Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.11.2015 01:32 - В Анадола все още се чува българска реч
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1969 Коментари: 0 Гласове:
6

Последна промяна: 27.11.2015 01:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

В Анадола все още се чува българска реч

29 Юни 2010

Георги Зеленгора  

image Дядо Ариф от Неджипкьой. Снимка: Стоян Шиваров

Текстът и снимките по-долу са резултат от  експедиция в Анадола по 3-годишен проект за “Културно-историческо и езиково наследство на съседна България”(2009-2011г.). Тримата автори на проучването Стоян Шиваров, Георги Зеленгора и Константин Панайотов са имали за цел да съберат, обработят и публикуват информация за етническото българско население извън съвременните граници на България. Тук е публикувана частта от първата експедиция миналата година, по-късно e-vestnik ще пусне и втората, с любезното съдействие на авторите.

През март-април в Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София бяха показани фотографиите и някои други материали от експедицията, в изложбата “Из Мала Азия. 110 г. след В. Кънчов”. В текста по-долу са включини и 3-те части на филм, който авторите Стоян Шиваров, Георги Зеленгора и Константин Панайотов са направили за българите в Мала Азия.

Малоазийските българи са една малобройна и сравнително непозната част от българската диаспора. Тя включва населението на около 20 села в Северозападен Анадол, където от ХVІІ докъм средата на ХІХ век се заселват на няколко вълни българи от Балканите. След Освобождението малка част от тях се преселва в България. Останалите се завръщат през 1914 г. Днес техните потомци са пръснати в много райони на страната, но най-голямата им концентрация е в Ивайловградска община.През 1899 г. големият български учен Васил Кънчов предприема първото пътешествие с научно-изследователска цел в районите, където живеят малоазийските българи. 110 години по-късно трима български изследователи Стоян Шиваров от „Ориенталски сбирки” на Националната библиотека, Константин Панайотов от Института по фолклор при БАН и авторът на настоящата статия тръгват по стъпките на Кънчов да търсят следи от някогашното българско присъствие. Експедицията е част от проект за изследване на езиковото и културно-историческо наследство на българите в съседните държави, финансиран от фонд „Научни изследвания”.

На 12 юли т. г. пристигаме в град Гьонен, който избрахме за база на експедицията. Градът е прочут със своите минерални извори. Гьонен е център на район, в който се намират повечето от българските села. В града е имало българска махала. След Освобождението в Гьонен са настанени много турци, помаци, черкези и татари от България. Имената на две от новите махали „Плевен” и „Търново” подсказват от къде са дошли заселниците. 

Нашата цел обаче са някогашните български села и особено най-голямото от тях Коджа бунар. Още на другия ден ни се отваря прекрасна възможност да го посетим. В Гьонен се запознаваме с адвокат Ремзи Къса, жител на Коджа бунар. Неговите деди са от родопското село Барутин. Заселват са в Коджа бунар по време на Балканската война, когато бягат от настъпващите български войски.

Ремзи е любезен да ни закара до селото и да ни покаже неговите забележителности. Днешните жители на Коджа бунар са помаци, потомци на преселници от общо 32 села от Неврокопско и Драмско, между които Барутин, Фъргово, Крибул, Кочан, Абланица, Жижево, Борино и други. Повечето от възрастните хора говорят много добре български език, който те наричат помашки. Знаят много за България и са добре настроени към страната на техните деди.

image Чешмата в село Ташкесии, окръг Маняс. Снимка: Стоян Шиваров

Най-голямата забележителност на селото са хилядолетните чинари в центъра, под които блика минерален извор. От времето на българите има останали много къщи. В Коджа бунар видяхме останките от българска воденица и водопровод, както и основите на старата българска църква. През последните години селото е посещавано от потомци на някогашните му български обитатели.

Същия ден на връщане от Коджа бунар се отбиваме и в най-голямото помашко село района Хасанбей, разположено само на два километра северно от Гьонен. Жителите му са помаци, чиито деди са изселени по време на Руско-турската война (1877-1878) от селата Буковец, Белослатинско, и Петревене, Луковитско. Говорят чист и малко архаичен български език. Има няколко семейства от Сяр, прогонени от гърците през 20-те години на ХХ век. Един от тях, 87-годишният дядо Ариф Гючлю, още пази спомени от родното си място.

На следващия ден сме в град Балъкесир за интервю с коджабунарския краевед Хюсеин Есенер Ракипов. Той е 80 годишен, но изключително пъргав и жизнен. Дядо му и баща му са от село Кочан, Гоцеделчевско. Пристигат в Коджа бунар през 1913 г. Хюсеин разказва подробно историята на малоазийските българи. Голяма част от сведенията, с които разполага, са непознати за нашата наука. Говори отлично български. Посещавал е два пъти България. Първия път, в края на 80-те години, престоява два месеца в родното село на дедите си. Освен всичко Хюсеин ни изпя няколко помашки народни песни от Родопския край.

 С негова препоръка на другия ден отиваме в българското село Ташкесии, окръг Маняс. Селото е малко и западащо. Местните жители са потомци на преселници от Доспат. Повечето от тях живеят постоянно в Балъкесир и идват тук само през лятото, поради което са забравили българския език. Затова пък в Ташкесии откриваме много полуразрушени български къщи. Над всички се откроява двуетажна къща с мраморно стълбище, принадлежала някога на най-богатия българин в селото Гяур Танаш, за когото още се носят легенди. Видяхме и каменната чешма, съградена от българите. Нашият гид в Ташкесии се казва Селяхатин, 50-годишен инженер-оптик. Кани ни на кафе у дома си. Къщата му представлява истински музей, където домакинът е събрал множество предмети от материалната култура на българите. image Къща в село Ташкесии, окръг Маняс. Снимка: Стоян Шиваров

Четвъртия ден от експедицията прекарваме в Гьонен. Тук вземаме интервюта от кметовете на някогашните български села Сьоют и Чатак, населени днес с помаци. Чатак е било махала на Коджа бунар, но по-късно се е отделило. Разговаряме и с кметовете на селата Хасанбей и Бакърлъ. Последното е основано от турци, дошли от Шуменско по време на Руско-турската война. Снимахме ценни документи за малоазийските българи на османотурски и на съвременен турски език. 

В последния ден от нашето пътешествие отиваме отново в Коджа бунар, за да видим старата българска каменна чешма, която се намира на един километър югоизточно от селото. Над чучура има надпис. Трудно да се установи дали е на български или на гръцки език, тъй като очертанията и релефът на буквите са едва доловими. На изток от Коджа бунар се намира новопостроеният язовир. Зад него се виждат няколко къщурки и минаре на джамия. Това е някогашното българско село Юрен, населено сега с юруци.

image Тримата автори на проучването. Снимка: личен архив

В късния следобед потегляме от Коджа бунар за Неджип кьой, където също са живели българи до 1914 г. Българското му име е Ново село. Днешните жители на Неджип кьой са помаци, чиито предци са дошли от родопските села Черешово и Тъмръш през Балканската война. Говорят особен диалект на нашия език. Тук дори и младите знаят български. Неджипкьойци се препитават главно с животновъдство или, както те казват, „гльодаме си кравите”. Старата джамия е построена върху основите на българската църква. Легендата разказва, че последният български поп в селото Папаз Манол притежавал много пари, които заровил в църквата преди изселването. Затова неджипкьойци са изкопали огромен трап в търсене на имането. В селото има и добре запазена воденица, построена от българите.

image Плакатът на изложбата. Снимка: личен архив

Хората тук са доста дружелюбни. Най-интересният събеседник, на когото попадаме, е 89-годишният дядо Ариф Ал. Същият извади телефонен номер на някакви свои роднини в България. Веднага го набрахме. Докато разговаряше с близките си, за които от години не знаеше нищо, дядо Ариф се разплака. Най-вълнуващото ни преживяване в Неджип кьой беше сватбата на млада и красива помакиня с черкезин. Поканиха ни на празничната трапеза, а после и на дансинга. Късно вечерта напуснахме селото, претоварени от емоции и впечатления.

Така завърши тази първа по рода си експедиция. Резултатите от нея се изчисляват в хиляди снимки, няколко часа филми, множество интервюта и безценни професионални контакти. Събраният материал, който след обработка ще бъде достъпен в електронен вариант, значително разширява съществуващите научни знания за малоазийските българи и за помаците в Турция.

————————————
Стоян Шиваров съобщава в блога sasedna.blogspot.com, че издирва всякаква информация и документи (особено на османотурски език), свързана с т. нар. малоазийски българи. И моли, който разполагате с такава, да се свърже с него на

image




Гласувай:
6
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322749
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?