Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2015 23:51 - Древните загадъчни народи - Етруски и Пеласги
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 4718 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ревността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но ИСТОРИЯТА не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.

"Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския полуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура." (Следват цитати по Динков).

Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток "Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура... водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген." ... "Повечето римски държавноправни и частноправни институции, ... длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход..."

"Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе..., когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи. В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на тоя народ.

В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига "нова" група пришълци и поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока - Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските - градове, писменост, изкуство. Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините, подстрекавани от гърците, постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, гърците (сиракузките-384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. ЕТРУРИЯ вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко - Елада, Зап. Европа, Тракия, Мала Азия и др.

Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.

Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и високата оценка на културата им.

Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за "пеласгите-тирсени - предгръцки народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия преди идването на Гърците." Е. Потие допуска преселване на пеласги от Гърция през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други "Тирсени".

 

 

"Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие." Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на "морските народи") хетска империя.

"Преди да се появят гърците и римляните на историческата сцена (много преди Омировата епоха), в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход". И Пеласги, като по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите, дори преди тракийците. "Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия"..."... цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската... тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската".

ПЕЛАСГИТЕ са още един древен и загадъчен народ. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги. "Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски". Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 г. пр.н.е.). "Херодот обаче никъде не споменава за пеласги в Италия"..."Със сигурност... те не са били гърци, защото, както съобщава Омир в "Илиада", на страната на троянците като техни съюзници и против гърците са воювали пеласгите: ..." Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския." Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев). При това никак не е изключено пеласги от Лемнос заедно с родствени на тях народи, като лидийци, троянци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура... Традицията свързва дарданите като троянски народ, който се преселва в Етрурия. Вожд на дарданците е цар Еней, син на Анхиз и богинята Афродита".

"Хеланик... вижда Лациум и Рим като издънка на Троя. Тимей от Тавраменион (352-246) дава на легендата по-завършен вид, като съобщава, че Еней след преселването си в Лациум съградил най-напред гр. Лавиний, а после Рим"..."...най-старата версия на преданието за Еней е била етруска. Еней и троянците дошли първоначално като приятели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. Това проличава от поемата на Вергилий", работил 10 години по нея. Родният град на Вергилий Мантуа е от етруски произход. По-късно етруското предание за Еней се присвоява от римляните. "Юлий Цезар, Меценат и император Октавиан Август, които са били римляни от етруски произход, са извеждали своето родословие от троянците и се смятали за потомци на Еней". ..."От "Илиадата" и "Енеиадата" е известно, че Еней е бил цар на дарданците", тракийско племе дало името на пролива "Дарданелите" около който живеели.

Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки. "За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите... За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си "Балканите - ключово пространство към световната история". (Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949) "Тази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в Северна Мала Азия".

Според Херодот "...(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща..." (Следват цитати по А. Чилингиров.) "За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е "варварският", а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици". Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52): "Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Дечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между "тракийския" и "славянския" етноси връзка няма и не може да има". Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: "...наличието на често употребявани "славянски" думи и лични имена в "тракийския" език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените "славяни" и "траки" са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език" (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.

Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но "...изследванията на "славянските" топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за "славянски". Най-куриозното в случая е, че тези "славянски" топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на "славяните", а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с "племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе" - т.е. българите. Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото "славянско" население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско. Но и много от "славянските" топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други "славяни" - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, ..., А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от "емигранти-славяни", познаБългарите ти като ловци и рибари. При това преди преименуването на "славянските" топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание."

Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе в това кратко есе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е. и дори преди потопа около Черно Море, а преди тях са били пеласгите.

Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.

"... траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята" (Динков).

Източник http://www.bulgarite.info



Не по-малко интересни данни получаваме и от Плиний Стари. Римският автор споделя добре известната по негово време информация, че пеласгите са тези, които са занесли азбуката в Лациум (областта, в която е разположен Рим) apparet  aeternus litterarum  usus  in  Latium  eas  attulerunt  Pelasgi. (H.N.VII.lvi.193).   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/Texts/Pliny_the_Elder/7*.html     За това, че пеласгите са посетили  Апенините и са превърнали в доминантна група там знаем и от Плутарх. Този летописец предава една от легендите за основаването на Рим, а именно от пеласгите – силен народ, който в древността е обиколил голяма част от познатия свят и е покорил повечето хора: “Some say that the Pelasgians, after wandering over most of the habitable earth and subduing most of mankind, settled down on that site, and that from their strength in war they called their city Rome.”   http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Romulus*.html    



Италия - Онези Атрячи (Българи от Троя), които отплавали към Апенините, населили редица райони на полуострова и създали своя апенинска държава под предишното българско название Идел. От названието Идел възникнало името на съвременната държава Италия.Когато през 451г. кан Атила с 150-хилядна армия от днешна Унгария потеглил към Рим за да унищожи Римската империя и превзел Северна Италия с Милано, апенинските заселници-етруските – тържествено посрещнали българския кан и го помолили да не воюва с тях, като му разказали своето общо българско родословие.По думите на Гали даже на царя на българите – Атила, жителите на Апенините “говорили за своето идване тук от бреговете на Идел, за да не воюва с тях” Самите атрячи били наричани от съседите им етруски (изопачено “атряч”), а те наричали своите съседи алтънбашци – “златоглави” (от българското алтънбаш произхожда древното название на италианците – латиняни). По думите на Гали българите са основали в Идел – Италия известните градове Сере или Цера (от старобългарското сере – буквално “тронен килим”, в преносен смисъл – “столица”), Болоня (от българското болън – “заливна ливада”, “ливада, заливана от пролетните води”), Венеция (от българското Биняче – “Дух или господар на Водата”), Рим (от българското название на областта Рум, чийто център бил град Атряч – Троя), Генуа (от названието на българския род Еней), Равена (от българското авен ~ овин) дали са име на италианските области Лигурия (“лигур” – от “локър” – форма на етнонима “булгар”) и Тоскана (от старобългарското “тюш ~ туз” – “блато със силни изпарения”), на моретата – Лигурийско и Тиренско (от българското “тирен” – “дълбоко”) и т.н Етруските (Българите) се прекланяли пред щастливото число седем (седемте хълма на Рим), пред българските духове Туран, Адонис (от Утен) и на Тигез (една от формите на името Таргиз), и предавали от поколение на поколение българския мит за спасението на момчето от Вълка (под формата на легенда за основаването на Рим), а на Рим – от крясъците на гъските. Към III век преди Христа етруските изпаднали в зависимост от младата римска република. Римляните взаимствали от етруските тяхната държавна организация, социална структура, въоражението, емблемите на властта, много митове и особено религиозните представи и вярвания. Така на основата на българо-етруската цивилизация възникнали римската и италианската цивилизации. По късно през VII век Италия е залята от друга българска вълна, начело с кубратовия син Алцек, която има свое отражение в италианската история. Преселението на българи в Италия продължава и през следващите векове, особено по време на византийското владичество презXII век., и нахлуването на турците през XIVвек., Българи при Българи отиват. В Болоня се формира водещата в Европа Школа по право. В началото на XII век., тук е чел лекциите си изключително надарения болонски юрист Булгаро де Булгарис, наречен Златоуст, за когото може да се чете в Италианската енциклопедия. Площодът пред къщата му се нарича”Площад на Българина”. На нейно място далеч преди Оксфорд и Кембридж, е основан първия университет в Европа-„Университато Булгаро”(1119г.) Там могат да се видят фамилните гербове на Алцеус Булгарини и на Асканиус Булгарино от Сиена. В пълна независимост от черквата, там се учат 10 000 студенти от цяла Европа, за сравнение в Кембридж основан следващия век учат 5 000. Магнетизмът му привлича мастити представители на европейската култура като Томас Бекет, Данте Алигери, Еразъм Ротердамски, Николай Коперник… Университетския параклис и до днес се нарича „Санта Мария дел Булгари”.




Гласувай:
6
0



1. syrmaepon - С езика на етруските и пелазгите не ...
31.10.2015 09:50
С езика на етруските и пелазгите не се занимава единствено акад. Вл.Георгиев
"В.Георгиев предлага термините „илирийски”, „трако-илирийски”, „протоилирийски” да бъдат заменени с „догръцки” или „пелазгийски”. Той определя пелазгийския език в хето-лувийската група езици, а като най-близки до гръцкия език поставя фригийския и македонския. В науката съществуват разногласия относно „догръцкия” критски или минойски език, тъй като топонимните названия и други чужди неиндоевропейски думи са недостатъчни за определянето на този език. Според някои учени - К. Паули, П. Кречмер и А. Фик – пелазгийското население е говорило на неиндоевропейски език, според В.Георгиев пелазгийският език е индоевропейски, който заема средно място между албански и арменски език и влиза в една група с хетски и лувийски. Ван Виндекенс поставя пелазгийския език между германски и балто-славянски. Според Гиндин първи жители на Гърция биле ахейците, след тях се появяват хето-лувийците, след тях пелазгите, след тях – гърците. Така един върху друг се наслагват няколко езика, първият от които вероятно е неиндоевропейски. Ярали Яралиев отбелязва, че в хатския, минойския и етруския езици се наблюдават сходни черти – не се различават звънките и глухите съгласни, тоест думите том-дом, кол-гол биха звучали еднакво. В хатските клинописи се различават два типа съгласни между гласните, обозначавани като –п-т-к и като пп-тт-кк. Също такова различие на два типа съгласни се открива и в хетските текстове. "
цитирай
2. syrmaepon - "При дешифриране на древни ...
31.10.2015 09:55
"При дешифриране на древни писмености често се използва метод при който се търси сходни знаци с други известни писмености. Но за това е нужна увереност, че сравняваните знаци и писмености се отнасят към родствени езици и на еднаквите букви или срички съответстват еднакви звуци или изрази. Като пример може да се дадат съвременните кирилица и латиница, които имат общи символи, но те отговарят на различни звуци. Американския математик Claude Elwood Shannon в труда си „ Теория на връзката в секретните системи” дефинира принципа „растояние на единствеността”, съгласно който за получаване на правилно решение при дешифровка, текстът трябва да съдържа минимум 300 знака. Което означава, че Фестския диск, който съдържа по-малко знаци, може да има няколко дешифровки. "

http://syrmaepon.blog/history/2014/10/10/pelazgi-i-dogrycki-pismenosti.1303650
цитирай
3. germantiger - Благодаря на автора и сирма също!
31.10.2015 11:07
Ето какво значи богатство на знание и различни гледни точки.

от години в бло.бг чета, че етруските (въопбще всички след Адам и Ева) са траки, ерго славяни, еле българи...

Инфото от сирма за мен беше изненада, но аз разбира се, не мога да "отсъдя" кое е истинно в спора или кое е по-близо до истината.
цитирай
4. didanov - Названия на българите в антична ...
01.11.2015 00:08
Названия на българите в антична Гърция
Най-напред да разгледаме любопитния въпрос: срещат ли се думите "българ(ин)" и "българ(и)" в "античната" литература на гръцки език?
Този въпрос трябва да бъде уточнен, защото в гръцкия език няма букви, съответстващи на българските "Б" и "Ъ". Във византийските ръкописи българите са записвани "вулгари"; обаче тази форма на името отразява римо-латинското влияние. За гръцкия език е характерно означаването на "Б" с "МП" или "П". Освен това, вместо звука "Ъ" античните гърци може би са писали не "У", а друга гласна буква, най-вероятно "Е" или "И".
И така, среща ли се в античната гръцка литература название на народ, което прилича на една от думите пулгари, пелгари, пилгари?
Сега отговорът може да бъде намерен лесно: това са пеласгите (пиласги, пеларги ). Коренното население на южната и югоизточната части на Балканския полуостров , което древните гърци са заварили при колонизацията на територията на "антична Елада".
Обаче как окончанието "гар" в думата "пелгар" би могло да премине в "арг" и "асг"?
Обикновено отговор на такива въпроси се търси в етимологични преходи и връзки между думите. В случая може да бъде посочен друг, естествен и съвсем прост "графичен" механизъм на прехода на "гар" в "арг" и "асг".
Той е основан на следното наблюдение: за съчетанието "гар" (в гръцкия език това е дума, която означава "защото") древните гърци са използвали различни "лигатури" и съкращения , които могат да бъдат прочетени и като "арг" или "асг".
Този механизъм прави възможна хипотезата, че още от древни времена едно от названията на българите е била същата дума "българи".
В подкрепа на тази хипотеза може да бъдат представени и други доводи; ще скицираме накратко три от тях.
А) Ударението в думата "пеласги" ("пеларги") пада на първата сричка, както и в "българи";
Б) Колебанието около вариантите "пеласги" и "пиласги" навежда на мисълта, че Е и И заместват звук, различен от Е и И, който липсва в гръцкия език – такъв е звукът Ъ.
В) Независимо от оскъдната информация за пеласгите до нас са достигнали сведения за произхода на името им: по думите на Акусилай , те са наречени пеласги на името на владетеля си Пеласг, който е бил син на Зевс. Тази легенда може да бъде сравнена с някои средновековни сведения за произхода на българите. В произведенията на ред стари автори (Йосиф Генезий, Михаил Сириец, Лъв Дякон; в латинския превод на хрониката на Теофан, направен от Анастасий Библиотекар; в един анонимен ръкопис, публикуван от Сп. Ламброс ) се твърди, че бълга-рите са получили името си от името на владетеля си Българ. Съпоставяйки легендите за пеласгите и за българи-те, виждаме, че това всъщност е една и съща легенда, в която името на народа и на владетеля му са записани и прочетени по различни начини, в единия вариант като Българ, а в другия - като Пеласг (или Пеларг).

Четири тракийски и пеласгийски думи
Днешната историческа наука счита, че всички пеласги и тракийци отдавна са били "елинизирани", възприели са гръцкия език и са станали част от гръцкия народ. За техните езици в науката се знае малко.
Ето например две думи, за които се предполага, че са останали от пеласгите: balios, което означава "бяло" и sitos, което се превежда като "жито" . Отделяйки окончанието "s" в balios получаем balio, което се произнася почти като българското "бяло"; по всичко личи, че в записа "balios" буквата "i" е изместена – вероятно би трябвало да е "bialos". А ако опитаме да напишем "жито" с гръцки букви, ще получим записа sito(s). Към това можем да добавим, че в "тракийския" език думата "бело" е означавала "бяло" .
Големият български историк от първата половина на ХХ в. Ганчо Ценов е обърнал специално внимание на един факт, отбелязан преди него от Чертков и Мюленхоф: че още през античността се споменава река "Черна" – приток на Дунав. И понеже в някои стари ръкописи същата река е наречена "Аква негра", т.е. "черна вода", Мюленхоф е направил извод, че думата "черна" е имала в тракийския език същия смисъл, който има и до ден днешен в българския. С това Мюленхоф е обосновал виждането си, че езикът на славяните е бил "недоразвит" и че затова те са заимствали много думи от "чуждите" "древни" езици. Ако се замислим, ще видим, че колкото и да е парадоксално, Мюленхоф е почти прав: българският език е поучил в наследство от древните траки и пеласги много неща. Това, което Мюленхоф е пропуснал да осъзнае, е "дребната" под-робност за произхода на българите именно от трако-пеласгите.
Един от най-авторитетните познавачи на антична Гърия Дж. Пинсент привежда името на тракийската (по-късно и фригийска) богиня на плодородието "майка земя" в следните почи еднакви варианти: Zemelo и Semele . Те малко се различават от познатата ни дума "земля". Нещо повече, окончанието "О" в формата Zemelo много добре отговаря на "звателния падеж" в българския език. Молейки се на богинята Земя, българите биха я наричали "Земльо".
Сега да съберем заедно разгледаните четири думи. Излиза, че през античността населението на източната и южната части на Балканите е наричало черното, бялото, житото и земята практически със същите думи, с които българите ги наричат и днес.
Има и доста други подобни примери : "риза" , "кисти" , (т.е. "чисти"), "стара" и т.н.
Очевидно е, че ако "античните българи" са коренно население на източните и южните части на Балканите, то вероятно още от заселването на гърците на техните земи в гръцкия език са влезли немалко български думи.
Кои именно?
Да се отговори на този въпрос не е лесно. Причината е преди всичко в това, че практически целият "речник" на античните гръцки произведения се приема априори за гръцки. И ако някоя "антична" дума се среща и в българския език, то автоматично се счита за заимствана от гръцки, а не обратно, само защото "е добре известно", че българите са влезли в контакт с гърците вече след античността.
Обаче ако "балканският" произход на българите е факт, то последното разсъждение не е вярно. В тази ситуация става ясно, че заедно с проблема за произхода на българите е необходимо да бъдат преразгледани връзките и взаимоотношенията между българския и гръцкия езици.
След такова преразглеждане може да се окаже, че думите, останали от пеласгите (а значи от античните българи) в гръцкия и българския езици, са доста повече от онези, които намираме в днешните монографии.
цитирай
5. syrmaepon - Не мисля, че всички думи априори се ...
01.11.2015 08:55
Не мисля, че всички думи априори се приемат за гръцки. Просто това специализирана материя и с нея се занимават ограничен брой хора, които пишат специализирана литература, с която обикновения читател няма как да е запознат. От цитатите, които постнах това мисля явно се вижда. Учените добре си дават сметка, че Балканите са заселвани периодично от различни племена и няма как да не се отчете натрупания фонд. За това говорят дори и античните автори.
"Известният пълководец на Спарта, Павсаний /5 в.пр.н.е./ пише, че първият човек в Аркадия бил Пелазг и станал родоначалник на пелазгите, древното население на Гърция. Той показал на хората как да строят къщи и как да се обличат в свински кожи. Научил ги да се хранят с жълъди. Бил считан за родоначалник на Пелопонеските пелазги и тези от Северна Гърция. Херодот пише следното : „Първоначално пелазгите извършвали всякакви свещенодействия и се молили на боговете, както са ми разказвали, в Додона , не наричайки по име нито един бог, защото не знаели никакви имена. Когато пелазгите се обърнали с въпрос към додонския прорицател, да дадат ли имена на боговете, оракулът отвърнал утвърдително. От това време, те при извършване на жертви назовавали боговете по име”. По думите на Диодор самите критяни утвърждавали, че жертвоприношенията и мистериите биле изобретени от тях, а другите народи ги заимствали от тях. Омир отбелязва, че пелазгите трябва да се разграничават от гърците и че първите отдавна живели в страната Аргос, почитали Небето и Земята, която ги научила на земеделие. Според античните автори обширното пелазгийско царство охващало Пелопонес, Атика и западното крайбрежие на Мала Азия и Крит. От съобщенията на Страбон и други автори могат да се направят следните изводи: пелазгите са автохтони в Егейския архипелаг и съседните му територии и населявали тези земи от древни времена, "
цитирай
6. syrmaepon - Очевидно и че щом българите са ас...
01.11.2015 09:03
Очевидно и че щом българите са асимилирали местно население, то няма как да не са наследили днес и генетически и може би и езикови белези. Проблемът е още по-сложен, защото миграции има и в двете посоки, народите се разместват, смесват и трудно може да се отдели кое чие е. Връзка между славяни и пелазги е възможно да има, но тя не е толкова директна и пряка, както Г.Ценов показва, дори и поради простата причина, че никой език не се е съхранил в такъв неизменен вид до ден днешен. Едвали българи живяли по време на Възраждането, днес биха разбрали някой млад човек, а тези от средновековието да не говорим Новопоявили се групи говорещи на немски или славянски диалекти несъмнено са породени от смесване на древни и новодошли популации, така че и едните и другите биха могли да наследят нещо от тях, включително и от пелазгите. Но това не означава, че са тъждествени с тях.
цитирай
7. syrmaepon - Ето един пример
01.11.2015 09:18
"Германският клон на индоевропейските езици вероятно еволюира от сливането на Corded Ware Culture R1a и по-късно пристигналата Italo-Celtic R1b от Централна Европа. Това се подкрепя и от факта, че германските хора са хибрид R1a-R1b, че тези две Хаплогрупи са дошли по отделни маршрути по различно време, а също и от лингвистика на Proto-германски език, които има прилики с Italic, келтски и славянски езици. Хората R1a се смесват с германски I1 аборигени и се създава Nordic бронзова епоха (1800-500 г. пр.н.е.). R1b вероятно достига Скандинавия късно като северна миграция от културата Халщат (1200-500 г. пр.н.е.). Първият истински германски език, се определя от лингвисти да е възникнал около (или след) 500 г. пр.н.е.. Това може да потвърди, че той се очертава като смесица от Халщат Proto-Celtic и Corded Ware Culture. Фактът, че днешната Scandinavia се състои от приблизително 40% от I1, 20% от R1a и 40% от R1b подсилва идеята, че германски етнос и език е придобила три-хибриден характер от желязната епоха."

http://syrmaepon.blog/history/2013/06/10/haplogrupa-r1a-y-dna.1118790
цитирай
8. didanov - благодаря за допълненията сирма
01.11.2015 16:54
отначало вмоите търсения смятах, че българите под това име са дошли от Азия - тоест тяхното наименование и обособявне като народност са възникнали в Бактрия или Балхара...най-важното за мен в този постинг е хпотезата, че името българи може да бъде производно на местното тракийско население пелазги - имаме легенда вярно, имаме определен анализ, иа много да се доказва разбира се но според мен посоката е вярна. друго важно за мен откритие бе, че не трябва автоматично да се приписват гръцки произход на български думи без да се помисли дали не са били преди тов с тракийски произход. навярно учените специалисти знаят за това, но не и обикновения любител а историята.
за коментар 6 бих казал, че когато основни от бита ежедневието думи съвпадат (черно, бяло, земя, жито) би трябвало да се замислим че ужким българи и пелазги ги делят поне хилядолетие. как са се запазили тогава тези думи, и са преминали в почти същия вид в българите? впрочем има още извори за бългрите в античността за които ще пиша тези дни.
едно интересно нещо в последния ми постинг има български владетел с името Сирма. поздрави
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322800
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5790
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?