Две български училища в Мадрид е успяла да създаде само за три години търновката Ралица Цветанова. В момента тя управлява и двете и преподава в тях на най-малките ученици.
Училищата са съботно-неделни и са част от голямата мрежа български учебни заведения по целия свят, а те са 130. В тях българчетата, които са далеч от родината си, учат родния си език, българска литература, българска история и география. Програмите, по които децата се образоват, са одобрени от Министерството на образованието и науката, а учебниците са адаптирани за тези училища. Искаме децата да не забравят родината си, да говорят правилен български език и да поддържат и обичат традициите на своя народ, независимо къде са избрали да живеят по целия свят. Учебният процес при нас върви или в събота, или в неделя и е допълнително натоварване, защото децата ходят цяла седмица в испанското си училище и един ден от уикенда отделят, за да учат българска граматика. Усилията им обаче са възнаградени, защото ние издаваме свидетелство, с което те могат, ако решат, да се завърнат в България, да започнат да учат веднага и в един и същи клас с връстниците си. Не им се налага да се връщат назад, нито да държат приравнителни изпити, казва Ралица Цветанова.
Двете училища, които тя е създала, се намират в два квартала на Мадрид. Това в квартал „Алкоркон” е кръстено „Бачо Киро” и има вече тригодишна история. Другото е „Елин Пелин”, намира се в кв. „Парла”, и на 15 септември ще започне втората си учебна година.
Учениците им са около 60 и образованието им е напълно безплатно. Материалната база е осигурена от местните общини и е дадена на българите напълно безвъзмездно. Българското образователно министерство финансира дейностите в училищата и дава пари за заплати на учителите. Има средства и за носии, които са необходими за заниманията по фолклор. И в двете училища децата се занимават с народни песни и танци, празнуват всички български празници и почитат традициите на своята родина. Гостуват на връстниците си в испанските училища и им показват как се правят мартеници, как се боядисват яйца за Великден.
На 4 години са най-малките възпитаници на двете училища, които Ралица ръководи. Най-порасналите й ученици са на по 23 – 24 г., младежи, които по някаква причина не са успели да завършат средното си образование и са решили да се дообразоват в българско школо, макар и в Испания.
Има родители обаче, които отказват категорично да запишат децата си в българско училище. Те са убедени, че това ще затрудни социализацията на синовете и дъщерите им, затова и странят от общностите, които създават подобни школа. Принципът е следният. За да има българско училище, то трябва да съществува към църква, посолство или организация. Ние създадохме такава асоциация на българските учители в Мадрид. Организацията е с нестопанска цел, казва се „Слово” и с нея кандидатствахме на проектен принцип пред българското образователно министерство, за да получи подкрепата му. Така станахме част от веригата 130 български училища по света, които са легитимни и имат право да издават свидетелство за завършено обучение, обяснява Ралица.
Тя живее в Мадрид от шест години. Заминала на гости при приятелка и се влюбила в езика и в страната. Останала и съдбата я срещнала там със съпруга й, също българин, там се родило детето им и са устроили живота си. Мечтаят обаче да се върнат у дома и чакат подходящия за това момент.
Във Велико Търново Ралица винаги се е занимавала само с деца. Била е начален учител в ОУ „Бачо Киро”. Затова и едно от школата, които тя създала в испанската столица, се нарича „Бачо Киро”. Българката се шегува, че е успяла да открие филиала на търновското училище чак в Мадрид и затова често прави съвместни събития със своето училище в старата българска столица. Сега се е заела да учи магистратура в Софийския университет, за да може да преподава български език и в горния курс на обучение.
Освен това се надява, че ще има достатъчно родолюбиви българи, които са готови да й изпратят български книги за училищата в Мадрид.
http://myvelikoturnovo.com