Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2016 16:56 - ЮНАШКИЯ ЛЕГИОН ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 И 1913 Г.
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1376 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.02.2016 17:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ НА ЮНАШКИЯ ЛЕГИОН ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ 1912 И 1913 Г. източник:http://www.sitebulgarizaedno.com
Доц. Лозан Митев

Възкръсналото ни Отечество след 500 годишното иго нямаше щастливата съдба да заживее градивно според мечтите на нашите народни поборници, а попадна веднага във  водовъртежа на мрачните политически интриги създавани от Великите сили в стремежа им да завладеят земите и народите от Османското наследство. Техните планове и ламтежи влизаха в остро противоречие с непреклонна воля и скромно достойнство на народа ни, който искаше да заживее единно, самостоятелно и свободно според Божията правда, както бе казал митрополит Методи Кусевич. Това наше „прегрешение“-да се стремим към Свободата и Независимостта,  завещани ни от Апостола,  ни доведе неколкократно до жестоки исторически изпитания и коварни клопки, подготвяни хладнокръвно и методично от тези, които искаха да ни заробят повторно. Израз на това най-голямо коварство бе режисурата на Балканските войни, в която и при първия и при втория опит да бъдем поставени в клопка и унищожени, бе преодолян от безпримерните качества на Български войн.

Именно за това, днес приятелите на различни чужди сили, които са наследници и продължители на една безродна власт и васален режим от средата на ХХ в.,  се стремят всячески да обезличат духовната чистота, високото социално съзнание и нравственост на Българското войнство като прикриват и унищожават неговия пример за да бъде изкоренен духа и Свещенния Завет на нашите деди.  Тези безродни слуги нямат нито смелостта, нито сърцето нито природния зов на кръвта да тачат и пазят спомена за саможертвата и трагичния героизъм на своите предци. Днес те тачат и издигат паметници на чужди завоеватели, на предатели и нищожества пренебрегвайки доблестта и моралната висота  на обикновения Български войник и офицер, който в окопите от 1912 до 1918 г. проливаше кръвта си за България. Нещо повече, тази нова прослойка превърнала властта в кастова привилегия и обезсмислила гражданското общество на свободни и достойни хора, се опитва да извърши още един „подвиг“ – да закрие светлината на истината за нашето минало, с което да разврати и да направи следващите ни поколения безродна и нища духом маса.

Една малка част от скриваната истина, която показва каква е самоличността и достойнство на нашия наред, е скромния пример на доброволческия Юнашки легион, събрал под бойното знаме на Отечеството неприети от наборните комисии младежи и взел участие в боевете по време на двете Балкански войни 1912  и 1913 г.

image

Идеята за създаване на доброволческа войнска част от Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“ е заложена още от създаването на Юнашката организация през 1898 г. На своя втори конгрес през 1902 г. представителите на всички дружества приемат решение, при усложняване на събитията в Македония, да се предприемат мерки за въоръжена защита на нашето население там. Идеята на юнашките представители е била да се запази традицията на нашето военно доброволчество от времето на легиите на Раковски и Сръбско Българската война. Именно за това в решението се определя създаването на доброволчески легион.

Доц. Лозан Митев

 

 

Сформиране на Юнашкия легион

image
Председателя на Съюза Юнак Христо Атанасов

 

Юнашкият легион е рожба на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“.

Съюзът Юнак е създаден от патриарха на Българския спорт и телесно възпитание – учителят Тодор Йончев от Лом, който заедно с Швейцарските учители по гимнастика, дошли по негова инициатива у нас, създават модерна система за телесно възпитание и създават нашата школа в спорта. Организацията просъществува до 1945 г., когато първо е обезглавена, а след това и разтурена от комунистическия режим.

Целите и дейността на Съюза „Юнак“ са насочени към създаването на едно младо поколение, което да бъде подготвено в двигателно и морално отношение за активен принос в изграждането на България като силна и достойна държава. Ето защо, наред с двигателната подготовка и възпитателната дейност, юнашката организация взима живо участие в обществения живот и се включва в борбите за Национално обединение.  Това е причината Съюза да е привързан към съдбата на Българите в Македония и да проявява солидарност много преди войните.

 

След обявяване на мобилизацията през есента на 1912 г. председателят на Съюза „Юнак“ Христо Атанасов на 18 септември свиква управителния съвет, който обсъжда и взима решение за изграждане на юнашки доброволчески легион съобразно решенията на Втория конгрес на организацията. Новината мълниеносно се разпространява сред дружествата и само за една седмица се записват над 500 кандидати за участие в легиона – предимно деца и младежи, които не могат да бъдат включени в наборните редовни комисии. Един от куриозите за записали се доброволци е 12 годишният Минко Минков от Лом, който избягва от семейството си, а след като е заловен и принудително е върнат, той се качва тайно на един вагон и пристига в София за да бъде включен в Легиона.

 

image

Най-малкия доброволец Минко Минков от Лом 12 годишен

image

Юнаците доброволци преди отпътуване за фронта.

За сега няма сведения за общия брой кандидати поради унищожението на голяма част от документацията на юнашките дружества в страната след 1944 г .от комунистическата власт.  В София на 7 октомври се събира голямо множество юнаци и поради това, че повечето са били младежи между 14 и 15 годишна възраст, ръководството е допуснало само 205 кандидати, които преминават начално военно обучение в местността Лагера. В Юнашкия легион влизат доброволци от Оряхово, Велико Търново, Варна, Пазарджик, Ихтиман, Горна Оряховица, Ямбол, Русе, Лом, Добрич, Севлиево,  Луковит, Търговище, Разград, Ихтиман и Стара Загора.

image

Списък на юнаците доброволци от Велико Търново

Благодарение запазването на архива на големия Юнашки деятел Йосиф Буреш от проф. Райна Бърдарева, ние имаме пълния списък на юнаците, което и е изключително ценно за опазване на историята на легиона.

Какво представлява Юнашкия легион и неговото място в нашата Военна история?

Юнашкият легион е приет от Щаба на армията и получава статут на рота. Легиона е включен в 12 Лозенградска дружина -  ІІІ бригада на Македоно-одринското опълчение командвано от генерал Никола Генев, – опълченец от Шипка и млад командир отличил се с героизма си в Сръбско Българската война. Командири, които имат много важно значение за легиона са и майор  Петър Дървингов и подп. Александър Протогеров и любимия на всички Трифон Кунев. Юнашкият легион придобива името Първа юнашка рота в дружината.

image

Генерал Никола Генев с щаба на Македоно Одринското опълчение

image

Командирът на 12 Лозенградска дружина Трифон Кунев(първият вдясно) с ротните командири. Между тях е и Луи Айер(четвъртият отдясно на ляво)

Командният състав на Легиона включва:

Ротен командир: Подпоручик от Швейцарската армия  Луи Айер от Швейцария

Знаменосец на легиона: Иван Николов от Варна с подгласници Христо Василев и Сотир Ганев

Помощник командир на ротата: фелдфебел Никола хаджи Колев

Взводни командири

1 Славчо Кацаров

2 Йосиф Буреш

3 Александър Димитров

4 Васил Генев

Лекар на легиона д-р Казимир Цекорич от Хърватско

image

Юнашкият легион приема за свое бойно знаме официалното знаме на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“, което е подарено на организацията през 1910 г. от Швейцарския гимнастически съюз.

image

Бойното знаме на Юнашкия легион подарено на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“ от Швейцарския гимнастически съюз през 1910 г.

 

След приключване на началната военна подготовка, Юнашкият легион е свикан на 23 октомври на площад Славейков, където е направена историческата снимка на Легиона преди неговото отпътуването му за фронта. Софиянци развълнувани от гледката изпращат легионерите чак до 4ти километър с пожелание за успехи и достойно представяне на фронта.

image

Пътят на юнаците до фронта на военните действия сам по себе си е изключително изпитание. Те пътуват  разстоянието София  Пасарел, Самоков, Долна баня, Костенец, гара Саранбей(гр. Септември) пеша в дъжд примесен със сняг, кал и студ за едно денонощие и пристигат късно през нощта на гарата в Саранбей.

„Едва в 11 часа през нощта юнаците пристигнаха на гарата, но така изморени, че мнозина, които бяха насядали по камъните, въпреки дъжда, веднага заспаха.

Съобщи се, ще бъдат разквартирувани в селото, което отстоеше на два километра от гарата и се даде заповед за тръгване. Пътя, ако мястото по което вървяха можеше да се нарече с това име, представляваше едно блато, пълно с рядка кал до колене. В тъмнината се чуваха само пляскането на краката в локвите”

Натоварени на 3 конски вагона от гара Септември до Симеоновград, повечето от юнаците предпочитат да се качат на покривите на вагоните, където поне има въздух. С пристигането си в Хасково, юнаците са снабдени с униформи и оръжие. На 30 септември юнаците полагат клетва и на другия ден поемат от Хасково за Кърджали, където започва бойния им път.

 

Бойният път на Юнашкия легион през Първата Балканска война

Първата битка на юнаците е за град Кърджали на 2 ноември 2012 г.., където изпълняват помощни функции. Бойното им кръщение, в което показват своята смелост и качества е в битката на 5 ноември за Мастанлъ -Момчилград. След отблъскването на турските части, колоната на Кърджалийския отряд се отправя към прохода на юг, където на 6 ноември се води тежко сражение при  Махмудлар и Узун Химитлер.  При какви условия се сражават нашите доброволци, можем да узнаем от разказа на Никола х. Колев:

„Юнаците пренощуваха на една поляна дремейки около накладения огън-но през нощта заваля дъжд. На сутринта легиона продължи с общото настъпление. Като привечер, газейки до шия в мътните води, премина реката Сулатли дере и нощува до селото Коджа Имуллар. На 6 ноември при проливен дъжд продължава настъплението, като всички измокрени до кости вечерта спират при селото Махмудлар. Тук легионерите запалват огън да си изсушат мокрите дрехи, но веднага ги вдигат е заповедва се да отидат към Узунхимитлерските колиби, където пристигат късно сред полунощ. Скрити зад драки и плетища измокрените юнаци прекарват студената ноемврийска нощ зъзнейки без да мигнат.“

Още същата нощ се издава заповед Легиона да се придвижи към бойната линия, която от сутринта е подложена на убийствен артилерийски огън от противника.

Ключово значение за развитието на бойните действия има битката на 7 ноември, в която юнаците имат голям принос в завладяването на височината Балкан тореси. Тази стратегическа позиция позволява впоследствие да се превземе Гюмурджина на 9 ноември 1912 г.

След три дни Легиона участва в обкръжаването и на Явер Паша, който се насочва към Одрин с цел да разбие обсадата на града. Нашите войски разполагат с 6000  воини, между които и юнаците легионери, които успяват да пленят  цялата 10000 войска на Явер паша с огромно количество боеприпаси и оръжие.

 

image

Юнаците в подготовка за парада на Македоно Одринското опълчение след края на войната

През декември Юнашкия легион взима участие в битките при Малгара и Кешан,  а през Януари 1913 г е в охраната на Мраморно море. След това спешно е изпратен в помощ на 7 рилска дивизия в една от най-тежките битки на Легиона - отбиване десанта на турските войски при Шаркьой. Тук легиона дава едни от най-свидните си жертви.

От 29 януари до  22 април 1913 г.  юнаците участват в отбраната на брега от Лимни Бурну до Мерефте.

image

Карта на бойните действия на Юнашкия легион през Балканската война

Боен път на Легиона в Междусъюзническата война

Старателно прикриваните и отричани причини за провокирането на Междусъюзническата война, вече сто години след тези събития, разкриват трагедията и мъченичеството на Българското войнство, което е продадено от държавници, които са приятели на други, а не на своя народ за да допуснат друг да решава нашата съдба и да оставят в ръцете на коварните ни съседи милостта да решават кое е справедливо или не. Така съюзът и интригите на  Сърбия, Гърция и Русия обективно и неумолимо ни превърнаха във виновник, а от там и лесно в жертва на един мащабен заговор. Нашите воини още през пролетта са чувствали недоброжелателното отношение и на гръцките и на сръбските окупационни части по местата на съприкосновение и това добре е описано от живота на юнаците легионери на фронта.

Неизбежният 16 юни наложи отново закона на войната, този път срещу съюзници-разбойници. Легионът

С влошаване на отношенията между съюзниците и постоянните провокации към нас, налагат бързото преместване на военните части на запад. Юнашкият легион преминава разстояние от 300 км пеша за оказване помощ на сражаващите се част със сръбската армия. Походът започва от гр. Малгара през Кешан, Ипсала, Фере, Дедеагач, Гюмурджина. От Гюмурджина до Демир Хисар легиона пътува по железницата, а след това продължава пеша през Петрич, Струмица, Радовиш, Шип до Кочани. Там започват тежките сражения за Султан тепе и по късно битката при Драмча и Дулица. След множество жертви идва вестта за края на войната и легиона е принуден да се оттегли към старите предели на Родината. Това е последния поход  - Бигла, Царево село, Кадин мост, Козница, Долна диканя, Владая – София.

След  пристигането в София на 17 август( в някои сведения е отбелязано 10 август ) отново в местността Лагера Юнашкия легион е построен, където в тържествена обстановка му е изказана благодарност от цар Фердинанд и генерал Радко Димитриев. След това легионът е демобилизиран.

 

image

Един от преходите на Юнашкия легион към новата бойна линия

Юнашкият легион дава свидни жертви на бойните полета

 

  • Загинали 11 юнаци
  • Ранени 7
  • Наградени 32 юнаци с орден за храброст ІV степен
  • Наградени 14 юнаци с орден за военни заслуги

 

Загинали в бой, от рани и болести за слава на Отечеството

1. младши подофицер Никола Тодоров от с. Две могили, убит на Султан тепе на 17 юни 1913 г

2. Тодор Ботев от с. Плаково Търновско, загинал на 19 март 1913 г. на брега на Мраморно море

3. Васил Митев от с. Килифарево, починал на 19 април 1913 г. в Тракия

4. Стефан Илиев от Севлиево, загинал на 2 август 1913 г. в Македония

5. Димитър Войводов от Севлиево на 16 юли 1913 в Македония

6. Стефан Ноев от Севлиево на 26 юли 1913 г в Македония

7. Петко Жеков от Велико Търново на 1 юли 1913 г.

8. Георги Момчев от Велико Търново на 26 юли 1913 г

9. Петко Стоянов от Ямбол 26 юли 1913 г

10. Георги Бурилков от Малко Търново -убит в Македония

11 Луи Айер – ротен командир

image

Поклон пред Вашия подвиг и саможертва!

Доброволци в Юнашкия легион са Трифон Кунев, скулптора Тома Делирадев, Борю Зевзека

Признателност към подвига на юнаците легионери

image
image

Свидетелство на Йосиф Буреш „За отечествена и юнашка заслуга“ и връчване на ордена Юнашки легион

Голямото дело на легиона е  оценено от нашето командване и по-специално от командирите на МОО – генерал Никола Недев, ген. Александър Протогеров и майор Петър Дървингов Наред с това, имайки дълг към убитите си другари останалите живи легионери полагат усилия да се запази спомена за делото на загиналите юнаци и благородния пример, който младите хора дават служейки на своето Отечество. Така Никола Хаджи Колев и Йосиф Буреш поемат инициативата да съберат спомените на живите легионери и по този начин да спасят и запазят историята на легиона.

След като публикуват историята на легиона във В. Здраве и Сила, възниква и идеята в организацията да се направи нещо по-трайно и значимо в тази насока.

Използвайки повода на 15 годишнината от създаването на Легиона, през 1927 г. Юнашката организация решава да организира специално честване, с което се поставя началото на Инициативния комитет за изграждане на паметник на Юнака легионер. Организацията взима решение да чества деня на Юнашкия легион на 15 октомври съвместно с празника на Железната софийска шопска дивизия- една от най-славните бойни единици на Българската армия през първата половина на ХХ в.

За председател на комитета е избран Георги Стоименов, който е и председател на Юнашкия легион по това време. Както посочва справедливо и самия Йосиф Буреш, секретар на комитета, без усилията и жертвите на Георги Стоименов паметникът нямаше да види бял свят.

image

Честване на 15 годишнината на Легиона и основаване на Комитета за построяване на Юнашкия паметник 1927 г.

Юнашкият комитет по издигане на паметника на загиналите герои работи в изключително тежки условия – наред с тежкото наследство от Ньойския договор, страната не може да се отърси от последиците на метежите срещу държавността от  1923 – 1925 г., върлува жестока икономическа криза, България е международно изолирана и живее под заплахата на своите съседи за обявяване на нова война. Въпреки това на доброволни начала със собствени средства, юнашката организация успява да извърши един морален подвиг в чест на своите достойно загинали юнаци по бойните полета.

Първоначално се приема правилник, чрез който се създава специален фонд за построяване на паметника 1927 г. През 1928 г.  е изготвен художествен проект за изграждане на скулптурната композиция с арх. Тома Делирадев, сам доброволец в Юнашкия легион. По-късно проекта за паметника се видоизменя от арх. Димитър Агура и представлява един 8 метров постамент във формата на вавилонска кула, а на върха е поставена статуята на юнака легионер от бял врачански камък  с размер 2.70 м.

(Нашите виждания са, че първоначалният проект, разполагащ скулптурата на юнака легионер върху  масивни каменни блокове е по-естествена и отговаряща на духа и традициите свързани с изграждането на войнишки паметници в България от тази епоха.б.а.)

Следващата фаза в строителството на паметника е свързана с осигуряване на средства както от юнашката организация, така и от всички родолюбиви организации в страната. На поканата откликват предимно патриотичните организации като Офицерския съюз, съюз Родна защита и др. Прави впечатление и служи за изключителен пример пестеливостта и откритостта във воденето на сметките и техническите работи при подготовката и изпълнението на паметника. Общо разходите за неговото построяване възлизат на 80 000 лв за Каменната статуя и 140000 лв за строителството на постамента или общо 220 000 лв.

imageimage

Успоредно с това, Юнашкия комитет работи активно и със Софийска община по определяне на мястото и получаване на разрешително за издигане на паметника.  Съвместно с представители на общината е направен оглед на предложеното място и Софийската община дава своето съгласие, въз основа на което  издава скица № 1647 от 1930 г./Министерство на обществените сгради.

След неуморни усилия и много доброволен труд, на 9 юни 1931 г, - празника Свети Дух, в присъствието на министър председателя Андрей Ляпчев,  Атанас Буров-министър на външните работи, Владимир Молов – министър на финансите, Григор Василев, министър на земеделието и държавните имоти и председател на Софийски юнак, проф. Петко Стайнов министър на железниците, проф. Александър Цанков – министър на народното просвещение, проф. Димитър Мишайков – министър на търговията, Георги Данаилов- министър на благоустройството, Кирил Миланов – министър на правосъдието, генерал лейтенант Никола Бакърждиев – министър на войната, Митрополит Неофит Видински, Софийския митрополит и ностоятел на Екзархията Екзарх Стефан, Генерал Владимир Вазов – кмет на София, генерал Жечев комендант на Софийския гарнизон, Никола Карагьозов- полицейски комендант на столицата, Генерал Велизар Лазаров – председател на БОК и в присъствието на много юнаци и граждани се поставя основния камък на паметника и тържествен акт зазидан в основите му.

До края на годината паметникът е завършен и открит със скромно тържество организирано от Съюза Юнак.

image

Министър председателя Андрей Ляпчев държи слово при откриване на паметника на Юнака легионер

Съдбата на паметника след 1944 г. е печална. Той се приема за символ на Българския великошовинизъм и поради тази причина комунистическата власт издава тайно нареждане той да бъде разрушен.

Дълги години съм проучвал въпроса за обстоятелствата свързани с разрушаването на паметника. От юнаците, които би трябвало да имат сведения, нито един не посмя да сподели истината. Откъслечни сведения получих през 2010 г. от Йордан Златков, който като студент е получил нареждане през 1947 г.,( без уточняване на датата) – в нощно време с други студенти и младежи-комунистически активисти,  да унищожат паметника.

image

Последната известна снимка на паметника преди неговото разрушаване  през 1946 г

 

Ако други народи имаха такава славна военна история, каквато успя да създаде Българския народ по време на Балканските войни, то това непременно щеше да бъде предмет на национална гордост и до днес, като изкуството, културата, средствата за възпитание щяха да използват този богат извор на примери за родолюбие за да възпитават своите поколения. Пример за това е не само медийната индустрия  на Америка, Русия, Англия, но и такива държави като Гърция, Сърбия, Франция, които използват и всеки исторически факт от военната си история за търсят основания за своето величие.

image

Руините на игрище Юнак днес – последица от разоренията, разграбването и унищоженията на националното ни наследство, едно от които е Съюза Юнак и неговия славен Юнашки легион.

 

Смятам, че днес 100 години след подвига на Юнашкия легион и помъдрели от поуките на историческото ни минало, ще съберем своите усилия и отговорности за да възстановим една справедливост като наново въздигнем Юнашкия паметник. Един символ на Българския дух и гордост за цялото спортно движение в нашето Отечество.

 Списък на   ползваната литература и документи

1 Юбилеен сборник на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“, С 1939 г.

2 Сп. Здраве и сила, 1927-1931 г.

3 на Македоно-Одринското опълчение 1912-1913 г. Албум по случай юбилейното праздненство на 4 декември 1932 г в София.. С 1932 г

4 Дървингов П. Прослава на Македоно Одринското опълчение, С 1933 г.

5 Юбилеен лист на Македоно Одринските опълченски дружества 1932 г

6 Исторически архив НСА „Васил Левски, Фонд Йосиф Буреш.

7 Записки на Никола х. Колев

8 Записки на Йосиф Буреш



Доц. Лозан Митев




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351244
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?