(Бог каза)Прекрасни мой приятелю, това толкова много ти подхожда - на теб, както и на другите човеци. Клатиш си краката в продължение на половин година, не правиш нищо за свое добро, всъщност дори го отблъсваш, а след това обвиняваш някой друг или нещо извън себе си, за това, че не си стигнал до никъде. Не виждаш ли в това някаква закономерност?

 

(Нийл каза)Ами...

 

Ето какво ще ти кажа: Не съществува такова време, когато Аз да не съм с теб, няма такъв миг, когато „да не съм готов".

 

Не съм ли ти казал това?

 

Ами да, но...

 

Аз винаги съм с теб и ще бъда с теб до края на времената.

 

И все пак няма да ти наложа своята воля никога.

 

Аз съм избрал за теб най-висшето ти добро, но повече от всичко друго съм избрал да ти дам свободна воля. А това е най-сигурното мерило за любов.

 

Когато искам за теб онова, което ти искаш за себе си, това означава, че наистина те обичам, когато искам за теб онова, което Аз искам, това означава, че обичам Себе си чрез тебе.

 

По този начин, прилагайки същия критерий, можеш да определиш дали другите те обичат и дали ти обичаш другите, защото любовта никога не избира сама за себе си, а се стреми да направи единствено възможен избора на своя възлюбен.

 

Това изглежда в пряко противоречие с онова, което Ти Самият каза в първа книга за това, че любовта ни най-малко не се интересува от онова, което другият е, върши или има, а се интересува само от това, което Азът е, върши и има.

 

 

Това води и до някои други въпроси като например... Какво ще кажеш за онзи баща, който крещи на детето си: „Махай се от улицата!" или по-скоро рискува собствения си живот, хвърля се сред шеметното движение, за да спаси детето си? Какво ще кажеш за такъв баща, нима той не обича своето дете? И все пак той му налага собствената си воля. Спомни си, че детето се е намирало на улицата, защото е искало да бъде там.

 

 

Как ще обясниш тези противоречия?

 

Няма никакво противоречие, но ти не можеш да съзреш хармонията. И няма да разбереш тази божествена доктрина за любовта, докато не разбереш, че Моят най-върховен избор за Мене самия е същият, както е твоят най-върховен избор за самия теб, а това е така, защото ти и Аз сме Едно.

 

Разбираш ли, Божествената Доктрина е също така и Божествена Дихотомия и това е така, защото самият живот е дихотомия - преживяване, при което две очевидно противоречащи си истини могат да съществуват в едно и също пространство по едно и също време.

 

В настоящия случай явно противоречивите истини са, че ти и Аз сме разделени и че ти и Аз сме едно. Същото видимо противоречие се проявява по отношение на теб и на всички останали.

 

Продължавам да твърдя онова, което казах и в първа книга: най-голямата грешка, която правят хората в човешките взаимоотношения, е, че се грижат за това какво прави другият, какво желае, какво е или какво има. Грижете се само за истинския си Аз. Какво този Аз представлява или има, какво Желае висшият Аз, какво избира, от какво се нуждае? Кой е върховният избор на Аза?

 

Държа също и на още едно твърдение, което изразих в първа книга: най-върховният избор на Аза се превръща в най-върховния избор, който той прави в полза на някой друг, защото Азът съзнава, че няма други.

 

Следователно грешката ти не е, че си предпочел да следваш онова, което е най-добро за теб, а по-скоро в това, че не знаеш кое е най-доброто. Това произтича от факта, че не знаеш Кой Е Истинският Ти Аз, а още по-малко пък кой се стремиш да бъдеш.

 

Не Те разбирам.

 

Добре, ще ти дам един пример. Ако се стремиш да спечелиш Индианополис 500, може би най-доброто за теб ще бъде да караш със 150 мили в час, но ако се стремиш да стигнеш безпрепятствено до магазина, може би такава скорост не е най-добрата.

 

С други думи, Ти твърдиш, че всичко зависи от контекста?

 

Да. Целият живот зависи от контекста. Онова, което е „най-доброто", зависи от това Кой Си и Кой Се Стремиш да Бъдеш. Не можеш разумно да избереш най-доброто за себе си, ако преди това разумно не си решил Кой Си и Какво Си.

 

Аз като Бог зная какво се стремя да бъда, следователно зная какво е „най-доброто" за Мен.

 

И какво е то? Кажи ми какво е „най-доброто" за Бога? То  изглежда доста интересно...

 

Най-доброто за Мен е да ти дам онова, което ти си решил, че е най-доброто за теб. Защото Аз се опитвам да бъда проявление на Моето Аз, а това Аз съм чрез теб.

 

Разбираш ли какво искам да ти кажа?

 

Да. Колкото и да не Ти се вярва, всъщност Те разбирам.

 

Това е добре. А сега ще ти кажа нещо, което ще ти бъде трудно да повярваш.

 

Аз ти давам винаги онова, което е най-добро за тебе, макар че, признавам, ти не винаги знаеш това.

 

Тази загадка може би малко започва да се изяснява сега, когато ти започваш да разбираш към какво се стремя.

 

Аз съм Богът.

Аз съм Богинята.

Аз съм Върховното Същество. Всичко във Всичко. Началото и Краят. Алфата и Омегата.

 

Аз съм Сумата и Субстанцията. Въпросът и Отговорът. Възходът и Падението. Ляво и Дясно, Тук и Сега, Преди и След.

 

Аз съм Светлината и Аз съм Мракът, който създава Светлината и я прави възможна. Аз съм Доброто Без Край и „Лошото", което прави „Доброто" добро. Аз съм всичко - Всичко във Всичко, и не мога да изпитам и преживея частица от Своето Аз, без да изпитам и преживея Цялото Свое Аз.

 

И тъкмо това за Мен ти не разбираш. Искаш да направиш от Мен едно, а не друго. Висшето, но не и низшето, доброто, но не и злото. Ала отхвърляйки половината от Мен, ти отхвърляш половината от Себе си. А по този начин никога не можеш да бъдеш Своя Истински Аз.

 

Аз съм величавото всичко - онова, към което се стремя, е да позная Себе си чрез опита. А това Аз постигам чрез теб и чрез всичко друго, което съществува, и Аз преживявам Себе си в цялото си великолепие посредством изборите, които правя, защото всеки избор е себесътворяване. Всеки избор е самоопределение. Всеки избор представлява Мен - тоест представя Ме - Такъв, Какъвто Съм избрал да Бъда сега.

 

Но Аз не мога да избера да бъда величествен, ако няма между какво да избирам. Някаква част от Мен трябва да е по-малко величествена, за да мога да избера онази част от Мен, която наистина носи величие.

 

По същия начин е и с теб. Аз съм Бог. Актът на сътворяването на самия себе си. Същото е и с теб.

 

Това е, за което копнее твоята душа. Това е, което духът ти жадува.

 

Ако ти попреча да имаш онова, което си избрал, Аз бих попречил на себе си да имам онова, което Аз съм избрал.

 

Защото най-голямото ми желание е да преживея Себе си Такъв, Какъвто Съм. И както внимателно и много подробно ти обясних в първа книга, Аз мога да осъществя това само в пространството на Онова, което Не Съм.

 

И така Аз внимателно съм сътворил онова, което не съм, за да мога да преживея онова, което съм.

 

И все пак Аз съм всичко, което сътворявам - и следователно Аз съм онова, което не съм.

 

Но как е възможно някой да бъде онова, което не е?

 

Лесно. Ти го правиш през цялото време. Само наблюдавай своето поведение.

 

Постарай се да разбереш това. Няма нищо, което Аз да не Съм. Следователно Аз Съм Онова, което Съм, и Аз Съм Онова, което Не Съм.

 

В ТОВА Е БОЖЕСТВЕНАТА ДИХОТОМИЯ.

 

Това е Божествената Мистерия, която досега само най-висшите умове са могли да разберат. Сега Аз я разкрих по такъв начин, че повече хора да бъдат в състояние да я проумеят.

:

"Разговори с Бога 3" Нийл Уолш

 още интересни материали четете на: vselenabg.blogspot.co.at/

Книгата "Разговори с Бога",започнах да чета през 2001 година ,както и следващите,свързани с нея.

Препрочитам я ,чрез отделни откъси от нея,до ден днешен и я приех,като Своята Библия

До Тази Книга,аз стигнах.Вървял съм през повечето време несъзнателно,преживявайки някои големи за мен събития и преди всичко,смъртта на съпругата си,търсейки някакво обяснение за Живота и Смъртта.

При други обстоятелства,аз най-вероятно бих я подминал

Така стигнах,до личния си извод,че не книгата отива до човека,а човек отива до книгата.

Отива,когато е готов За Този Момент,За Тази Книга.

Така постигнах и в ментално и в духовно отношение една голяма лична промяна.

И един по Различен Поглед Относно Живота И Смъртта!

Желая здраве и успехи!