Историята разказва, че след смъртта на Атила през 453 г. гепидите(Гепидите са група източни германски племена, родствени на готите.) на Ардарих убиват през 454 г. престолонаследника Елак. Така започва краха на великата империя на хуно-българите. Гепиди и остроготи се свързват с римските власти и искат да станат федерати и да получават „подаръци”. Много българи бягат от горна Дакия, която си присвояват гепидите, на юг от Дунав, където византийския император ги заселва около Лом и Видин.

Според готският историк  Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.

В това свое съобщение Йордан  отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуно-българи във Византия.

Около 457/8 г. хуно-българи са допуснати да се заселят в региона на  Лом и около р. Вит. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Тяхната уседналост там непременно ги е задължавала като федерати да приемат християнството. Те са заселени от Лъв І (457-474) с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (=преден военен лагер на Византия).

Що  се отнася обаче до ония хуно-българи, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон” (областта на заселване е около дн. Струмяни в България, по поречието на р. Струма, около превала между планините Рила и Пирин – б.м.), където кутригурите на Хиниалон са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І (527-565), т.е. както става ясно от Прокопий, към 550 г. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети: стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.

Изглежда бъдещият военачалник на Илирик, хуно-българина Акум, е именно от тези заселени около Видин и Лом към 457 г. българи, които бягат от отцепилите се от Хунската империя гепиди.

Неслучайно, в българския средновековен превод на Манасиевата хроника, има сведение, че към 491 г. българите започват да превземат „тази земя”, т.е. Мизия, именно минавайки до Видин (Бъдин), т.е. използват за атака  земите на българите заселени около Лом и Видин.

„При този цар Анастасий българите започнаха да превземат тази земя, като преминаха при Бъдин. А преди това започнаха да превземат долната Охридска земя и след това цялата тази земя. От тръгването на българите досега са изминали 870 г.„. Това е допълнил към главата за царуването на Анастасий (491-518) българския средновековен преводач на Манасиевата хроника… (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 123).

Това „преди това“ е времето на поканените от император Зенон българи в империята около 484 г., които атакуват около Лихнида (Охрид) готите на Теодорих Триариа.

Българите на Акум, са явно християни… Авторът на „Християнска топография” Козма  (Κοσμας) дава сведение за присъствието на българи на територията на Византия, които приели християнството. „Също така и в Киликия, Азия, Кападокия, Лазика, Понт и в северните области […] между скитите, хирканите, херулите, българите, еладците, илирийците, далматите, готите, испанците, римляните, франките […] има люде, които са повярвали, възвестяват Христовото евангелие и изповядват възкресението на мъртвите”.

„Кога е написана „Християнска топография” може да бъде установено на основание съобщението на Козма за пребиваването му в Аксум, при цар Елесбоа „25 години преди написването” от него на кн. ІІ. Елесбоа се е подготвял по това време да се отправи на поход против Химяра, което е могло да бъде само в 522 или 525 г.г.; с други думи „Топографията” е могла да бъде написана между 547-550 г.г. (Н. Пигулевская. Византия на путях в Индию…).”

Имайки предвид, че към 513 г. народа елуар (Десктип от ІV в. го помества в Скития), т.е. херулите, са вече ромейски федерати в горна Дакия, ни става ясно, че българите са между тази ромейска провинция от една страна и илирийци и еладци, от друга.

Тоест, сведението на географа Козма Индикоплевст  за наличието на българи там  се потвърждава от данните на готския историк Йордан, писал през 551 г., за заселените при Лъв I около Лом и Видин хуни „фосатизи”.

За Козма Индикоплевст, прокарал една официозна християнска версия за плоска земя, е било много важно да посочи в своята „Топография” и за българите във Византия, които са приели християнството…

Сведението на Козма е много важно, тъй като в нашата историография за тези хуно-българи се твърди, че са изчезнали бързо от региона, докато Козма и Йордан през 550 г. знаят все още за тях, което потвърждава версията, че те са уседнали там след 458 г.

https://kovaklog.wordpress.com