През 1934 г. подполковник Петър Димков служил в Карлово. Съдбата и тук му изпратила изпитание. То е свързано с Левски. В тогавашната община взели решение да съборят родната къща на Апостола. Както се оказало впоследствие, черното решение произхождало от черни Души, далечни роднини на Левски.

Димков научил в последната минута, че в общината решили да съборят родната къща на Дякона (оправданието за това бил уж новият регулационен план). В деня, когато работници щели да започнат събарянето, изпратени от него войници обкръжили къщата и преградили всякакъв достъп до нея. Събарянето било осуетено. Но то струвало много ядове на Димков: била организирана хайка против него; написали изложения до командващия войските в Пловдивски окръг за „своеволията на подполковника". Стигнало се дори дотам, една сутрин с военен джип в Карлово да пристигне самият генерал, Димков го посрещнал сдържано и почтително. Генералът настоял да изслуша подполковника. Последният му разказал всичко. Накрая заявил:

- Може да отмените заповедта ми, може да разгоните постовете, които съм разположил, но тогава ще трябва да прегазите мен, за да стигнете до такова престъпление! Защото само най-голям враг на България може да се реши да събаря подобна светиня!

Подполковникът бил наказан - „формално" макар - за действията си, но генералът разбрал за какво става дума и помогнал да се спаси къщата на Левски.

Уместно е да се припомни епизодът, който Петър Димков не пропускаше да разкаже, колчем станеше дума за родната къща на Левски. Явили се при него (първия военен командир на Карлово) група местни турци - из сиромасите най-вече. Те също научили, че общината възнамерява да събори родната къща на Апостола, а подполковникът се възпротивил...

- Да те благослови бог и да те пази - заговорили развълнуваните турци, - че така браниш къщата на Ицко!

С това име назовавали Апостола (споменавали го помежду си), макар че всъщност никой от тях не го познавал лично. Но знаели за какво се бие, искали и те тази правда, за която той загинал. Предали парите, които били събрали помежду си - за да се възстанови къщата на Апостола, да се поправи и подкърпи. Те набавили бояджийската посуда, която била изчезнала от къщата, а дотогава била неразделна част от нея. С една дума турската сиромашия почувствала за какво става дума и безстрашно се намесила, за да се отстои правдата.

Този епизод от пребиваването си в Карлово Лечителя разказваше винаги с треперещ глас. Сълзите напираха в очите му. Изпълваше го гордост и умиление....

Опитът за покушение срещу къщата на Левски несъмнено щеше да успее,ако не бе тази своевременна намеса. А този опит е бил организиран без съмнение от съветската агентура в България,на която национални светини не й трябвали- за нея били важни само интернационалните!

На българската буржоазия не са и трябвали светини като Левски, затова е искала да затрие спомена за него. Днес буржоазията отново властва и въпросът с националните светини пак е на дневен ред - най вече в образованието. Левски и Ботев, освен борци за национална свобода, са били и борци за социална такава. Затова буржоазията ги ненавижда.

Нека не се залъгваме -това са нашите български душмани, които от алчност и завист са готови да затрият всичко мило и родно. Продажни и дребни души за които е чуждо възвишеното ...такива има сред всички народи, и борбата срещу тях а не срещу външен враг определя дали един народ ще прогресира или ще пропадне