Много учудени останахме кога една вечер Войводата ни събра и ни разказа една стара история. Отде имал той стари фермани и отде е взел изпървом важните писания. Когато бил взет кат харач – исмич и станало така че бил пратен да помага и да слугува при някакъв важен книжовен стар евреин на име Йозеф Бен Ефраим Ставро и той бил хахамин та му слугувал 4 години.

Ставро го научил на четмо и писмо и много други работи и виждал при него някакви други равини на име Лейб и Леви Бен Хавив. Говорили си за Мулхан-арух и после той можел да прочете едни потайни стари тапий дето пишело за 900 знатни турци за 200 знатни българи 70 богати евреи (чифути) и други тапии за много стари съкровища местата дето били укрити. Кат слуга подслушвал какво говорили Барух Хирсе и Моисъ Леви и че в техните тефтери било писано за много богати стари църкви, манастири и параклиси.

Кога бил подписан Яшкия мир през 1792 година и след това станала голямата размирица и след вторите кържалии дошли третите и в тях бил нашият войвода. Бунтувала се цялата рая и Родопските планинци и местните султани и непокорни еничери и кат се свършила войната помежду Турция - Австрия и Русия 1791-1792 година са започнали големи грабежи и много гладни е имало и от Родопите дошли още много гладни номади под предводителството на Мехмед Синан и с него били севлиецът Кючук Хасан и търновецът Келямиоглу и се образували големи чети и се захванал един нечуван грабеж барабар с Капасъзите и по нареждане на везира Ел Хаджи Хаки Паша и под предводителството на севлиевския Али Ага.

Войниците кат разбрали че няма да им се изплатят заплатите спрели да гонят даалиите хванали та се разбунтували и убили Али ага и се присъединили към Ел Хаджи Хасеки и към тях се пресъединили Али Бей и седем души бугари - Колчо Георгиев, Йоцо Атанасов, Атанас Иванов, Кирчо Иганов, Ненко Михайлов и Иван Георгиев и нападнали Искърската долина откъде Кунино докъм Койнари и по надолу заедно с помашкия войвода Сирак Али от село Чомаковци. И така докат тях не ги нападнал самозвания Осман Пазвантоглу и така се слели в едно цяло и се започнала голяма борба помежду Турците, Аяните и Кърджалиите за административна, градоначалническа и военна власт и утвърдили сами свой Спахилъци.

След боевете през 1801 година и когато се били даалиите срещу султанския Пляса паша дето предвождал Албанци и боят се е водил при Сухиндол. Тогаз султан Салим ІІІ дал амнистия за бунтовете и се събрали у къщата на тепавичанинът и се разделили и се провъзгласили за бостанбашии.

На тази важна среща били Исаоглу, Дхалилоглу, Манаф Ибрахим, Плевенския аянин Халил и Карафейзи, Халил Гушанданлията, Пазвантоглу и Емин Бълталъ. Емин имал големи имоти къде Хаскьой, Пазвантоглу държал Видински санджак, Манаф Ибрахим още бил на служба при Тръстеникоглу.

И така ние наедно с войводата во лето 1805 се сбрахме и се заклехме да продължиме борбата и бяхме при Кир Хаджи Тошо и войводата нареди на кожухарят Лукан и на жена му Ненка евангелието да го позлатят и да го принесат в църквата Свети Николай за дар от нази и през 1806 лето това биде сторено наедно с Георги Михайлович, Христо Илиев, Банко Зечович.

Сетне во лето 1812 войводата рече че друга борба се започва и нова клетва сме сложили с тези тапии дето той има и дето ни паднаха в ръцете та сме веке много богати и всичко да разберем и разкрием и да укрием как требе за по добри времена.

Беше пролетта на 1810 лето и Московецът беше на стан при село Банат - Рушчушки вилает. Бяхме се упътили къде Плевенски Санджак и от това се възползва избегалия Бошнак Ага дето беше избягал с аскарите и реши нази да гони та да настани гладните си войници и така назе ни размири и решихме да си отмъщаваме.

Тогаз сринахме село Ябланица до земи дето се намираше срещу Буковското езеро. Войводата нареди на дядо Влайо да изтегли четата къде Осъма из Троянския балкан а ние една малка част с войводата се упътихме към Кайлъшкият манастир Свети Георги и по пътя за Курденец сринахме Иришкия мост.

Слязохме на височината Брестовец и доле се виждаше рътлината и между нея беше манастиря заобиколен от трите страни вред от канари и го нападнахме откъде стражевата кула. За кратко време го плячкосахме, разтурихме и запалихме а калугерите до един избихме.

Сбрахме манастирските ценности и много злато и много манастирски вещи и тях ги сложихме на западната канара у високата мара дето беше над самата кула. У нея може да се влезе ако се спуснеш с въже от високото. Където се намираха воденичните колела на воденицата манастирска злато сложихме у домузлука. След това я запалихме а калугерите избихме. Заклахме ги у местото дето се върви от Боход за къде Ловеч баш у местото Пърчовец.

И се събрахме на Троянския балкан под Венците. 

И за нас се почна нова борба и описвам малко тука историята как всичко щеше да пропадне и да отиде в турски ръце. По укриването на тези скъпи нам работи и направата и нагласата на нашите иманета и тапиите и затуй що оставихме за по-добри времена.

Много войводи участваха в това размирване а сетне пробвахме да купим свободата на нашата България и някои от нас дочакаха свободата и аз Райко сандък емини сам съм го писал и у добро място скрил.

Тапиите са в Брезовото место дека е по Владайското дере под Златните мостове. Преписах от другите книги и след като се върнахме от Диарбекир си разчистихме сметките с нашите издайници.

Момците дето бяха наши даалии и комитите бяха 42 на брой и само у таз тапия са записани и у местото дека е Кавалерията. Вълчан тогаз ни остави и хвана из пустошта с Фатмето и поп Мартина сетне из Гюмурджина и сетне ще пиша още що стори той в Браила и що помощи даде на наши верни люде та да се борят за свободата на България.

Милан Миланов