2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Три дни и три нощи тича дърводелецът Петър да се скрие в дома си — и гласове го стряскаха по земята българска: „Какво му остава на тоя човек?“ — викаха демоните, пък ангелите: „Труден живот, мъченическа смърт, безкрайна легенда! Предназначение е дарбата божия във век на тиранство: читакът е силен, народът е слаб, а тоя човек чрез своето слово ще му бъде стълб и опора дори след смъртта си, че словото няма ни кости, ни кръв и никой тиран не ще го надвие!“
Пък Петър:
— Вапца я, Петре! — рече, и като рече, си каза: — Че е век на тиранство — век на тиранство е; че е божия дарба езикът ми — наказание божие излиза; ама да съм предназначен — дърводелец някакъв — хайде де!
Като се съпротивляваше така, и се окуражаваше; намери в гората брадвата, пилата, триона.
— Разгеле! — каза, и като каза, си рече: — Седи си мирен бре, Петре, и знай си едно: занаята!
Ще дойде някой; ще влезе; ще каже: „Петре, направи ми синия!“ Ще одяла Петър букови дъски; ще обгори върху синията едро, усмихнато слънце; ще викне: „Ела, вземи си синията!“ Друг пък ще каже: „Петре, дъщерята ще женя!“ Пак ще одяла Петър букови дъски; ще изреже върху раклата пак едро, усмихнато слънце; като свърши, ще викне: „Ела, вземи си раклата за невяста!“ Пък трети ще каже: „Петре, направи ми кораб за грозде!“ Ще одяла пак Петър букови дъски; ще обгори върху кораба едро, усмихнато слънце; ще викне: „Ела, вземи си кораба за грозде!“
А долу в букака — на брега на реката — проповядваше светият старец Иван, заобиколен от много народ. Мнозина бяха кръстени с кръв по челото, а други чакаха реда си. И видя Петър: отишли си бяха вероотстъпниците, и не разбра имат ли знак.
„Ето, излезе сеяч и пося добро семе в нивата си — проповядваше светият старец Иван. — И докато той и слугите му спяха, дойде врагът му и пося между житото плевели, па си отиде, а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: Господарю, нали добро семе пося на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: Враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: Искаш ли да отидем и да ги оплевим? А той им рече: Не, за да не би като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото; оставете да расте и едното, и другото заедно до жътва; а по жътва ще река на жътварите: Съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят, а житото приберете в житницата ми.“
В това време се зададоха вероотстъпниците, като водеха със себе си турци.
А народът питаше:
„Защо с притчи, старче, ни учиш?“
Пък светият старец Иван:
„С притчи ви уча, понеже някои гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират. Прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча: сеячът е нашето време на плач и скърцане със зъби, нивата е народът български, доброто семе са удържалите на бури и сеч, плевелите са тия — посочи той с пръст — вероотстъпниците, врагът е читакът, жътварят е бъдното време, жътвата е отделянето на зърното от плявата у народа, огънят е народното презрение, а житницата — добродетелта на народа български, която от добродетели е съставена.“
А вероотстъпниците рекоха на турците:
„Ето го!“
И турците нему:
„Срещу нас си говорил!“
Пък светият старец Иван:
„Не за вас, а за нас си; преди трийсетина години млад като бях, цар Шишманов полк като водех — говорех с меч срещу вас; сега съм немощен отшелник и проповядвам за доброто и злото. Прочее, вижте тия, дето ви водят, и признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош, защото по плода се познава дървото. Рожби ехиднини! — посочи пак с пръст: — Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо. Истина, истина, истина ви казвам: какво искате да станете, по-турци от турците ли?“
Тогава вероотстъпниците го свързаха и го поведоха; беше гол до кръста, препасан с кожен пояс, и ханджар на пояса, и едвам вървеше, че храната му беше горчиви корени и горски мед: турците, и те тръгнаха.
Тръгна и Петър — нарамил брадва, пила и трион — в обратна посока; по потайни пътеки тръгна; добра се до в къщи.
Отвърза коня на турчина, метна и дрехите върху седлото, па му го заведе:
— Махмудбей, вземи си коня и дрехите!
А Махмуд бей:
— Море, Петре, да не беше майстор прочут…
Върна се Петър; в работилницата си седна; подпря чело на ръка: „Вапца я, Петре, вапца я!“ А децата играеха из бъзето край пътя: „Две пет-лета се ска-рали пред по-пови-те вра-та. Поп из-лезе и им ре-че: иш, пиш, ти ще жмиш!“ Седя така — подпрял чело на ръка, докато се стъмни чак: че е век на тиранство — век на тиранство е; че е божия дарба езикът ми — наказание божие излиза; ами какво искат от мене, дърводелеца прост? Пък жабите прокобяваха в мрака: „Умре-мре-мре, умре-мре-мре! Ко-ко-кога ки-ки-ки, ко-ко-кога ки-ки-ки? Се-се-сега ки-ки-ки, се-се-сега ки-ки-ки! А да го ко-ко-копаме, а да го ко-ко-копаме! Дека да го ко-ко-копаме, дека да го ко-ко-копаме? У брегу-гу-гу, у бре-гу-гу! Бря ки-ки-ки! Вря ки-ки-ки!“ Сепна се от жабешкото крякане, та чу гласове: „Какво му остава на тоя човек?“ — викаха демоните, пък ангелите: „Труден живот, мъченическа смърт, безкрайна легенда!“ А децата — от мрака добили кураж — надвикваха жабите: „Пекни-пекни, слънчице, за борово зрънчице! Кам готова зрънчице? У гора зелена! Кам гора зелена? Отсече я секира! Кам пък таз секира? Ей я у ковача! Кам го пък ковача? Скри се у мехове! Кам пък тия мехове? Изяде ги молеца! Кам пък тоя молец? Клюцна го петела? Кам го пък петела? Отнесе го лисица! Кам пък таз лисица? Хвана я хрът-хрът-хрът! Иди пред султана, па му речи: трът, трът, трът!“
Стана Петър: тръгна към къщи: замръзна: в двора стоеше човек.
Беше Димчо Налбантчето:
— Аз, Петре, в гората излизам!
Пък Петър:
— Аз едно ще си знам: занаята!
А Димчо Налбантчето:
— Дано се, Петре, срещнем отново!
И се изгуби из мрака. Прибра се Петър в къщи; ни хапна, ни пийна; цяла нощ треска го тресе. Стана сутринта, като отиде на ведрото да се наплиска, жълт-зелен се видя; останаха си просеникът и лютеницата недокоснати.
А хората му викаха на портата:
— Ела, Петре, къща да градим!
Пък Петър:
— А моята кой да поправи!
И като рече, обърна им гръб; нарами брадва, пила и трион; тръгна из двора. Къщата му — на брега на реката — стърчеше разкривена, че шивач хубави дрехи, обущар сандали и дюлгерин къща кога са имали? В дъното на двора бе къщата му; издигната от плет и измазана с кал от пръст и от плява; плетеният комин стърчеше килнат отгоре и покривът му бе се раззинал, та като валеше, ръмеше в огнището. „Трябва да го постегна, та като вали, да не ръми в огнището!“ — рече си Петър. Зад пруста бе огнищната стая, с огнище в средата — с пиростия и с опушена верига — а в средата на огнището къкреше гърненце с бобена чорбица. От едната страна на огнището, вбити в стената, стърчаха водникът за кратуни и за менци, лавицата за паници и нахари, плетен лъжичник — пробит вече, — та лъжиците, все падаха на пода; „Трябва да го постегна, та лъжиците да не падат на пода!“ — рече си Петър; от другата страна на огнището бе ръчният хромел. Още две стаи имаше къщата: зимна стая с ниски кревати, майка му бе разпънала в нея стана за тъкане; килер с дрехи, дребни сечива и кошове за жито; варосаната мазилка бе ошарена с бразди от протеклия покрив. „Трябва да стегна и покрива!“ — рече си Петър.
А майка му:
— Какво се щураш бре, Петре?
Сепна се Петър, нарамил брадва, пила и трион, мушна се в обора, а там: стените изтърбушени, рогатката за круша сол с отчекнат рог, тор до колене. „Трябва да стегна стените, че са изтърбушени, и рогатката за крупа сол, че е с отчекнат рог, и торта да изчистя!“ — рече си Петър. Разбута овцете; мина и се спъна о някаква върлина; а кокошките се разкрякаха. Прасето, и то се разквича; мушна се сред копите сено, а от оградата му се озъбиха волски черепи, надянати да пазят двора от нечисти сили; върна се стреснат.
А майка му:
— Ни си ял, Петре, ни си пил!
Седна пак под навеса, захвърлил брадвата, пилата, триона, подпря пак чело на ръка. „Трябва да постегна работилницата и едно да си знам: занаята!“ — си повтаряше Петър. И после: „Вапца я, Петре, вапца я!“ А децата пак играеха из бъзето край пътя: „Ала бала порто-кала, кали-бой кали-лис, чучу-рия разми-рия, ок, бок, строшен рог!“ Седя така, подпрял чело на ръка, и все: Че е век на тиранство — век на тиранство е, че е божия дарба езикът ми — наказание божие излиза, но аз — дърводелецът прост — къде да се дявам?; и гласове го прекъсваха: „Какво му остава на тоя човек?“ — викаха демоните, пък ангелите: „Труден живот, мъченическа смърт, безкрайна легенда!“; та докато се стъмни чак.
А майка му:
— Що си жълт-зелен бре, Петре! Урочаса ли те някой, мома ли ти в сърцето заседна, на самодивска поляна ли спа? Ни ядеш, ни пиеш, само из двора се щураш!
Легна Петър; нищо не рече; зави се с чергата: три дни и три нощи треска го тресе.
А хората му викаха на портата:
— Ела, Петре, къща да градим!
Пък майка му:
— Петър болен лежи!
И тръгна от уста на ухо: „Петър болен лежи!“ А друг, чул-недочул: „Петър умира!“ Прекръсти се трети: „Спомина се Петър!“ Жабите, и те се провикваха от село на село: „Умре-мре-мре! Ко-ко-кога ки-ки-ки? Се-се-сега ки-ки-ки!“ Та се чу надалеч: Петър умрял. „Петър умрял!“ — викаха хората от къща на къща и потегляха от далечни и близки села; баби изливаха от стомни и менци водата — че това е мъртвешка вода — и обръщаха съдовете с дъната нагоре; забиха клепала по селските църкви: да известят за смъртта. „Да отидем да му запалим свещица! — си казваха от човек на човек. — Че по тъмни пътища ще пътува душата му, докато се представи на Бога — та да му свети!“
Така се разправяха селяните; и едни му носеха сватбено дръвце — нали Петър беше ерген — да го побият до кръста на гроба; други си повтаряха какво да заръча Петър на техните близки, като ги видел оттатък; беден старец — като нямаше друго — му носеше шепа сушени горски плодове; така и стигнаха, влязоха в двора:
— Идваме Петър да видим!
А майка му:
— Петър болен лежи!
Пък селяните:
— Пустият Петър пак ни излъга!
Разотидоха се селяните развеселени, а Петър лежи жълт-зелен и го треска тресе. Стана майка му; отиде; доведе знахарка — научила ги бе, като с мъжа си Йосиф пиха разни билки — с билки да го лекува. И знахарката, щом влезе, го позна и му рече.
— Уплашил си се, Петре!
Седна знахарката до огнището; бръкна в дълбока торба; и като отвързваше и връзваше китки и възел-чета, мърмореше си:
„Да сложи баба в гърнето цветче от лайкучка, че лайкучката расте по припекливи и буренливи места покрай пътя, че е жълто цветчето и е брана в средата на лятото; после баба ще сложи в гърнето листенце от мента, че е брано по време на цъфтене на ментата — то че може и листенце от джоджен, може, ама хайде от баба да мине, пък джоджена да го остави баба за боба — и е брано по блата и мочурливи места; да сложи баба в гърнето и кафяво-зеленичко зрънце от морач. То баба не знае как расте, нито как цъфти и завързва, че го няма по нас, ами го е взела от гръцки калугер, ама нека го сложи; нека сложи и валерианово коренче — ууу, какво коренище! — изстина баба, като го скуба, че расте по сенчести и влажни места по горите, та три дни й тече на баба сополът, ама няма да сложи баба цялото коренище, а мъничко коренче; накрая баба да сложи и кимионово плодче, дето го бра по тучни ливади, като се задаваше лятото, а пролетта си отиваше!“
Знахарката смеси всичко в гърнето и пак си мърмореше — бе припадничава баба и като припаднеше, разговаряше с нечистите сили — нещо под носа; заля билките с вряла вода, разбърка с пищялка от бухал, прецеди през черна забрадка; даде на Петър.
Изпи запарката Петър; и лежеше жълт-зелен; и го треска тресеше. Стана майка му; отиде; доведе свещеник Матей — отслужил й бе на нея и на Йосиф, мъжа й, нарочна служба тогава — да му отслужи и нему. И свещеник Матей — и той — го позна и му рече:
— Уплашил си се, Петре!
Облече епитрахила свещеник Матей; отвори требника; отслужи молебен:
„Господи, лечителю на душите и на телата! На Тебе се молим и от Тебе просим: премахни от Твоя раб Петър всяко дяволско влияние, всяко сатанинско нападение, вояка лукава хитрост, вреда и помрачение! Сам Ти, Човеколюбиви, простри властната Си десница и опълчи високата Си мищца срещу всяко коварство, и посети милосърдно това Твое създание, като му изпратиш мирен, силен и верен ангел-пазител на душата и на тялото, за да го предпазва занапред от всяка злокобна вреда, та запазван, здрав и невредим да устои срещу всяко коварно нападение на сатаната и с благодарност да казва: Няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене! Амин!“
Изслуша го Петър; и лежеше жълт-зелен; и го треска тресеше. Стана майка му; отиде; доведе баячка — научила ги бе, като баяха на чряслата на Йосиф, мъжа й, и над празната й утроба — да му бае. И баячката, щом влезе, го позна и му рече:
— Уплашил си се, Петре!
Угаси му въглен баячката; прочете молитва; взе да му бае:
„Тръгнали са три душмани: кьор душманин, глух душманин, ням душманин; тръгнали са низ горища, низ брезища, низ долища; па минали по долини, по рудини, по равнини; па излезли в равно поле, па срещнали Петър. Кьор душманин гледа Петър, глух душманин слуша Петър, ням душманин му продума. Па се сепна Петър, па извика, па изплака; па дочу го божа макя; па му рече божа макя: Петре-Петре, що се сепна, що извика, що изплака? Па й рече Петър: Викам-плача, божа майко, че съм срещнал три душмани, кьор душманин мене гледа, глух душманин мене слуша, ням душманин мене дума. На душмани рече божа макя: Оставете Петра, три душмани, оставете Петра, па идете в пусти гори, пусти гори тилилейски, там идете, намерете крава яловица, мърша месо да ядете!“
И като му гаси въглен, и като му бая, баячката си тръгна. А на портата я срещнаха трима старци: на единия бяха избодени очите, на другия бяха орязани ушите, на третия беше изтръпнат езикът. И запитаха тримата старци:
„Тука ли живее Петър?“
Хукна баячката из бъзето край пътя, като чу и видя; майка му въведе тримата старци; и той ги позна: бе ги видял при светия старец Иван, като кръщаваше с кръв и поучаваше с притчи народа.
"Хитър Петър" Г. Марковски
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?