Вергилий Царски

Те могат да бъдат прости и сложни, с еднократно и многократно действие. Тяхното разнообразие е толкова голямо, че не би могло да се опишат всички. Важното е да се знае принципът им на действие.

Най-прости са клюсите на вълчите капани, които се слагат на места, където няма видимост, маскирани под кожи или копринен плат, но винаги намазани с катран и отрова, за да не ръждясват.

Обикновено капаните се слагат на стъпалата. Често пъти самото стъпало представлява капан - стъпиш на него и то вземе, че се откачи и политваш с него в пропастта (дълбокия кладенец). При стъпване върху стъпалото под силата на тежестта ти се измества късо желязо напред и бута било то камък, топуз и т.н. над главата ти и те убива. Пак при стъпване на стъпалото се освобождава натегнатата пружина на смока и тя го изстрелва по наклонена плоскост срещу теб. Може да излезе желязо от дупка и да те бутне от стъпалото в пропастта.

Затова преди да тръгнеш по стъпалата се огледай: дали те се вият покрай кладенец или пропаст, дали има надвесен камък или друга висяща тежест (например камбана) и докато я гледаш, стъпвайки тя се откача и те убива. Да се гледа дали има странични и насрещни отвори през които може да излезе стрела, копие, шиш и др. Често пъти тези отвори са маскирани с вар, боядисани в черно или с цвета на камъка. Често пъти стръмните стъпала са намазани с катран и мас - да се плъзнеш по тях и паднеш при долното стъпало, където има клюса, маскиран геран с ламарина и над нея пясък или въртяща плоча.

Някои от простите капани представляват огънато желязо в полукръг. Единият край на желязото е вирнат под стъпалото, а другият край е продължен с прав шиш, който стои в дупка срещу стъпалото. При стъпването под натиска желязото се извърта и шишът те промушва.

На стъпалата може да се задействат въртящи се саби и гилотини, като под тежестта на тялото се измества лост, който подлага перките да попаднат под подземния водопад и оттам чрез система от лостове да се задвижат капаните, било гилотини, саби и т.н.

Тогава е нямало зъбни колела и като директна предавка се ползва квадратен лост или квадратен край на лост да влезе в квадратен отвор и да се предаде въртеливото движение.

Опасни капани са ония, които са с многократно действие като въртящите се плочи. Ако липсва документ как да бъде обезвредена дадена въртяща се плоча, то трябва да се търси място (откъм входа) на ръба на самата плоча да има вдлъбната част, където да се сложи клин и плочата да се заклини.

Другият начин е да се сложи дебела талпа или стълба над плочата. Ако мястото е тясно и неудобно да се вкарва талпа то тогава може да се вкарват тръби, чийто краища са с резби и да се надянат с дълги втулки или да се ползват скоби и тръби еднометрови на тръбно скеле. Така може да се застели целият под на дадена пещера като легнала стълба и да се върви по ребрата на самата стълба.

Да се разбере дали има капани в дадено помещение трябва да се знаят много неща. Например онова, което привлича вниманието - отделена красива статуя. Пред нея 100 % има или въртяща се плоча или друг вид капан. Или например красив и скъп предмет - корона, диамант, колие и т.н. Ако нещо скъпо е вързано за въженце например: златен или сребърен пищов, сабя, кръст и т.н. също може да е капан. Дръпваш пищова с връвта, която държи метален палец върху който има метална греда над която има маскиран камък или дувар и целият този огромен товар се изсипва върху теб или зад теб и оставаш затворен без излаз за навън.

По движението по пода или стъпалата може да се задейства пружина от типа на днешните детски играчки, която да задвижи крилата на птица, пълна с отровен прах и чрез маха на крилата отровата започва да се сипе отгоре и води до бърза смърт.

Особено коварни са ония капани, които действат на определена тежест примерно 70 кг. При влизането например на 68 килограмов човек, капанът няма да се задейства, но ако сложи в раницата 20 кг злато на връщане капанът ще го убие.

Особено опасни са и ония капани с многократно действие. Те ползват вечната енергия на водата чрез изкуствен и естествен пад на водата. Често се ползват един или два резервоара за вода. Тежестта на тялото вдига конусната тапа и водата от казана пада със сила в отвор или улей и задейства капана. После клапата или тапата идва на мястото си и резервоарът отново се напълва до поплавъка (подобно на тоалетните казанчета) и капанът отново е в началното си положение готов, зареден.

Често срещани капани са гилотини, падащи скари, падащи грапи, въртящи се плочи, непрестанно въртящи се саби, вечен стан.

Ако в даден кладенец има въртяща се сабя, а те обикновено са две, но на различни нива е редно да се знае, че могат да се спрат само с дебел железен дълъг прът и да се блокират. Когато човек се спуска в комин редно е първо да пусне голям камък и да унищожи капана.

Хайдутите не винаги описват всички капани. Затова е редно човек да има два описа от двама войводи и да ги сравни. Например Вълчан описва за ”Поляници", че като влезеш ще видиш един кръст на стената, който трябва да се разбие и да се вземе книгата, но не пише, че под кръста има въртяща се плоча. Поп Мартин обаче описва тази плоча и че трябва да подпреш стълба отстрани и плочата остава между стълбата и стената.

Колкото едно съкровище е по-голямо, толкова по-много и по-опасни капани има. Страшни са ония капани, които не се виждат. Те обикновено се поставят в тесните места, на завоите, по стъпалата. Видиш ли някъде, че мястото е с добре заравнен пясък, да се знае, че там има капан. Например: скрити остри игли, намазани с отрова, въртяща се плоча, ламарина над дълбок кладенец маскирана под два пръста пясък, скрита жица, която да се отклони макар и леко и много други.

Старите народи са усвоявали и онаследявали опита и познанията на предците си в направата на разни видове смъртоносни капани, непрекъснато са ги усъвършенствали и правили нови, още по-страшни и коварни. По принцип, там където има опънати телове следва да бъдат отрязвани, за да паднат капаните. Но има и изключения.

Не винаги трябва да се чупят знаците. Така например невеж човек чупи свинската глава вътре в калето на р. Чернелска и оттам тръгва силна вода, та едвам пишман-иманярите са се спасили. На скала в района на с. Риш друг чупи тапа, но отвътре излита късо копие и го промушва. Оттук следва извода: когато се чупи тапа не трябва да е тялото ти срещу нея, а отстрани.

Съществуват и тъй наречените „подмамващи капани". Например: царски трон, украсен със злато и диаманти - сядаш на него и те промушва стрела или копие; виждаш нещо блестящо, а то се оказва огледало и си видял отражение на шепа диаманти, но оголемени и точно пред това огледало става нещо с теб и т.н.

Там, където в даден опис пише, че трябва да минеш приведен покрай кръстовете означава да се наведеш, защото сабя или гилотина ще ти отсече главата, т.е. влезлият трябва да е покорен, вярващ християнин.

Когато се влиза в пещера трябва да са трима. Първият трябва да е знаещият описа и то наизуст и въпреки това на място да чете и препрочита и да мисли. Той трябва да е с миньорска лампа на главата, а двамата след него да му подсигуряват силно и надеждно осветление напред. Всички трябва да носят предпазни и спасителни средства - въжа, къси лостове, спринцовки с антизмийски серум, ръкавици, оцет, алпинистки обувки, сигнален пистолет, суха храна и т.н.

Първото влизане може да е разузнаване и обследване. Ако пещерата е дълбока това може да стане по участъци, етапно с поставяне на трайни ориентири, като сигнална фосфорна боя като на опасните входове да се поставя сигнално червена фосфорна боя.

Никога да не се използва взрив, защото може да причини вътрешни срутвания от детонацията и затваряне на входовете.

Без опит и опис е нежелателно да се влиза в непознати пещери, защото крият много тайни, но и много опасности. Не са малко ония, които сами са се погребали от ползване на бензинови помпи и от неотдимени помещения след ползване на взрив. Най-добре е когато има човек отвън и се поддържа връзка с него.

Както виждате хайдутите са поставяли и допълнителни капани освен римските. Може, ако капанът има еднократно действие да бъда задействан нарочно. Например при смока на ”Ненчовото бачище" с. Портитовци е казано да се постави камък на стъпалото и смокът ще се спре в него и там ще остане, и чак тогава ще се влезе навътре.

Трябва да се мисли и то много, да се изследва внимателно терена стъпка по стъпка. Има капани, където пада цяло змийско кълбо на главата ти, а ти си в кладенеца и няма къде да избягаш, като например в местността „Дервеня" в района на манастира „Св. Троица" с. Самоводене. Има капан-кълбо, голямо каменно, сложено в ниша и подпряно с липсва дъска точно срещу входа на стаята със златото, като например в калето на с. Рибарци. Когато стъпиш на дъската кълбото тръгва по стръмния наклон и, ако не те премаже то затваря входа.

Навярно някой ще попита, защо липова дъска? Защото сухата липа има големи пори и поема дълбоко в себе си горещия катран, което означава, че никога няма да изгние.

По принцип трябва да се знае, че в мините каквито и да са те римляните не са слагали отрова, но капани - да. Първата задача на тези капани е била да не се опитват робите да бягат. Римляните са умеели да слагат цяла скала на кантар. Затова в някои описи пише да се запълни дупката с пясък и скалата ще се вдигне нагоре, което значи че тази скала е на ос и е направена от люкюн.

А какво е това люкюн? - Някои го наричат римски цимент. Основното в него е стрит на брашно камък от същата скала, натрошена или смляна негасена вар и парчета восък. Прави се кофраж, сипват се вътре каменното брашно, негасената вар и восъка в определена пропорция и почва да се забърква с вода. В резултат на това варта вдига температура до завиране на водата, восъкът се разтапя и става свързващо вещество. По този начин са отляти каменните блокове на египетските пирамиди.

В римски съкровища не трябва да се влиза без дозиметър (гайгеров брояч) и факла. На места факлата е противопоказна, където стените и вратите са намазани с много отрова. Все още в пещерите има гигантски змии, а от огъня се плашат всички животни.

Капаните са много и разнообразни, но дори и най-простите са опасни, ако човек не знае как да ги обезвреди. Там, където не сте сигурни не стъпвайте - хвърлете тежък камък, сложете дебела талпа или стълба и тогава преминете.

Помнете правилото: Никога не влизайте сами без другар, без осветление и предпазни средства.

На запад има търсачи на съкровища, които ползват кучета, но те са по-леки от човека и да не ви подведат, но могат да ви помогнат при беда. Един ден в съкровища с много капани и радиация може би ще се изпращат роботи.

Да си търсач на съкровища изисква да си свободен, да имаш пари, да си грамотен и да не си алчен.

Няма по-страшен капан от алчността и по-страшна отрова от зависта.


Милан Миланов