Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.09.2015 00:52 - Кой спаси наистина българските ни евреи?
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 8793 Коментари: 22 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

"Спасяването на българските евреи е най-дълго укриваната тайна на Втората световна война."

   Вместо увод: Израелският историк Михаел Бар-Зоар: « Аз мислех, че целият свят знае, че българите са спасили евреите. През март 93-та година бях в САЩ прочетох една голяма статия в „Ню Йорк таймс” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава аз написах една малка статия за същия вестник и казах „Браво на датчаните, те са прекрасни хора, спасили са 7200 евреи, браво! Обаче има още една страна в Европа – България, която е спасила не 7000, а 50 000 евреи.” И така накратко им разказах историята, която е станала тук. След това от вестника телефонираха в университета Емори, Атланта, където преподавах. После позвъниха и на ректора на факултета по история, за да питат кой съм аз. На третия ми се обадиха и ме питаха „Каква е тази работа, вярно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателство?” Аз им казах: „Как да не е вярно. Аз и още 50 000 евреи, които сме спасени, сме доказателството.” С много съмнения накрая публикуваха статията. А след това имаше едно наводнение от писма и телеграми от цял свят и хората се радваха, че най-накрая някой е показал историята. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, защото се оказа, че този факт не се знае

Хроника и анализ на най-важните събития

21.01.1941 г. българският цар Борис III подписва драконовия Закон за защита на нацията, който ликвидира правата на българските евреи. По силата на същия закон са ликвидирани официално и всички масонски ложи в страната. Поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България.

Съгласно този закон:

* смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),

* има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,

* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,

* наложено е носенето на „давидовите значки" за индентификация,

* наложен е полицейски час за евреите,

* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,

* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,

* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери".

 

1.03.1941 г. проф. Богдан Филов пътува за Виена, където подписва в качеството си на министър-председател присъединяването на царство България към Тристранния пакт. Англия в същия момент отзовава от София своя посланик Рендъл и къса дипломатически отношентия с царство България.

19.04.1941 г. български дивизии навлизат като окупационен корпус на територията на Кралство Гърция и бивша Югославия.

26.03.1941 г. Фелдмаршал Лист стартира изпълнението на план „Марита” като нахлува в Германия и в Югославия, а в същото време неговата главна квартира е в Чамкория - България.

1940 – 1942 г. българската царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България, в това число на известното семейство Розенбаум. Царицата съдейства чрез италиянския посланик граф Маджистрати да бъдат издадени паспорти за транзитно преминаване през Италия за Аржентина на български евреи(за действията на царицата подробно в коментарите)

От януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.

20.01.1942 г.  Райнхард Хайдрих - Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.

август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.

2 ноември 1942г. -  германският посланик в България Бекерле, пише до Берлин, че е обсъдил въпроса с министър-председателя – Богдан Филов, който смятал немското предложение “достойно за привестване”, само че България се нуждаела от еврейската работна ръка, поради строежа на пътища и ж.п. линии.

В началото на 1943 г. Германия прави силен натиск над българското правителство за депортацията на евреите. На 22 януари германският пълномощен министър в София посещава министъра на вътрешните работи Петър Габровски и между другото му излага идеята за една противоеврейска изложба в София. Габровски отклонява предложението, казвайки, че е по-уместно да се устрои изложба на постиженията на националсоциализма . Бекерле предава този разговор в Берлин:

Лично аз смятам, че становището на министъра (по изложбата — б.м.) е погрешно. Българският народ не разбира еврейския проблем. Като изключим малкото богати евреи, мнозинството от българските евреи са бедни занаятчии или обикновени работници. Израсъл между гърци, арменци, турци и цигани, обикновеният българин не може да разбере борбата срещу евреите. Расовият проблем му е чужд. Министърът изрази намерението си да тласка напред еврейския въпрос до окончателното му разрешение. Той смята, че настоящата депортация ще засегне първо евреите от новоосвободените области (Тракия и Македония).

След като прочита доклада на Бекерле, Адолф Айхман, началникът на еврейската секция при Гестапо, съобщава, че възнамерява да изпрати в София хауптщурмфюрера Теодор Данекер, експерт по еврейските въпроси. Наистина Данекер пристига в София през януари 1943 г. с поръчение от Айхман да ликвидира българските евреи, изпращайки ги в Полша. Данекер има добра практика в това отношение първо във Виена (1938) и след това в Париж (1940), където организира депортацията на местните евреи. В София той работи тясно с Александър Белев, комисаря по еврейските въпроси, чиято омраза към евреите е пословична. Относно таксата, която германците искат от българското правителство да плати за превоза на всеки евреин, Айхман заявява, че този въпрос е второстепенен за него. Ако съществуват други спорове, Айхман препоръчва да се разрешат чрез двустранни преговори. Германците гледат на депортацията на тракийските и македонските евреи като начало на депортацията на всички евреи, живеещи в старите предели на България. За българското правителство (царя) това схващане отваря пътя за отлагане. Трябва да се избира между двете злини, царят избира по-малката.

Данекер е представен на министър Петър Габровски на 2 февруари 1943 г. Както Данекер отбелязва в доклада си до своя началник Адолф Айхман, разговорът се е водил около еврейския въпрос в България. Габровски изразил готовност да се депортират евреите от Тракия и Македония, но подчертал, че трябва да се изключат от депортацията евреите от старото царство, защото тези евреи щели да бъдат използвани в държавни строежи (подчертано от автора). Според Габровски депортацията от Тракия и Македония щяла да засегне от 10000 до 12000 евреи, които, добавил той, са чужди поданици.

4 февруари 1943 г. След срещата си с Габровски Данекен активно работи с Белев по създаването на споразумението за изселването на всички евреи. От доклада изпратен на министър Габровски за одобрение:»Изселването трябва да започне от началотот на март, като месечно могат да се изселват 10-20 000 души, равни на 10-20 спесиални изселнически влакове......евреите от Тракия и Македония ще бъдат изселвани през територията на България, преди да се отправят за германските територии, депортирането им от всеки град или село трябва да се извърши едновременно, за да се предотвратят евентуални бягства и присъединяването им към партизанските части........ако се започне с изселването на евреите, то добре е то да обхване и тези от старите предели,т.к. като след изселването на евреите от Македония и Беломорието, тези от България ще живеят под страх, че ще бъдат изселени и това може да доведе до много неприятности във всяко отношение.....Депортирането трябва да се пази в строга тайна..при вдигането на евреите от градовете не следва да им се съобщава, че ще се изселват в чужбина, а че се преселват в други части на страната и че до намиране на места ще стоят в лагери...ако не се реши изселването на евреите и от старите предели, все пак ще може да се използва случаят за отстранение на нежелателните евреи от тези предели. Затова броят на евреите, чието изселване ще трябва да се уговори, трябва да се посочи по-висок, например 20 000 души.»

Този удивителен параграф от доклада на Белве е странно пренебрегван от цяло поколение историци. Съвременните историци твърдят, че споразумението между България и Германия е за депортирането на 20 000 евреи от Македония и Беломорието и че когато в КЕВ установяват, че там има по-малко от 12 000 души, чак тогава решават да добавят 8000 евреи от стара България, за да се компенсира разликата. Докладът на Белве обаче доказва, че е вярно обратното – Белве и Габровски от самото начало значт , че македонските и беломорските евреи наброяват едва 12 000. Само, че те се споразумяват (идеята е на Данекер) да доставят на нацистите 20 000 човека, така, че да могат да добавят други 8000 «нежелателни евреи» - активните лидери, богатите, формиращите общественото мнение, симпатизантите на левичарите.

13 фвруари 1943г. – смъртоносен куршум убива крайно десния генерал Христо Луков, който е един от лидерите на фашисткото движение «Легион» и не говото убийство предизвиква смут и ярост в средите на дясно ориентираните. Няколко дни след това Филов се среща с царя и казава:»Трябва да използваме тези убийства, за да засилим борбата както против комунизма, така и против еврейството.». Така убийството на Луков се използва като повод за за засилена пропаганда и мерки срещу евреите и като подготовка на нмасите за предстоящата депортация.

На 16 февруари 1943 г. Данекер изпраща на Айхман втори доклад, приподписан от пълномощния министър Бекерле. В него се казва, че българският Министерски съвет приел предложението на Александър Белев да се започне с депортацията от Тракия и Македония, като в същото време всичките евреи мъже от старата територия се мобилизират в трудови бригади.

22.02.1943 г. Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето  както е известно в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ ощепрез 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц - най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. . Същото е сключено и заради необходимостта да бъдат ползвани българските железници. И  в него изрично е казано, че то ще влезе в сила след потвърждаването чрез Министерски съвет” на България.   

 В него става въпрос за изселването на 20 000 евреи от беломорска Тракия(Гърция), и Македония(Сърбия).  Това са територии, завладяни от хитлерова Германия, но юридически не принадлежащи към България, в  тях има българска войска(по силата на сключено споразумение между България и Германия), чиято задача е да опазва реда в интерес на Германия.  

На 2 март 1943г. Министреският съвет, с постановление №127, “потвърждава” СпоразумениетоАл.Белев, решава да “допълни” бройката. И извършва фалшификация!  Това е уникален документ. В трагичната ситория на Холокоста този е единствения случай, при който е подписан договор между Германия и друга държава. «България – пише Гидеон Хаузнер, прокурор в процеса срещу Айхман – има отличителната особеност да бъде единствената страна, която е подписала писмен договор за «достави евреи на Германия», поела е заплащането на техния транспорт и е приела условието, че никога и при никакви обстоятелства няма да изисква тяхното завръщане.»

Визирам Споразумението: 

     “Споразумение     По изселването на най-първо 20 000 евреи от новите български земи Тракия и Македония.........................................  1.След потвърждаването чрез Министерски съвет в новите бългасрки земи Тракия и Македония   20 000 евреи. “      Белев зачертава с две черти( подчертания от мен) текст в  Споразумението(тези текстове не са зачертани в екземпляра на немски език) и така смята, че ще успее да допълни “ “квотата” от 20 000 евреи като събере евреи и от “старите” предели на България.

      И с това НОВО Споразумение Белев шества из България за допълване на бройката

 Уточнение : Парламентът на България НЕ РАЗГЛЕЖДА И НЕ ПОДПИСВА депортацията на българските евреи – депортацията. Договорът е подписан между българският Комисариат по еврейските въпроси - оглавяван тогава от Ал.Белев, и Данекер, посланникът на Айхман, натоварен със задачата по депортацията на всички европейски евреи. Визираният Договор е подписан от Правителството на 3 март 1943 и не е влизал за разглеждане от Народното събрание.)

Поставноление номер 127 все още се придържа до текста на оригиналното споразумение Белве-Данекер, което посочва 20 000 евреи от новоосвободените земи. Евреите, живеещи в старите предели не се споменават – следователно Правителството би могло да претендира, позовавайки се на поставнолението, 1е то никога не е зимало решение за депортирането на евреи от старите предели. Въпреки всичко такова извинение би било много неубедително. Няколкото доклада, които са одобрени от кабинета, както и някои много важни резолюции, говорят съвършено ясно, че всички министри одобряват депортирането също и на българските евреи.

На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена(на 19 и 20 март). Оцеляват само 100 от тях. Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.

6.03.1943 г. заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на вътрешния министър Габровски.

Следващите събития са от решаващо значение за спасяването на българските евреи. Един от участниците в него е Димитър Пешев – подпредседателя на Народното събрание и член на прогерманското мнозинство. На 8 март Пешев узнава от от две места, че български евреи предстоят да бъдат депортирани. Първият източник е еврейският му познат лекар Якоб Барух, а вторията дошлата делегация от неговия Кюстендилски район четирима представители, които описват подробно видяното и чутото о т тях. Сутринта на на 9 март Пешев е взел решение:»Вече нямаше съмнение какво предстои. Моята човешка съвест и рабирането ми за тежките последици както за засегнатите лица, така и за политиката на страната ни сега и в бъдеще не ми позволяваха да остана в бездействие. И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, да не се извърши това, което ще злепостави България пред лицето на света и ще й лепне петно, която тя не заслужава. Аз не можех да поема никаква отговорност – морална, политическа или друга, за подобни действия на правителството, вземани даже без да бъде консултирано Народното събрание и получено неговото одобрение.»

Пешев решава да отиде в Народното събрание и да се се срещне с премиера Филов. В Народното събрание се е разпространил слуха за депортацията и няколко депутати се събират около него и го питат какво може да се направи. В късната сутрин на 9 март той влиза в кабинета на министъра Габровски – на неговите въпроси Габровски категорично заявява, че няма такова нещо и депортация не е планирана. Връщайки се в кабинета си Пешев телефонира с околийския управител в Кюстендюл, който потвърждава, че има тайно нареждане за вдигане на евреите същата нощ и събирането на им в тютютневите складове. Той добавя, че е пристигнал представител КЕВ, който да следи за провеждането на операцията., а псециален влак чака на гарата. Той не можел да повярва, че министърът не може да не знае какво става в Кюстендил.

Кюстендилската делегация се събира в 3 часа следобед и влиза през задния вход на Народното събрание. Започват дискусиив кулоарите с народните представители по темата. «Някои от народните представители не искаха и да чуят да се говори за защита на евреите. Те ги наричаха родоотстъпници, предатели, дошли сме да защитаваме  нашите потосмукачи.». Пешев и приятелите му решават да се срещнат още веднъж с министър Габровски (Филов откзава среща с него). Габровски ги приема веднага нопродължава упорито да отказва, че знае нещо по въпроса или че е била планирана депортация. Пешев обаче твърдо настоява за нейното отменяне – едва след като споменава за тайното споразумение между Белев и Данекер, Габровски се смущава. Освен това той явно вижда за безмислено да отрича повече, след като знаят за тайното споразумение. Михалев единн от делгатите е по-насоятелен – предлага на Габровски само да позвъни в Кюстендил – той неохотно го прави и се прави на изненадан от информация. Делегатите дават да се разбере, че няма да напуснат каабинета му преди да се е взело решение за отмяната на депортацията. Накрая Габровски се предава. Отива в другата стая и проведжда няколко телефонни разговора и след това казва на делегатите «Сега вече може да успокоите гражданите на Кюстендил». Той нарежда на секретаря си да изпрати телеграми до всички други български градове, където местните власти да бъдат инструктирани да спрат депортацията – вече е 5.30 следобед. На всеки имащ отношение към тези събития, е ясно, че вечерта на 9 март Габровски не взима решение по свое усмотрение, нито под напора на момента за спиране на депортацията, старателно подготвена и одобрена от правителството.. Всъщност един доклад изпратен от германската легация в София до Имперската служба за сигурността в Берлин, изтъква причината за тази отмяна:»Вътрешния минстър е получил инструкции от най-високото място» да спре планираната депортация на евреи от старите предели на България. Тук възниква въпросът: кой държавен служител или коя държавна институция има силата и правата да отмени, обезсили или спре от изпълнение Постановление на Правителството ?!
      Постановление на Министерски съвет може да бъде спряно :

-   по нареждане на м-р председателя –  Филов, а на    9 март той отказва  среща с Д.Пешев;
- от
 Народното събрание, а то  разглежда Изложениетона Д.Пешев едва на 24     март;

-    по нареждане на Царя, защото е в правомощията на Монарха. 

Един напълно пренебрегван от историците факт ни дава обяснение за истинската причина за спирането на депортацията:

От спомените на д-р Методи Константинов пряк участник и свидетел на събитията. Д-р Методи Константинов  е и един от най-близките ученици на Учителя Петър Дънов:

«По това време аз работех в Дирекцията на пропагандата и заемах важен пост. Един ден ме извика министърът на вътрешните работи Габровски. Оти­дох в неговия кабинет и той ми връчи заповед, в която бе написано, че съм определен да придружавам всички евреи, които ще бъдат изпратени на еше­лони в Полша.(бел. авт.Габровски казва:»Изпращането на евреите е предстоящо и решено. Ето указа подписан от цар Борис. А ти си определен да водиш евреите в Полша.) Попитах го, защо аз съм назначен за тази работа, а не някой друг? Отговори ми, че аз съм висш служител в Дирекцията на пропагандата, че тя се приема със симпатия от германците, че в мен имат доверие и накрая, че съм учил в Полша и знам полски език. Бях не само изненадан, но и шоки­ран и не можах да кажа нито една дума повече. Взех заповедта и уплашен забързах към Изгрева при Учителя. Целият разтреперан пристигнах на Изгрева и предадох заповедта на Учителя, с която съм назначен да при­дружавам евакуацията на българските евреи в Полша. Учителят ме попита: "Какъв е въпросът?" - "Учителю, вече няколко години всички евреи от окупи­раните територии от Германия се изпращат в концлагерите в Полша, където ги избиват." Учителят хвърли на земята моята заповед, стана изключително строг и ми нареди: "Веднага иди и извикай Лулчев!" На бегом аз пристигнах в бараката на Лулчев и го намерих там да чете някакъв вестник. Предадох поръката на Учителя и по пътя му разправих какво се е случило с мен. Заста­нахме двамата с Лулчев пред Учителя. Учителят бе ядосан и се движеше наляво-надясно в стаята си. Спря се, огледа ни и изрече към Лулчев: "Иди и намери царя и му кажи, че ако изпрати дори един евреин в концлагерите, от него и династията му и помен няма да остане!" Лулчев каза само: "Слушам!", обърна се по военному и напусна стаята. Аз го последвах. Лулчев отиде в ба­раката си, облече се и тръгна да търси царя, за да му предаде съобщението на Учителя.През това време аз посещавах службата си и следях всички новини, ко­ито се отнасят до евреите. Нито съм жив, нито съм умрял - такова страшно напрежение. На третия ден Лулчев се върна и заедно отидохме при Учителя. Обърна се към Учителя: "Учителю, бях във всички резиденции на царя - на Враня, Чам Кория, но никъде го няма. Скрил се е някъде, за да не го откри­ем."( бел. от автора: Бар Зогар е написал в книгата си „Извън хватката на Хитлер” , че Цар Борис ІІІ  се е стремял в трудни моменти да избягва пряка намеса и да се отлъчва от обществото, позовавайки се на пословичната си любов към планинарството.) Ние сме пред вратата, а Учителят - застанал на прага. Огледа ни и каза: "Почакайте малко!" Влезе в стаята си и затвори вратата. След една минута вратата се отвори, Учителят се появи в целия си ръст и изрече само една дума: "Кричим!" Лулчев каза: "Слушам!" И отново се обърна по военному и напусна Изгрева, за да търси царя. Лулчев отива в Кричим и го намира. Царят го пита: "Кой ти каза, че аз съм тук?" А Лулчев, целият напрегнат, изрича следното: "Изпрати ме Учите­лят Дънов да ти предам, че ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти помен няма да остане!" Като изрича това, Лулчев се успо­коява, а царят се разтреперва. Отронва само една дума: "София!" Излизат навън, качват се в автомобила на царя, запрашват за София и пристигат в кабинета на министър Габровски. Царят нарежда на Габровски: "Дай указа за евреите!" Габровски го изважда от желязната каса и му го подава. Царят с разтреперани ръце взема указа и го скъсва на парчета(бележка от автора: Това се случва на 9 март следобяд) . После се обръща към Лулчев и казва: "Ти видя, че вече няма указ за евреите." Лулчев се навежда, взема едно крайче от скъсания указ и го слага в джоба си. Пристига на Изгре­ва, намери ме и ми разказа всичко, което е свършил. И за доказателство ми показа парченцето от скъсания указ. Казах му: "Да отидем и да го покажем на Учителя!" Двамата сме пред Учителя и Лулчев разправя всичко подробно. Накрая Учителят каза: "Не разрешавам пред Лицето на Бога да се извърши това престъпление!" После ни отпрати.Така евреите бяха спасени, а царят намери начин да излезе от туй поло­жение за скъсания указ пред германците.»

А царят намери начин да излезе от туй поло­жение за скъсания указ пред германцитее свързващата брънка на събитията – сксъването на указа от царя е станало непосредствено (ранния следобед на 9 март)преди делегацията на Пешев да се срещне с него в кабинета му(късния следобед на 9 март). При посещението си сутринта вероятно Габровски сам не е знаел, че депортацията предстои да бъде отменена и е следвал инструкциите на пълното отричане. Но когато е свидетел на скъсването на указа собственоръчно от Борис и че делегацията знаят за тайното споразумение, най-вероятно е сметнал, че това е изгоден случай да се излезе от това положение и да се даде достоверна причина пред германците за прекратяването на депортацията ( в случая делегацията и «натиска» на Пешев). Според мен още една причина за скъването на указа е, че Белев под влиянието на Данекер извършва фалшифицирането на укзаза и започва подготовка за депортация и на част от българските евреи – нещо, което едва ли е съгласувано с Борис, с цел той да бъде поставен пред свършен факт. Потвърждение на тази теза е, че депортирането на евреите от македонските и беломорските земи не се прекратява – част от тях се намират по това време още в България, чакащи да бъдат транспортирани чрез кораби към Виена и оттам за Полша. Какво се получава – указът е отменен, а де факто той се отнася именно за депортацията на македонските и беломорски евреи, но се отменя само заповедите за депортация само на евреите от старите земи.Статутът на евреите от новоосвободените земи е неопределен – те нямат българско гражданство, тоест не са под юрисдикцията на правителството – което цар Борис сам признава пред приближени. Шефът на КЕВ Белев също е убеден, че тракийските евреи така или иначе са с решена съдба – просто в случая българската страна доброволно, с одобрението на царя и правителството организират депортацията. В случая царя вероятно под силния натиск на Германия, избира по-малкото зло, сам невярвайки, че може да спаси евреите от Тракия и Македония.

 

10 март 1943г. Из дневника на Бекерле:
 От Данекер и Винер научих, че Габровски е разпоредил незабавно да бъдат освободени всички евреи от Стара България и че след това комисарят по еврейските въпроси е подал оставка си.” 

В ония дни се говори, че Цар Борис III изисква оставката на комисара по еврейските въпроси Ал. Белев, но впоследствие го оставя на поста му,  по целесъобразност - да не предизвиква нарастване на съмненията от германска страна, че България избягва да се съобрази с политиката на Германия. Но затова пък  отнема правомощията на комисаря на еврейските въпроси да внася в Правителството договори и споразумения, без Неговото разрешение. Това ЛИЧНО попечитество на Цар Борис III над еврейските въпроси в България, ясно проличава два месеца по-късно.... Другата версия е, че Белев разочарован от отмяната на така старателно замислената операция емоционално подава оставка...но след разговор с Данекер се съгласява да я оттегли и да продължи да работи за унищожаването на всичките български евреи. Според Данекер е постигнат частичен успех от планувани 20 000 са депортирани почти 12 000 и той е уверен, че именно Белев е способен да доведе цялата опрация до успешен край.

В същия дух е и докладът на емисаря на Гестапо в България А. Хофман – „Във всеки случай на 9 март министърът на вътрешните работи е дал нареждане, отчасти без да се съобрази с комисарството по еврейските въпроси – да се освободят отново събраните в лагери евреи от старите предели на България“ (Павел Груев, Корона от тръни, София 1991, стр. 390).


15 март 2015
от дневника на Богдан Филов: «Понеделник. Ауденция от 4 1/2  до 6 1/2 ч. Говорихме главно по еврейския въпрос, по който Ц. държи за едно твърдо поведение. Става дума и за разискванията в Мин. съвет дето често трябваше да налагам на министрите известни становища, което Ц. напълно одобрява, даже ако това би довело до подаване на оставки.Всичко вървяло тихомълком и скрито-покрито, докато не започнали да събират из Стара България недостигащите 8637 евреи, за да попълнят договореното с немците число 20000.

Тук е важно да споменем, че Методи Константинов смята, че цар Борис не е толкова повярвал на думите на Учителя, колкото се е уплашил от тях, т.к. сам той е бил свидетел как баща му Фердинанд много пъти, пренебрегва съветите на Учителя, които в крайна сметка се се сбъднали(повече инфо има в предишните ми постинги). Но оттук нататък  сме свидетели на т.н. Голям блъф на цар Борис Трети  относно «желанието му» да следва германската политка спрямо евреите в България.

19 март 1943 г.» Петък. Тази сутрин получих едно изложение по еврейския въпрос от Д.Пешев, подписано от 43 народни представители - пише Богдан Филов. - Това е голяма демонстрация, която ще има последствие. Сега виждам действително какво голямо влияние имат евреите и колко са те вредни. Някои дори лансират идеята, че царят бил подкокоросал Пешев да протестира, та да използва протеста му като аргумент да спре депортирането на евреите.»(бел. от автора -  Методи Константинов :» Така евреите бяха спасени, а царят намери начин да излезе от туй поло­жение за скъсания указ пред германците»)

Пешев смята, че битката за момента е спечелена, но не и войната. Той замисля иницииране на «обща постъпка, за да се превари в бъдеще всяка възможност за изненади, защото разбрах, че в КЕВ били много ядосани на мен>. Пешев решава, че неговата инициатива трябва да включи група депутати, които да бъдат изцяло от правителственото мнозинство, за да не може никой да го обвини в действие срещу Правителсвото.(за това откзава любезно но твърдо предложението за подкрепа от опозиционните лидери). Той трябва да бъде много предпазлив, т,к от дълго време Филов таи злоба към него. Когато цар Борис назначава Филов за  министър-председател, Пешев открито запова да критикува «царския личен режим».Освен това той е вече набелязан от Белев и Габровски за спирането на плана им за депортация на 9 март. Неговата идея е да убеди повече депутати да подпишат писмо, противопоставящо се на доставянето на български граждани на чужда държава. Така те ще изразят позицията си, без обаче да обвинят директно Правителсвтотом тъй като то не е обявило официално намеренито си да депортира евреите. Опасявайки се, че Филов и компания могат да се опитат да  повлияят на подписалите вече декларацията депутати, той не изчаква пристигането на други депутати, които сигурно биха подписали и предава декларацията си на Филов на 19 март 1943г.

«това споразумение, сключено от некомпетентен чиновник и противоречащо и на Конституцията, и на обикновените закони, и на обикновения морал и човечност, не можеше да има никаква задължителна сила и беше нищожно по право, то всъщност, не беше никакъв международен договор, а груб произвол.»

23 март 1943г. От дневника на Б.Филов:» 23.III. Вторник. Сутринта бях при Ц... Ц. е съгласен да бламираме Пешева и да го обезвредим веднъж завинаги.» заседанието на мнозинството се сътои на 24 март, от 115 членове присъстват 114. В отделно гласуване депутатите от мнозинствотот трябва да решат дали Пешев трябва да бъде бламиран и отстранен от поста му нза заместник-председател – 66 гласуват за, 33 против, 14 се въздържат, четирима напускат заседанието преди гласуването. «Вие ще се разкайвате за тази си постъпка» казава Пешев на излизане, «Ти си го търсеше» подхвърля зад гърба му Филов. Официално решение за отстраняването може да вземе само от цялата камара. Последва една срамна сесия. Нарушавайки всички правила на правилника, неприемайки нито желанието на Пешев сам да подаде оставка като подпредседател на Народното събрание, председателя пренебрегва всички протести и довежда до гласуване в което Пешев се отстранява от тази своя длъжност. Камарата избухва в тропане по банките и викове :»Срам!» и «Това е незаконно!»

Тодор Кожухаров отправя от трибуната на Народното събрание могъщ зов за моралност:»Единственият морален капитал на малката държава е да бъде правова страна..Всеки българин би трябвало да се гордее с фразата в нашата Конституция, казваща:»Всеки роб става свободен в момента, когато стъпи на българска земя. Така най-гордото твърдение в българската Конституция е нашият морален капитал..Само правова България може да изисква спазването на нейните права от по-силните нации..»

28 март 1943 г. германския посланик връчва поканана цар Борис от фюрера за посещение в «Орлово гнездо».»На Царя този път не му се ходи – отбелязва Филов – отива без сърце, счита в края на краищата германската кауза вече за пропаднала.» - пише в дневника си Филов. Няма обаче никакъв начин царят да откзаже – по същество това е призовка. Той бива приет топло от Хитлер, техният разговор засяга много теми, а опасенията на Борис ав оказват напразни: от  него не се изисква да изпраща войски на руския фронт. Хитлер също така не казава и дума за провалената депортация на българските евреи. ......Рибентроп обаче казва. Той пита за депортацията и царят отговаря, че досега е дал съгласието си за изселването на изток само на евреите от Македония и Тракия. За българските евреи той възнамерява да се депортират :само малък брой болшевико-комунистически елементи. За останалите той ще въдвори в концентрационни лагери във вътрешността на страната, защотот му трябват за изграждане на пътища». Рибентроп отговаря:»Според нашето разбиране за еврейския въпрос, единственото правилно решение е радикалното решение.».

В ретроспекция няма никакво съмнение, че политическата буря в България във връзка с депортирането на евреите е една от основните причини за привикването на Борис в Германия.Също така изглежда вероятно, че не желаейки да се конфронтира пряко с него по еврейския въпрос, Хитлер натоварва с тази задача Рибентроп. В отговора си, царят всъщност въвежда за пръв път своята нова политика по еврейския въпрос, което е провокирана от събитията на 9 март 1943г. (и най-вероятно от думите на Учителя).

13 април 1943г. От дневника на Богдан Филов:     В 5ч. след обед отидохме с Габровски при Ц(аря)....Говорихме по еврейския въпрос. Ц(арят) е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да ИЗБЕГНЕМ изпращането на евреи от старите предели в Полша.     Както се вижда от смисъла на подчертаните от мен думи, Царят търси начини(вече! бел авт.), чрез които да се "ИЗБЕГНЕ" депортацията на българските евреи !

След депортацията на беломорските и македонските евреи германското правителство насочва усилията си за  решаване на “еврейския въпрос” и с българските евреи. През май 1943г. Данекер и Белев договарят план за депортацията и на българските евреи.  Германофил и яростен антисемит Белев отново подхожда с коварство. Разрботил е два варианта на плана. План А предвижда НЕЗАБАВНА депортация, каквото е настояването на Данекер. Но Белев е наясно, че Царят едва ли ще одобри такъв план, затова е подготвил и план Б – изселване на евреите от големите градове в провинцията и оттам, при сгоден момент, когато Царят не би могъл да противодейства, да бъдат депортирани.  Твърде показателно е, че не Белев, а м-р Габровски, на 20 май, занася този план за ЛИЧНО одобрение от Царя. Доказателство, че държавни решения, по отношение на българските евреи, без становището на Царя, не могат да се взимат!

    Из доклад на Адолф Хофман, съгласувано с Бекерле, до Главно имперско управление:
   "Самият м-р на вътрешните работи  се съгласи с предложението на Белев и бе даже готов да одобри  едно изселване на евреи за източните области.Той представи  предложениета на подведомственият му комисар за еврейските въпроси Белев като за свои на цар Борис по време на аудиенцията му на 20 май 1943г. Царят ОБАЧЕ реши, че трябва да започне веднага преселването на евреите за провинцията, поради което засега планът(а) бе изоставен."    Цар Борис III избира план Б. Продължава да остоява мотивът – евреите са нужни за строителството на пътища и ж.п. линии. Едва след становището на Царя въпросът е внесен за разглеждане от Правителството.

На 21 май 1943г. Министерски съвет приема 70-то постановление и с протокол № 74 нарежда на КЕВ(комитета по еврейските въпроси) да изпълни постановлението за изселването на всичките софийски евреи в провинцията. Решено е , депортацията да започне на 26 май, като се осигурява безплатен транспорт за всички евреи до крайната дестинация. Информацията  се разпространява много бързо – настава паника сред софийските евреи – много от тях се обръщат с молба за  помощ към видни български политици, интелектуалцци, софийския митрополит – изпращат се много писма и декларации на цар Борис в подкрепа на евреите и с молба да се отмени изселването, т.к. за всички е ясно това няма да бъде крайна дестинация за тях, а подготовка за депортация в лагерите на смъртта. Но цар Борис е напуснал София за няколко дни, никой не знае къде е (бел. авт. Пак по същия начин както в началото на март). 

24 май 1943г. след молитва в малката синагога в работническия квартал Ючбунар в София събраното голямо множество се отправя на демонстрация към двореца. Манифестацията е разгонена и в резултат на нея са предприети множество арести на водачите на еврейската общност, които биват въдворени за няколко месеца в български лагер.

24 май 1943 г. думите на Белев, пред главния равин на 24 май 1943 г. – „Трябва да сте благодарни, че имате силна подкрепа зад себе си! Ако не беше така, щях да Ви затворя още тази вечер заедно с цялата конгрегация и да Ви изпратя в Германия, а не в Полша.(Павел Груев, Корона от тръни, София 1991, стр. 390). Равинът отговаря:»Въпреки че сте наш комисар, нямате право да ни обиждате по този начин. Аз съм български офицер. Участвувал съм във войните, лях кръв за това отечество, имам рани...кича се с Кръст за храброст, а нашето отечество...колкото е Ваше, толкова е и мое.»

27 май 1943 година българският митрополит Стефан изпраща специално окръжно до всички църкви в епархията за приканване да се направи всичко необходимо за облекчаване живота на преследваните, независимо от тяхната вяра и за подпомагането им по места от църковната институция.

Едва години по-късно истината за станалото през няколко дни се появява на бял свят. Събитията през май – протестите, писмата, делегациите – всичко това е драматичен израз на подкрепата на мнозина смели българи в полза на евреите. Те обаче не променят плановете на Правителството( от 26 май до 7 юни КЕВ и полицията  изселват от София в провинцията 19 153 евреи. Битовите им условия са лоши, в някои случаи направо плачевни, но всички успяват да преживеят). Още преди 24-ти май цар Борис вече е решил да не изпраща нито един български евреин извън пределите на страната. Години наред царя ще бъде обвиняван, че напуска София в навечер




Гласувай:
2
0



1. didanov - Години наред царя ще бъде обвиня...
03.09.2015 00:53
Години наред царя ще бъде обвиняван, че напуска София в навечерието на изселването, като по този начин предав а контрола в ръцете на Белве, Габровски и на германските им приятели. Истината е по-различна. През 1993 г. е публикувано ново свидетелство от Сава Джеверов – личния шофьор на царя. Борис, Джеврев и още един ловец се качат на Чамкория в царската хижа. Остават в хижата три дни без всякакъв контакт с вуншният свят, с изключение на няколко разговора по полеви телефон с Царска Бистрица. Борис се крие в хижата, той дори не отива на лов от страх да не би изстерлите да привлекат внимание и по този начин присъствието му да бъде забелязано. След това се връща т в София – там Джеврев разбира истинаката причина Борис дасе крие – в България е пристигнал особено важен германец,, който носи на царя за подпис «документ от Хитлер» за депортирането на евреите от България. Джеврев подчертава, че царят се крие не от интелектуалците , които искат да се застъпят за евреите, а от пратеника на Хитлер. Всъщност никакъв пратеник не е идвал в Бълггария през целия май 1943г. Ние смятаме, че това е най-голямото опасение на Борис – да не получи телеграма или телефонно обаждане от Берлин, или да бъде обект на вътрешен или външен натиск да промени решението си и да трябва да приеме план «А».
3 юни 1943г.-Борис спешно получава покана да бъде гост на фюрера. Може да е просто съвпадение, но ние смятаме, че това посещение е свързано с повторния отказ на царя да изпълни германското желание. Все пак целта на тази визита не е директна конфронтация по еврейския въпрос. Основната причина да се покани Борис е да потвърди, че той продължава да бъде лоялен към Германия, тъй като отказът му да се депортират евреите би могъл да означава разколебание на подкрепата му. Оказва се, че Германия възприема отношпението на България към евреите като барометър за нейната лоялност. Хитлер иска да се убеди още веднъж, че Борис няма тайни намерения за смяна на лагера и подписване на сепаративен мир със Съюзниците. Подобни слухове плъзват из Берлин.
В доклад от 7 юни 1943г на Бекерле до германското Министерство на външните работи относно причините за неуспеха по решаване на еврейския въпрос в България споменава: ”изявленията на българския комисар по еврейските въпроси не бива да приемаме в буквален смисъл. Комисарят принадлежи към една от опозиционните групи, които са в най-остра опозиция на правителството и играят фалшива роля...Неговите мерки аз често посрещах с най-голямо съмнение, тъй като той изпуска пред вид редица важни предпоставки”.Бекерле е наясно, че Белев( и “групите” около него) не е в състояние да “надиграе” Царя.в август месец Бекерле обощава:»Засега твърдя, че всеки натиск по този въпрос е без всякакви изгледи за успех и от общополитическо гледище е даже опасен>» накрая изразява увереността си, че ако този въпрос бъде повдигнат и пред българския посланик в Берлин, резултатът ще бъде същият – пълен неуспех.
Това е началото на края. През юли Съюзниците дебаркират в Сицилия. Американците вече са в Европа. Руснаците напредват. Влиятелни кръгове около царя започват да му нашепват за сепаративен мир с англо-американците. Данекер заминава за Италия, за да депортира нейните евреи, а от Берлин престават да изискват депортирането на българските евреи.
До смъртта на Царя всички международните наблюдатели в България са наясно, че еврейският въпрос в държавата е в ръцете на Борис III – за това моето лично мнение е, че това би могъл да бъде много силен мотив за отравянето на българския цар от Хитлер (подробности вижте в постинга ми «Кой отрови последния ни цар?»)
И точно тук когато коментираме виновен ли е българският Цар Борис ІІІ за антиеврейското законодателство в неговия мандат, нека да припомним думите, на О.з. полковник Йосиф Илел в същата връзка: „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора. Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на 11- те хиляди беломорски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка. Борис е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свиздетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат. Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни.
Защо истината за спасяването на българските евреи не бе извадена на показ! Защо в средите, които имаха тази информация, не бе направено нужното за осветляването на проблема.Нима сред българските евреи не се знае Дълбоката истина за тяхното спасяване! Нима описаното в настоящите спомени на най-близки ученици на Учителя – Петър Дънов, не са факти! Крайно време е за размисъл! За преразглеждане на истината за спасяването на евреите!


цитирай
2. didanov - Законът за защита на нацията и действията на бг дипломати за спасяването на бг евреи в чужбина
03.09.2015 08:55
интервю с еврейски историк
След окупацията на Франция от Германия през 1940 година, дипломатическият корпус заминава за Виши заедно с правителството на Петен. Българският пълномощен министър Балабанов обаче изпраща третия секретар на българската легация Боян Атанасов в окупационната зона. Първата му работа е заедно с още един служител на посолството да бъдат разлепени на домовете на българските евреи там листове с печата на легацията и със следния текст: „Поданници на Царство България”.

Въпреки това евреите се чувстват застрашени и някои дори започват да спят в чакалнята на легацията. Нека отново да обърна внимание – става дума за 1940, не за 1943 година, когато вече е взето т.нар. „окончателно решение“. През 1940 г. България все още не е съюзник на Германия и въпреки това евреите, които са НЕЙНИ ПОДАНИЦИ не са защитени от своето българско гражданство и Боян Атанасов прави чудеса, за да ги изведе от Франция. Фактът, че в окупираните от Германия области евреите не се чувстват защитени от своето поданство, важи не само за българските, но и за турските, италианските и т.н. евреи, защото Германия третира всички евреи в окупираните от нея зони като лишени от гражданство. И битката – и на българските, и на турските, италианските и т.н. дипломати за техния живот и сигурност е много драматична битка. Трябва да се прочете книгата „Последен влак за Истанбул“ на Айше Кулин, която миналата година излезе и на български, за да се разбере донякъде за какво става дума.


- А какво става с българските евреи във Франция през 1940 година?


- О, това е много вълнуваща и драматична история. Както споменах, носят се слухове за арести и българските евреи са ужасени и искат да се приберат в България. Единственият начин, обаче, да бъдат изведени от Франция, е да бъдат размесени между българи и да се изготви общ колективен паспорт, за да може покрай едните да заминат и другите.

Колективният общ пасаван е готов, но тогава започва едно безкрайно ходене по мъките на Боян Атанасов от един германски служител на друг, за да се получи разрешение хората да напуснат окупирана Франция с влак. Накрая работата опира до германските военни власти и там пак започват да го прехвърлят от един военен на друг. След дълги митарства, възклицания от германска страна: „но тук има еврейски имена!“, спорове по международно право и така нататък, Боян Атанасов попада на един германски офицер, който му казва, че на еди-коя си дата от Gare de l‘Est тръгва влак и три вагона ще бъдат на разположение на българските пътници, но че той трябва да подпише веднага, че България се задължава да плати на Германия цената за осигуряване на този превоз, която е 33 хиляди тогавашни марки. Боян Атанасов няма такива пълномощия да поема от името на България финансови задължения, но разсъждавайки трескаво, си дава сметка, че утре може да е късно и че не е изключено това да е последната възможност българските евреи да заминат от окупирана Франция. Когато съобщава на българския посланик какво е направил, той се изплашва и го предупреждава, че със сигурност ще бъде уволнен от Външно министерство за това своеволие. Обаче нищо подобно не се случва! Работата се разминава с едно мъмрене, а ужким „пронацисткото“ правителство в София плаща сумата на Германия. Затова обвиненията, че България не била дала поданство на евреите в завладените и окупирани от Германия земи на Македония и Беломорска Тракия са демагогски обвинения, когато дори евреите с българско поданство не са защитени – и то далеч преди проведената в Берлин тайна конференция, известна под името Ванзее.



- Действията на Боян Атанасов всъщност са доказателство, че тогавашните български дипломати са защитавали българските граждани, дори с риск за собствената си кариера.


- Да, и това е огромната разлика с дипломатическите представители на комунистическа България, които не само че не помагаха, но самите те неведнъж бяха заплаха за живота и сигурността на българските граждани в чужбина. А тогавашните български дипломати са смятали за нещо естествено да полагат толкова усилия, да хлопат от една врата на друга и дори да поемат риск, ако трябва, но не и да оставят българските поданици на произвола на съдбата. Години по-късно, Боян Атанасов пише: „Днес, след толкова много години, все още чувствам, че съм постъпил правилно – наруших формалностите на финансовите закони, за да спазя Божиите закони и да спася човешки животи.“



- Може би все пак Боян Атанасов е бил едно изключение?


- Не, слава Богу, не е бил изключение. Има много вълнуващи случаи с български дипломати, които рискуват, за да спасят еврейски бежанци. Български дипломати са издали и близо 15 хиляди транзитни визи на евреи от други страни и това в крайна сметка им спасява живота.


- Често се изтъква като аргумент, че антиеврейското законодателство в България не било под германски натиск, защото „Законът за защита на нацията“ е приет два месеца преди България да подпише Тристранния пакт?


- А защо, ако е българска инициатива никога преди това не е имало подобни закони в България? И защо още в първия момент, когато външният натиск на една могъща тоталитарна държава отслабва, българското правителство на Багрянов отменя тези закони и възстановява конфискуваното имущество на евреите в България? И нека да отбележим, че човекът, който изготвя този закон срещу масонските организации и евреите, сам е ... масон. Става дума за вътрешния министър Габровски. Така че работата е очевидна. Човек не изготвя закон срещу себе си по своя воля. Истината е, че българският „Закон за защита на нацията“(ЗЗН) е приет непосредствено преди неизбежно очертало се навлизане на войските на Вермахта в България и е приет от немай-къде и за да се избегне възможността Германия да наложи своите собствени ужасяващи закони от Нюрнберг. А тя ги налага навсякъде и още на следващия ден, щом влезе в една страна – било като окупатор, било като натрапен съюзник. Под натиска на Германия дори в неутрална Швейцария са въведени антиеврейски мерки.

- Има твърдения, че ЗЗН копирал „едно към едно“ нюрнбергските закони?


- Да, чух в едно предаване на Георги Коритаров, който в желанието си да „изпитва“ по история премиера Бойко Борисов, всъщност демонстрира собственото си незнание по тази тема, заявявайки на всеослушание, че ЗЗН бил копие „едно към едно“ на Нюрнбергските закони. Нищо подобно.

Българският ЗЗН е действително дискриманационен, но е закон, който допуска множество облекчения и вратички и както вече подчертах, е приет, за да се избегне въвеждането на законите от Нюрнберг. Един вид: ето, имаме си български антимасонски и антиеврейски закони, нямаме нужда от вашите. Точно това е и обяснението, което българският монарх цар Борис III дава на Лулчев, който недоумява защо се приема един такъв нехуманен и нямащ нищо общо с българските традиции закон: "Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат." След което добавя, че все пак този закон трябва "да затваря вратата за произволи". И неслучайно по-късно Ханна Аренд ще заяви, че българските антиеврейски закони са нелепи от нацистка гледна точка.

цитирай
3. didanov - Царица Йоана и евреите
03.09.2015 09:04
По време на една конференция посветена на борбата с маларията, проведена в София, царица Иоанна се приближава до италианския пълномощен-министър граф Маджистрати и дискретно му заявява: „Имам спешна нужда от италиански паспорти за няколко евреи!” Маджистрати незабавно отговаря, че това е невъзможно - в Италия евреи не се допускат. Но царицата твърдо настоява: „Лично Ви давам гаранция, че няма да останат и ден в Италия. Нужно ми е разрешение за транзитно преминаване за Аржентина.” На другия ден пълномощният министър собственоръчно й донася необходимите документи в двореца „Врана
Благодарение на намесата на Двореца десетки български семейства от еврейски произход получават изходни визи и паспорти, с които да напуснат страната. Така например споменатато вече семейство Розенбаум заминава за Съединените щати, след като е придружено и изпратено лично от Павел Груев до граничния пост. Началникът на Царската канцелария иска да е сигурен, че приятелите му ще могат свободно да отпътуват от България.

В една студена утрин на 1943 г. тревожна мълва обикаля столицата. Слухът, че Комисарството по еврейските въпроси е изпратило на общинските власти в Кюстендил списък с евреи, които следва да бъдат депортирани извън пределите на България, хвърля в паника и безпокойство обществото. Но подобни слухове се ширят още от януари 1941 г., когато е приет Законът за защита на нацията, а нищо до този момент не е застрашило техния живот. Наистина евреите са подложени на някои репресивни мерки и ограничения, но продължават да живеят свободно, задължени са да носят давидова жълта звезда, в средата на която някои от тях поставят значки с образа на Царя или Престолонаследника. Така българските граждани от еврейски произход манифестират своята привързаност към българската царска династия.

Няколко дни преди това Мария Каракашева, съпруга на директора на железниците, разтревожено звъни в дома на дипломата Иван Станчов. Разговаря със съпругата му Марион, на която съобщава, че мъжът й е получил съобщение от гара Кюстендил, че е спряна „германска влакова композиция, пътуваща от Солун за Варшава и че гражданите, намиращи се на гарата, са дочули стонове и писъци от запечатаните вагони. Разбрали, че пред тях се намира един от „конвоите на смъртта”, те се опитали да разбият вагоните и да освободят затворените там хора. Към тях се присъединили и селяни с брадви и с каквото им попаднало подръка.”[1] Възмутена от новината за депортирането Марион Станчова незабавно търси връзка с Царица Иоанна, която да стори необходимото пред царя за спасяването на тези нещастни хора. Царицата ужасена веднага отива в кабинета на съпруга си, който нарежда незабавна проверка, но влакът вече е напуснал българската територия.

Това са част от 11 343 нещастни евреи от новите земи, които германската администрация е изпратила в лагерите на смъртта. Този факт прави царя, който е бил с вързани ръце по този случай, особено чувствителен за съдбата на останалите в Стара България еврейски граждани. Приятелските отношения на царя с много семейства от еврейски произход е добре известен. Негови зъболекари са братята Джераси, придворни доставчици са семейство Розенбаум и Мешулам, а представителят на „Пакард” за България е търговецът Лазар Герон. Най-приближените на царя дворцови служители поддържат близки контакти с еврейски фамилии и личности. Верен на страстта си към прякори, цар Борис нарича Павел Груев „еврейският консул” поради всичките му приятели: Розенбаум, Елиас, Голдщайн, Бакиш и Бехара.[2] След среща в двореца известният ционист Нахум Соколов заявява: „Вие трябва да бъдете горди с вашия цар Борис ІІІ, той е наш добър приятел!”

След приемането на закона за защита на нацията цар Борис се нагърбва лично с нелеката мисия да обясни на главния равин на София д-р Ашер Хананел новите разпореждания. Без притеснение от намиращите се на българска територия агенти на Гестапо го приема в двореца. Уверява го, че този формален акт няма да доведе до сериозни последици. Българските евреи добре познават чувствата и симпатиите на своя цар и се осланят единствено на неговата закрила, за която получават непрестанни символични жестове. По време на най-ожесточените дебати в парламента по отношение на прилагането на антиеврейските закони царят изпраща топла телеграма до еврейската консистория, с която благодари за отправените благопожелания по повод петата годишнина от раждането на престолонаследника Симеон Княз Търновски. В същото време царицата изпраща десетки топове плат на Еврейското сиропиталище „Царица Елеонора”, чиято годишна издръжка се поема от цивилната листа на царя. Този знак на симпатия идва „да помогне в тези мъчни времена”, както се казва в придружителното й писмо до училищната управа. Въпреки тази смела постъпка на царицата се налага да се примири с отстраняването на двете си придворни дами госпожици Елена и Мария Петрови-Чомакови, обвинени, че публично са изразявали своето англофилство и са говорили против правителствената политика. През пролетта на 1942 г. царят деликатно предупреждава Иван Станчов, че „Марион трябва да внимава, за да не пострада като сестрите Петрови!” Самият цар Борис трябва да бъде особено предпазлив, за да запази поне част от своята независимост и свобода на действие.
Коя е всъщност царица Йоанна?
Като се венчаваше за цар Борис, стана дума, че е дъщеря на италианския крал Виктор-Емануил; сега трябва да прибавим, че майка й, италианската царица Елена, е дъщеря на черногорския крал Никита.
Изследователите пишат, че Йоанна била жизнена, напориста, със силен сексуален подтик (виж по-горе изповедта на царя пред Лулчев), независима, със свое мнение, непокорна, склонна към словесна атака; черногорската кръв у нея дава не само емоционален излишък, но и упоритост при всеки спор.
"Няма мир - оплаквал се Борис на Лулчев, - щом дойде тази жена, всичко обръща с главата надолу. Някой ден ще си пръсна черепа, за да оставя трупа си само на нея..."
След тази характеристика, скъпи читателю, не е трудно да си представим сцената, която се е разиграла още същата вечер, когато царят е влязъл в спалнята на царицата: тя едва ли само е плакала много...
Че царица Йоанна не само е плакала много, а че е действала и с други средства, свидетелства една анекдотична история, разнасяна из София от нейните придворни дами.
Цар Борис имал в двореца "Врана" голям розариум, в който били събрани редки видове рози от целия Изток, всяка роза си имала име, царят обичал сутрин да се разхожда сред тях, да им приказва и да вдишва до замайване аромата на всяка роза...
Една сутрин станал и тръгнал пак към розариума, но там що да види: всички рози били обезглавени, розовите цветове се търкаляли по земята.
Цар Борис изпаднал в хистеричен бяс, втурнал се в спалнята на Йоанна, крещейки:
- Сега какво искаш? Какво са ти направили розите?
Царица Йоанна му отвърнала:
- А на теб какво са ти направили евреите?
Понякога това, което не може цял народ, може го една жена, скъпи читателю. И не е лошо нашите спасени евреи да споменават в молитвите си царица Йоанна.
цитирай
4. didanov - А какво стана със спасителите?Народният съд
03.09.2015 09:10
Повечето от 43-мата депутати от тогавашния парламент, начело с Димитър Пешев, организирал подписка в защита на евреите, 63 интелектуалци и писатели, сред които Елин Пелин, БПЦ, екзарх Стефан, митрополит Кирил, професионални и творчески съюзи, че дори и ФК “Славия”, са гилотинирани с присъди от Народния съд, стигматизирани от деветосептемврийската власт и заклеймени от тогавашната идеология. 20 от 43-мата депутати спасители са осъдени на смърт.
6-има на доживотен затвор, 8 на 15 години и четирима на 5 г. затвор. Едва трима са оправдани. А водачът на спасителите Димитър Пешев е осъден на 15 г. като пронацист и... антисемит!?
Може би спасителите бяха осъдени и избити от самите спасени ?!?
Списъците донякъде говорят, но историците мълчат!
Но никой не се спира на факта, защо бяха съдени тези, които имаха заслуга в спасяването им.

.Т.нар. Народен съд, макар и нелегитимен, изобилства от съдии и членове на съда все... спасени евреи.


Много от съдиите и съдебнит заседатели в болшинството си бяха евреи.Например, Съдии - евреи от Народния Съд бяха :1. Еми Барух - съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
2. Исак Данон - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
3. Йосиф Кутев - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г
4. Манчо Рахамимов Мошев (1902-1986 г.) - юрист, партиен деец, член на БКП, участва в нелегалните групи; съдия "народен обвинител" в VII състав на Народния съд след 09.09.1944 г., "палач в тога".
5. Пепо Менахем Коен - юрист, завършил в Софийския университет (1936 г.), съдия - главорез от съставите на Народния съд след 09.09.1944 г.
6. проф. Нисим Меворах (Юридически факултет на СУ); Н. Меворах е член на БКП, дипломат след 1944 г. Участвал е като съдия в т. нар. "Народен съд" !!!
Представител на България в ООН и посланик в САЩ ; той и синът му са суперактивни членове на БКП, червени шамани, палачи с писалки, идеолози на тоталитарната власт!

цитирай
5. didanov - за еврейската карма и премълаването на истината
03.09.2015 09:14
В Германия Хитлер дойде на власт с неговата нацистка партия. За най-големи врагове смяташе комунистите и евреите. С комунистите се справи. Някои от тях изпрати в концлагери и затвори, други изби, а трети побегнаха в чужбина. Останаха евреите, а те бяха с голяма икономическа мощ в Герма¬ния. Голяма част от финансовия капитал беше в техни ръце. Някои от тези среди Хитлер още в самото начало привлече на своя страна и те му помогна¬ха с пари да вземе властта. Други среди от финансовия капитал бяха прину¬дени да се откажат от своите капитали. Трети бяха принудени да се откупят, да оставят своите капитали на Хитлер, срещу което получаваха паспорти за изселване в чужбина. Така тези, които пожертваха парите и богатствата си, се спасиха. Това се отнасяше за едрия финансов капитал. Останалата маса трябваше да плати с живота си. Бяха изпращани в концлагери и избивани.
Мнозина от евреите в София знаеха кой ги спаси, но не смееха да го каз¬ват открито пред старата власт. А когато дойдоха комунистите на власт, те отново не смееха да го разкажат, защото тогава властта им беше дала право да се изселят в Израел. И при едната, и при другата власт евреите мълчаха, макар че знаеха кой ги спаси. И сега мълчат и утре ще мълчат. За това си има обяснение. А онези евреи, спасили.се и изселили се в Израел, още повече мълчат.
Причината е там, че еврейският народ и досега не признава своя син Исус от Назарет за Христос. Те Го отричат. За тях съществува само Мойсей, защото егрегорът му още не е разбит. И тези страдания, през които сега пре¬минава еврейският народ, това е ехото от онази карма, която те доброволно приеха с разпъването на Христа. Учителят е говорил много за еврейската карма и за причините за разпръскването на евреите по света. В нашите среди имаше няколко души евреи. Те трябваше да съберат и извадят онези мисли на Учителя за еврейския народ, да ги изпратят в Израел и там да ги публи¬куват, та да видят евреите къде е пътят на тяхното спасение, но това не го направиха. Учителят казва: "Евреите търсят правото си днес. Но ако търсят своето лично право, няма да го намерят. Ако търсят своето Божествено пра¬во - ще намерят своето лично право. Затуй сега ще им помагат християнски¬те народи. Те разпънаха Христа и капиталите на Христа влезнаха в онези на¬роди, които приеха християнството. И сега евреите ще ходят там, където са капиталите на Христа, за да се молят за помощ." Ето едно кратко изложение за спасяването на евреите по времето на Учителя. А евреите ще трябва да си направят труда да намерят и извадят всичко, което Учителят е казал за тях и да го възприемат. Докато не сторят това, ще бъдат заобиколени от един враждебен арабски свят. Учителят бе казал: "Евреите, докато не приемат Учението на Христа, няма да могат да решат своята карма."
Аз съм един от свидетелите и бях един от участниците при спасяването на евреите. Видях величието на Учителя в думи и дела!
Методи Константинов
цитирай
6. germantiger - ...
03.09.2015 15:24
Много си събрал и много си писал - за труда и евентуално за фактологията - поздрави!
Аз не мога да оценя информацията и нейната истинност, защото първо в темата не съм познавач и второ еврейската "съдба" не ме вълнува и едва ли някога ще ме развълнува.

Посочвам две наистина дребни неточности и една нека я нарека сериозна (според мен и за мен).

ПРИ ТЕБ
19.04.1941 г. български дивизии навлизат като окупационен корпус на територията на Кралство Гърция и бивша Югославия.

26.03.1941 г. Фелдмаршал Лист стартира изпълнението на план „Марита” като нахлува в Германия и в Югославия, а в същото време неговата главна квартира е в Чамкория - България.

ОТ МЕН
РАЗМЕНИЛ СИ МЕСТАТА ИЛИ ХРОНОЛОГИЧНИЯ РЕД, А ТОЙ В СЛУЧАЯ Е ВАЖЕН

Когато човек чета нещата "така" при теб, остава с впечатление, че българите сами и ПЪРВИ навлизат в своите български земи останали под гръцко и сръбско след две Балкански войни и една Голяма - Първа световна война, а всъщност истината е, че (и тик сериозния пропуск)

ГЕРМАНЦИТЕ СЪС СВОЯ КРЪВ И ЖЕРТВИ ОСВОБОЖДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ (нещо което българин за германец никога не е правил) ГЕРМАНЦИТЕ ОСВОБОЖДАВАТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ И СЛЕД ТОВА ТАМ СЕ УСТАНОВЯВАТ БГВЛАСТИ, АРМИЯ, УЧУЛИЩА И ПР. в земите за администриране вкл. и о-ви в Егейско море на които никога бгкрак не е стъпвал (това вече не са "изконни" бг земи, но България ги получава съшщо и няма нищо против).
цитирай
7. bogoizbrania - Може ли уточнение по въпросът за преселването на матедонските и тракийски еврей?
03.09.2015 15:58
Кой точно извършва депортацията, българската армия или германската?
цитирай
8. didanov - здрасти тигре
03.09.2015 17:26
един да ме похвали :) благодаря за корекцията - просто много инфо беше за такъв период от време - човешко е. Никой не оспорва, че германските войски със своята кръв и жертви завземат българските земи, казвам завземат нарочно, защото докато търсих из нета попаднах на една малка подробност, за която и ти споменаваш - Германия предоставя на България да окупира и управлява новоосвободените земи, но за крайният им статут е планирано да се реши СЛЕД края на войната. Има една немска карта на която България е изобразена - и новите територии са отделени от нея под названието "unter bulgarischer Verwaltung" - тоест статута им на български земи не е признат за окончателен. Тоест българските войски са допуснати да окупират и управляват земите, НО НЕ И ДА ГИ ПРИТЕЖАВАТ. Сравнение може да се направи също от тази карта, където от своя страна Новоосвободена Добруджа предадена ни от Румъния влиза в графата България - тоест изконна нейна територия. Друго доказатлество за това съдим по статута на евреите в новоприсъединените земи. Евреите от македония и Тракия според ЗЗН не могат да получат българско гражданство, докато евреите от новоосвободена Добруджа автоматично стават български поданици -- как си обясняваш тази разлика в законовия им статус?Ей тази МАЛКА подробност поставя ПОД ВЪПРОС каква част от ОСВОБОДЕНИТЕ ОТ ГЕРМАНЦИТЕ БЪЛГАРСКИ земи биха били останали за България при една победа на Германия във войната. Това не омаловажава разбира се качествата на германския войник. За съжаление именно заради това, че Германия от раз ни помага да си върнем дори временно Санстефанска България, дори и повече е една от основната причина за "гъзолизкото" отношение на българското правителство и отчасти царя спрямо Германия, както и затварянето на очите когато се извършват такива престъпления. Това наподобява за русофилското отношение спрямо Освободителката Русия въпреки нейнота на моменти откровенна антибългарска имперска политика. Поздрави
цитирай
9. germantiger - ...
03.09.2015 20:39
Нищо ново - това всички знаем от години - интересуващите се - АДМИНИСТРИРАНЕТО, не "собствеността". Мисълта ми е, лично на мен нищо ново не казваш, но виж освобождаването на бгземи с германска кръв пишеш, че никой не го отричал - то се не знае за да се отрича или потвърждава масово сред българите и десетилетия наред се не учеше.

За АДМИНИДТРИРАНЕТО - "аз лично" и толкова не бих дал на българите (не като народ, а като държава), всъщност Хитлер има българолизническо и италолизническо отношение към Италия и царство България - никога не поиска от Италия северен германски/австрийски Тирол, а България е търпяна като най-подлия съюзник на Райха - това трябва да е германската гледна точка - България не обявява война на СССР, България не изпраща войски а Ост-фронта и това е толерирано от германците.

От българска гледна точка Борис постъпва умно, хитро и правилно - спестява българска кръв в месомелачката на Източния фронт и това е велико решение, изключително.

...

Що иде реч до самото администриране - такова е оставено за почти всички територии вкл, примерно тези на Белгия - страна бита от Германия - ето го и другия случай - това е оставено след победата във войната и така е правилно да е.

ЗАЩО - ЗЩАОТО В БГЗОНАТА ИМА БОЛ ГЪРЦИ -0 БЪЛГАРИТЕ ПРОВЕЖДАТ ГЕНОЦИД НАД ГЪРЦИ ПРОВОКИРАЙКИ ГЛАД И РАЗДАВАЙКИ ХРАНАН САМО СРЕЩУ ПОДПИС БЪЛ;ГАРИН КАТО ПРИНАДЛЕЖНОСТ, това кара неизвестно количество гърци да се пише българи. В БГЗОНАТА ИМА АЛБАНСКИ СЕЛА И АРЕАЛИ - В ЕДИН ТАКЪВ БЪЛГАРИТЕ ЛИКВИДИРАТ В ОГЪН ДВЕ АЛБАНСКИ СЕЛА ВКЛ. ЖЕНИТЕ И ДЕЦАТА ДО КРАК ИЗГОРЕНИ В ТЯХ.

Администрирането е оставено след войната за да се отчете пъртво германския интерес, после интертеса на всички спорещ
и защото в бол зони е имало бол междунационални спорове. Ако Германия беше победила, то България почти сигурно би получила тези земи - ТЕ СА ИЗВЪН ВСИЧКИ КАРТИ НА ГЕРМАНСКОТО ЖИЗНЕНО ПРОСТРАНСТВО И КОЛОНИЗАЦИЯ

НАМЕРИ ДЕКЛАРАЦИЯТА ОТ ШАРЛОТТЕНБУРГ И СИ Я ПРЕВЕДИ, АКО ЛИ НЕ АЗ СКОРО ЩЕ Я ПРЕДЛОЖА В ПОСТИНГ

тази декларация на Германия и сс вклю'чително ще е потрес за всички

- с демократичност
- със свобода
- с национално съхраняване
- с маркиране антиемигратни
- с вероизповедания и пр

потрес като демокрация и мисъл за европейска Европа заедно с това - нищо такова така демократично не е залегнало никъде и така национално пазещо едновременно - никъде и никога - скоро!
цитирай
10. didanov - Кой точно извършва депортацията, ...
03.09.2015 21:37
bogoizbrania написа:
Кой точно извършва депортацията, българската армия или германската?
ß за съжаление информацията, с която разполагам с депортацията на македонските и тракийските евреи се занимават българските войски под ръководството на Комисарството по европейските въпроси с Комисар Александър Белев. Планът се създава от Белев и Данекер ( като специалист по депортацията на евреи). Ползват се български железници, български учреждения за събирането на евреите, извършват се много гнусни и нелицеприятни неща, за които мисля да пиша в отделен постинг. Разбира се присъстват и немски офицери и войници, но главно като наблюдатели и координатори. Това е едно от големите срамни петна в нашата история, за което някои с удоволствие прехвърлят вината само на германците. трябва да се признае , че една част от българите приемат в сърцето си фашизма и антисемитизма като идеология. Такъв процес се наблюдава може би във всяка окупирана или съюзническа на Германия страна през ВСВ.
цитирай
11. didanov - ти кзаваш "Нищо ново - това ...
03.09.2015 21:47
ти кзаваш "Нищо ново - това всички знаем от години - интересуващите се - АДМИНИСТРИРАНЕТО, не "собствеността". - това беше нещо ново лично за мен - в т акъв случай не би трябвало да се говори за освобождаване на български земи - а за отдаване за определен период от време, по същата логика земите можеха да се дадат за администриране и на австрийците или румънците, но те нямаше да ги защитават като българските войски. Хитлер добре си направил сметката осигурявайки си солиден български гръб и защита от пробив на Балканския фронт. Дадох добър пример за сравнение с новоосвободена Добруджа - и точно това поражда камъчето на съмнението в честните намерения на Германия. Но ние сами сме си виновни за това - няколко пъти в коментари споменаваш за геноцида върху гърци и албанци - не мога да коментирам неподготвен по темата (защото срещу теб е опасно да си неподготвен:) но мисля да се разтърся тези дни.
цитирай
12. bogoizbrania - Благодаря за отговора.
03.09.2015 23:40
. . . .
цитирай
13. dimat - До # 6:
04.09.2015 00:24
"ГЕРМАНЦИТЕ СЪС СВОЯ КРЪВ И ЖЕРТВИ ОСВОБОЖДАВАТ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ (нещо което българин за германец никога не е правил) "

Пълна ЛЪЖА е това твое твърдение.

Когато през ПСВ,в резултат на битката при Дойран е разгромена Англо-френско-гръцката групировка войски на Антантата и цяла Гърция практически е била в ръцете на българската армия,лично германският командващ Балканския фронт нарежда на вече победоносно тръгналите към Солун и цяла Гърция български войски, да се върнат на предишните си позиции и продължат позиционната война.

По този начин той практически спасява доразгромяването на Антантата на този фронт и ликвидиране на същия,а България лишава от една голяма победа,която би и спестила много унижения с Версайския договор.

Това спасяване на фронта за Антантата е довело до стоварване на нови войски,а германците са получили облекчаване на Западния фронт и по този начин спасяване живота на хиляди германци.

НА ХИЛЯДИ !!!А НЕ НА ЕДИН!!!

Само,че,вие,"гордите арийци" не може да си позволите лукса да признаете нещо такова на "миризливите" балканци.

Точно по същия начин Западът мълчи гробовно за подвига ба българския владетел Тервел,който е разгромил нахлуващите араби в битката при Константинопол и по този начин спасил не само и Ромейската империя,но и цяла Средна и Западна Европа.

Макар,че си имат и си почитат един светец Тревелий,но не издумват нищо повече за него,сякаш е паднал от небето.

Същият неблагодарник е лицемерната Западна Европа,в която централно място заема разбира се и сегашния Четвърти райх,спрямо балканските народи,поели главния удар на турците,които пък са били спрени при Виена,не от "гордите" тевтонци,или викинги,а от презряните полско-литовски славяни и унгарците.

Така,че може да се мисли,преди да се обобщава.



цитирай
14. germantiger - ...
04.09.2015 01:32
Здравей глупак димат

КАТО НЕ ЗНАЕШ НЕЩО - ПИТАЙ - НЕ Е СРАМНО

Това е бгмит - причината за Солун

сега истината

понеже ти не си я чел щото на български я няма, но по света е в бол книги за псв именно:

ПРИ ПРИБЛИЖАВАНЕТО И ПОЯВЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ СЪЮЗНИЧЕСКАТА ФЛОТА КЪМ СОЛУН, БЪЛГАРСКАТА КАВАЛЕРИЯ НАПУСКА ГРАДА БЪРЗО, ЯВНО СТРАХЛИВО И НЕ ДОКРАЙ ОРГАНИЗИРАНО - ТОВА УЧУДВА ВКЛ. ГЪРЦИТЕ - не знаеш за това - не е мой проблем, а проблем на твоето невежество

Не знаеш за българската слабост и излизане от война - ПСВ след пробива при добро поле и срива на бгфронта - това поставя под заплаха цялата коалиция на Централните сили и това се обсъжда на австрийска земя на най-високо ниво, допускал се е дори удар на Антатат към Виена от юг, толкова дълбок дори - не знаеш за това и че българското поражение е причина за оголване на южния фланг - това не е мой проблем, а твое невежество

Тревелий/Тервел - а ти нещо думаш ли Карл Мартел Чука майордома на франките бил "правоверните при Поатие", думаше ли за него нещо по червено време ?

ТИ НЕВЕЖИ, ЗНАЕШ ЛИ ЗА БИТКАТА ПРИ НИКОПОЛИС, ЗНАЕШ ЛИ ЗА КРЪСТОНОСНИЯ ПОХОД НА ЗАПАДНЯЦИТЕ И НЕГОВИЯ КОФТИ ФИНАЛ НА ХЪЛМОВЕТЕ КРАЙ НИКОПОЛ - ТИ БЪЛГАРИНО ДА СИ ПРАВИЛ ТАКЪВ ПОХОД ЗА НЯКОЙ НА ЗАПАД?

БЪЛГАРИНО - ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ БЪЛГАРИ КАТО ВАСАЛИ НА СУЛТАНА СА БЛОКИРАЛИ И ОБСАЖДАЛИ ВИЕНА ПРЕЗ 1683Г. В ПОЛЗА НА ТУРЦИТЕ?

Какво стана българино питам:

- западняк удря турците след падането на България с поход - ти българино в полза на запада не

- - ПРЕЗ ПСВ ГЕРМАНСКИТЕ ВОЙСКИ ПОД КОМАНДВАНЕ НА МАКЕНЗЕН БАЩА ГАЗЯТ РУМЪНИЯ НА СЕВЕР ПРЕЗ КАРПАТИТЕ, БЪЛГАРИТЕ ОТ ЮГ
- ПАК ПРЕЗ ПСВ ГЕРМАНСКИ И АВСТРИЙСКИ ЧАСТИ НАСТЪПВАТ ОТ СЕВЕР В СЪРБИЯ, БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОТ ИЗТОК

Говори ми "бе глупак", говори ми - чакам!

Облекчаване получили германците - чудесно, а твоето облекчаване га си щял да бъдеш клецан като във втората Балканска - как ги биеш сърби, гърци и румънци как е с това КОЕТО Е ГОРЕ КАТО КОНРЕТИКА - СЕГА ОБЛЕКЧИ ЛИ СЕ ИСТИНА?
цитирай
15. germantiger - към димат
04.09.2015 01:40
Искаш ли "тафтология" - таква в историята няма, но вие българите така обичате да си ги мерите, и като ги мерим късата клечка е в теб домат

- след падане на БГ под турско - има ли западен поход срещу турчака - има

- ти имаш ли поход в полза на запевропа - нямаш срещу турчака

- има ли германо-австрийски удар срещу сърби, румънци - има през пСВ

- ти имаш ли удар на западния фронт - нямаш

- има ли ВСВ освобождение на бгземи от германци - има

- ти имаш ли ВСВ рамо на германеца в бой на ост фронт или другаде - нямаш

...

И ако кажеш - България освобождава гервойски през ВСВ за остфронта - да и аз ще ти го кажа, не ти на мен, но това променя МЕРЕНЕТО, ЧЕ ТИ Е ПО-КЪС В МЕРЕНЕТО КОЙ НА КОГО ДАВА ПОВЕЧЕ И КАКВО

Западния рицар не тръгва да освобождава БГ от турчак, но ако беше победил България би спечелила немалко, би се възстановила в някакъв оскатен вид - прави ли го рицаря за свой интерес - да, НО НО НО !!! би имало и бгинтерес

а ти правиш ли нещо за запевропа - нищо, нула 0 0 0 нула си българино ако си го мериш

ти дори си в полаза на турчина и твоя Марко Кралевити ако щеш е такъв васал турски - ще кажеш - той не го е направил от любов към турците принуден е - да и аз ще кажа същото преди теб, но нали искаш да си го мериш - васал ли си, ходиш ли с турчака да газиш по европа - ходиш - как е сега с истината, облекчи ли се с нея - ПО ТВОЯ НАЧИН, ЩОТО АЗ ТАКА НЕ ГИ МЕРЯ, НО ВИЕ ОБИЧАТЕ И ИСКАТЕ ТАКА ДА СИ ГИ МЕРИТЕ И ТОГАВА ЩЕ ВИ СКОЧА НА ГЛАВИТЕ И СВЕТА ЩЕ ВИ СКОЧИ ОТВЕДНЪЖ И ЩЕ ВИ ПОМЕТЕ И ЩЕ ЗАБРАВИ ЗА ВАС тъпако

ВПРОЧЕМ АЗ ЩЕ НАПРАВЯ ПОСТИНГ ЗА ТОВ, ВЪПРОСА Е КОГА, да си ги мерим, щото само от това разбирате, от дума йок (йок ме разбираш на "български" нали)
цитирай
16. didanov - много излязохме от материята тигре - някой няма ли да каже нещо по темата на постинга
04.09.2015 02:27
или всичко е ясно?
цитирай
17. germantiger - Димат, мога да "Ви" предложа и друг вариант на отговор
04.09.2015 02:28
- Германската помощ като ресурс и като решение в бой и като победа надминава българската с участието на България на Солунския фронт - победата над Румъния и австро-германския удар срещу сърбия и нейната столица са като мащаб и крайно решение - изключване на румънци и сърби от войната повече от това, което България прави в полза на германците на юг

- Германската победа срщеу сърби и гърци през ВСВ, няма аналог като български отговор и там сравнението е почти безапелационно

- примера с Тревелий не е на място, защото той не е пример германци-българи, а отнася към Европа най-общо казано и на този лидер можем да предположим западния "отговор" Карл Мартел - двете победи са на двата европейски фланга и са впечатляващи - тервел заслужава славата си на запад доколкото я има, и тя е много повече, отколкото дължимото на Мартел на изток - то не се отдаваше към франка десетилетия наред по червено време

- лафовете за горди арийци, може да ги хортувате на маса сред тападжии - приятели на чашка - те в сериозна дискусия нямат мясот или са провокация

- западна Европа започва поход в балканския юго-изток, неуспешен поход, но такъв е факт - българите не могат да се похвалят с нещо подобно, няма и как, тях вече ги няма като държава, но и да ги имаше едва ли биха направили нещо подобно - такава традиция и ресуср те тогава нямат

...

Така "погледнато" мисял е ясно - претенцията Ви за помощ към другите е надмината от тяхната "помощ", разбира се помощи няма, а интереси, взаимодействие или липса на такова, съюзническиангажименти обикновено неспазвани докрай в разлина степен от всеки.

Изберете си един от отговорите ми и ако желаете аз ще продължа утре в предпочитан от вас маниер - грубия и "академичния" убеден съм владея повече от вас - и двата! Прощавайте за самочувствието, наречете го прусшако високомерие!
цитирай
18. germantiger - ...
04.09.2015 03:44
Толкова много сме се "отдалечили" от темата на постинга, но това за пореден път доказва къде е заровено кучето, а именно - ербаплъка!

Аз съм за ефеклъка, но когато има покритие - при българите им защо да има ефеклък, заслужен и в разумни "дози" оправдан, но сред много блогъри има свръхдоза - нямам предвид теб диданов, ти си чист от врдни дози :)

И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ, ЗЩАО ПОСТИНГИТЕ ТИ НЕ СА ШИРОКО КОМЕНТИРАНИ, а би трябвало!
цитирай
19. didanov - Защо Германия отстъпва админис...
05.09.2015 00:35
Защо Германия отстъпва администрирането на Македония на България

Нуждата от освобождаването на немските войски с цел тяхното прехвърляне на изток към СССР става причина Вардарска Македония да бъде отстъпена за администриране от България. Навлизащите български войски нямат самостоятелно командване. В известие от 23.04.1941 г. командващият германската армия ги разглежда като "подчинени (на немското командване, бел.авт.) български сили".

Установяването на българската администрация във Вардарска Македония става на основание на спогодбата "Клодиус - Попов", подписана на 24 април 1941 г., в която се уточнява статутът на "завзетата от България част на бившата югославска държава". От документа се вижда, че българското правителство поема само задължения, които гарантират правата на германците в окупираните Македония и Моравско, които са наречени "отстъпени (от Германия, б.м.) на България области". За условия, при които ще става това "отстъпване", за правата на България върху тези области и т.н. нищо не е казано, освен че те ще бъдат оформени след края на войната. Спогодбата гарантира "присъствието на германски войски в тези области", чиято издръжка се поема от България.

Анализът на текста на спогодбата "Клодиус - Попов" показва, че Германия я подписва в качеството си на отговорен временен суверен на тези територии и че за да гарантира тези си права, тя запазва германското военно присъствие във Вардарска Македония.

Управлявана, но не и присъединена

След първоначалната еуфория в България през 1941 г. ръководните фактори в София все по-ясно си дават сметка, че въпросът с Македония не е решен. Изключително ценни са спомените на ген. Васил Бойдев, командващ V българска армия в Македония. Той описва речта на цар Борис III на 3 октомври 1942 г. в Скопие по следния начин:

"Царят се яви на балкона. След като благодари за топлото гостоприемство, той завърши крат¬кото си слово със следните думи: "Желая щото в бъдещото устройство на света Македония да намери своето достойно място."

От страна на хитлеристка Германия още през 1943 г. е лансирана идеята българската администрация да бъде отстранена и да се обяви създаването на независима Македония.

Когато в началото на септември 1944 г. българската армия и администрация се изтеглят от Вардарска Македония, там остават германските окупационни власти, установили се още през април 1941 г. Едва след изтеглянето на хитлеристките войски през ноември 1944 г. се установява новата югославска власт Този факт потвърждава извода, че действителният окупатор е Германия.

На 26 април 1941 г. назначеният за областен директор на Скопска област Антон Козаров издава заповед № 1, в която се казва, че "днес – 26 април 1941 г. в района… се установява редовна гражданска, административна и официална власт на царство България… В така установената област от днес влизат в сила всички граждански и административни закони на царство България."

Никъде в заповедта на областния директор не се говори, че Вардарска Македония се присъединява към България. Това, което правителството в София се опитва да представи като национално обединение, не е признато от нито една държава по света, в това число и самата Германия.

В различни германски издания от този период тези земи не са посочени като част от България, а само като намиращи се "под българска администрация" или като "германска окупационна зона, придадена за администриране на България".

Тази особена ситуация на двувластие е отразена и в македонската историография. Тя е категорична, че "покрай българските въоръжени сили (в Македония, б.м.), съществуват и германски единици, команди и полиция... Целият германски военен и полицейски апарат в Македония се меси в работите на българските... власти".

Голяма част от населението на Вардарска Македония приема станалите промени като свое освобождение. Интересно е да се видят тези събития през погледа на местните евреи. Ето какво пише Аврам Садикарио от Битоля: "Когато германците дойдоха, улиците бяха пусти, някои хора се съпротивляваха, но всички бяха убити. Просто ей така. Германците бяха в Битоля много кратко време, преди българите да дойдат и да окупират Битоля. Възрастните македонци ги приветстваха като освободители. Те смятаха, че с българите са един народ".
цитирай
20. harta - Значи причината за мълчанието на историците и евреите е Исус Христос?
05.09.2015 11:44
"Може би спасителите бяха осъдени и избити от самите спасени ?!? Списъците донякъде говорят, но историците мълчат! ... Причината е там, че еврейският народ и досега не признава своя син Исус от Назарет за Христос. "
цитирай
21. germantiger - ...
05.09.2015 14:41
Моята позиция е - германците са постъпили разумно и правилно (не зщаото са германци и са ми на сърце):

- разумно е да оставиш решението на спорните, териториалните и етническите въпроси след конфликта, след войната

- можеш да анализираш проблема спокойно и евентуално справедливо, отчитайки всичко и евентуално всички

- решенията във време на война често са непсраведливи, грабителски и прибързани - примерно Сталин решава още края на 1944г. въпроса за Силезия когато поляците я изръшщкват, същото става въобще с Източна Прусия и източни германски области за които Сталин заявява на запада, че те просто са вече славянски и там няма германци (въпреки бежанците там има оище няколко милиона германци) но руснаци и поляци вече ммачкат и гонят всичко там - така се решава по източному, грабителкски, моментално, на място

- в Македония е имало - българи, албанци, малко сърби и малко гърци... коя и доколко Македония, в каквки гранции - това да се даде отма на българите би било несправедливо към споменатите други най-малкото

- НЕСЪМНЕНО И ГЕРМАНСКИ ИНТЕРЕС ЩЕШЕ ДА СЕ ОТЧЕТЕ СЛЕД ВОЙНАТА ПЪРВИ - евентуално някои пунктове по "ръбовете" на Македония или не знам в какво точно

- МАКЕДОНИЯ НЯМАШЕ ДА Е ОТНЕТА ОИТ БЪЛГАРИЯ И В ТОВА НЕ ГАДАЯ, А ТОВА ПОДКСАЗВА В3СИЧКО - ЛОГИКАТА НА ГЕРМАНЦИТЕ, ТРАДИЦИЯТА ИМ КЪМ БГСЪЮЗНИКА И НАЙ-ВЕЧЕ САМАТА МАКЕДОНИЯ КАТО ЕТНОС, КАТО ИСТОРИЯ И КАТО ГЕНЕЗИС В САМАТА ВСВ - ТАМ МАСАТА Е БЪЛ;ГАРСКО И ТО ЩЕШЕ ДА ОСТАНЕ ТАКОВА - Германия нямаше да отнеме това, защото не би се смразила с България, не би си взела балканскси таралеж в гащите и не би дала пример пред всички как се гаври със съюзниците си - нещо което тя НИКОГА ВСВ НЕ Е ПРАВИЛА

Що иде реч до наглостта НА ЧАСТ, ПОВТАРЯМ ЧАСТ от бългаирте по форуми и нет днес (нямам теб предвид диданов) да искат германец да им осовбоди териториите, да искат германец на момента да иум даде всичко, да виждат неговата сламка, не и своята греда в окото...

Да ти позволят бгвласт и БГУЧИЛИЩА ЗА ДЕЦА ТАМ, а ти да се края на 1944г. да се обърнеш срещу райха и днес, ДНЕС ДА ИМАШ НАГЛОСТТА ДА ГОВОРИШ ЗА АДМИНИСТРИРАНЕ И КАК НЯКОЙ ТИ БИЛ ДЛЪЖЕН...??? !!! (не ТИ ДИДАНОВ, а други които съм срщелв блог.бг и вибокс7)
цитирай
22. didanov - към харта
06.09.2015 00:54
Мълчанието на комунистическите историци за ролята Учителя в спасяването на българските евреи е разбираемо, т.к. комунистите са се опитали сами да се изкарат главните спасители, а и защото подлагат на гонения Школата на Бялото братство до нейното разпадане. Ден след като си заминава Учителя от този свят идват трима военни пратени да го арестуват. Основното обвинение е, че Лулчев като член на Школата и отявлен германофил и съветник на цар Борис е " "обработвал" царя. Лулчев играе своя собствена игра, като бива няколко пъти порицаван и разкрит пред всички от Учителя, но не си взема поука.
Софийските евреи са знаели, кой ги е спасил наистина, но не са говорили от страх от царския режим. А когато идват комунистите те им разрешват да напуснат страната в посока Израел и също от страх си мълчат за истината. А когато отиват в Израле се сблъскват с другите канонични евреи и там говорят още по малко за Учителя. Интересно е случая е втория по ранг софийски равин Цион приема християнството от Учителя, като не престава да изпълнява задълженията си в синагогата. Връщайки се в Израел той взема и проповядва много от идеите на Учителя, но се сблъсква със същите канонични стари еврейски нрави...." Причината е там, че еврейският народ и досега не признава своя син Исус от Назарет за Христос. " е сама по себе си революционна идея, която за мен е най0добре обяснена от един от учвениците му:
Никой няма право да бъде пръв и единствен пред Бога. Богоизбрани народи няма. Който иска да бъде първи, да седне на последната скамейка. Първенството и съревнованието за такова вече отстъпват място на Служенето на Бога. „Знай, че има само един Бог-Творец, създател и Управител на света, Всемогъщ, вечен и непостижим.” И Тора, и Коранът, и Новият Завет, положили началото на най-големите религии днес, юдаизъм, ислям и християнство, учат хората на Истината, че има Един Бог-Творец. Нима това не е основа за обединение между тях. И никой, нито евреин, нито мюсюлманин, нито християнин, няма право да иска да бъде по пръв от другите пред Бога. А отношението към Бога, когато е истинско, води до побратимяване между искрено изпълняващите неговите напътствия и поучения. Безкрайно уважение и почитание между християни, мюсюлмани, юдеи и всякакви други. Толерантността между религиите е резултат на дълбокото осъзнаване на истината, че Бог е само един.
Толерантност, която не води до това, не е истинска и точно по това ще се познаят истински вярващите и служещите на Бога, и евреи, и арменци, и турци, и българи. Бог е Един и Всемогъщ! В случая на казуса с диамантите, имаме точна демонстрация как трябва да се спазва Закона! В случая на спасяването на българските евреи имаме отново пример, как трябва да се действа според Закона!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2349678
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5811
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?