2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.03.2015 23:08
Древните българи били известни като войнствен народ, който не търпял чуждо владичество. Тяхната социална структура била изцяло военна и особено в ранните векове на обособяването на българската народност, войната било едно почти непрекъснато състояние на съществуване. Социалната структура на древните българи дава ясна представа, защо те били толкова войнствени и издигали в култ бохните изкуства и военната подготовка. Начело на държавата или Ордата като пълновластен господар стоял канът. Само синовете му носят титла буликан и заедно с първородния син канартикина (наследника) могат да имат положение, което не е заслужено на бойното поле. За всички други имало само един път да бъдат отличени – бойният подвиг, а подвизи отвоюва само смелият, ловкият, майсторът на военното изкуство. Усвояването на военното изкуство било не само задължение, но и въпрос на чест за древния български воин.
Във войската влизалаи всички годни да носят оръжие мъже, а понякога в сраженията вземали участие и жените, които също били добре обучени и се биели наравно с мъжете. Това е дало основание на гръцкия историк Прокопий Кесарийски (ок. 500-562г.) да твърди, че българите „се уловили всенародно за оръжие“ при една военна акция.
Военно-племенните вождове (кановете или кхановете) разполагали с постоянни военни дружини. Те били попълвани с предани на владетеля воини, подбирани от редовете на военно-племенната аристокрация. Те били готови по всяко време да встъпят в бой било за защита на кана, било срещу външни врагове. Тези дружини образували ядрото на войската при извикване под оръжие на народа в случай на война. От тези специално подготвени и обучени войски канът подбирал личната си гвардия, която пребивавала постоянно с него в столицата.
Когато Аспарух премества своята столица или Главната орда от Северното Причерноморие в Малка Скития (Добруджа) той идва с 10 000 души лична гвардия и този факт е отбелязан от историците. Тук трябва да направим едно малк пояснение, че той не е дошъл в пределите на днешна България само с тези 10 000 души, както считат повечето от днешните историци. Според Николай Станишев, проф. Геза Фехер, лорд Стивън Рънсиман, както и други източници, Ордата на Аспарух е наброявала около 800 000 до 1 000 000 души и това е доказано чрез измервания на укрепените лагери и Онгълите на българите в Северна България.
Сведенията на латински, византийски и китайски хронисти представят дрвените българи като свободолюбиви хора, смели и опитни войници, които леко понасяли тежките военни походи и несгодите на военния бит.
Интересно е следното сведение на готския историк Енодий (5-6 век) за българите :“..Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал, народ. У който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. Те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези“
Тук трябва да отбележим, че повечето древни хронисти са били най-често враждебно настроени против българите, които били техни противници на бойното поле и смъртни врагове. Това се отнася за китайци, руси, славяни, византийци, араби и латинци! Затова изходнията исторически материал не е достатъчно обективен и чист и най-вече е в наш ущърб!..
Остготският държавник Касиодор (ок. 490 – ок 583г.) нарича днешните българи „страшни по целия свят!“ заради стремителните им нападения и високи бойни качества.
Стегнатата военна организация, високата дисциплина и изразена държавност при древните българи се дължали преди всичко на строгите закони и единоначалието, които определено липсвали при славяни и китайци. Затова и държавата при последните се появява много векове по-късно в сравнение с древните българи, и то не без тяхно участие!
Провиненията при древните българи се наказвали изключително строго. Повечето престъпления особено по време на война, се считали като престъпления срещу държавата и следователно се наказвали със смърт! Особено строги били наказанията за неизпълнение на заповед, небрежно отношение към въоръжението, кражба на коне или яздене на бойни коне в мирно време, а също и неморални постъпки или прелюбодеяние.
Древните българи особено ревниво охранявали границите на своите държави и империи и никога на отстъпвали без бой завоюваните с кръв територии. (за разлика от най-новата ни история, когато Великите сили (Англия, Франция, Русия и др.) прекроиха и орязаха територията на България и я раздадоха на други съседни страни, без да са спечелили нито една битка!)
„Бойни изкуства и военно дело на древните българи“ Д-р Дориян Александров
Коментар –
1.Времето от Освобождението до днес доказва, че ние българите трудно се справяме с държавното устройство тип „парламентарна република“ . Трябва да признаем, че този тип устройство не функционира у нас преди всичко заради нашият манталитет. Възниква въпросът, кое е по-лесно да се промени, народния манталитет изграждан в продължение на хиляди години или държвания тип устройство?
2. Трябва спешно да се възстанови редовната българска войска , като се включи военно обучение в училище, както и възможността на жените да служат в армията или да минават военна подготовка. Да се възстановят всички видове войски – химически, строителни, транспортни, които да се ползват и в полза или нужда от държавата.
3. Да се измени Нак. Кодекс, който да предвижда доживотен затвор и отнемане на цялото имущество при престъпления срещу държавата.
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?