Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2015 00:11 - ГРЪЦКИ САМОПРИЗНАНИЯ И САМОХВАЛСТВА ЗА ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ЕГЕЙСКА МАКЕДОНИЯ ПРЕЗ 1913 Г.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 2878 Коментари: 5 Гласове:
6

Последна промяна: 04.09.2015 00:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

По повод изказването на германтигер за геноцида на българската армия по време на ВСВ върху гръцкото и албанското население в Македония и Тракия. Всяко нещо си има причина - както сам знаеш насилието води само до насилие и така безкрай, докато някой не каже стига.

ИЗВАДКИ ВЪВ ФАКСИМИЛЕТА

 

от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г.

 

Предговор

Откъслеците от писмата на гръцки войници, които предаваме тук заедно с български превод, първом бяха публикувани с французки превод на два пъти: най-напред първите 14 писма, които по-долу следват, а по-сетне отделно останалите 14 писма. Сега ги публикуваме всичките 28 писма наедно. Тук предаваме и предговора, който предшествува текста на писмата във втората серия:

Публикуваните по-рано писма, писани от гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер беше заловен от 6-а рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-а дивизия) при Добринища (Разлог), когато бързо е отстъпвал казаният гръцки полк, могат да дадат на безпристрастния читател ясна идея за всичките деяния, извършени от гръцките войски в населените с българи области, които те са преминали. Тези писма донасят неопровержимо доказателство, че гърците, които вменяваха във вина на българите жестоки и варварски действия, са се предавали на жестокости много по-лоши от тия, в каквито обвиняваха тези последните, като имаха свръх това възможност да представят на света своите собствени злодеяния за дело на българите. Тази възможност те я имаха поради твърде продължителната си окупация на териториите, които те бяха преминали, а също поради обстоятелството, че България, изолирана от останалия свят, не знаеше за обвиненията, които й отправяха, та нито можеше да се защитава, нито да възстанови истината. При все това официални гръцки личности се опитаха чрез чуждестранната преса и особено чрез французката да обявят за нищожна автентичността на публикуваните от нас писма документи. Няма да полемизираме по този въпрос. Оригиналите на писмата ги държим на разположение на всички онези, които биха изказали съмнения за тяхната автентичност, и ние заявяваме, че сме готови да ги подложим на експертиза. Вън от това, оригиналите на тези писма са изучени от компетентни личности в София, които единодушно потвърдиха тяхната автентичност.

Публикуваме и нова серия от писма, заловени в същото време, когато и другите, но изследвани по-късно. Една част от тях беше предадена на чуждестранни кореспонденти, които ги върнаха, след като си послужиха с тях. Освен писмата, които следват, притежаваме един обемист пакет от други писма, съставящи също част от заловената кореспонденция на 19-ия полк.

 

Колкото и обикновено и простичко да е съдържанието на по-долу публикуваните писма, - тук се касае наистина до писма, писани от прости войници - то установява още по-добре единодушието в чувствата на техните автори, удивителния начин, как те признават, че са изгаряли български села, че са убивали жени и деца, секли пленници, и всичко това не само от една-единствена омраза към този „проклет народ”, както те се изразяват (вж. писмата № № 3 и 4), но също тъй и по заповед на висшето началство (вж. писма № № 1 и 3). Ако са били такива заповедите на висшите гръцки военачалници - да се предпише изрично на войниците да горят селата и да убиват беззащитните българи, ако къмто омразата, която гърците хранят към българите, се прибавят разпорежданията, направени, за да се насърчи престъплението и да му се осигури безнаказаност, няма какво повече да се питаме кои са истинските автори на всичките ужаси, приписвани на българите. Тежка е отговорността на тези, които, като знаеха за жестокостите, извършени от гърците, - тъй като те са ги заповядали, - си позволиха да обвиняват и да клеветят българите! Ако, при всичко това, българите са били „чудовища в човешки образ”, както ги нарекоха от високо място, „ако трябва да бъдат заличени от листата на цивилизованите народи”, коя е тогава категорията, в която трябва да бъдат зачислени тези, които по тяхно собствено признание са ги надминали в жестокост?

Ние никога не сме престанали да твърдим, че жестокостите, приписвани на българите от гърците, в действителност са били извършени от тези последните и че са представени в чужбина като дело на българите! Да изкривяват фактите, ето какво гърците, служейки си със своето добре известно вероломство, бяха въздигнали в система. Много характеристичен в това отношение е случаят с българския свещеник от село Круша, Серска околия, заклан от гърците, а сетне трупът му фотографиран и представен като труп на гръцки свещеник, уж заклан от българи. И този случай на подставка не е единствен. Вследствие на една такава мистификация французкият публицист Rene Puaux твърдеше, че е присъствувал на погребението на гръцкия владика от Сяр, който и сега още се радва на превъзходно здраве. От друга страна в Цариград е била отслужена панихида в памет на Дойранския владика, който днес се намира тъкмо в турската столица.

Гърците обвиняват българите за извършени жестокости в Сяр, в Демир Хисар и в Доксат. Ала в тези местности българските войски действуваха не от жестокост, нито от чувство на отмъщение, - макар че гърците нищо не пропуснаха, за да ги предизвикат, - но само вследствие на въоръжения бунт на гръцкото население и на андартите, които в боеве ред бяха открили огън против българските войскови части. Събитията в тази местност се извършиха по един съвсем друг начин от тоя, представен от гръцката версия: близо е часът, в който истината по този пункт ще бъде възстановена.

 

 

В Сяр самите гърци се предадоха на жестокости. Показанията на свидетелите и на жертвите на тези жестокости, спасени по чудо, потвърдяват точка по точка - и по един също тъй категоричен начин, както писмата на простите войници - неокачествимите дела, в които гърците от Сяр, предвождани от техния владика, са се провинили спрямо българите, които бидоха изклани в зданието на гръцкото училище, преобърнато в касапница. Свидетелите на тези ужасни дни се намират в България и всякой може да провери техните показания. Те са били разпитани и от чужденци, чиято безпристрастност е удостоверена, а техните рани - изследвани от специалисти.1

Ние откриваме тези неоспорими факти и обвиняваме гърците в тези ужасни престъпления. Анкетната комисия Карнеджи, чиито членове са видни личности и се ползуват с голям авторитет, ще изучи нашите главни точки на обвинението и така ще може да се възстанови истината, макар че гърците, също както и сърбите, боейки се от резултатите на една безпристрастна анкета, употребяват всичките си усилия, за да задушат делото на комисията.

Освен горните факти, за които намираме самопризнанието в писмата, които публикуваме, да не забравяме, че масовата емиграция на населението от Мелник и други някои места, което е избягало, както претендираха някои французки вестници от българите, уж палейки собствените си къщи, не е нищо друго, освен една хитрост, измислена с цел да се прикрият по-раншните опустошения, извършени от гърците, и да се заличат по този начин всички следи на престъплението. Емиграцията, за която е дума, е една насилствена емиграция. Но и да беше истина, че населението в Мелнишко само, със собствените си ръце е подпалило къщите си2, как би се обяснил тогава фактът, че гръцките войски, които се намирали на самото място, не са взели никакви мерки да предупредят или най-малко поне да ограничат делото на разрушението?

Някои видни гръцки личности, много затруднени от неочакваните открития, които съдържаха публикуваните по-преди писма, мислеха, че трябва да изместят въпроса, претендирайки, какво българите поддържали чрез подобни публикувания враждебния дух на миналото, върху което би трябвало да се тури завеса на забравата.

Обаче тези господа изпускат из пред вид, че гръцката преса и високопоставени личности в Гърция не престават да публикуват анкети по повод на измислени престъпления, приписвани на българите. Чрез подобни издания като настоящето ние не желаем никого да предизвикваме; но като смятаме, че това е наше право, както и наш дълг, ние искаме да възстановим истината и да отблъснем клеветите, чрез които мислеха, че могат да запетнят нашата чест и нашето добро име.

София, 1/14 септември 1913.----------------

1 Понеже тези дни излиза отделно съчинение от проф. д-р Л. Милетич, което донася богат обвинителен материал по гръцките жестокости, в това издание се изоставят няколкото показания на спасили се от клането в Девическата гимназия в Сяр, които бяха обнародвани като прибавка към 2-рата серия на гръцките писма.

2 Сега, след като българските власти пак заеха Мелник, се констатира, че Мелник никак не е изгорял: градът стои цял, а само 2-3 български къщи са изгорени от гърците и то при навлизането им в Мелник. 

 image
плакат от 1913г.

№ 1.

 

Родопи, 11 юли 1913.

Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние - българските. Те колят, но и ние колем, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха в ръцете ни, опитаха манлихерката. От 1200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса.


Целувам ви нежно,

ваш брат и съпруг

Спилиотопулус Филипос.

 

 

№ 2.

 

Г-н Панаги Левенти

 

Доктор Аливерион

(Евбея).

Прилагам тук също поздравителното писмо на моя командант г-н Контогири; той в него хвали моя взвод, който във време на краткото няколкодневно спиране на нашата дивизия бе получил заповед да настъпи на север от Сер, та завързахме сражение с българските комитаджии, които разпръснахме, след като убихме по-голямата част, опожарихме двете села Дутли и Баница, застреляхме опасните комитаджии и прекарахме под огън и нож всичко, освен жените, децата, старците и църквите, и всичко туй без съжаление ни милост, с жестоко сърце, изпълнявайки една още по-жестока присъда.

Мерокостеница, 12 юли 1913.

От аванпостовете на армията.

Целувам теб,

както и другите

(нечетлив подпис) фелдфебел. 

 

№ 3.

 

Г-н Сотир Папайоану

 

в село Витциано, община Итику,

 

Трикала в Тесалия.

 

Река Несто, 12 юли 1913.

 Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.

Целувам ви: Кости.

 

 

№ 4.

Българската граница, 11 юли 1913. 

Драги брате Йоани,


Tук, гдето живееха архикомитаджии, ние всички изклахме, и местата, които преминахме, ще останат в паметта ми.

Фелдф. Клетанис.

 

№ 5.

 

Родопи, българска граница.

11 юли 1913. 

Брате Мицо,

[...]

И от Сер до границата ние опожарихме всичките български села. [...]

Адресът ми е същ: 7-ма дивизия, 19 полк, 12 взвод, Родопи.

Иоан Христо Тцигаридис.

 

№ 6.

 

Нестос, 13 юли 1913.

село Банста (Баница).Ако искаш да се осведомиш върху местата, които преминахме, то всичките бяха български села, на които населението избяга. Тези, които останаха, са окълцани от малнихерките; ние изгорихме няколко села. Същата участ сполете българите и от към сръбска страна. (Заб.: Последните три думи фигурират в оригиналното писмо, но липсват във факсимилето.)

Фелдф. Накис.

 

 

№ 7.

 

В пустиня, 12 юли 1913.

 

 

[...] в българска територия ние побеждаваме българите, които постоянно отстъпват и скоро ще бъдем на път за София. Ние ги озверихме, като опожарихме селата и там, гдето намираме един или двама, ние ги избиваме като врабчета.

Твой брат Георги (името нечетливо).

Пиша ви набързо. 
image

 

№ 8.

Зисис Кутумас на Никола Кутумас.Пиша ви сега върху войната, която отворихме на българите. Ние ги победихме и завзехме турско-българските граници. В местата, които окупирахме, не остана нито един българин. Те избягаха в България, а ние изклахме тези, които останаха. Освен това опожарихме селата. Не остана нито един българин. Но само Господ знае какво ще стане. Няма какво друго да ви пиша. Аз, ваш син, Зисис Кутумас. Много поздрави от страна на Тимиос. Той е добре, както и всички млади хора, които са тук.

12 юли 1913.

 

№ 9.

 

Печат на комендантството на обществената безопасност в Солун

 

Г-н Захари Калианис

 

Ерфос-Милипотамос

 

Ретимнон в Крит.

Родопи, 13 юли 1913.Опожаряваме всички превзети български села и убиваме всички българи, които ни паднат в ръка. Превзехме Неврокоп, хубаво посрещнати от турците, от които мнозина дойдоха при нас, за да се бият срещу българите. Нашата армия се срещна със сръбската и румънска армии, които са на 32 километра от София. Колкото за нас, ние се намираме близу до старата граница.

Ф. З. Калианис.

 

 

№ 10.

 

15 юли 1913.

 

Брате Сотире,

До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да [...] се е повърнало, за да се изядем помежду си.

Целуваме те твой брат Панагис Бегликис.

Пиша ви набързо.

 

 

№ 11.

 

На българските граници,

12.VII.1913.

Там, през където минаваме, ни котка не може се промъкна. Ние опожарихме всички български села, през които минахме. Не мога по-хубаво да ви го представя.

Любещият ви брат

Георги, ефрейтор.

Адресът ми е следният:

За ефрейтора Стергион Георги

12-ти взвод, 3-ти баталион, 19-ти полк,

7-ма дивизия - следа.

 

 

№ 12.

Родопи, 13 юли 1913. 

Драги ми Леонидас,

 

Бъди добре, тъй както съм и аз. Туй е, което желая за вас. Аз получих писмо ви, което ме много зарадва. Получих също и от Аристида, който е добре и пише, че него също са го зачислили във войската, нещо, което ме огорчава, защото моите болки не могат да се смекчат от сълзите, защото всичко е загубено, защото ти не можеш си представи, как се постъпва във войната. Изгарят се села и хора, но и ние също опожаряваме и вършим по-грозни работи от българите.

Поздравявам ви, ваш брат

Тома Запантиоти.

 

№ 13.

 

За гръцката армия като спомен от турско-балканската война.

 

Печат на комендантството на 19-и полк.

 

Г-н Димитър Хр. Тцигариди

 

в Мексиата

 

Хипати-Фтиот

 

Коприва, 11 юли 1913.

Дадоха ми 16 пленника, за да ги предам на дивизията, а аз доведох само двама. Другите бяха погълнати от тъмнината, изклани от мене. [...]

Нико Теофилатос.

 

 

№ 14.

В България, 13 юли 1913...]

Каква жестока война се води с българите! Ние всичко им изгорихме, селата и хората, т. е. ние ги колем. Голяма жестокост. Страната е наводнена от българи. Ако питате, колко млади момчета гърци са загинали, числото надминава 10 000 души. [...]

Ваш син Тсантилас Николаос.

P.S. Пишете ми за свикванията, които стават. Изглежда, че скоро ще свикат и старците. Анатема на Венизелос.

 

№ 15.

 

Георги Д. Карка

 

войник

 

1-ва секция на Санитарното отделение, 9-та дивизия

 

в Аргирокастро (Епир).

 

От реката Нестор (Nestos, сир. Места)

 

12 юли 1913.

Здравей, брате Георги, слава Богу, след пет сражения, които дадохме, здравето е добре. Знай, че нашата дивизия достигна до реката Нестор, което ще рече до старата българска граница, и кралската войска мина тази граница. По заповед на краля, ние изгаряме всичките български села, защото българите са изгорили хубавия град Серес, Нигрита и много гръцки села. Ние се показахме много по-жестоки от българите, ние изнасилихме всичките срещнати млади момичета. Нашата дивизия взе 18 топа в добро състояние и 2 развалени, всичко 20 топа и 4 митральози. Нещастието на българите е неописуемо, както и тяхното бягство. Ние всички сме здрави с изключение на К. Колуриоти, ранен в сражението при




Гласувай:
6
0



1. didanov - № 16. Господин Аристиди Танас...
04.09.2015 00:12
№ 16.
Господин
Аристиди Танасия
до Камниати
Община Атаману,
Трикала, Тесалия.
14 юли 1913.

Драги братовчеде, здравей. Получих Вашето писмо от 1-и т. м. и съм твърде доволен, че сте здрав, както сме, впрочем, и ние също, до този момент. Знай, брате Аристиди, всичко, което ние претърпяваме през тази гръцко-българска война, ден и нощ преминаваме местностите на България и даваме на всеки момент сражения; но този, който ще остане жив, ще бъде мъченик [...] Драги братовчеде, ние тука горим селата и убиваме българите, жени и деца. Знай още, че нашият братовчед Г. Кирицис е леко ранен в крака и че всичките други наши роднини и приятели са здрави, както и нашият зет Ияни. Поздрави от моя страна баща ми и майка ми и всички у вас, както и братовчедка ми Олга. Това е всичко, което мога да ти кажа.
Прегръщам те от все сърдце, ваш брат
Атанас Ат. Патрос.
№ 17.
От гръцката армия герб) в спомен на турско-балканската война.
Господин
Георги П. Сумбли
Мегали Анастасова
Алагония Каламас
Родопи, 12 юли 1913.

Драги родители,
[...]
Ние ходихме в Неврокоп, там също ни чакаха, защото също и там ние водихме сражение през целия ден и ги преследвахме до едно място, гдето ги атакувахме на нож и им взехме 18 топа и 6 митралиози. Те можаха да избягат и ние не успяхме да ги пленим. Ние хванахме само няколко, които убихме, защото такива заповеди имаме. Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса. Сега сме на българската граница, и ако не искат да се поправят, ще идем в София.
Прегръщам ви
Ваш син Перикли Сумблис, 7 дивизия,
19 полк, 12-та рота Солун.

№ 18.
Господин Христофор Кранеа,
Улица Аристотел и Епир, № 48, Атина.
Родопи, 14 юли 1913.

Драги брате Христофоре, здравей
[...]
Пиша ти от Родопите, българска местност, на два часа от старата българска граница. Ако даде Господ да живея, ще ти пиша още. Не зная, колко още ще напредваме в българска територия и дали ще трябва да водим още сражения, както и не зная още, какво съпротивление ще срещнеме. Ако не преживея тази война, моля Всемогъщия да ви даде голямо утешение, особено на нашата майка и на нашите родители, но аз се надявам, че Бог ще ме запази. Изпратих на по-добър свят няколко мечкари.1 Преди няколко дена Васил Христу, кръстникът, се упражняваше да стреля върху 8 комитаджии. Ние хванахме от тях петдесет, които си разделихме. Аз получих в моя дял 6 от тях и ги „очистих”. Това е всичко, което имам да ти кажа. Поздравлявам те.
Брат ти: Димит. Кранеас.
-------------
1 Епитет, даден на българите.

№ 19.
Господин Георги Н. Иникаки
във Вари-Петро, Кидония
Канеа, Крит.
Македония, 12 юли 1913.

Драги Георги,
Най-сетне напреднахме и заехме моста на Струма. Имаше много българи, скрити в разни места. След като заехме моста, всекидневно намирахме мнозина от тях и ги убивахме. Българите изгориха моста, за да спрат нашия поход към Серес.
Поздравлявам Ви.
Ф. Валантинаки.
Моят адрес е: Стилиан Валантино, 19-и полк, трета дружина 9-та рота, 7 дивизия, Македония.
№ 20.
За Господин Никола Харгалупа
Ксилокастро
Трикала
Коринт
Родопските планини.

Драги брате Никола, със здравето съм добре, желая ви също подобно. Намираме се близо до българските граници. Напредваме постоянно и караме неприятеля да бяга [...]
Като минаваме през българските села, ние ги подпалваме и опустошаваме всичко.
Прегръщам ви, ваш брат А. В. Тодоропулос.
(Адреса ми е същия).
Родопските върхове, 18.7.1913.
№ 21.
Госпожа Ангелики К. Лиуиди
в Манастираки; Акарнания
Ксиромера - Воница.
Родопите, 13 юли 1913.

Драга мамо, пращам ти своите поздрави. Аз съм здрав [...] ние сме длъжни, такава е заповедта, да изгаряме селата, да избиваме младите, като не щадим освен старците и децата и непълнолетните. Но страдаме от глад.
[...]
Поздравлявам ви
Ваш син Жан Лиуидис.
№ 22.
Господин Христо Гиопра
в Петрило, община д'Аргитеа
Кардица, Тесалия.
Река Нестос, 13 юли 1913.

Драги родители, поздравлявам ви, аз съм добре и ви желая също добро здраве [...]
Ето истинска война, а не такава, както с турците. Бием се ден и нощ и изгорихме всичките села.
Поздравлявам ви
Камбас Николаос.
№ 23.
Критски независим полк,
12-та рота, за младшия фелдфебел Ем. Н. Логияди
в Леасковики, Епир.
Добринища, 12 юли 1913, сутрин.

Отговарям днес на вашите писма от 22 май и 21 юни, които получих [...]
Имахме малко сражение близо при Струма с бежанците1 от Кукуш и от Лахна. Артилерията ги косеше по пътя. Трябваше да вземем моста, който те изгориха в тяхното отстъпление към Серес.
Това писмо е изпратено от Мехомия.
Поздравлявам ви
Е. Н. Логиядис.
---------------
1 Сир. с българското население от Кукуш, от което останалите живи са избягали в България.

№ 24.
Господин Димитри Коскинаки, Милопотамо
Ретимно, Крит.
Неврокоп, 12 юли 1913.

Драги братовчеде, здравей. Аз съм добре и ти желая добро здраве[...]
Ние изгорихме всичките български села на пътя си и вече стигнахме старите граници на България.
Прегръщаме ви.
Ваш братовчед: С. Калигепис
(не твърде четливо).

№ 25.
За гръцката армия. (Герб).

Нямам време да ти пиша по-дълго; тези работи, ти ще ги намериш навярно във вестниците [...]
Това, което правим на българите, е неописуемо, както и на българските селяни, - една касапница; няма български град и село, които да не са изгорени. Аз съм добрe, братовчеда С. Коловелонис също. Прегръщам те сърдечно.
Твой брат Н. Бриния.
11 юли 1913.

№ 26.
Българската граница, 11 юли 1913.

Брате Анастасе, Здравей, желая ти добро здраве. Не се безспокой, добре съм. Ние имахме много сражения, но Господ запази живота ми. Ние имахме едно сражение в града Неврокоп и зехме 22 топа и много плячка. Никъде не могат да устоят пред нас, а бягат навсякъде. Ние убиваме всички българи, които падат в ръцете ни, и горим селата. Нашите страдания са неописуеми [...]
Ваш брат Никола Ангелис.
Прегръщам ви и целувам ръката на баща си.

№ 27.
В Добрунци, 13 юли 1913.

Драги брате,
[...]
Тука всички села са български и населението е избягало, не иска да се подчини. Ние горим селата и ги разрушаваме, нечовешко дело; трябва ли да ти казваме, брате, че всички българи, които пленяваме, - няма зло от туй - ги прекарваме под нож.
Пръгръщам те.
Твой брат Ал. Д[...]геас (нечетливо).
№ 28.
Баница, 11 юли 1913.

Драги ми Леонидис, здравей.
[...]
Не намираме книга, за да ти пиша, защото тука всичките села са български и всичкото население бяга. Ние изгаряме всичките техни села, не срещаме жива душа. Известяваме ти, че се намираме съвсем близо до старите граници на България. Ние окупирахме цяла Македония, без Тракия.
Чакам бърз отговор.
Ето адреса ми: Капорал Георг Коркоци,
19-и полк, 3-та дружина, 11-та рота, 7-ма дивизия,
там дето се намира тя.
Публ. в Извадки във факсимилета от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г., 52 с.
Нямам нищо против съвременните гърци, дори съчувствам отчасти на гръcкия народ, но истината ТРЯБВА да се знае особено когато е писана от собствената ръка на едновремешния ти враг и съсед.

.http://sitebulgarizaedno




цитирай
2. germantiger - ...
04.09.2015 01:15
Да беше ме питал за гръцките зверства - доста българи тук в блога мога да ги уча на истина и инфо за сръбски и гръцки зверства, зщаото имам инфо, което едва ли те или вие имате - познавам един изключителен българин родолюбец, млад историк и непримирим с враговете на България - та от него ми е инфото, както и инфо за българските поселения извън бг границите.

Причината за изгарянето на две албански села "барабар" с жените и децата от българските войски в Македония има конкретна причина - рейд на албански параформирования или просто "партизани" и убийството на няколко български войници.

ЗА ПРЕДЛОЖЕНОТО ОТ ТЕБ ИНФО - ПОЗДРАВЛЕНИЯ - ЩЕ СИ ГО АРХИВИРАМ и продължавам да се чудя защо бгпатриотите не коментират подобни постинги, които си заслужават?!
цитирай
3. didanov - аз подозирам че имаш супер архив, но сам като търся виж какво намирам
04.09.2015 02:10
добре де - две албански села не са ли твърде малко за думата геноцид? И аз се чудя - явно всички са съгласни с моето мнение :)
цитирай
4. germantiger - ...
05.09.2015 15:43
Вероятно геноцида трябва да е масов - ако българите имаха причина и ВЪЗМОЖНОСТ, щяха вероятно и масов да го свършат - мерките прилагани от бгокупационните части на Балканите са често пъти зверски и това отбелязва германското командване не веднъж - в книгата на Ланц българите също са квалифицирани като брутални в сравнение с италианците към "партизаните", но и са заслужено хвалени като по-ефективни от жабарите.

Така или иначе през вековете - българите НЕ са опетнили името си с масови геноциди над други народи и това действително е нещо, което трябва да се отбележи - изключваме може би, случая с аварите и Крум, но там не знам доколко и какво е истинно, а и при аварите действията са и от посока франките.

Българите имат свои зверства на балканите, но те са НЕмасови, рядко са методични (има и такива) и бледнеят пред гаврите от съседи над българи.
цитирай
5. didanov - "българите НЕ са опетнили ...
06.09.2015 01:10
"българите НЕ са опетнили името си с масови геноциди над други народи и това действително е нещо, което трябва да се отбележи Българите имат свои зверства на балканите, но те са НЕмасови, рядко са методични (има и такива) и бледнеят пред гаврите от съседи над българи." е това ми хареса да чуя от твоята уста!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349782
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?