Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2015 00:00 - Завръщане на душата в отвъдното (у дома)
Автор: didanov Категория: Хоби   
Прочетен: 1131 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След като неочакваната среща с приятелски наст­роените духове, които ни посрещат след смъртта, е толкова важна, как можем да ги разпознаем? Откривам пълно единомислие в мненията на пациентите под хип­ноза относно това как изглеждат душите в духовния свят. Душата може да се представи като маса от енергия, но както изглежда, неорганичната енергия на душата е в състояние да прояви човешки характеристики. Когато общуват помежду си, душите често използват своята способност да се представят под образи от минали животи. Представянето като образ от човешкия живот е само едно от многобройните проявления, които могат да приемат душите от своята основна енергийна субстанция. По-нататък, в Глава 6, ще изясня друга характеристика на самоличността на душата - притежа­ването на аура с определен цвят.

Повечето от пациентите ми казват, че първото лице, което виждат в духовния свят, е техният личен водач. Обаче след някой живот можем да бъдем посрещнати и от духовен спътник. Водачите и духовните спътници не са едно и също лице. Ако пред новодошлата душа се появи роднина или близък приятел от предишния живот, техният обичаен водач може да не присъства на сцената. Открил съм, че обикновено водачите са някъде наблизо и направляват пристигането на новодошлия по свой собствен начин. Душата в следващия случай току-що е преминала през духовната врата и е посрещната от напреднало същество, което очевидно е имало тясна връзка с пациентката по време на няколко последовател­ни прераждания. Въпреки че това същество, съпътства­що душата, не е основният водач на моята пациентка, то е там, за да я посрещне с добре дошла, да я окуражи и обгради с любов.

Случай  6

Д-р Н: Какво виждаш около себе си?

П: Все едно че... се нося по... чисто бял пясък... който се мести около мен... аз съм под един огромен плажен чадър - с ярко оцветени ивици - всички те са във вид на пара, но са свързани една с друга...

Д-р Н: Някой посреща ли те?

П: (пауза) ... Мислех, че съм сама... но... (дълго се колебае) в далечината... ъ-ъ... светлина... бързо се доближава към мен... о, Боже мой!

Д-р Н: Какво е това?

П: (развълнувано) Чичо Чарли! (високо) Чичо Чарли, тук съм!

Д-р Н: Защо точно този човек идва да те посрещне пръв?

П: (разсеяно, отдалечено) Чичо Чарли, толкова много ми липсваше.

Д-р Н: (повтарям въпроса си)

П: Защото го обичах най-много от всичките си род­нини. Той умря, когато бях малка, и никога не можах да го забравя. (Най-скорошният предишен живот на тази пациентка е протекъл в една ферма в Небраска.)

Д-р Н: Откъде разбра, че това е чичо Чарли? При­тежава ли белези, които разпознаваш?

П: (Пациентът се върти в стола си развълнувано.) Разбира се, разбира се, точно както си го спомням - весел, мил, обичлив - той е до мен. (смее се тихичко)

Д-р Н: Кое е толкова смешно? . 

П: Чичо Чарли е точно толкова дебел, колкото си беше и преди.

Д-р Н: И какво прави след това?

П. Усмихва се и ми подава ръка...

Д-р Н: Това означава ли, че той има някакво тяло с ръце?

П: (смее се) Ами, и да, и не. И аз, и той се носим във въздуха. Образът му... се оформя в ума ми... и онова, което долавям най-ясно... е ръката му, която се протяга към мен.

Д-р Н: Защо ти подава ръка - един толкова материалистичен жест?

П: (пауза) За да ме... успокои... за да ме поведе... навътре в светлината.

Д-р Н: А ти какво правиш?

П: Тръгвам с него и си мислим за приятното време, което прекарахме заедно в игри из ливадата на фермата.

Д-р Н: И той прави така, че да видиш всичко това в ума си, за да разбереш кой е той?

П: Да... такъв, какъвто го познавах в последния си живот... за да не се уплаша. Той знае, че все още съм малко шокирана от смъртта си. (Пациентката бе починала внезапно в автомобилна катастрофа.)

Д-р Н: В такъв случай веднага след смъртта, неза­висимо през колко смърти сме преминали в други животи, е възможно да сме малко ужасени, докато отново привикнем с духовния свят?

П: Това не е точно страх - не е това - по-скоро, може би, съм малко неспокойна. Всеки път е различно. Катастрофата с колата ме свари неподготвена. Все още съм малко объркана.

Д-р Н: Добре, нека се придвижим малко по-напред. Какво прави чичо Чарли сега?

П: Води ме към... мястото, където трябва да отида...

Д-р Н: Ще се прехвърлим там, когато отброя до три. Едно-две-три! Кажи ми какво става.

П: (дълга пауза)... Има... и други хора наоколо... и те изглеждат... приятелски настроени... докато се приближавам... изглежда искат да се присъединя към тях...

Д-р Н: Продължи да се движиш към тях. Имаш ли впечатлението, че може би те очакват?

П: (признание) Да! Всъщност, аз осъзнавам, че съм била с тях преди... (пауза) Не, не си тръгвай!

Д-р Н: Какво става сега?

П: (много разстроена) Чичо Чарли ме напуска. Защо си отива?

Д-р Н: (Прекъсвам диалога, за да използвам при създалите се обстоятелства стандартните техники за успокояване и след това продължаваме.) Проник­ни в нещата чрез вътрешния си разум. Трябва да разбереш защо чичо Чарли те напуска в този мо­мент?

П: (по-спокойно, но със съжаление) Да... той обита­ва... място, различно от моето... той просто е дошъл да ме посрещне... да ме доведе тук.

Д-р Н: Мисля, че разбирам. Задачата на чичо Чарли е била да те посрещне пръв след твоята смърт и да види дали си добре. Бих искал да знам дали сега се чувстваш по-добре и по-уютно.

П: Да, така е. Затова чичо Чарли ме остави с другите.

Едно интересно явление, свързано с духовния свят, е обстоятелството, че хора, които са играли важна роля в нашия живот, винаги са в състояние да ни поздравят, дори ако вече живеят друг живот в ново тяло. Това явление ще бъде обяснено в Шеста глава. В Глава 10 ще проуча способността на душите да разделят своята духовна същност, така че да могат да обитават едновре­менно повече от едно тяло на Земята.

Обикновено при такова стечение на обстоятелства­та при пътуването на душата, бремето на донесените от Земята физически и душевни тревоги отслабва по две причини. Първо, свидетелството за внимателно направляван ред и хармония в духовния свят е възвърнало спомена за това какво сме оставили след себе си преди да изберем живот във физически облик. Второ, срещата с хора, за които сме смятали, че никога повече няма да видим след като са умрели на Земята, оказва поразител­но въздействие. Ето още един пример.

Случай  7

Д-р Н: Сега, след като успя да се приспособиш към заобикалящата те среда в духовния свят, кажи ми какво въздействие оказва това място върху теб.

П: То е толкова... топло и успокояващо. Чувствам облекчение, че съм далеч от Земята. Искам просто да остана тук завинаги. Няма напрежение, нито гри­жи, само чувство за благополучие. Аз просто се нося... колко е красиво...

Д-р Н: Както се носиш в пространството, премина­вайки през духовната врата, какво е следващото ти по-значително впечатление?

П: (пауза) Че всичко ми е познато.

Д-р Н: Кое ти е познато?

П: (след известно колебание) Ами... мисля, че... хо­рата... приятелите... са тук.

Д-р Н: Чувстваш ли, че познаваш тези хора от Земята?

П: Аз... долавям тяхното присъствие... хора, които съм познавала...

Д-р Н: Добре, продължи да се движиш напред. Какво виждаш след това?                                   

П: Светлини... меки... приличат на облак.

Д-р Н: Тези светлини същите ли остават, докато ти се движиш?

П: Не, те се увеличават... топчици от енергия... и аз знам, че това са хора!

Д-р Н: Ти ли се движиш към тях, или те идват към теб?

П: Ние се приближаваме бавно едни към други, но аз се движа по-бавно от тях, защото,., не знам какво да правя...

Д-р Н: Просто се отпусни и продължи да плаваш, като ми съобщаваш за всичко, което виждаш.

П: (пауза) Сега виждам полуоформени човешки форми - само от кръста нагоре. Техните очертания също са прозрачни... мога да гледам през тях.

Д-р Н: Виждаш ли някакви черти-в тези форми?

П: (неспокойно) Очи

Д-р Н: Виждаш само очи?

П: ... Устата е само загатната - изобщо не се забе­лязва, (разтревожено) Очите вече са навсякъде око­ло мен... приближават се...

Д-р Н: Всяко същество по две очи ли има?

П: Точно така.

Д-р Н: Тези очи имат ли ирис и зеница като при човешките очи?

П: Не... различни са... те са... по-големи... с черни орбити... разпръскват светлина... към мен... мисли... (след това с въздишка на успокоение) О-о!

Д-р Н: Продължавай.

П: Започвам да ги разпознавам - те изпращат обра­зи към моя ум - мисли за тях самите и... формите се променят... в хора!

Д-р Н: Хора с физически човешки черти?

П: Да. Я... виж ти! Това е той.

Д-р Н: Какво виждаш?

П: (Започва едновременно да се смее и да плаче.) Мисля, че е... да - това е Лада - той е най-отпред, пред всички - той е първият, когото наистина виж­дам... Лари, Лари.

Д-р Н: (след като давам възможност на пациентката да се поуспокои) Това духовно същество Лари е пред множеството хора, които познаваш?

П: Да, сега виждам, че онези, които най-много искам да видя, са отпред... някои от другите ми приятели са назад.

Д-р Н: Можеш ли всичките да ги видиш ясно?

П: Не, онези отзад са... замъглени... отдалечени... но долавям тяхното присъствие. Лари е отпред... приб­лижава се към мен... Лари.

Д-р Н: Лари е съпругът ти от последния ти живот, за който ми разказа по-рано, така ли? П: (Пациентката прави рязко движение напред.) Да - живяхме толкова добре заедно - Гюнтер беше толкова силен - всички от семейството му бяха против нашата женитба - Жан дезертира от флота­та, за да ме измъкне от мизерията, в която живеех в Марсилия - винаги ме е желаел...

Тази пациентка е толкова развълнувана, че предиш­ните й животи валят един върху друг. Лари, Гюнтер и Жан са бивши нейни съпрузи, но въплътени в един и същ духовен спътник. Бях доволен, че по време на сеансите по-рано, преди да стигнем до тези спомени от духовния свят, успяхме да открием кои са тези хора. Освен Лари, нейният най-скорошен съпруг американец, Жан е бил френски моряк от XIX век, а Гюнтер е бил син на немски аристократи, живели през XVIII век.

Д-р Н: Какво правите двамата точно сега?

П: Прегръщаме се.

Д-р Н: Ако в този момент трети човек ви гледаше как се прегръщате, какво щеше да види?

П: (няма отговор)

Д-р Н: (Пациентката е толкова погълната от сцената между нея и духовния й спътник, че по лицето й потичат сълзи. Изчаквам за малко и след това опит­вам отново.) Как ще изглеждате ти и Лари на някой, който ви наблюдава в духовния свят в този момент?

П: Мисля, че ще види... две маси от ярка светлина, които се въртят една около друга... (Пациентката започва да се успокоява и аз й помагам да попие сълзите от лицето си с хартиена кърпичка.)

Д-р Н: Какво изразява това въртене? П: Ние се притискаме един към друг... даваме израз на любовта си... свързваме се... това ни прави щас­тливи...

Д-р Н: След като срещна духовния си спътник, какво става след това?

П: (Пациентката стисва здраво облегалките на шез­лонга.) О - те всички са тук - преди само ги долавях. Сега и други се приближават към мен.

Д-р Н: И това става, след като съпругът ти дойде близо до теб?

П: Да... Майка ми. Идва към мен... Толкова ми липсваше... о, мамо... (Пациентката отново започва да плаче.)

Д-р Н: Добре...

П: О, моля те, не ми задавай никакви въпроси сега - искам да се насладя на това... (Изглежда пациен­тката започва да води мълчалив разговор с майка си от последния живот.)

Д-р Н: (изчаквам една минута) Сега, знам, че се радваш на тази среща, но имам нужда от помощта ти, за да разбера какво става.

П: (с отвлечен глас) Ние... ние просто се държим една друга... толкова е хубаво отново да съм с нея...

Д-р Н: Как успявате да се държите, след като нямате тела?

П: (с въздишка на раздразнение спрямо мен) Обг­ръщаме се в светлина, естествено.

Д-р Н: Кажи ми, какво е усещането за духовете?

П: Все едно че си загърнат в ярко осветено одеало от любов.

Д-р Н: Разбирам, тогава...

П: (Пациентката ме прекъсва като започва силно да се смее, разпознавайки някого) Тим!... това е брат ми - умря толкова млад (удавил се е на 14-годишна възраст през последния й живот). Чудесно е, че го виждам тук. (Пациентката маха с ръка.) И най-добрата ми приятелка Уилма - от съседната къща -смеем се заедно на момчетата, както правехме, ко­гато седяхме на нейния таван.

Д-р Н: (след като пациентката споменава леля си и други двама свои приятели) Как мислиш, как се определя в каква последователност да идват всички тези хора, които те поздравяват?

П: (пауза) Ами, зависи от това какво сме означавали един за друг - какво друго?

Д-р Н: И с някои ти си живяла много животи, докато с други вероятно си била само в един или два?

П: Да,„ най-много съм живяла с моя съпруг.

Д-р Н: Виждаш ли някъде наоколо водача си?

П: Той е тук. Виждам го да се понася насам. Той също познава някои от моите приятели...

Д-р Н: Защо наричаш водача си "него"?

П: Всички ние показваме от себе си онова, което искаме. Той винаги установява връзка с мен под об­раза на мъж. Това е правилно и съвсем естествено.

Д-р Н: Той през всичките ти животи ли те е наглеж­дал?

П: Разбира се, и след смъртта също... тук, и той винаги ме пази.

Групата по нашето посрещане е планирана още преди навлизането ни в духовния свят. Този случай де­монстрира какво ободрително въздействие могат да окажат познатите лица върху новопристигналата по-млада душа. Тук присъстват различен брой същества, които чакат на групи да поздравят душата след всеки живот. Научих, че нашите духовни приятели не оставят нищо на случайността и знаят точно кога да ни очакват и къде да ни посрещнат при пристигането ни в духовния свят, независимо че броят на посрещачите варира в зависимост от специалните нужди на душата.

Често някое същество от значение за нас ще ни чака малко пред другите, които искат да са наблизо, когато преминаваме през вратата. Големината на приветства­щите групи не само се променя за всеки след всеки негов живот, но и се намалява драстично почти до минимум за по-напредналите души, които не се нуждаят толкова много от духовна утеха. Случай 9 в края на тази глава е пример за такъв вид духовен преход.

Случаи 6 и 7 представят един от трите начина, по които новопристигналите души биват приети обратно в духовния свят. Скоро след смъртта си тези две души са били посрещнати от едно главно същество, последвано от други, които имат все по-слабо влияние. В Случай 7 хората бяха разпознати по-бързо, отколкото в Случай 6. Когато срещнем такава група от духове веднага след смъртта си, откриваме, че това са наши съпрузи, роди­тели, баби и дядовци, братя, сестри, чичовци, лели, бра­товчеди и скъпи приятели от предишните ни животи. По време на този етап от духовния преход на мои пациенти съм ставал свидетел на сърцераздирателни сцени, из­пълнени с емоции и болка от раздялата.

Емоционалните срещи между душите на този етап от духовния път са само прелюдия към окончателното заемане на нашето място в специфична група същества с еднакво ниво на зрялост. Тези срещи предизвикват у пациента, чийто спомени оживяват в свръхсъзнанието му, друг вид емоционална еуфория. Духовните органи­зационни приготовления, включващи това как се форми­рат групите и как се съчетават с други същества, ще бъдат описани в следващите глави.

Засега е важно да разберем, че приветстващите съ­щества може и да не са част от нашата конкретна учебна група в духовния свят. Това се дължи на факта, че всички хора, които са близки с нас в нашите животи, не са на едно и също ниво на развитие. Това, че от обич и доброта избират да ни посрещнат веднага след смъртта, не озна­чава, че когато пристигнем в- крайната цел на това път­уване, всички те ще бъдат част от нашата духовна учебна група.

В Случай 6 например, чичо Чарли явно е по-напред­нала душа от моята пациентка и може дори да действа като духовен водач. За мен беше очевидно, че една от основните задачи на душата на чичо Чарли е била да помогне на Случай 6 като дете през живота, който току-що беше приключил, и той отново поема отговорността за моята пациентка веднага след смъртта й. В Случай 7 първият важен контакт беше с Лари, истински духовен спътник на същото ниво като тази пациентка. Забележе­те също, че в Случай 7 духовният водач на моята паци­ентка не стоеше на видно място сред бившите й роднини и приятели. След разкриване на сцената обаче, се появи­ха белези за присъствието на духовен водач, който ръко­води целия процес на срещата, докато стои на заден план. Виждал съм това в много случаи.
Майкъл Нютон "Пътят на душите"




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322808
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?