Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.11.2016 23:42 - Как се унижава нач/щаба на армията,германския и австроунгарския кайзер
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 3423 Коментари: 12 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
От спомените на генерал Сава Савов:

След превземането на Ниш нашите войски настъпиха на юг към Враня, Скопие и използвали всички здрави останали сръбски телеграфни линии за съобщения с тиловите си управления и с Главната квартира в Кюстендил. След нашите войски, в същата посока, са се движили и германските войски, които навсякъде прекъснали нашите съобщения и ги приспособили за свои съобщения с щаба на Макензен. Нашите войски останаха без съобщения с тила и някои части почнаха да гладуват. В Щаба на армията в Кюстендил се получи оплакване по тоя повод от нашата I армия. Генерал Жостов, възмутен от тая бруталност на германците, изпроводи една доста енергична телеграма в щаба на Макензен чрез полковник Иван Тантилов68, който тогава беше причислен към щаба на Макензен. Между другото той писал: „Различни германски части, които се движат на юг от Ниш и пр." Полковник Танталов превел телеграмата на немски и употребил фразата, буквален превод на „Различни германски части". Впоследствие, когато полковник Ганчев пристигна в София от Берлин за водене на някакви преговори от страна на Германската главна квартира с министър-председателя и с нашата Главна квартира, се е отбил в щаба на Макензен и полковник Тантилов му казал за пакостите, които германците правят с късането на телеграфните жици, и му дал на немски оплаквателната телеграма на ген. Жостов, която Ганчев дал на царя. Негово Величество намерил фразата за голямо оскърбление на маршал Макензен, за генерал Сект и за германската армия изобщо, а също, че бил злепоставен и той пред германците, и направил една сцена на главнокомандващия, като му казал, че Жостов трябвало да отиде лично в Ниш и да се извини пред Макензен и ген. Сект, които били много обидени. Ген. Жостов прочел наново телеграмата и не намерил нищо обидно в нея и не отишъл в Ниш да се извини, понеже тогава се водели най-сериозни сражения със сърбите. Ограничил се да телеграфира на полковник Тантилов да го извини пред Макензен и Сект, ако има някаква обида. Тантилов отговорил на Жостов, че Макензен не приел извинението, тъй като нямало никаква обида, и Жостов сметнал инцидента за приключен.
Негово Величество, в желанието си да унищожи и унижи Жостов, както по-рано беше се заканил да всее раздори в Главната квартира, нареди преговорите, поменати по-горе, с Ганчев да се водят в Кюстендил. В царския влак, който тръгна за Кюстендил, бяхме министрите Радославов, ген. Найденов, фон Масов, полковник Ганчев и аз. По телефона предупредих Главната квартира за часа на пристигането в Кюстендил и на гарата бяха излезли Жеков, Жостов и другите генерали, които бяха в Главната квартира. Прозорецът на вагона беше отворен и царят беше надвесен на него, така щото всички, които бяха на гарата, го видяха. След спирането на влака царят повика Жеков във вагона, а ген. Жостов с другите генерали останаха да чакат отвън цели часове. На обяд във влака Жостов не беше поканен. И така, най-важният фактор - началник-щабът - не участва в тая конференция. Така се унижаваха и унищожаваха водачите на армията в най-големия разгар на боевете.


Към средата на декември 1915 г. се заговори, че германският император69 ще посети царя в Ниш, и полковник Ганчев уреждаше тоя въпрос с Германската главна квартира.
Негово Величество се готвеше да назначи императора за шеф на един пехотен полк и да му даде маршалски жезъл и дълго мисли какъв да бъде надписът на жезъла. Най-после, между другото, реши да има в надписа и „Покровител на българите". И така кайзерът измести освободителя на българите цар Александър II.70
За посрещането на императора се направиха големи приготовления; докараха се разни войскови части, македонски четници и пр. За посрещането отидоха няколко дни по-рано генералите Жеков и Жостов. При посещението си, което ген. Жостов е направил в Ниш на маршал Макензен и ген. Сект, използвал случая да ги запита за обидната телеграма, на което и двамата му отговорили, че не е имало никаква обида и че никой от тях не се е оплаквал, следователно царят с полковник Ганчев инсценирали тая обида, за да унижат ген. Жостов.
Императорът пристигна в първите дни на януари 1916 г. След заминаването и тържественото изпращане на императора ген. Жеков благодарил на ген. Кутинчев, който тогава беше губернатор в Ниш, за добрия ред и му съобщил, че царят му казал, че не искал да представи ген. Жостов на императора и, следователно, нямало да бъде канен на обяда, все по повод на същата телеграма, но в последния момент се раздумал. Горното научил лично от ген. Кутинчев, който, вероятно, ще го има отбелязано и в бележките си. Въобразявам си какъв щеше да бъде скандалът, ако Царят би направил това, което щеше да бъде уникум в отношенията на царя с началник-щаба на Действащата войска.

Към края на януари 1916 г. беше уредено да се върне визитата на германския император в Общата германска главна квартира в Плес. Царят тръгна с голяма свита. На гарата в Плес беше посрещнат лично от императора и се разцелуваха. Имаше почетна дружина.
Царят и всички придружаващи бяха настанени в двореца на княза в Плес, едно грамадно здание с обширен парк от няколко километра. Там бяха и апартаментите на кайзера и Главната квартира. В Плес царят остана три дни. Имаше гала вечеря. А обикновено обядвахме и вечеряхме на обща трапеза с всички офицери от свитата на кайзера и от щаба, така че се събираха всичко 40-50 души на трапезата. В определен час се събирахме всички офицери в един голям салон, след който следваше столовата. Царят и императорът излизаха почти едновременно от своите апартаменти, минаваха по средата на салона между присъстващите, които образуваха един вид шпалир, и всички следваха августейшите особи и се настаняваха в столовата.
Мисля че беше на третия ден. За обяда императорът излезе пръв от своя апартамент, размени по няколко думи с някои от нас - българите, пооглеждаше се назад, за да дочака царя, но той не излизаше. Минаха се около 5 минути, търпението на императора се изчерпи и той повика своя маршал и му направи някои забележки. Маршалът, опечален, дойде при мен и ме помоли да уведомя царя, че императорът чака повече от 5 минути. В това време царят се разправяше със своите любими шофьори Пауле и Аурбах. Казах му за чакането на императора и за сцената с маршала, на което той ми отговори: „Да чака, нека знае кой съм аз". Казах на маршала, че царят дешифрира една телеграма и че веднага ще излезе, но него още го нямаше. Изминаха се нови 5 минути и повече, всички вече забелязаха нервността на императора. Най-после той наново изсипа гнева си върху своя маршал, говорейки му с висок глас и разни жестове. Маршалът, развълнуван, пак се отправи към мене, но аз не го дочаках, а отидох при царя да му докладвам за всичко. Твърде доволен, че е унизил императора, царят ми повтори: „да чака", но след малко тръгна и щом влезе в залата, се отправи стремително към императора, преструвайки се, че е виновен, и му каза развълнувано и отчаяно на френски: „Извинете ме, любезни приятелю, аз бях толкова много зает". И двамата тръгнаха между шпалира от присъстващите. На края на шпалира на страната към царя беше един портопей юнкер, някой си графски син, чието семейство царят познава. Царят се спря и почна да говори с него, обръщайки гърба си към императора. Разговорът продължи доста и императорът позеленя от яд, но нямаше какво да прави.
Мислех си навремето, колко ли скъпо ще заплати българският народ тия прищевки на царя след свършване на войната!

В началото на първата половина на м. май 1918 г. получих телеграфическа заповед веднага да замина за София и да се представя на Негово Величество.
В уречения час се представих на царя, който ми каза, че ме аташира към австрийската императорска двойка и на другия ден да отида в Костинброд да ги посрещна и да предупредя императора, че по причина на болест царят не ще може да го посрещне на гарата, като добави „Ще го науча да знае кой съм аз". Останах изненадан от тази заповед и исках да му кажа мнението си за лошите последствия, но царят ми каза сърдито: „Така ще бъде" и промени разговора.
В уреченото време бях на гара Костинброд. Тук императорският влак се бави един час, съгласно разписанието, за да има време да се подготвят и облекат парадно.
Императорът ме прие в своя салон, гдето беше и императрицата. След един разговор от 2-3 минути някак си свенливо казах на императора за болестта на царя. Той промени настроението си и излезе от вагона, а аз останах при императрицата и от прозореца забелязах как императорът сърдито говореше със своя генерал-адютант и с маршала на двора.
След няколко минути императрицата се оттегли в своя апартамент, да се облича. На перона на гарата наблюдавах как императорът се разхожда умислено и сърдито и не отива да се облича, също и офицерите от свитата му. Изглежда, че се двоумеше да отиде ли в София или да направи голям скандал и да се върне, в който случай аз щях да бъда „козел отпущения".
Най-после, 10 минути преди тръгването на влака, всички се прибраха във вагоните.
Царят го нямаше на Софийската гара. Също не беше и при входа на двореца, а чакаше на стълбата на първия етаж, подпиран от двама служители. Тук той се извини, че е болен, и покани императорската двойка в малкия червен салон, дето бяха апартаментите им и тук стана представянето на свитите на двамата монарси. Царят се поддържаше от двама служащи, после от един и накрая ходеше съвсем свободно без ничия помощ.
Настроението на австрийския император през всичкото време на визитата беше извънредно лошо. По-после научих от адютантите на царя, че той се е разсърдил на императора още през есента на 1917 г., когато придружен от него е посетил австрийския фронт, дето вероятно императорът му е дал да разбере, че Австрия ще се управлява от него, а не от царя, както той си въобразяваше, и сега намери случай да излее яда си върху него в присъствието на императрицата.
Негово Величество имаше обичая да си играе с огъня. Това, което направи с германския император в Плес при посещението на Германската главна квартира, което направи с австрийския император в София, беше го направил и на стария австрийски император Франц Йосиф на една официална вечеря във Виена през време на войната, дадена от Франц Йосиф, като застави стария и едва държащ се на краката си император да го чака цели 20 минути. Царят много добре знаеше, че императорът вечеря и ляга в определен час, което изискваше неговата старост, но все пак поиска да си играе и с него, както по-късно с германския император и с младия австрийски император. Най-после царят с тая игра с огъня изгори ръцете си, но каква беше вината на българския народ, за да проиграе и неговата съдба?




Гласувай:
5
0



1. germantiger - ...
01.12.2016 14:08
- не е колегиално късането или ползването на комуникации, ако въобще това е вярно, но явно е

- преувеличено и манипулативно е, защото ГЕРМАНСКИТЕ ЧАСТИ СЛЕД БЪЛГАРСКИТЕ СА БИЛИ ШЕПИЧКА - чети войната, запознай се с нея и установи колко и какви германски части се придвижват след българските на юг и ще разбереш, за фантасмагорията на това за глада и комуникациите

- трето - всяка армия сама допълва, провежда и увеличава комуникациите си със собствени - ако глада ти е резултат от комуникации прекъснати - значи си български некадърник, ти сам трябва да имаш резерви, да набираш по маршрута,м да се подсигуриш всякак и в комуникация и в във всяко друго отношение - нямаш за това специалиати, не можеш, не знаеш, не правишп това - гладуваш и друг ти е виновен българино

- за изцепките на Фердинанд отношение не мога да взема - там съм лаик в темата

ПОВТАРЯМ:

НЕКОЛЕГИАЛНО, НЕСЪЮЗНИЧЕСКО И ПОЧТИ ПРЕСТЪПНО Е ДА ПРЕКЪСВИ КОМУНИКАЦИИ НА ДРУГ, НО ТОВА СЕ СЛУЧВА МАСА ПЪТИ ПРЕЗ ПСВ И ПРЕЗ ВСВ ВКЛ. вероятно и до днес на война

ВСЯКА АРМИЯ САМА СЪЗДАВА НОВИ КОМУНИКАЦИИ, ПОДДЪРЖА СИ ГИ, А ПРОДОВОЛСТВИЕТО И ОСИГУРЯВАНЕТО НА КОСНКИЯ СЪСТАВ ВКЛЮЧИТЕЛНО НЕ Е ПЛОД САМО НА КОМУНИКАЦИИ И РАЗСТРОЙВАНЕТО ИМ НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕДИЗВИКВА ГЛАД

ЧАСТИТЕ ГЕРМАНСКИ СЛЕД БЪЛГАРСКИТЕ СА БИЛИ ШЕПА - излезе, че те са виновни за маса български пропуски, недоглеждане и иероя о некадърност, но това е нормално за българите - обикновено друг им е виновен
цитирай
2. germantiger - ...
01.12.2016 14:18
Днес няма да разполагам с времето, но ако желаеш утре мога да ти покажа накратко какво значи осигуряване и какво бива то в армиите - за него има стотици томове писани през вековете и хиляди инсструкции, гайдове и менюъли, устави до днес и днес вкл.

Когато ти нахвърлям тази система от най-високото до най-малкоте иликнизи от шепа германци за че нечии нарушени комуникации от шепа германци за кратко през псв не предизвикват глад и проблеми в цяла армия повтарям - в армия!

Бога ми да обяснявам ли всичко това, откъде са тези хора които пишат това, съзнават ли какво думат, какви профисионалисти са или не?!?!?!
цитирай
3. didanov - шепа германци?
02.12.2016 01:08
При приключването на операциите срещу Сърбия и заемането на гръцката граница от българските войски главнокомандващия генерал Никола Жеков нарежда прегрупиране на сили, съгласно което в състава на по това време силно отслабената германска 11-та армия за първи път се включват големи български съединения в лицето на 5-та дунавска дивизия[6]. Тази дивизия, както и допълващите армията германски 4-ти резервен корпус(103-та и 101-ва дивизия) и 210-та сборна пехотна бригада остават на подчинение на групата армии „Макензен“. През февруари 1916 година армията се спускат към гръцката граница и започва да сменят до тогава охраняващите я български части в долината на река Вардар и около Дойранското езеро, където се захваща с усилено укрепяване на новите си позиции. Поради непрестанно усилващата се съглашенска активност през април на 11-та армия е подчинена 9-та плевенска дивизия и се създават смесени българо-германски части.

Към средата на август 1916 година 11-та армия се състои от три български (5-та, 9-та и 2-ра) и една германска (101-ва) пехотни дивизии и с бойната си сила от 62 пехотни батальона, 209 картечници 68 батареи и 6,5 ескадрона заема фронт с дължина 42 километра от връх Мала Рупа до Беласица[7]. Начело на тези сили е генерал Арнолд фон Винклер, командвал до тогава 4-ти германски резервен корпус, който заменя още през март отзования на Западния фронт генерал Галвиц
цитирай
4. didanov - някои части са започнали да гладуват
02.12.2016 01:12
ясно е, че германските части не са действали колегиално прекъсвайки комуникациите на съюзниците българи на тяхната територия дори. Кой да очаква такова нещо?
ще ми еинтересно да чуя малко инфо за осигуряването
цитирай
5. germantiger - да ти бъга
02.12.2016 12:34
Пред мен са картите от ПСв 6 на брой, като в 3 от тях има български, германски и австроунгарски войски - разбираемо в картата на войнишното възастание, в боевете при софия и преди това дойран германски войски няма с българските картографирани.

има обаче на други три карти които обхващат периода 1914-1918 - на първата обща за целия период германци и австроунгарци не пресичат полосите на българите и едва ли смесват тиловете си при настъпеление в сърбия с изключение това да стане единствено в райно на на триъгълника прокупле - прищина - косовска митровица - само там се появява възможността германците от 11 и австриоугарците от 3-а армии да нарушат тиловете на 1а българи на бояджиев

след картата в едва ли не стратегически мащаб, следва една в оперативен и в нея ясно се вижда "укрупнено" какво всъщност става в споменатия от мен "триъгълник" - австрийските 8, 12 и 19 корпуси нямат стиковка с българите, а такава могат да имат само петте германски дивизии от 11 армия, именно 57, 105, 107, 103 и 101 дивизии - нарочно ги посочвам така от запад на изток

в контакт при прокупле влизат 6 пд българска с 101 пд германска - толкова

впоследствие с развитие на настъплението 6пд българска явно пресича направленията пред 103 и евентуално 107 пехдивизии германски - толкова не повече като за 107 пд германска може да се спори при пункт куршумлия - не повече

от картата сигурно се вижда едно 101 пд германска е в съседство с 6пд бг при прокупле и вече при прищина германските 101 и 103 пд в тила на 6пд и 9 пд български при прищина - толкова

ПЪРВО ЕДНА КЪМ ЕДНА ДИВИЗИИ И ПОСЛЕ ДВЕ КЪМ ДВЕ ДИВИЗИИ ГЕРМАНСКИ И БЪЛГАРСКИ - ТОЛКОВА

1 бг армия на бояджиев е в сустав 4 дивизии и усилващи части, а именно 1, 6, 8 и 9 пд

КАКВО ИМАМЕ ДОТУК - СТИКОВКА ДО 6 ПД И ВЛИЗАНЕ В ТИЛА НА 6 И 9 ПД ПРИ ПРИЩИНА - НИЩО ПОВЕЧЕ
цитирай
6. germantiger - 2 бъгливи идиотии вотри път поредния коментар
02.12.2016 13:00
следващата карта поиказва боеве на река черна - тук независимо от субординацията под командване на 11 германска армия в състав 61 и 62 корпуси - реално в тях имаме само една германска дивизия - 101 и един полк - 81-и, а в същоито време компания им правят 1и 6 пех бг дивизии в 62корпус и 5, 9 пех бг дивизии плюс пл.д. българска - каквои имаме 1 германска дивизия и 5 български

какво показват всички карти до момента - и то КАРТИ БЪЛГАРСКИ - германци на балканите на юг има малко шепа, в началния период те са по-значителни като сили, но временно и НЕ СИ "МЕШАТ" ТИЛОВЕТЕ С БЪЛГАРИ, подобни "касателни" нарушения на полоси и комуникации има първо само за една дивизия и след това за две дивизии български от 1-а армия на бояджиев - тиловете са нарушени вероятно от една или максимум две германски дивизии и то при финалния пункт прищина

какво казвам - временното прекъсване, нарушаване, съвмествно ползване или дори нехайство и вероломно незачитане на колега, съюзник НЕ води до глад и проблеми за цяла армия - това е абсолютно сигурно

ПОЯСНЯВАМ - ЕТО ЗА ТОВА ПИСАХ ШЕПА ГЕРМАНЦИ, защото тук не иде реч за всички гермнаски дивизии в сърбия - те са 5, а за факта, че само една германска дивизия или евентуално две биха могли временно да нарушат български тил и това отново не е сигурно доколко и в какво и как

дори да приемем напълно българската претенция или жалба - то както казах е това - първо една дивизия посел две германски навлизат в тиловите комуникации и снабдителни "артерии" на една и посел две български дивизии - да напомня че общото число бг дивизии действащи в съртбия тогава са 8 бг дивизии общо, след като удобно се спомнеават всички германски сили, които създават впечатление НЕ за шепа, но реално шепа германци нарушават българския тил, а буквално шепа геврманци остават впоследствие на този солунски фронт СРЕД ПОВТАРЯМ ПОТРЕТВАМ СРЕД българите
цитирай
7. germantiger - 3
02.12.2016 13:14
тавтологията в края - без манипулации ясно и точно

6 бг пд е в стиковка, съседство или контакт с една германска дивизия при прокупле и след това пак същата 6 бг пд и 9 бг пд е вероятно с нарушен тил от две германски дивизии временно при прищина - нищо повече

1 бг армия се систои от 4 дивизии и части в усилване, приемаме максимума гадни германци и той от четири бг дивизи е нарушен временно тила на една бг дивизия и на финалния етап при прищина са нарушени комуникациите на две бг дивзии - 1 от 4 и после 2 от 4 НЕ е цяла армия, това е 1/4 или половината от армия и тов ременно

това не може да е причина за глад, за фундаментални проблеми и за споменатото от савов

отделно от това от римско време, а вероятно и преди това армиите шползват ресусрсите по соя път, на териториите в които са, дори на прилежащите, армиите от античността до днес се снабдяват за сметка на завареното населени, което е вече усъвършеснтвано при наполеон и буквално издигнато доктринално и отработено като практика

още повече - всяка армия без значение дали ще има нарушен или не тил, трябва да се грижи, подсигуурява, антрупва запаси, говти за най-лошото и грижи над предвиеното за своя състав и за това си има система

АБСУРДНО Е ОСОБЕНО В ОНЗИ 20-И ВЕК МАКАР И НАЧАЛОТО МУ ДА СЕ ТВЪРДИ, ЧЕ НАРУШЕН ТИЛ ОТ СЪЮЗНИК ПАК ПОВТАРЯМ ОТ СЪЮЗНИК, а не с активни бойни действоя от противник ти разрушава така тила и системата за снабдяване - това е жалко, това е дори собствено грешно и виновно дори

още нещо - всяка система дори нарушпена продъл;жава да действа в различни фази и с прекъснвания поради практиката когато е била ефективна и "прокарана" - осигуряването никога не е идеална логистика, но отработените веднъж маршрути дори нарушавани продължават да функционират в по-малка ефективност било като пропускателна способност, било като времеви периоди с прекъсвания, било поради съобразителност и стремеж изобретателност на тиловаците да поддържат фронта с отдаденост и солидарност войнишка към своите
цитирай
8. germantiger - 4
02.12.2016 13:32
Сега няколко думи за самото осигуряване

то е описано в бол томове към общата тактика или тактиката на родовете войски, то е коментирано от древни трактати до учебници на военни академии и досега, то е застъпено в менюъли, в устави или в германски в хандбух-ове - то може да бъде разглеждано от стратегичско, през оперативно до тактическо ниво примерно в германската армия през всв то се изпипва до отделния войник коойто бяга по траншените с топлата храна или който изнася ранениете до следващшите пунктове и така ниво след ниво до билниците в самата германия що иде реч до санитарно или медицинско такова, в хандбух на германската армия то дори е показано схематично до ниво отделен камион, след това "каруца" и накрая отделен войник до фронтовата линия примерно

Осигуряването е бойно, което обема в себе си разузнаване, което пък бива бол видове, с бол похвати и елементи на рекогносцировката или ауфклерунга на германски, има дори топогеодезическо разузнаване, инженерно също итн итн итн. маскировката съо е вид осигуряване, има тилово осигуряване, ветеринарно, финансово дори, химическо, биологическо, кибер осигуряаане, техническо - ще ти дам пример само за последното да кажем

то се подразделя на танково, авто, свързочно, авио, артилерисйко, има още различни осигурявания като материално, битово, експлоатационно

примерно в бойното осигуряване влиза също охранението

МОГА ДА ТИ НАПИША ВСИЧКО ПОДРЕДЕНО, а не както сега ти го написах и нахвърлях непотредено като тюрлюгювеч, но искам да ти покажа, че осигуряването е фундамент, това е логистика казано по западен маниер и тя бива гигантска, вкл. през псв осигуряването е сериозно и разработено, въобще не е примитивно - осигуряването не е примитивно още от наполеон
цитирай
9. germantiger - 5
02.12.2016 13:41
С "две думи"

нарупен тил на една дивизия или дори на две НЕ трябва да води до глад в цяла армия, временно прекъснване на комуникации от съюзник дори главоломно и вероломно НЕ трябва да предизвиква заявеното от българите

всеки командващ трябва да предвижда резерв,м неговия щаб и най-вече началник щаб да се гр продоволствие, аммуниции, подвоза им,ви резерви в продоволствие, аммуниции, подвоза им, пътища, прокарване на такива, постоянен подвоя на всичко необходимие, хя се граби или търгува коректно, когато си на во тя се граби или търгува коректно, когато си на война дори всичко да се развива ок, ти като лидер трябва да не се отпускаш и да допускаш най-лошото да си готов с грижата за войника ако ще той да е лети на крилата на победата

в този ред на мисли липсата на зимно обмундиурване през зимата на 1941-1942 и закъснението на такова при германците е пример за хитлерова престъпност и армейско престъпление, идиотия и малоумщина - няма значение че фюрера ти е военен профан - ти като военен трябва да не се криеш и да нададеш глас за войника и за своя подчинен дори това да ти струва поста пред малоумния ти фюрер - войника трябва да е над фюрера като грижа за истинския войсководец казано с тази бг дума
цитирай
10. germantiger - 6 финално
02.12.2016 13:51
казвам ти го простичко - какво трябва да са направили българите

влизайки в сръбска територия да се започне не масова, но сериозна конфискация на конски състав, продволствие, мобилизиране на сръбски пленници които да поддържат пътища, да ги разширят, да прокарат нови, да се установят бази с храни, боеприпаси на определени преходи в удобни населени места или пресечни пътни аертерии, да се осигури това с охрана, жандармерия, пътепоказатели, комендатиури, санитарни пункотиове за ранени, изостанали от войските, да се въведе бг полициоя евентуално, да се извъшрва сбор на необходимото, складирането и съхранението му, вкл., трофеи

бъ;лгарите е трбвало да купуват и вземат храна от сърбите, да пращат разезди които да рейдират и събират още от населението, но не да го ограбват, да наложат здрава връзка с тила в бг, да охраняват тези комуникации срщеу диверсии, природни условия и форсмажорни обстоятелства, на място да са съобразителни бързи, итри в стремежа да исигурят храна и боеприпаси, да бъдат безкомпримисни в тила с мародери и противник, дори със съюзници

да се трупа и подсигурява въпреки победния път, въпреки марша на крилиете напред и да се мисли, че нещо може да се обърка и обърне, въпреки всичко да се подсигуриш и да държиш всичко в железен контрол - то с това ще впечатлиш дори победеноето население и можешп да услушиж на колеги, на други части и дори на същото това население след време връщайки или добавяйки от натрупаното

за всичко това трябва организация, система, хора с такъв опит и способности, ресурс но най-вече енергия, стремеж, съобразителност и неуморност - труд, това с организираността не е особено характерно за българина нали, сега може и да си обясним или да предположим нео, но нека не бъда манипулативен
цитирай
11. didanov - супер допълнение мерси
02.12.2016 15:42
макар да ставаше дума само за някои части не за цяла армия. Щом Жостов и Макензен не го правят на проблем явно е нещо временно и не решаващо. Но пояснението още един път е супер.
цитирай
12. germantiger - ...
02.12.2016 15:59
Сект в постинга всъщност се чете Зект, но това е дребен детайл, този после създава основата за професионалния Райхсвеер, самия нго създава, а после отива съветник и инструктор при чан кайши

същия фон зект избива червените идиоти на телман в хамбург, разбива червените революционери и руски подлоги/германци в тюрингия и саксония и заедно с това пръсва бирения путч на хитлер и компания
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322096
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5788
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?