БЛОГ за всичко важно за мен :: Индия и Китай

След като Индия получи независимост през 1947 г. и след като комунистическата партия дойде на власт в Китай през 1949 г., между двете страни се установиха топли отношения, което не е изненадващо, защото те страдаха много от империализма и тази неприязън към Запада им помогна да се сближат. Индия и Китай имаха обща граница, която беше установена от британците от индийската страна и откакто те дойдоха на власт в Индия през 19 век - по това време Китай беше в голям раздор, британците, когато установяваха демаркационната линия между Индия и китайски Тибет, искаха да кихнат на китайските интереси. Китай обаче не протестираше особено, защото или се разпадаше от вътрешни въстания като това на Тайпин, или пребори атаките на колониалистите (в началото на 20 век), след това отново се разпадна от войната между комунисти и националисти и след това отново беше разтърсен от звука на японски ботуш, като цяло китайците в тези години умираха в милиони и властите нямаха време за Тибет и до границите. И така, след като получиха независимост, Индия и Китай решиха, че признаването на границите, начертани от колониалистите, е глупаво и че е необходимо да започнат отново да разделят териториите, но ако и двете страни бързо се споразумеят по въпроса да не им пука за Британците не можаха да намерят консенсус за установяване на нова граница.
Всичко завърши много тъжно: през 1962 г. китайската армия нахлу в Индия от Тибет и изгони индийската гранична охрана. Трябва да се отбележи, че китайците дължат такъв успех на дълга и задълбочена подготовка: въпреки планинския терен и почти пълната липса на пътища, те докараха артилерия и оборудване, концентрираха войски, докато нищо неподозиращите индийци естествено не си направиха труда да укрепят своите части . В резултат на това китайците превзеха няколкостотин много ценни квадратни километра от голите планини на Тибет и изтласкаха Индия на запад.
Оттогава конфликтът на границата на Индия и Китай (наречен „Линията на действителния контрол“) не е утихнал и е станал по-малко интензивен, но е там и всякакви изявления на официални лица на Индия и Китай по отношение на спорните територии се възприемат много болезнено. Следователно не е изненадващо, че когато индийците чуха 17 март 2024 г. (https://www.business-standard.com/india-news/china-names-11-places-in-arunachal-in-attempt-to-claim -индийска -територия-123040400189_1.html) относно китайското преименуване на няколко планини, реки и пънове, разположени на територията на Индия, те много се развълнуваха и веднага поканиха китайците да набутат йероглифите си там, където Шива не свети.
Това е доста рутинен скандал, но в същото време много знаменателен, казвайки, че войната между Китай и Индия не е стихнала, а може би дори се е изострила още повече през последните шестдесет години. Най-малкото и двете страни продължават да наводняват спорната граница с войски (вижте например тук (https://www.indiandefensenews.in/2024/02/army-plans-to-step-up-troops-deployment.html). )) и те очевидно са много сериозни в защитата на територията си, така че е вероятно колкото по-силни стават икономически силите, толкова по-изкушени ще бъдат да разрешат териториалния спор със сила веднъж завинаги.

Нагоре