Карта на света от анонимен автор (1351 г.), която илюстрира дтевните представи за околосветския „Поток-Океан”, с който всички морета имали връзка

Когато в началото на I хил.пр.Хр. се е оформял древногръцкия цикъл за „Аргонавтите“, Черноморието за елините продължавало да е северен географски хоризонт на света, отвъд който започвал иреалния, т.е. „Света на Отвъдното”. В техните представи най-напред този хоризонт е обхващал Южното, после се измества към Северното Черноморие и едва след VII в.пр.Хр., когато и по него се появили елински общини-държавици, отива далеч север, за да достигне Прибалтика. Ето защо тъкмо тук някъде „слиза в Подземното царство” Одисей. Пак тук Орфей дири и намира Евридика, а Дионис извежда от „Тартара” майка си Семела. В този иреален свят се намирал и „Острова на Блажените” – „Белият остров” (ант. Левка, средн. Фидониси, дн. Змейний). В една версия Тетида го била „извадила от морето” за своя син Ахил, за да блаженства тук наред с други древни Герои, сиреч Юнаци.

Миниатюра от старобългарската Манасиева хроника на Библейския ковчег и Адамовото потомство с последния от него – Ной, който (според Библията) е родоначалник на съвременното човечество

Преди да го назоват „Евксински Понт” („Гостоприемно море”) елините първоначално именуват Черно море „Аксински Понт“, което в превод от старогръцки означава буквално „Негостоприемно море“. Това название пък показва, че елините всъщност са преосмислили иранското име на басейна „Акшайна“, което отново означава „Черно, Тъмно море“. На епично преосмисляне на древни представи се дължи и тесалийско-беотийския цикъл за „Аргонавите“, в който те поемат за „Страната а Слънцето“, за да откраднат  „Златното руно”. Данни от хетски клинописи откроиха, че и сега елините отново са преработили древен обред за ритуална „кражба на руно”, а и някакви вече смътни предания за късноенеолитната култура в Черноморието. Тъкмо сензационната късноенеолитната „Култура Варна” от втората половина на V хил.пр.Хр. ще да е продуцирала мита и за „Златния век”, и за „Страната на златото” (= на Страната на Сина на Слънцето). Неслучайно дори и в достигналия до наши дни кавказки осетински епос „Страната на Слънцето“ се намира под черноморски води. Щерките на това Слънце се появявали на Белия свят под формата на златни кошути: тях неуморно са ги преследвали и са ги улавяли от Юнаци, за да може на белия свят да се появят още по-велики от бащите си чада.

Черноморският шелф в началото на холоцена (Орачев 1988 – по Муратов)

Специфичното действие на тогавашното Дяволско течение (наред с комплекс от други фактори) не позволява черноморските води да прехвърлят Боспорския праг. Наносите формират мощна пясъчна коса и в резултат черноморското равнище започва да се покачва с още по-големи темпове спрямо мраморноморското и средиземноморското. Това се случва и заради извънредния черноморски речен сток, който се подхранва от Дунав, Южен Буг, Днепър, Днестър и други реки, чиито водосбор обхващал огромни територии тъкмо по времето, когато ледниците се топели максимално.

Някъде в края на V – първата половина на IV хил.пр.Хр. в резултат и на вероятно земетресение (по разседа на Боспорската разломна структура), „преградата” бива разрушена и черноморските води нахлуват в Мраморноморието като своеобразна мощна вълна. Събитието е описано от Диодор Сицилийски въз основа на древни самотракийски предания и е датирано „преди другаде да стане Потоп“ (т.е. преди Дардановия потоп). Някои нашумели публикации за този Черноморски потоп, които го свързват с Библейския „Ноев потоп” и го датира в VI хил. пр. Хр., всъщност са повече от спекулативни, защото се разминават и с археологическите факти, и с геоморфоложките данни.

По време на най-високото стоене на водите от последния езерен период на черноморския басейн огромни части от дотогавашната суша и речни долини ведно с разположените покрай тях селища са залети. Отнесени са огромни количества земна маса. На места процесите допълнително са били стимулирани от свлачищно-срутищни процеси по т.нар. водоупорни хоризонти. Другаде – както става в днешните акватории на Варна и Бургас, пък се извършва мащабна акумулация. Тя предопределя по-сетнешното развитие на брега. В резултат повсеместно и съществено се изменя крайбрежната конфигурация.

Следва също така да се знае, че и името на днешния Боспорски (Босфорски) проток е изключително древно и е свързано с Черноморския потоп. В буквален превод Бос-порос означава “Бичи/волски брод”, а този брод няма къде другаде да е минавал освен по днешния Боспорски праг’’. До времето на Черноморския потоп той е представлявал суша, но ще да е бил преброждан и след това през IV-III хил.пр.Хр. с “волове”, откъдето всъщност идва и неговото име.