Наскоро ми попадна един анализ на Националния статистически институт за личните имена на постоянно живеещите в България лица. Оказва се, че у нас хората носят повече от 68 хиляди различни имена. Бях изумен. Никога не съм предполагал, че имаме такова огромно имено разнообразие при 7 милиона население.

Най-много мъже носят имената Георги, Иван и Димитър. При жените най-срещаните имена са Мария, Елена и Иванка. 1334 хил. или 37,9% притежават 20-те най-срещаните имена, Георги-175 хил., Иван-165 хил., Димитър-127 хил., Николай-95 хил., Петър-77 хил., Христо-63 хил.

При жените популярни са имената Мария-120 хил., следват Иванка-64 хил. Елена-55 хил., Йорданка-40 хил. и т.н. Най-разпространени при тях са Пенка, Марийка, Росица, Десислава, Петя, Гергана, Виолета, Маргарита, Надежда и др.

Най-предпочитани имена при новородените момчетата са Георги и Александър, а при момичетата – Виктория, Никол, Мария и Александра.

Нека да видим какъв е произходът на най-разпространените български имена и какво означават.

Александър – от гръцки Аlexandros, „защитник на мъжете“,

Александра – производно на Александър, или защитничка на мъжете,

Атанас – от гръцки Atanasios „безсмъртен“,

Васил – от гръцки Basileos, „царствен“,

Виктория – от латински Victoria, „победа“,

Виолета – от френски Violette, „теменужка“,

Георги – от гръцки Georgos, „земеделец“,

Гергана – производно от Георги, „земеделка“,

Димитър – от гръцки Demetrios, „богинята на плодородието Деметра“,

Елена – от гръцки Helene, „слънчева светлина“, дъщеря на Зевс и Леда,

Иван – от библейското Ioannes, „божия благодат“,

Иванка – производна женска форма на Иван,

Калоян – старобългарско, „кала, змей“ змеят Иван,

Мария – от библейско, асирийско Maria, „благородна, царствена“,

Марийка – производно на Мария,

Николай – от гръцки Nikolaos, „народолюбител“,

Надежда – от гръцки Elpis, дъщеря на София,

Никол – производно на Николай,

Десислава – старобългарско, „прославена, търсеща слава“,

Олег – руско Олег, име от скандинавски произход,

Петър – от гръцки Petros, „камък, скала, свещен“,

Стефан – от гръцки Stefanos, „венец“,

Тодор – от гръцки Teodoros, „божи дар“.

Това са само двадесетина от най-популярните и предпочитани български имена от всичките 86 хиляди. Дано някой по-умен и подготвен българин от мен направи задълбочен анализ на всички използвани български имена. Но само от това, което се вижда става ясно, че повечето от имената ни са с гръцки произход. Какво става? Нима след 1300 години българска държава в Европа и още поне 3000 години предистория на българския род, най-накрая сме се погърчили, елинизирали, европеизирали или анихилирали като народност? Българските имена много отдавна са будели недоумение и у , и у латини, и понеже не са ги разбирали, са били презирани от чуждите изследователи. 500-годишното турско робство, унищожило българската държавност, традиции и обичаи, и интервенции върху нашия народ станаха причина много от българските имена да се загубят завинаги или да бъдат слабо познати дори и от нас българите. От доста учени се правят опити да се докаже, че няма връзка между древно-българските имена запазени у нас и съвременните български имена. Както се твърди, че българите са се претопили в славяните, така може да се твърди, че сме се претопили в гърците или в други народности. Това цели да прекъсне връзката на съвременните българи с техните предци, оставили своя културен, етнически и държавен отпечатък върху цяла Европа.

Днес в нашата именна система имаме имена от библейски произход (Мария, Йосиф, Симеон, Аврам, и др.). Съществуват много имена и от гръцки произход (Георги, Димитър, Николай, Александър, Васил, Тодор, Петър и др.). Имаме в по-ново време и с латински произход (Павел, Виктор, Валентин, Вера, Марко и др.). В по-ново време приехме и доста руски имена като Алексей, Сергей, Олег, Людмил и други. Всички те не са характерни за българите.

Това, което се случва при нас, се случва по целия свят. В Северна Америка не е останало нищо от именната система на местните индиански племена. В Южна Америка, наред с католицизма, е тотално наложена латинската именна система. От времената на Херодот и Конфуций досега са изчезнали 20 хиляди народа заедно с техните езици, имена и култури. Ние българите сме един от малкото оцелели древни народи, успели да запазят своето име, език, обичаи и държавност. За да оцелеем в бъдещето трябва да изучаваме своето минало, своята история и да не оставяме да ни я пишат гърци, руснаци, венецианци и други нам „доброжелателни учени“.

Българските именни традиции съществуват неразделно с българския род. И тъй като българите имат свой , признат още през 1976 година от ЮНЕСКО за най-стария в света, можем да считаме, че началото на този календар се свързва и с началото на българите. Според българския календар сега сме в 7523 година или календарът е създаден през 5508 преди Христос.

Как се свързват българските имена с българския календар?

Българският календар е слънчев. Той е ориентиран по взаимодвижението на Земята и планетата Юпитер, която на български се нарича Янкул. От тук произлизат сегашните български имена Янкул, Янко, Янаки, Яна, Янка, Яница и други. Годината при древните българи започвала на 22 декември по сегашния календар, когато е бил най-късият ден. Той се е наричал „Ени“. Сред народа е известен като Енинак, Единак, Единажден. Името Игнат, Игнатий произлиза от този ден. Денят „Ени“ е бил нулев, самостоятелна календарна единица.

Другият нулев ден е бил 22 юни, когато е бил най-дългият ден, денят на лятното слънцестоене. За да се различава от зимния „Ени“, той се наричал „Ени-джитем“ – Ени пред седмият месец. А зимният Ени, „Ени-елем“ – Ени пред първия месец. Летният „Ени“ е известен като Еньовден и от него произлизат сегашните наши имена Еньо, Енчо, Пенчо, Пенка и други, които съдържат Енчо в имената си.

Годините се броели в пакети по дванадесет, като всяка година имала име на животно. Това били мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, коч, петел, куче и свиня. Било прието всеки цар, когато се възкачвал, да добавя годината, в която се е възкачил. Така е било по-удобно да се помни кога започва и кога свършва неговото царстване. Тази традиция се е спазвала и след приемането на християнството у нас и се е подържала докато сме имали държава и царе.

Да видим какви са били и как са се формирали имената на българските царе по години.

Мишка – Каран, Сомор, Сурсу, Шишман.

През 796 година се възкачва на престола Крум. Това е годината на мишката и неговото прозвище е Каран от „кър“ – поле, и „анне“ – майка: мишката като майка на полето.

През 977 година се възкачва Роман. Също в годината на мишката.

Вол – Буза, Буга, Боляк, Кубер, Кубрат, Шегор. Оттук са запазени прозвищата Богов, Бозов, Боза.

Барс – Паръс, Баръс, Борис.

Цар Борис-Покръстител се възкачва на престола в 852 година, която е годината на Барса. След като се покръства, приема християнското име Михаил. От тази година произлизат имената Паруш, Париш, Парго и други. У нас погрешно се смята, че името Борис е с руски произход. Напротив, точно обратното е, то е прието в много славянски народи от нас, и тъй като не се разбира и познава връзката му с прабългарската именна традиция, в цял свят, а и много българи го приемат за руско.

Заек – Дванш. Запазени са все още имена като Давер, Давко, Давчо.

Змей – Вер, Драгун (дракон), Кала, Селев, Сил, Слав, Хал.

През 1197 година Калоян става цар в годината на змея. Собственото му име е Йоан-Йоаница, и когато към него се прибави името на годината на възшестването му, става Кала-Йоан. Гърците не разбират българската календарно-именна традиция и погрешно го превеждат като Кало-Хубавия Йоан. Все още на много места самите ние българите приемаме гръцкото значение на името Калоян и считаме, че има гръцки произход. Всъщност змеят, калата, халата Йоан-Калоян е едно от хубавите, запазени и доста разпространени древни български имена.

От змей-драгун призлизат много български имена като Драго, Дранго, Драган, Драгно, Драгоман, Драгаш, Драга. От Кала-хала са запазени лични имена като Калчо, Кали, Кале, Кало, женското Каля и много други. От Селев-Сеслав, Слав произлизат съвременните имена Слав, Славка и много производни от него като Светослав, Светослава, Преслав, Преслава, Мирослав, Мирослава и т.н. Тези имена са приети в славянските народи, главно в Русия, от българския именник и погрешно се считат за имена с руски произход.

За да не става много дълго това изложение, само ще изброя наименованията на останалите години от календара, а вие сами ще можете да откриете доста български имена произлизащи от тях.

Змия – Атила, Дилом, Делян, Слав.

Кон – Алаша, Тех, Тих.

Маймуна – Мечин, Писин.

Коч – Расате, Савер, Севар, Север.

Петел – Тох, Тах.

Куче – Етх.

Свиня – Док, Докс, Прасян, Свиница.

Дотук се занимавахме само с мъжките имена и то свързани главно с именните традиции от царстващите родове, но нека да погледнем някои и от женските имена.

Роксана е много разпространено име в Украйна и Русия. Роксана е дъщеря на бактрийски владетел, в която Александър Македонски се влюбил и оженил. От брака си имат син, който, макар и за кратко като малолетен, става владетел на гръко-македонската държава. Много историци твърдят, че бактрийското царство всъщност е първото българско държавно образувание. Роксана означава – сияйна, лъчиста, бляскава.

Кали, Калина – най-разпространено българско женско име по нашите земи до XIV век. Кали означава „алена, червена, пламтяща“. Оттам са имената на насекомото червена калинка и красивото дърво калина. Производни от него са Кана, Каля, Кали и мъжките му форми Калчо, Калин.

Противоположни на тях са Галя, Галин, Галю, което означава „черньо, черна“, производно на старобългарското „гал, гар“ – черен. Птицата врана по народному се нарича гарга.

Косара – дъщеря на българския цар Самуил. Баща и я омъжва за своя васал – сърбина Иван-Владимир. В старите хроники е известна като Теодора – Косара.

Мъжкият вариант на Косара е – Косар, Куцар. „Кас-и-ра“ на български означава „бял, чист, блестящ, красив“. Теодора е гръцко име, което означава „Божи дар“. Негов български вариант са имената Божидар, Божидара. Или Теодора – Косара би могло да се преведе като „дар от Бога“, който е „красив, бял, красив, блестящ“.

Алгара – дъщеря на княз Борис – Михаил, подобно име носи и внучката на княз Борис и дъщеря на сина му Симеон – Алгарна, означаваща „желана, искана“.

Бисера – старинно женско име, „бисер“ е прабългарска дума.

Куба – женско име, вариант на Кубра, Хуба, Хубавина, означаващо „хубава, красива“.

Изследването на произхода, развитието и значението на древните български имена и пренасянето им в съвременната българска именна система е голяма тема. Доста български учени са работили по нея и това, което споделих, е част от техния труд. За съжаление делата им остават достояние само на ограничен кръг хора, които имат специализиран научен интерес в тази област. Те не достигат до хората чрез популярните литературни, телевизионни и други информационни средства. Наш дълг е, ако искаме да подкрепим и запазим българщината, да популяризираме красивите български имена с тяхното актуално звучене и дълбокия смисъл, който се крие в тях. В противен случай ще продължаваме да приемаме чужди имена, които макар и да имат някакво актуално българско звучене, нямат български произход.

Марин Кавръков
https://slivensega.wordpress.com/