Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2016 23:06 - АКСУМ и чудесата на Етиопия
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 5328 Коментари: 8 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
АКСУМ   Небостъргачи за души

Отношенията на Европа с Етиопия се формирали необикновено. Загубвали я, без да я забравят, и, намирайки я, я забравяли.

Преди хиляда и петстотин години Етиопия се смятала за една от четирите велики държави в света и едва ли за това знаят много. Но персийският пророк Мани писал, че съществуват четири велики царства в света: персийско и вавилонско царство, римско царство, царство Аксум и китайско царство. Пророкът не може да се обвини, че не е знаел географията, той бил осведомен човек. След падането на Рим за етиопската държава Аксум окончателно забравят. И не си спомнят почти до кръстоносните походи, когато из Европа започва да се разпространява слухът за християнското царство на презвитер Йоан, намиращо се някъде на изток и търпящо бедствия от неверниците. Освен освобождаването на Ерусалим било необходимо да се окаже помощ на едноверците.

Смятали, че християнската държава се намира някъде на изток. Африка тогава практически не била известна — в края на XV век ще се наложи португалците да откриват това, което не е предизвиквало съмнения в александрийските лоцмани и дори в кормчиите на египетската царица Хатшепсут, а да не говорим за индийските търговци и моряците на Южна Арабия. Затова, ако под царството на свети Йоан се подразбирала Етиопия, то я търсели не там, където се намирала, завземането на Ерусалим незначително приближило кръстоносците към етиопските църкви. Християнството било живо и активно не само в Етиопия, но и по средното течение на Нил, в нубийските и коптските владения, които паднали под ударите на мюсюлманите едва през XIV век.

Етиопия останала християнска.
image
Църквата Света Дева Мария Сионска

В това се убедили португалците едва след като най-прозорливият от португалските крале Енрико Мореплавателя започнал да разпраща пратеници и шпиони във всички краища на света, за да подготви пътешествията към Изток, който турците отрязали от Европа. Скоро, вече знаейки за съществуването на християнска Етиопия, натам се устремили португалски мисионери, нямащи търпение да утвърдят в Етиопия (която се оказала не толкова християнска, колкото се искало на католиците) християнската етика. Със старанието си те предизвикали такъв гняв в Етиопия, че били изгонени оттам. В Етиопия не останали следи от католицизма. Каквото не могли да направят враговете за хиляди години, не било лъжица и за устата на португалците, затова пък останали записките на португалски мисионери, които проникнали в далечни области на страната.
image



imageМисионери попаднали и в Аксум.

… Пътят за Аксум води от крайбрежието, от древното пристанище Адулис, което е много по-старо от самата аксумска държава: по-точно то възникнало много векове преди нашата ера, когато племената на Етиопия били известни на египтяните под името хабашани (етиопци). Чрез пристанището Адулис, чиито развалини, в това число и черните базалтови колони и обелиски, са се запазили до днес, са прониквали в Етиопия не само търговци, а понякога и завоеватели. Сред търговците и моряците имало и много сабейци и други жители на Южна Арабия, които се заселвали там, и възможно спомагали за създаването на своеобразния етнически тип на съвременния етиопец. Арабите донесли някои занаяти и строителни навици, религията — всичко онова, което в допир с кушанската култура, нрави, обичаи, изкуство и вярвания на абисинските племена създало основа за аксумската цивилизация. Етиопия е пример за учудваща непоколебимост на държавата. Независимо какви ручейчета са се вливали в руслото на етиопската култура, каквито и завоеватели (те са били сравнително малко — Етиопия е много изолирана) да са идвали, всичко се е разтваряло в просторите на прохладните плата и горещите степи.

… Слизайки от корабите, португалските мисионери се насочвали в дълбочината на страната. Пътят от морето сигурно им е правил силно впечатление. За Аксум пътят е богат със стели, менхири[1], развалини от крепостни стени и дворци. Наистина мисионерите могли да се утешават с това, че всичко, което са видели, е рожба на благотворното християнство. Ако така са мислили, то са грешили дълбоко: сухият климат на Етиопия съхранил постройките от онези времена, когато за християнството никой и не бил чувал.

В развалините на древния град Колое, един от най-големите центрове на Аксумската държава, мисионерите открили язовир, облицован с плочи от варовик. Той се състоял от две части: отгоре елипсовидно изкуствено езеро с диаметър петдесет метра събирало водата на планинския поток, откъдето се спускала долу в квадратен басейн с площ 5000 квадратни метра, който се преграждал от каменна стена, дълга седемдесет метра, със сложна система от шлюзове. Цялото това съоръжение било изградено без свързващ разтвор, но плочите били така добре пасвани, че през тях не прониквала вода.
image

Край град Йехе мисионерът Алвареш видял каменен дворец, който го смаял. Той запомнил „голямата кръгла кула, изумителна по височина и акуратност. Тя била оградена от големи къщи с тераси, приличащи на замъците на големите сеньори“. Сега дворецът и „къщите на сеньорите“ са разрушени, само останки от кулата се издигат на петнадесет метра над фундаментите и мраморните стълбища. Мисионерът бил сигурен, че вижда останки от величието на християнството, но в наши дни археологът Мюлер разчел надпис до двореца, който определил като сабейски от VI-V век пр.н.е., епохата на зараждането на Аксум.

Самият Аксум, столица на този почти неизучен свят, се слави днес не с развалините си и дори не с гигантските си каменни кресла или пиедестали на статуи, или ако се вярва на легендата, място за заседание на съдиите на Аксум — не с подземния си мавзолей, не с руините на двореца с четирите кули, а с обелиските си.

 image

… Годините от царуването на цар Езана били удивителни. В тях с учудваща за тези времена плътност са концентрирани значителни събития в живота на младия и агресивен Аксум. Всички следващи столетия като че ли са продължение и разяснение на събитията от тези двадесет-тридесет години.

Именно на тези години се пада издигането на Аксум като велико царство. Завоювана е държавата Куш и от покорения Мерое керваните возят в Аксум желязо и произведения на занаятчиите, войските на абисинците воюват край планините на Южна Арабия, покорявайки древните царства на Азия, появяват се първите аксумски монети с езическите символи на Астар и другите богове на Аксум, дошли от Азия и Куш, издигат се дворци и крепости. Адулис става едно от най-големите пристанища на света. Може да се посочи един пример на международни връзки на Аксум. През 1940 година в манастир близо до Аксум било намерено съкровище — касичка със стотина златни монети. Но не аксумски, а кушански. Кушаните владеели по това време Централна Азия и Северна Индия.
image

През тези години обелиските и сравнително простите монументи, издигани в Аксум, изведнъж се видоизменят в толкова оригинални и необикновени паметници, че досега поразяват пътешествениците…

А след това за броени години всичко се изменя.

Издигането на обелиски спира. Луната и звездите върху монетите отстъпват място на кръста, в надписите гордият цар Езана, възхваляващ древните богове, говори за бог единен, всеведущ, всесилен. Може да се спори, както още спорят учените, значи ли това, че цар Езана, покорявайки се на пророците на свети Фермантий, си е сменил вярата за един час или е измислил друга, междинна, още не християнска (абисинците станали християни едва след няколко десетилетия), но това сега не е важно. Важно е друго: разцветът на езическото изкуство на Аксум съвпада именно с последните години от съществуването на езичеството, с периода на полета на аксумската държава, ознаменуващ едновременно смъртта на старите богове, чиито храмове никой не е разрушавал, обаче те се лишили от енориашите си — новата вяра се оказала по-жизнеспособна.

Но издигнатите през тези години обелиски в Аксум си останали.

Наистина само един от тях стои на старото си място, другите са паднали или са се счупили.

Може би най-широко е разпространено мнението, че обелиските на Аксум са свързани с култа към мъртвите, че са нещо като погребални паметници. Височината на единствения изправен обелиск е 21 метра. Това е сплескан четиристранен стълб, напомнящ по-скоро леко одялана от единия край дъска, забита в земята с широкия си край. Отгоре на „дъската“ има нещо като ветрило, обърнато с широката част нагоре. Когато изследвали обелиските, се оказало, че някога ветрилата са били покрити със златни пластинки: запазили са се дупките от гвоздеите, с които листовете са били закрепени за камъка.

Удивителни са изображенията на обелиските. Те са еднакви — това е небостъргач, къща. На Големия обелиск на Аксум къщата е девететажна. Отдолу с обратен релеф е изрязана врата, която не може да се отвори, по-нагоре, в редица по два, са прозорците с рамки и кръстообразни черчевета. Ако обелискът беше кух, той точно щеше да съответствува на размерите на девететажна кула. Обелиските са къщи, но не за хора, а за безплътни души. Това предположение се потвърждава от съществуването на единствения по рода си архаичен обелиск, намиращ се на земята. Дължината му е девет метра, ширината — два и половина. На тази плоча доста грубо е изрязан растителен орнамент, който напомня лотос, а над него се намира „къща“, в която има сандък. Може да се предположи, че това е изображение на погребална камера със саркофаг, а от едноетажната къщичка до небостъргача не е толкова далеч, както изглежда, стига да има въображение. И ако появяването на тази форма — кулите за мъртвите — е свързано с името на царя Езана, който се стараел да намери нова вяра, съответствуваща повече на младата империя, то ние сме свидетели на неуспешен, но въпреки това величествен опит.

Обелискът е забит още на няколко метра в земята така, че общата дължина на монолита достига тридесет метра: той е по-масивен и по-голям от най-значителните обелиски на Египет.

В Аксум обелиските са оградени от платформи, в които са изрязани вдлъбнатини, за да се стича, както смятат археолозите, кръвта на животните, принасяни в жертва по време на заупокойните служби.

Ако учените са прави в предположенията си, то небостъргачите на Аксум са къщи за души (всичко в тях прилича на истинско, но е условно: условна е вратата — защо да се стараят, след като душата и така си преминава през камъка, условни са прозорците, през които могат да надничат нетленните призраци). Къщата, както би се изразил съвременен фантаст, е построена в друго измерение.

Английският пътешественик и художник Хенри Солт, който посетил Аксум в началото на миналия век, писал, че обелискът е „най-удивителният монумент, който съм виждал“.
image

В християнска Етиопия се запазили обелиските в чест на езическите богове. Веротърпимостта на етиопските царе била известна далеч извън пределите на страната. За това има интересен пример: когато през първите години на съществуването на исляма роднините и близките на Мохамед били изложени на опасност, пророкът им заповядал да потеглят на юг. „Бягайте в Етиопия — казал той, — чийто цар не потиска никого.“ И пророкът излязъл прав както винаги. Царят на могъщия Аксум приютил бегълците и през следващите години, докато ислямът не възтържествувал в Близкия Изток, Мохамед изпращал там постоянно нови бежанци.

В интерес на справедливостта ще кажем, че след като мохамеданите станали стопани на родината си, забравили благодарността. През 702 година между арабите и Аксум се води война, етиопските армии завзели Джида и в Мека, чието падане изглеждало неизбежно, започнала паника. Обаче скоро фортуната изоставила Аксум и надвилите араби завзели и разрушили пристанището Адулис.
image
смята се, че до ден днешен тук се съхранява Библейския Ковчег на Завета
image

7 и 37 чудеса

Кир Буличов

 

Бележки

[1] Общото наименование на архитектурните паметници от неолита е мегалити. Те са три типа: менхири — поставени отвесно в редица, кромлехи — наредени в кръг, и долмени — побити в две редици камъни и покрити с плочи. — Бел.ред.


кратка история на Етиопия

Ок. 950 г. пр. н. е.
Умира Менелик, син на цар Соломон, навярно първият владетел на древната етиопска държава. (Основаването на тази държава се приписва на легендарната Савска царица),

V—IV в. пр. н. е.
По крайбрежието на днешна Етиопия възникват колонии на търговци и заселници от южноарабската Савска държава. Тези преселници, които носят високо развита техническа и интелектуална култура, поставят началото на цивилизацията в Етиопия.

Ок. III в. пр. н. е.
Египетският владетел Птолемей Евергет построява на Червено море пристанище Адулис (край днешна Масау), през което от земите на днешна Етиопия се изнасят слонова кост, кожи от хипопотами, както и роби за Египет, Арабските страни, Персия и Индия. Тези търговски контакти благоприятстват за взаимното културно и езиково влияние.

I—II в.
Държавата Аксум, възникнала на територията на днешна Северна Етиопия получава независимост и се освобождава от арабските страни, наричани „Арабия феликс" (откъдето по-рано са дошли заселниците). Седалище на владетелите, които приемат титлата „нигусте негест" (цар на царете) става град Аксум, основан през 1 век. Държавата "бързо завоюва голямо икономическо и политическо значение. Настъпва разцвет на културата, формирана от културата на миграционните групи (най-вече семитски) и местното, кушитско, население.

III в.
Аксумският владетел Сембруг разширява границите на държавата и получава данък от Мерое и Сомалия. Търговските връзки на Аксум достигат до Индия. Сечат се златни и сребърни монети.

IV в.
Връх в мощта на Аксум. По-нататъшно разширяване на границите и международните контакти. Разцвет на архитектурата и изкуството. По времето на Езана, Аксум приема християнството (333 г.) — религия, донесена от византийските търговци, които често посещават акумското царство. Страната преживява елинизация. Християнството изолира Етиопия както от ислямските народи, така и от тези, които изповядват анимизтични религии. Етиопската църква се свързва с александрийската патриаршия.




Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. didanov - няколко допълнения
14.01.2016 23:15
имам двама познати етиопци - те са с тъмна кожа, много добродушни и жизнерадостни. Разказват ми, че Етопия живеят повече от 70 милиона души с повече от 75 различни народностни групи (навярно племена). Най-интересното бе, че са дълбоко религиозни. Спазваха строго предколедните пости, даже като бяхме на ресторант изучаваха 30 мин менюто за да не би да се "облажат". В неделя ходят на църква. Мъжът има на телефона си не снимка на семейството си, а на....архангел Михаил! А децата му се казават Лука, Мойсей, Михаил..Изобщо почувствах се като "мръсен атеист" пред него, който носи кръстче на врата за да се фука, без да си няма грам понятие от религия.
цитирай
2. didanov - Етопия - най-дълго съществувалата независима държава в Африка
14.01.2016 23:23
Етиопия е втората по население държава в Африка със своите 85,2 милиона души,[2] и е десетата по големина с площ от 1 100 000 квадратни километра. Столица е Адис Абеба. Граничи с Еритрея на север, Судан и Южен Судан на запад, Джибути и Сомалия на изток, и Кения на юг.

През по-голямата част от съществуването си Етиопия е монархия. На нейна територия са открити и едни от най-ранните следи на човешко присъствие,[3] и най-вероятно оттук е започнало разпространението на Хомо сапиенс.[4][5][6] След надпреварата за Африка и Берлинската конференция, Етиопия и Либерия остават единствените страни на континента, които не попадат под колониална власт. След кратка италианска окупация през Втората световна война, Етиопия става една от първите членки на ООН. Голяма част от африканските нации използват цветовете от етиопското знаме за своите флагове, и тези цветове (зелено, жълто и червено) стават известни като панафрикански цветове.Съвременното наименование на страната е известно още от текстовете на древногръцкия поет Омир (8 век пр.н.е.), който говори за страната Αἰθιοπία. През 5 век пр.н.е. историкът Херодот използва името за всички области на юг от Египет. Римският писател Плиний Стари свързва произхода на това име с легендарен прародител, описван от него като син на Хефест. Подобен мотив се среща и в средновековни етиопски текстове, които сочат Итиопис, син на библейския Хуш, като основател на град Аксум. Също средновековни интерпретации в Европа извеждат името от гръцките думи αιθο („горя“) и οπς („лице“).[7][8]

Освен в класически антични текстове, името Етиопия се използва и в много преводи на Стария завет,[Иезек. 29:10] но в на тези места в еврейския оригинал е използвано името Куш, което се отнася за областите между Етиопия и Египет. В Новия завет вече действително се споменават етиопци.[Деян. 8:27]

Първото известно използване на името „Етиопия“ в самата страна е от 4 век, когато Езана, царят на Аксум, въвел християнството в страната, нарича така в каменен надпис собствената си държава.[9]

В миналото на много езици Етиопия е наричана с името Абисиния, което идва от местното семитско име Хабасат през арабската форма Хабеш. И днес самоназванието на семитското население на Етиопия и Еритрея е хабеша. В наши дни названието „Абисиния“ се използва рядко и главно в исторически контекст, макар че в някои езици, като арабския, то продължава да е в употреба.През 1270 година династията Загуе е отстранена от властта от Йекуно Амлак, който се представя за пряк потомък на Дил Наод и възстановител на Соломоновата династия, която управлява страната до края на монархията през 20 век. През 14 век, особено при управлението на Амда Сийон I, държавата се консолидира и с поредица успешни войни срещу съседните мюсюлмански владения разширява територията си. През следващото столетие, при Зара Якоб, средновековната етиопска държава достига своя апогей, като продължава да разширява земите си и активно да християнизира населението в тях.

Първите свидетелства за спорадични контакти между Етиопия и западноевропейските страни са от 15 век,[17][18] а през 1508 година са установени постоянни дипломатически връзки с Португалия.[19] През 1529 година военачалникът на съседния мюсюлмански султанат Адал Ахмад ибн Ибрахим ал-Гази предприема мащабно нападение срещу Етиопия. В продължилата до 1543 година Етиопско-адалска война Етиопия е активно подкрепяна с въоръжение и известен военен контингент от Португалия, а Адал – от Османската империя.[20] Етиопците успяват да отблъснат нападението, но войната отслабва и двете държави и улеснява заселванията в региона на етническата група оромо.

През 1624 година владетелят Сусениос I приема католицизма. Това предизвиква продължителни бунтове и безредици, в които загиват хиляди.[21] Особено недоволство сред хората предизвикват йезуитските мисии. През 1632 година наследникът на Сусениес I Фасилидес се връща към нехалкедонското християнство, а йезуитските мисионери и други европейци са прогонени от страната.[22][23] През следващото столетие властта на негусите постепенно отслабва, макар управлението на Иясу I и Бакафа да се свързва с относетелен културен подем.
цитирай
3. didanov - ХХ в. През 1930 г. за император е ...
14.01.2016 23:26

ХХ в. През 1930 г. за император е провъзгласен Хайле Селасие. През 1936 г. Етиопия е окупирана от Италия и, заедно с Еритрея и част от Сомалия, е включена в колония, носеща името Италианска Източна Африка.

Последният Негус Негести – император Хайле Селасие е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. един от лидерите им – Менгисту Хайле Мариам, – взема властта в свои ръце и Етиопия поема курс към социализъм. Управлението на Менгисту се характеризира с извънредна жестокост, което довежда до избухването на бунтове и свалянето му от власт през 1991 г.

През 1993 г., в резултат на започналата още през 1961 г. война за независимост, Еритрея се отделя от Етиопия, образувайки независима държава, което довежда до Етиопско-Еритрейската война от 1998 – 2000 г.. През ХХ в. Етиопия участва в още няколко въоръжени конфликта като Огаденската война, както и три въоръжени нахлувания в размирната Сомалия, като при последното през 2006 г., в Могадишу е наложено проетиопско правителство.Населението на Етиопия е основно от семитски и кушитски племена. Двата най-големи етноса в Етиопия са оромо (32.1%) и амхара (30.2%), следват тиграи (6.2%), сомалийци (6.0%), гураге (4.3%), сидама (3.4%), волаята (2.0%), афари (2.0%), хадия (2.0%), гамо (1.0%), други по- малки са: тигре, харар, аргоба, омета, консо, кафа, агау, бета израел (15 000 души) и други.
Религии

Етиопия е една от ранните християнски страни, в които християнството не идва през Европа, а направо от Юдея през Египет нагоре по Нил. Александрийската патриаршия е била начело докъм средата на 20-ти век, след което Етиопската църква става автокефална. Сирийският монах Фрументий е първият духовен водач на етиопците. Етиопците го наричат Абба Селами /Баща на Мира/. По времето на цар Езана 330 г. християнството се налага като основна религия. Коптското православие е основно за Етиопия. През VII век в източните райони на Етиопия прониква ислямът и се ислямизират народите сомали, афар, беджа и др. Ислямизацията обаче не се разпространява над християнизираните области по високите плата в западна и южна Етиопия.
Езици

Официален език в Етиопия е амхара. Писмеността е със сричкови знаци. Многобройни наречия и езици из труднодостъпните части са незасегнати от грамотност и литература.
цитирай
4. didanov - За Савската царица и Соломон
14.01.2016 23:34
Основателят на древния Аксум е синът на Савската царица и цар Соломон - Менелик.
Докато за Соломон е ясно , че е евреи, много се спори, каква е Савската царица. Никой досега не е открил нейната митична страна Офир и Пунт.
Оказва се , обаче, че Савската царица е известна в Етиопия под името Македа, а в Южна Тракия - като Бендида. Да- Бендида, Савската царица и Македа, са едно и също лице, а страната Офир и Пунт всъщност се е казвала - Орфеус Пунт - Орфеево море - малко море намиращо се на територията на Югоизточна Тракия и кото впоследствие поради катаклизми е пресъхнало.
Друг важно събитие, е че Менелик установява първото смешение на бялата раса, с черната раса в Африка. Това и обяснява, тъмния цвят на кожата на първите гърци идващи през Египет от Етиопия.
цитирай
5. didanov - В свръхконфузна ситуация попаднал ...
14.01.2016 23:41
В свръхконфузна ситуация попаднал български посланик в Етиопия в края на 60-те или в началото на 70-те години.
Появил се пред императора да връчи акредитивните си писма с напълнени гащи. Излагацията била неизбежна, защото нуждата споходила човека минути преди официалната церемония в двореца на Хайле Селасие и
нямало как
да се преоблече
Посланикът току-що бил пристигнал в столицата на Етиопия Адис Абеба. Той се приготвил за обявения прием при императора, на когото трябвало да връчи акредитивните си писма заедно с още един друг дипломат.

Двамата пристигнали в двореца, а служителят от протокола ги въвел в преддверието пред церемониалната зала за приеми на Хайле Селасие да го почакат. Тя се намирала точно до огромния парк на двореца, като от него директно можело да се влезе в залата.
Посланикът и останалите му колеги, които чакали за приема, били вперили поглед към парадната врата, през която церемониалмайсторът щял да въведе Хайле Селасие в официалната зала за аудиенции. Дипломатът трябвало да предаде поздрави от личния приятел на императора Тодор Живков. Посланикът бил чувал легенди за екзотичния владетел на Етиопия и тръпнел в очакване да го види. Държал си акредитивните писма в ръцете, кръстосани отзад, с поглед, вперен към парадните врати на залата.
Изведнъж усетил, че нещо го близнало по ръката
Обърнал се и се вцепенил от гледката. Видял един жив грамаден лъв, чиято грива се развявала. Животното гледало втренчено посланика. Той така се стреснал, толкова се уплашил, че голямата нужда го напънала неудържимо и се изпуснал в гащите.
В този момент церемониалмайсторът поканил посланиците да влязат в залата, защото там вече ги чакал императорът. Нашият дипломат нямал време да направи каквото и да било, за да замаже гафа, и се явил пред Хайле Селасие с посрани гащи. Етиопският владетел запазил самообладание и не станало ясно дали е разбрал какво се е случило. Поне не реагирал по никакъв начин дали е подушил издайническата миризма.
цитирай
6. didanov - според друг източник лъвовете
14.01.2016 23:45
изяли и акридативните писма на нашия посланик, и трябвало да чакат доста дни докато пристигнат новите от България - но и в двата случая сме се изложили доста яко.
Императорът пътувал със своите шест
лъва, четири зебри и 30 прислужници

Возел се с ролс-ройс, но след смъртта му тялото му било скрито под една полева
тоалетна на армията, погребан е 27 г. по-късно

И
стинското име на Хайле Селасие е Тафари Маконен. Той е от кралски произход. Управлявал е от 1930 до 1974 г. и е бил последният етиопски император. Наследник е на династията на цар Соломон и Савската царица.
Хайле Селасие е наричан цар на царете. Той е почитан като въплъщение на Бог от религиозното течение Растафари, чиито членове са около 800 000. Хайле Селасие на родния му амхарски език означава "Силата на Светата Троица". Императорът приел това име, когато е коронясан през 1930 г.
През 1935 г. Мусолини изпратил войска в Етиопия, като се опитал да я завладее. Хайле Селасие избягал във Великобритания. Там той бил толкова беден, че местната книжарница спяла да му дава книги на кредит, пише в. "Ню Йорк таймс". През 1940 г. дългогодишният му приятел Чърчил го пуснал да стигне инкогнито като "г-н Стронг" в Александрия, Етиопия. Там императорът прекарал една нощ в мъжката тоалетна на италиански яхтен клуб, преди да отиде в Хартум, Судан, пише още в. "Ню Йорк таймс". Оттам организирал армията на освобождението и се върнал в Адис Абеба като император.
Това станало на 20 януари 1941 г., а на 5 май същата година Хайле Селасие е направил обръщение към нацията от задната седалка на алфа ромео. Страната придобила независимост през 1942 г.
През 1974 г. обаче военните, начело с полк. Менгисту Хайле Мариам, направили държавен преврат. Преценили, че моментът да вземат властта е подходящ, защото има размирици, глад и безработица. Временно военно правителство с комунистически възгледи поело властта. Хайле Селасие бил поставен под домашен арест в двореца си, където умира през следващата 1975 г.
цитирай
7. didanov - приносът на Коста Тодоров в освобождението на Етиопия от италянските фашисти
15.01.2016 00:03
Коста Тодоров е дясната ръка на Стамболийски, бил е министър, както и дългогодишен посланик в Белград. Според него Мусолини напада Етиопия т.к. това с е оказва единствената беззащитна страна, която може да бъде превзета и превърната в колония. Т.к. страхът от фашистката агресия вече е залял Европа, кралят на Югославия Александър не си е правил илюзии, че ще е следващата жертва на Мусолини. Тогава Коста Тодоров предлага на кралят, да се подпомогнат етиопските борци срещу италянците, за да може иатлянците да затънат във войната и така да се спечели ценно време. По време на ПСВ на територията на Югославия австрийските войски заравят много бойна техника, която споследствие е открита от югославската армия. Идеята на Тодоров е , да се пратят предимно сръбски артилеристи и военни инструктури, картечници и леки оръдия преоблечени, маскирани като сръбска православна делгация на посещение в братска Етиопия.
Мусолини затъва в Етиопия, но все пак по-късно чрез хърватските националисти и не без помощта на нашият цар Борис, успява на отстрани Александър в Марсилия и да разчисти пътя си и този на Хитлер към Балканите.
цитирай
8. bojinkata - Много интересно! Поздрави!
15.01.2016 21:35
Много интересно! Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2351323
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5813
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?