъжки дрехи, учат се да стрелят с пушка и револвер. Един от тях, Христо Настев, ги описва така:
"Сребра с простодушния си пронизителен поглед, със завидно стройно развито телосложение, които издаваха рядка жизнерадост и вродена скромност на селска свенливост, криеше в себе си и своето кораво, но туптящо будно национално сърце. Винаги резервирана и скромна до наивност в отношенията си, тя не се смущаваше от никакви несгоди и лишения при новото си положение..."
"Донка е по-ниска на ръст и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше наболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей, който винаги е бил кошмар на морален и материален тормоз в селото им, а още повече за тях и семействата им. – “Сега вече мога да умра спокойно” – винаги прибавяше в края на разговора си Донка."
Настъпва 1903 г. Бойното кръщение на 18-годишната Донка е Илинденско-Преображенското въстание, когато получава прозвището Донка войвода. Участва в близо 20 сражения – в боя за Ресен, също и при селата Круше, Лева река, Смилево, Златари и др. Тя показва безстрашие и героизъм, с които удивлява четниците. Сам войводата Славейко Арсов я провъзгласява за подвойвода.
След потушаване на въстанието Борис Сарафов, член на Главния щаб на въстанието, разделя въстаниците на дружини. Донка Ставрева попада в дружината на Смиле Охридски. Всички потеглят за България, но навсякъде пътищата им биват пресичани от турския аскер и дружините са принудени да водят още редица боеве, за да си пробиват път. Групата, в която е и храбрата българка, влиза в бой при Демирхисар, Прилеп, Велес. Преминават р. Вардар и през Куманово стигат сръбската граница, а от Сърбия се прехвърлят в Княжество България. От София Донка заминава за Варна, където вече се намира и нейният съпруг Ставре. Там се установява и семейството на Апостол и Сребра, на които по-късно се раждат четири деца.
Сребра войвода - Сребра Апостолова Ушлинова (с моминско име Сребра Димова Домазетова) със съпруга си Апостол Ушлинов, членове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и две от децата им във Варна, около 1910-15 г.
Девет години Донка и съпругът ѝ изкарват прехраната си с тежък труд - приготвят дървени въглища и ги продават на пазара. Комитката се справя и с това нетипично за жена занимание. Но ето че гръмва вестта за обявяването на Балканската война. И семейството взема важно решение – оставят покъщнината си и се записват като доброволци в Македоно-одринското опълчение, във Втора рота на Осма Костурска дружина. Донка е първата и единствена жена – доброволка в опълчението.
Младата жена отново се сражава наравно с мъжете. Бие се при Галиполи, Руен, Султан тепе. Тя е сред победителите, пленили Явер паша при Мерхамлъ. При отбиването на турския десант при Шаркьой Ушлинова отново изпъква със смелостта си. Храбрата българка изминава целия боен път на дружината, взема участие и в Междусъюзническата война 1913 г. За участие в двете Балкански войни е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ – IV и III степен.
След края на войните семейството се прибира във Варна и отново се захващат с въглищата. Но не за дълго. Избухва Първата световна война. Двамата не мислят дълго и пак стават доброволци – зачислени са във Втори пехотен македонски полк (през юли 1917 г. преименуван на 60-и пехотен) на 11-а пехотна македонска дивизия – войска, съставена изцяло от доброволци от изгубените български територии.
„Още от втория ден – пише в спомените си Донка Ушлинова – се почна едно усилено учение – подготовка към всичко онова, което минава редовният войник. Сутрин ставахме рано, започвахме гимнастика според програмата, а след това – хватки с пушка, бой с нож и строева подготовка. Словесните занятия бяха много малко – обяснения по полската и караулна служба, като всичко това трябваше да се научи в продължение най-много до месец. Тук занятията се водеха много усилено. Всичко това ми беше много приятно, но да се изповядам – доста тежко ми беше – бой с нож, и то в началото, когато започнаха да ни обучават. На друго нещо не отстъпвах на мъжете.
След достатъчна подготовка започнаха стрелбите… След всички други занятия започнаха и занятията с бомби.“
След подготовката дивизията е прехвърлена в Кюстендил, а оттам през Неготин за Конча планина. Първият бой, в който Донка Ставрева взема участие, е при с. Войшанци. За сраженията при Яребична, Дойран, Круша планина, тя е окичена с нов орден „За храброст“ – II степен. При едно разузнаване, патрулът, в който е и Донка, залавя трима английски пленници.
През 1917 г. главнокомандващият на Действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков прави обиколка на позициите, явява се и в 60-и пехотен полк. Той с изненада установява, че в редиците има млада жена. След като узнава за всичките ѝ подвизи, лично ѝ връчва четвърти орден „За храброст“ I степен и заповядва на командира на полка да издаде заповед за производството ѝ в чин младши подофицер. Така Ушлинова става първата и единствена жена пълен кавалер на ордена „За храброст“.
Надписът от възпоменателната табела гласи: "Ефрейтор Донка Хр. Богданова от 60 пехотен полк, родом от село Смилево, Битолско. Участвувала в четнишкото движение като четница за свободата на Македония и войните за Обединението на българския народ през 1912 до 1917 г. Наградена през 1912 и 1913 г. с ордените "За храброст" IV и III степен, а през настоящата война наградена лично от главнокомандующия със златен орден “За храброст” I степен"", 1917 г.
Последният бой, в който смелата българка взема участие, е на 29 септември 1918 г. в долината на град Струмица на линията Ново село–Мокрене. Донка е представена за производство в първи офицерски чин, но поради отстъплението това не се осъществява.
След края на войната, семейството се връща във Варна. Народното събрание им отпуска еднократна помощ от 10 000 лева, с които си построяват малка къща в Добруджанския квартал. Там живеят „бедно, гордо, честно и спокойно“, както пише самата Донка. През 1924 г., когато е 39-годишна, тя ражда син Александър. Освен за него, самоотвержената жена до края на живота си се грижи и за сираците от войната. Тя е член и на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“.
Смелата българка, комитката Донка Ушлинова, умира на 27 юни 1937 г. В началото на 1942 г., на 55 години, от този свят си отива и Сребра – вярната ѝ приятелка и съратничка.
гласове ком
още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?