„Живял в планината свят човек. При него идвали хора отвсякъде за съвет, за изцеление, да изповядват погрешките си и да се моли за тях, защото молитвата му се чувала надалече и нависоко, чак до Бога. При него идвали всякакви хора – и бедни, и богати. Една рабойническа банда научила за това и започнала да причаква на връщане и да залавя богатите хора, които отивали при него и ги обирала до шушка. Така рабоатата на разбойниците вървяла добре. Те даже започнали да забогатяват от обирите на богатите поклоници. Веднъж главатарят на бандата  казал на разбойниците:“Ще отида да послушам този свят човек. Толкова време  живеем около него и забогатяхме от онези, които отиват при него. А срамота е, че не го знаем какво проповядва и защо толкова се трупат при него бедни и богати.“.Отишъл главатарят при светията. Слушал ден, два, три. Накрая се приближил при него и му казал:“Чух твоите проповеди. Искам да отида в света да опитам твоето учение, право ли е, че носи богатство за душата и мир за духа. Но на кого да оставя бандата? Нямам доверие на никого, освен на тебе, понеже си свят човек, както виждам и чувам. Ако се съгласиш да ръкводиш вместо мен, докато се върна, аз ще отида в света и ще пробвам твоето учение дали го бива или не го бива. Трябва да се опита.“

Святият човек му казал:“Хубаво, аз ще те замествам!.“ Отишъл главатарят в света да прилага учението на светията, а светията се предрешил като главатаря, така,че заприличал досущ  на него и застанал пред разбойниците. Нито един от тях не могъл да види разликата и не познал, че това не е техният истински главатар. Първата заповед която издал, била следната :“Досега хващахме само богатите хора и ги обирахме. А отсега нататък ще хващаме и бедните“.

Тази заповед не била много угодна на разбойниците, защотот увеличавала се работата им бз полза – какво могат да вземат от бедняци и голтаци,.  Но нямало какво да правят, защотото думата на главатаря била закон. Знаели , че който не му се подчинява веднага му хвърквала главата. затова започнали да хващат бедни и богати. Какъвто се паднел.

Първият, когото хванали бил богат човек. Довеждат го при главатаря, а той го пита:“Ти как забогатя? С правда или неправда?“ правят разследване и се оказва, че богатия забогатял с неправда. наредилим :"Вземете му всичкото богатство, набийте го хубаво и го пуснете.“ Разбойниците изпълнили заповедта. А на обрания богаташ казал:“Иди си сега и гледай да забогатееш, но с правда. Инак, ако те хванем, ще ядеш отново бой.“

Вторият, когото хванали, пак бил богат човек. Питат го:“Ти как забогатя? С правда или с неправда?“. Оказало се, че забогатялс правда. Главатарят заповядал :“Вземете му всичкото богатство, но не го бийте. Пуснете го миром.“ А на обрания богаташ казал:“Иди в света и гледай пак да забогатееш, но с правда. Ако не забогатееш, ще ядеш голям бой, защотот няма да ти серазмине тогава, както сега се откупи.“

Трятият, когото хванали бил беден човек.“ти защо не си забогатял?““трудих се, работих, но все не ми вървеше“. Главатарят наредил:“Набийте го хубаво и го пуснете“. А на човека казал“гледай да забогатееш, но с правда, иначе, ако те хванем, лошо ще патиш!“ пуснали бедняка, отървал се само с боя.

Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато святият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството – да минат през същотото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатар им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойниците могат да направят една добрина, когато Бог им заповяда!