Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2015 22:45 - Българските царе избират имената си според древнобългарската календарна традиция
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2837 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 09.10.2015 00:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Основната ми цел е да се докаже хипотезата, че (пра)българските царе са избирали умишлено  владетелските си имена в съответсвие на древния български календар и че тази традиция  продължава дълго след християнизирането на българите до края на ВБЦ.

Ще се опитаме да разгледаме подробно почти всеки владетел в отделни постинги. Какво би било значението на доказването на такава хипотеза? Според мен така биха могли да се открият „бели петна“ в ранната ни история, както и да се систематизира и хронологизира с относителна точност времето на царуване на отделните български владетели, независимо от недостига на исторически извори.

Смятам, че първо би трябвало да се запознаем с  

КАЛЕНДАРЪТ НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ И
ЗНАЧЕНИЕТО МУ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

            С изследването на стария български календар са се занимавали проф. Васил Златарски и Димитър Съсълов- II, а в по-ново време - историкът ст. н. с. Петър Добрев, доц. Васил  Умленски- Институт по астрономия БАН, Йордан Вълчев, Борис Рогев, проф. Моско Москов, Венцеслав Бъчваров, Иван Богданов и Петър Петров. За него са писали и астронома акад. Никола Бонев и дори акад. Д. Мишев.

            Прабългарският календар е слънчев. Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Този ден не е участвал в никой месец, не е включен и в никоя седмица. Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Eднажден. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици. Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от прабългарската седмица.

            Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем).

           Както в китайския календар, годините са групирани в дванадесетгодишни и шестдесетгодишни цикли. Всяка година в дванадесетгодишния цикъл, който е свързан с периода на обикаляне на Юпитер около Слънцето (11,86 години) и носи името на някакво животно. Според Вълчев обаче за разлика от китайския календар първата година в цикъла не е мишка, а свиня:

1. свиня (докс, док, прасе)                            7. змия (дилом, делян, аттила)

2. мишка (сомор, шъши)                                 8. кон (тек, таг, тих, алаша)

3. вол (шегор, куврат, буза, бусман)            9. маймуна (песин, писин)

4. тигър (барс, паръс, баръс)                       10. коч (суръх, север, расате)

5. заек (дванш)                                                  11. петел (тох, тах)  

6. змей (вер, драгун, кала, слав)                   12. куче (етх)

Според академик Державин (1946):  “Българите на Аспарух са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни; по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”.  С това си твърдение Державин отнася формирането на българите чак към доиндоевропейския период, т.е. преди 9800 г. (Державин Н.С. (1946) История на България, т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.,Славиздат,С.,с. 206 ) 

Начало на календара:

1.     Началото на древно българския календар 5504 г. пр. Хр. (Умленски, 2002).

2.     Датиране на Потопа в Черно море 5 560 ±50 г. пр. Хр. (Jones & Gagnon, 1994) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител

3.     Датиране на невижданите валежи 5500- 5600 г. пр. Хр. (Shopov et al.) калибрирано радиовъглеродно датиране с тандемен ускорител

4.     Сътворението на Света 5500 г. пр. Хр. „Хронография”. Секст Юлий Африкански (221) (източник доц., д-р Явор Й. Щопов)

  

Започваме нашето изследване от ......средата така да се каже и по-точно с Хан Аспарух. Като основател на Дунавска България смятам, че заслужава, още повече, че неговият случай е по особен.

Хан Аспарух

– Откъс от именника на българските ханове :»Исперих – Есперих княз 61 година държа(управлява?). Родът му Дуло, а годината верени алем»

 «Тракийската връзка» и значение на името Аспарух»:

То е сродно на родения в Тракия пълководец Аспар, когото Йордан определя за гет (De Origine Actibusque Getarum -XLV – 239). Според Херодот гетите са най-храбрия, но и най-справедлив тракийски народ. Други сродни имена с това на Аспарух са тези на Адр-аспос и Хар-аспос – древни царе властвали в Добруджа около девет века преди “идването” на Аспарух. Връзка показва също тракийския теоним Ут-аспиос (епитет на тракийския конник според В.Георгиев) Т.нар. автохтонисти, а и други непредубедени учени, отбелязаха връзката между името Аспарух и това на пълководеца на Източната римска империя Флавий Ардабур Аспар, живял през V век, гот или алан по произход. Намерена беше и връзката между последната част от името на българския владетел  „рух” или „рих” и готското „рих” (пример Теодорих), със значение „рекс” – т.е. цар, предводител (латински rex, regis ).      Същата наставка се среща и в галското (келтското) „рикс”, например в името Верцингеторикс.  Същата тази титла е позната и сред траките под формата „рез”. Рез е митичен цар на едоните, участник в Троянската война.  

     Наставката „рих” – „риг” освен в името на Аспарух, се среща и при Телериг, български владетел управлявал от 768 до 777 година.  

     Действително, последната част на името Аспарух е отделна и най-вероятно означава царска титла. Доказателство за това са формите Испор, където това „рих” „рух” липсва, а е заменено от титлата „цар” – Испор цар. Във варианта Еспере-рих от Именник на българските князе титлата –рих е специално подчертана, както и в арменския вариант на името - Аспар-хрук. 

Името на първият български владетел, записано в анонимната българска хроника от 11 век, Испор днес изглежда малко необичайно. Но може да кажем че това е така единствено поради непознаване историята на българските земи в древността. Така името Испор не би изглеждало необичайно, ако българският народ познаваше добре имената на древните тракийски владетели и изобщо имената на древните траки. 

     Името Раскупор е царско име и е свързано с няколко владетели от династията, управлявала одриското царство. Раскупор е син на Котис, живял през І ви век пр.н.е. Неговият син също се казва Раскупор. Съдбата на двамата владетели е свързана с римското нашествие на Балканите и завоюването на тракийските земи.    Кетрипор е друг тракийски цар, вероятно най-големият син на Берисад, живял пред ІV век пр.н.е. Управлението му е свързано с военни действия срещу офанзивата на Филип ІІ Македонски на Балканите. 

     Едно от най-разпространените тракийски имена е Мукапор, наред със Севт, Битюс Терес, Котис (по-правилно е да се наричат Витю, Тер, Кот) и други.      Така името Испор, се вписва съвсем естествено до имената Раскупор, Кетрипор, Мукапор и други.  

     Не случайно тези имена завършват по един и същи начин. Тракийското „пор” означава - дете, чедо, син. То е свързано с латинското puer – дете, момче, син. Свързано е и с руското „парень” – младеж, момък и т.н. Така името Раскупор означава – „син на Раско”, Кетрипор означава най-вероятно „четвърти син” и т.н.   

     Следователно името на първият български владетел в етимологично отношение може да бъде разделено не на две, а на три части – Ас-пар-рух или Ис-пер-рих. Последната част от името означава титлата – цар. Втората означава – син, дете, потомък. Потомък на кого – на Асите, на Язите, или на тези който казвали за себе си „Азъ есмъ” …(според Павел Серафимов-  спароток)

Антропонимът АСПАРУХ наистина съдържа елементът АСПА-кон. На санскрит вариантът е АСУ, АСВА като първоначалното значение е бърз, бързак, движещ се бързо. Сродни думи на АСУ, АСВА и АСПА са тракийските теоними АСДУЛ, АСПИОС, ЕСВЕНИС ( и двата със значение ездач) а също и нашите глаголи ЯЗДЯ ( придвижвам се бързо),  ОАСВАМ СЕ, ОЯСВАМ СЕ,  – бързам. Да не забравяме и старобългарската СПЕХЪ бързина

Окончанието РУК, РУХ наистина може да е свързано с авестийската дума раоча, санскритската руча- сияние, светлина... да не дабравяме и старобългарската луча- светлина, сияние. Във ведически санскрит както и в  тракийския ( древният български) и имало взаимозамяна на Р и Л. Санкритските глаголи рияти и лияти имат значение лея, в езикът на траките пък имаме залт и зард –злато ( Залд-апа, Зард-апа). От тази особеност може да се види, че в далечното минало нашата дума луча –лъч, сияние може да е звучала и като руча, рука- сияние, лъч

За да сме максимално обективни прилагаме и вариантите на азиатската, персийска връзка:

В Московския и Погодиновия препис на “Именника” името е предадено като Исперихъ, респ. Есперерихъ, а в Уваровия препис то е Есперихъ. Името Аспар което е аланско и съвр.осетинско е фиксирано и в турските данъчни регистри в първите векове от турското робство  Аспар Аспарул, ж.р.  Аспарина, Аспаринка, Аспаруна. (ЙЗ-БИ,стр.13) Среща се при чувашите под формата Ишпар, Аспар, Йашпар, Еспер. (ЧАЯ) Името Испор се среща в надпис от манастирския комплекс при гр.Ветово, Русенско, датиран към ХІІІ - ХVІ в., и от манастира в Равна (Х в.). Изказани са разл. хипотези за значението му (aspa+urga - мощен кон,aspa+rauka – бял кон, *aspa+bāra – конник и др. Според В. Абаев, трябва да се  разгледа като производно на името Аспар от от *(a)sparag – настъпващ, завладяващ, успешен. В санскрит sparh, spardh, авест.  spərəd spar  sparкĝa, В хетски ispar, isparra – настъпвам, завладявам. Старостин посочва индоевропейската протоформа *(a)sparag-/*(a)sprāg-ph- стремеж, бяг, настъпление, натиск. (IEE) В. Абаев посочва съвр. осет. фамилия  Жfsжrжgtж, произлизаща от името  Жfsжrжg  ( Жфсжржг) което е съвр. форма на аланското  Aspаrak , идентично с българското  Аспарух, Исперих.

Можем да стигнем до заключението, че и двете тълкувания стигат до заключението, че Аспарух, Есперих означава бял или светъл конник, т.е. директно свързан с свещеното животно на българите коня.

Двойното наименование на българските владетели

Двойното наименование на владетелите не е било характерно в големите европейски държави от древността, Римската и Византийската империи. След поемане на властта, всеки техен владетел е запазвал детското и младежското си име [Иван Божилов, Иван Билярски, Христо Димитров, Илия Илиев. Византийските василевси. Под ред. На проф. Иван Божилов. Изд. Абагар. София. 1997]. При древните хуни и техните тюркски наследници също липсва традиция за двойно наименование на владетелите. Съгласно проф. Иван Добрев, съвременен български езиковед-тюрколог, липсват данни, които да посочват, че ранните хунски и по-късните им родствени тюркски владетели са имали по две официални имена [Добрев Ив. К. Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. Изд. Рива. 2005, с. 172]. Той изрежда внушителен списък от литературни източници от чужд и домашен произход, в които няма и намек за хуно-тюркска традиция за наименоване на владетелите с т.н. “двойни имена”, веднаж през младостта и втори път през зрелостта.

 При иранските народи обаче – перси, парти, източноиранци, е имало традиция за двойно наименуване на владетелите. При възкачване на престола, всеки владетел от Персия и Мидия задължително е изоставял своето детско и младежко име и получавал ново официално име.

Ранните български канове и царе приличат на иранските владетели по това че имат по две, някои даже по три имена. Известни са много списъци на ранни български канове и царе, в които всеки владетел е даден с по две имена: Курт – Кубрат, Бат Баян – Безмер, бат Органа - Гостун, родът Дуло - Вихтун, Аспарух - Еспор - Батой (Владин, от тук Влад), Тервел - Изот, Кормисош - Добруц, Звинич (Звиница)-Персиян, Борис - Богорис, Симеон - Лавас, Крум – Каран (Модри ?), Иван Асен  I - Белгун, Калоян - Иванич (Иваница, Малкият Иван). При това, някои от тези имена са дадени в официални документи (Курт, Безмер и Гостун в "Именника на българските владетели") и са очевидно официални владетелски имена, а не прякори или прозвища. В Българския апокрифен летопис от XI-ти век цар Самуил е отбелязан като Симеклит и Селевкий. Наред с двойните имена на българските владетели известни са и имената на много висши държавни чиновници и пълководци от първите векове на Дунавска България, но при тях липсват двойни имена от времето на "младостта" и "зрелостта". Явно, традицията за двойно наименование се отнася само за върховните владетели на ранната българска държава.

Трябва да се прави разлика между владетелско (второ) име и произвище. При византийските императори не е имало второ владетелско име, но някои от тях са получавали прякори.Примери за това са Константин IV (668-685), който е носил прякора (прозвището) Погонат - Брадатият; също Юстиниан II (685-695) Риномет – Носоотрязаният; Константин VII (913-959) Порфирогенет – Багрянородни; Василий II (976-1025) Булгароктонос – Българоубиецът; Константин V (741-775) Копроним – Говнонаименованият. Прякорът на последния идва от това, че по време на своето кръщение като дете, той се “изакал” в купела. Второто му прозвище – Каваллин - Кобиларят, идва от увлечението му по конете.

Някои от имената, с които са известни ранните български владетели също биха могли да бъдат прозвища. При липса на достатъчно сведения за това, ние бихме могли да получим идея за това от етимологията и семантиката на името.

 

Как се свързват българските имена с българския календар?

Годините се броели в пакети по дванадесет, като всяка година имала име на животно. Това били мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, коч, петел, куче и свиня. Било прието всеки цар, когато се възкачвал, да добавя годината, в която се е възкачил. Така е било по-удобно да се помни кога започва и кога свършва неговото царстване. Тази традиция се е спазвала и след приемането на християнството у нас и се е подържала докато сме имали държава и царе.

Основната ни цел е да докажем, че българските царе са избирали умишлено  имената си в съответсвие на древния български календар. Традицията продължава и след християнизирането на българите до края на ВБЦ

В случая можем да приемем, че Аспарух е имал поне две имена – Аспарух –бял, светъл конник и Испор-Еспор -орел, според някои и трето име Батой (господар, владетел) което коренспордира с последната сричка –(Еспе)рих, на готски цар.

 

Дали Еспор-Испор е младежкото име на Аспарух, можем да съдим от  Анонимния български хронограф от XI в. където се казва: „И тогава... се намери друг цар в българската земя — детище, носено в кошница три години, на което се даде име Испор цар, който прие българското царство.» Освен това в гроба на Аспарух е намерен  сребърен орел с маса 0.6 кг, на гърдите на който стои номограмата Еспор – орел. Според някои това би трябвало да е номограмата на Аспарух с неговото име на държавник, но орелът липсва като елемент от българския календар, за разлика от годината на Коня, който съответства на значението – бял или светъл конник. Другите имена с които е споменат в историческите извори хан Аспарух са Батоя, Батуя, които вероятно идват от първата титла на българските владетели, бат - цар, господар, владетел (бат Органа, бат Кубрат, бат Баян).  А как простолюдието наричало руските царе – БАТюшка Цар (вероятно заемка от българския).

Можем да стигнем до заключението, че ако Аспарух е имал и второ име Испор, то това вероятно е неговото младежко име преди да бъде обявен за владетел на българите. Впоследствие приемайки името Аспарух бял конник, той вероятно се е позлвал и с двете имена. Нас в случая ни интересува името Аспарух-Есперих и как то се свързва с древния български календар. За  улеснение ще  използваме Конвертор от Грегориянския към Българския Календар.

Верени алем – годината на змейя, дракона (първи месец)-Аспарух

Имен – годината на коня - Аспарух

680г.

682г.

668г.

670г.

656г.

658г.

644г.

646г.

Есперих княз 61 година държа(управлява?). Родът му Дуло, а годината верени алем»

През 680г. сл. Хр. Княз Аспарух побеждава византийския император, прмеинава Дунава и се установява в малка Скития (признат съгласно договор от 681г.) – тоес започва официално признато да царува. Въпросът е обаче какъв е бил Аспарух преди това? – пак е бил владетел на своя народ, защото именно през 668г.( годината на дракона)или 12г. по-рано, брат му БатБаян или Безмер става васал на хазарите и Стара Велика България престава да съществува в този си вид. Много е вероятно летописецът на именника да е сметнал тази година като начало на царуването на Аспарух( като самостоятелен владетел)- защото след смъртта на баща си през 665г. той е бил само незаконен претендент на трона му( загубва и битката с него).Годината Змеят или дракона обаче няма директна връзка с името на княза. Защо ли?

Да погледнем годината на Коня – 682 е без значение, т.к. българската държва вече съществува официално. Какво става обаче, през 670г.? Според историците тогава княз Аспарух и последвалите го българи се установяват в делтата на река Дунав и сключват договореност с Византия да пазят северната й граница от нападения на хазарите и други племена.

Нека да се опитаме да си представим нещата – младият Испор е загубил битката с по-големия си брат Баян за трона на баща си, все пак той продължава да управлява подчинените и верни нему родове . Поради нарастващата хазарска опасност той е принуден да търси ново жизнено пространство за последователите си, което да бъде надеждно защитено и укрепено от враговете му. Установявайки се в «Онгъла» след падането на брат му под хазарско владичество, около 670г. младият Испор обявява себе си за законен владетел и приема новото си име Аспарух по българска традиция в годината на коня. Факт е, че под това име той преминава Дунав и остава в историята като владетел. Знаело ли е лицето преписвало  именника точното развитие на тогавашните събития остава неизвестно, но следващите прочувания ще докажат, че следвщаите български царе са избирали  имената си съгласно българския календар.

Есперих княз 61 година държа...какво се трябва да се разбира под държа – управлява или живя? Рядко някой владетел уравлява толкова дълго, а  в случая знаем, че Аспарух умира около 700 г. така, че не е възможно да е управлявал толкова дълго време. Ако приемем вторият вариант се получава: Есперих княз живя 61г. родът му бе Дуло, а годината верени алем.

 Поглеждайки табличката по-горе, лесно ще видим че 644г. е годината на дракона-змея, ако добавим още 61 години се получава точно 704 година (644-та е  цяла календарна година – месец алем първи), която според някои историци е загинал Аспарух.

За нас остава да приемем, че под 61г. се има впредвид годините, които е живял Аспарух. (бел.авт. във втората част на именника, единствено Аспарух е посочен да управлява толкова дълго. Някои историци изказват по този повод мнението, че втората част е писана в един по-късен период, където се посочва реална продължителност на царуването.)

За да се убедите в логиката на това тълкуване, нека да погледнем за пример какво е казано именника за хан Курт (КубраТ): «Курт държа (управлява?) 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем»

Съставяме си бързо една табличка според конвертора:

Хан Курт – 60 години – шегор вечем

(вол, бик – 5 месец)

665г.

653г.

641г.

629г.

617г.

605г.

Интересуват ни за сега само 605 и 665 година – има историески данни, че Кубрат е роден именно около 605г. и умира около 665г. – точно 60 години интервал като и двете години са в годината на вола. Ако някои оспорват датата на раждането, то годината на смъртта съвпада с годината на наследника му Безмер или Бат Баян и тя е вол и същият месец (Безмер 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегорвечем). Съвпадение ли е това? Едва ли, след като знаем, че от думата Вол произлизат старобългарските имена – Буза, Буга, Боляк, Кубер, Кубрат, Шегор. Оттук са и запазени в днешно време прозвищата Богов, Бозов, Боза.

За хан Кубрат и Бат Баян ще се занимаваме по-подробно в друг постинг,надявам се успях да събудя интереса Ви и да отговоря на някои отдавна дискутирани въпроси. Благодаря Ви за вниманието и приятна вечер!

Диданов

Изтoчници :

1.     доц., д-р Явор Й. Щопов http://avitohol1.blog.bg

1.     Павел Серафимов Спароток http://sparotok.blogspot.co.at/

2.     http://calendar.samoistina.com/ http://www.protobulgarians.com

3.     http://gepard96.blog.bg

4.     http://istoria.bg/booktext/epoha-na-vatreshni-mezhduosobitsi-i-vanshni-opasnosti

5.     http://kandimirov.com/stylish/220-prabalgarskiyat-kalendar-opit-za-vazstanovka.html

6.     http://www.bulgaria-is-alive.com/kalendar-1.html

7.     https://bg.wikipedia.

8.     http://www.academia.edu

 

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
2
0



1. didanov - за съжаление поради ограничение на блоговото пространство
17.09.2015 22:52
за кой ли път Ви лишавам от стойностни снимки и графики за по-добро представяне.:(
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349752
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?