2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. sparotok
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Автор: Милош Сидоров
Външната визуална прилика между древния божествен атрибут, известен като кадуцей (жезъл на Хермес), и българската сурвачка (суровакник) ни накара да се запитаме: Има ли и други сходства по значение или по предназначение между двата древни сакрални предмета? Къде се среща и какво представлява древният кадуцей, известен още и под названията керикеон и тобахон? Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Виждаме го и върху най-старите монети, които въобще човечеството познава монетите на древните трако-пелазгийски народи: дероните, хоните и одрисите. Тук трябва да се отбележи, че кадуцеят е емблема на античния Хермес, който според Херодот е бил божество на тракийските царе. В египетската митология тракийският Хермес е известен като Тот, Теут (Техути). Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес-Теут пребивава на Балканите. Мястото, където той пребивава, е известно като “Пелазгийски Аргос”.
Обр. 1. Българска сурвачка, жезъла на Хермес и
жезъла на архангел Габриел (Гавриил).
Античният географ Страбон с това название отбелязва пространството на Северна Тесалия и по-точно източните склонове на планините Пинд и Грамос. Когато Хермес-Теут напуска пелазгийския Аргос, отива в Египет и там предава всичките знания, с които разполага. Според легендата Хермес-Теут е дал на древните египтяни астрологията, числата (математиката), писмото, медицината, топенето на металите и магията. Това е причината египетският фараон Ху-фу (Хеопс) да построи в негова чест великата пирамида. Легендата, записана от Апулей, идва да ни подскаже превъзходството на палеобалканските (предгръцки т.е. пелазгийско-тракийски) цивилизации в сравнение с някои, които неоправдано се считат за най-стари. Пак у Херодот ще срещнем уточнението, че балканските Бръгои (по-късно се срещат и като Фръзи/Фриги, но и Връгарои) са най-стар народ на света, нещо което са признавали самите египтяни.
Тракийско-египетския Хермес-Теут в древно арийската и персийската митология се среща под названието Михр/Мер или в гърцизирания вид като Митра. В гръцката митология Хермес/Ермис е глашатай на Зевс (Дев), а в римската същото божество се явява под името Мер-куриос и неговата функция е принизена до защитника на пътниците и търговците. Тракийското име на бога Хермес/Ермис най-вероятно е гласяло Герман и като такова се е запазило и до днес в българския език. Запазил се е в многобройните топоними Герман, Джерман, Герма и Грамада на цялата ни етническа територия. Среща се в песенния фолклор и в някои обреди (Герман/Джерман градушкар и т.н.).
Кадуцеят най-често се изобразява като пръчка, около която са увити две змии в противоположни посоки. На върха на пръчката обикновено има малко сферично разширение (топка). На същото място понякога има кръст или разперени криле. Понякога пръчката се изоставя и тогава остават само двете змии. Така е изобразен върху трако-пелазгийските монети. В елинската епоха змиите имат криле, с което се подчертава космологичния аспект на този свещен предмет.
За символното значение на кадуцея в литературата се дават най-различни тълкувания, при което неизменно се подчертава двоичността (двойствеността). Прибягва се към обяснения, тръгвайки от такива от рода на алхимичните чифтове: “вода-огън”, “живак-сяра” и стигайки до модерните “структуралистични обяснения”: “мъжко и женско начало”, “две змии, които се чифтосват на издигнат фалос”, и т.н.
Особено привлече нашето внимание с космологичния си аспект едно любопитно тълкувание, което ни подсказа същинската смислова връзка на кадуцея с българския суровакник, както и сходното им ритуално предназначение. Тълкуванието дължим на Курт де Гебейн, който пък се позовава на Атенагора и Макробий. “Златната пръчка”, около която са увити двете змии, според този автор е небесният екватор. А какво представляват двете змии, които понякога се изобразяват и с криле? Почти винаги в древните изображения крилете символизират небето и времето. Общо взето и “извитите змии/змия” подсказват, че става дума за протичащо време. Но според упоменатия автор двете змии (“мъжка и женска”) в конкретния случай отразяват пътеките на слънцето (“мъж”, “ден”, “юг”) и на луната (“жена”, “нощ”, “север”) в ритмично протичащия ход на времето, разпределено по слънчеви години. Едната змия, по-конкретно “светлата”, “мъжката”, представя слънцето, т.е. неговия видим път на небето (еклиптиката) в течение на една година. Другата змия (“тъмната”, “женската”) символизира нощта. Тяхното отдалечаване от пръчката (т.е. от небесния екватор) означава увеличаване на деня и съответно намаляване на нощта по време на първата половина от годината, и обратния процес по време на втората половина.
В течение на една календарна (“слънчева”) година слънцето изгрява с всеки изминал ден все по на изток, минавайки през всички 12 зодиакални съзвездия, на които от древни времена е разделено пространството на екватора и еклиптиката. При това придвижване пътеката на слънцето в първата половина от годината е от едната страна на небесния екватор, а във втората половина е от другата страна. Примерно, през шестте “летни” месеца, т.е. започвайки от 21.03. (пролетното равноденствие) и свършвайки с 23.09. (есенното равноденствие), слънцето се придвижва по една пътека, която е разположена в “горната хемисфера” (северно от небесния екватор). Обратно, през шестте “зимни” месеца (от 23.09. до 21.03.) слънцето се придвижва по пътека в долната небесна хемисфера, т.е. южно от небесния екватор. Ако очертаем целогодишната пътека на слънцето през дванайсетте зодии, както са били преди приблизително 2200 години, и каквито се ползват до днес в астрологичните таблици, получаваме следната рисунка:
Но, реално погледнато, разположението на зодиакалните съзвездия върху небето в днешно време в резултат на прецесионното придвижване дава изместване на слънчевата пътека с един знак на запад. Картината добива следния вид:
Ако вземем, че вертикалната ос на графика на синусната функция означава дължината (времетраенето) на деня и нощта, то за една слънчева година получаваме тяхното ритмично увеличение и смаляване, както на рисунката:
Българската сурвачка е един ритуален реквизит, който се употребява точно по време на обредите, съпровождащи празнуването на настъпващата нова година. Тук трябва да се припомни, че от известно време насам е възприето като начална точка на годината (“Нова Година”) да се взима точката на зимното слънцестоене. В наши дни има едно закъснение от седем денонощия. Вглеждайки се в последната рисунка, става ясно, защо се изработват и се ползват сурвачки тип “равноденствие (обр. 2А) и тип “слънцестоене” (Обр.3).
Обр. 2. (от ляво на дясно) “Суровакник” тип “равноденствие” ;
Неговата разновидност “Суровиска” със спираловидно обелена кора;
Български “мартеници” със сходна календарна символика.
По време на римското владичество е проведена реформа, след която е прието не денят на пролетното равноденствие, а денят на зимното слънцестоене да се счита като пръв (или нулев) ден, от който се е отброявала новата година. Преди тази реформа за нашите предци траките, подобно на останалите арийски народи, новата година е започвала от деня на пролетното равноденствие. Този ден се падал на 1 март и се е казвал коленд, буквално: “който ражда”. С такива “раждащи дни” в римския календар е започвал всеки един от месеците. От там и понятието календар. Интересното в случая е, че само българите от европейските народи са запазили празнуването на старата “Нова година” (1 март), която се осмисля като изпращане на старото. Огньовете, които се палят на този ден, символизират изгарянето на старото, но и зараждането на новото. Празникът е известен и под названието “Летник”. Подобно празнуване на същата дата, с почти идентична обредност, е запазено у западните иранци (арии), етнически обособени като кюрди. Те са наследници на старите халдеи (колди/корди) и у тях празникът се нарича “нев роз”, което ще рече буквално: “ново лято”.
Календарен смисъл имат и другите мартенски празници: “Св. 40 мъченици” (или “Младенци”, на 9.03.) и “Благовещение” (или “Благоец”, на 25.03). Като обърнем внимание върху иконографията на архангел Гавриил, който съобщава “Благата вест” на Дева Мария, забелязваме, че в ръката има един по-особен жезъл, досущ приличащ на кадуцея на Хермес (Герман/Теут). Поне един, а най-вероятно и трите отбелязани празници, в различни епохи, съвпадали с деня на пролетното равноденствие. За празника “Баба Марта” (Летник) казахме, че е “коленд” (“раждащ”), за “Младенци”. Българският народ казва, че на този ден “слънцето се обръща” и още, че “забива 40 нагорещени шиша в земята”, докато свръзката на датата 25.03. (“благата вест” от архангела Гавриил за зачеването на Дева Мария, “Благовещение”) с “раждащата дата” 25.12. (народната “Коледа” т.е. “раждането на Синът-Слънце”), макар и три дни след “зимското слънцестоене” (22.12.), е повече от очевидна. Тук става дума за религиозно осмисляне на космическия цикъл, отбелязан чрез свръзката на пролетното равноденствие със зимното слънцестоене.
Суровакникът, предаден с рисунката (обр.3), визуално показва, че става дума за 6 плюс 3 месеца, или общо девет месеца, колкото време “Богородица” е бременна с “Божия син”, който е всъщност слънцето. Техният общ символ е кръста и като такъв далеч предхожда християнската епоха.
Обр.3. Суровакник, изтъкващ “зимното слънцестоене”.
В случая на мартеницата (обр. 3) двата увити конеца символизират двете змии: червена (“слънце”) и сребърно-бяла (“луна”). Те точно препредават стария смисъл на ритмично повтарящото се календарно време, запазен и изразен и в българския суровакник. Двата усукани конеца-змии в мартеницата всъщност символизират двете пътеки на големите небесни светила т.е. двете времеви “линии” (“дневната” и “нощната”), ритмично повтарящи се с цикъла на соларната година.
Обр.4. Кадуцеят (суровакника), символизиращ точките на
пролетното и есенното равноденствие, както и на лятното и
зимно слънцестоене върху кръга на соларната година.
http://www.otizvora.com/2007/08/390/
Руини от 6000-годишен град са открити кр...
Водата в природата и нейното опазване
- И Хермес е бил реален образ. Живял е през третото хилядолетие пр. Хр., по-точно в периода от 2752 до 2663 година пр. Хр. Бил е жрец в земите на траките на север от Стара планина, в равнинните земи по поречието на Дунав. Гробницата му е в посока юг-югоизток от днешния град Свищов – Хермес не е атлант! Той е с тракийско потекло. Владеел е способността за бързо придвижване от място на място, изпозвайки някои телепортационни методи. С това остава в преданията и поради тази причина е изобразяван символично с криле на обувките.
Празникът: Фаите (на испански: Las Fallas) са официален празник в област Валенсия. Провеждат се всяка година от 14 до 19 март във Валенсия, Аликанте, Кастейон и мнозинството от по-малките градове и села в областта.
Този празник произхожда от средновековната традиция през пролетта да се изнасят на улиците и изгарят всички стари мебели, вещи и дюшеци от сено, ползвани през есента и зимата. В средата на 19 в.,общината във Валенсия взима решение да забрани традиционните палежи на стари мебели и вещи по улиците, като задължава гражданите да ги изнасят извън града. В началото на 20 век, Общината решава да възроди традицията, но видоизменена - палежите могат да се провеждат, но само ако купчините боклуци добият приемлив и неокаян вид. Вместо обичайните стари и мръсни предмети, дюшеци и мебели, по улиците изникват странни фигури, направени от същите материали – нещо като инсталации на днешното концептуално изкуство. Това са и първите Фаи.
Всяко слънце е една мисъл на Бога и всяка планета - един образ на тази мисъл. За да узнаете божествената мисъл, о, души, вие в мъки слизате и се изкачвате по пътя на седемте планети и на техните седем небеса.
Какво правят звездите? Какво казват Числата? Какво движат със себе си Сферите? О, изгубени или спасени души, те казват, те пеят, те движат вашите съдбини!
Хермес
Черната раса, която наследява господството над света от червената, превръща Горен Египет в свое главно светилище. Името на Хермес-Тот, тази загадъчна личност, която първа посвещава Египет в тайните учения, без съмнение е свързана с първото и мирно смешение на бялата и черната раса в районите на Етиопия и Горен Египет, извършено много преди арийската епоха.
Хермес е нарицателно име - както Ману и Буда. То означава едновременно човек, каста и бог. Човекът Хермес е първият, посветил Египет в тайните Кастата е жреческото съсловие, носителят на митовете, а богът - планета на Меркурий, уподобена в сфера та си на един вид духове, посветени в божествените тайни. С една дума, Хермес е представител на свръхземната област на небесното посвещаване.
В метафизичната област на света всички тези неща са свързани с тайни сходства като с невидима нишка. Името на Хермес е символът, който ги обхваща, вълшебният звук, който предизвиква появяването им. На това се дължи неговото обаяние. Гърците, ученици на египтяните, го наричат Хермес Трисмегист, или Тримогъщ, защото го считат за цар, законодател и жрец. Той е образ на епоха, в която свещеничеството, царската власт и правосъдието са обединени в един-единствен управителен орган. Египетската хронология на Манетон нарича тази епоха царства на боговете. Тогава не съществуват нито папирусът, нито фонетичната писменост, но вече съществува свещената идеография. Науката на жреческото съсловие е записана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Значително обогатена, по-късно тя е пренесена в библиотеките на храмовете. Египтяните преписват на Хермес четирийсет и две книги от областта на тайната наука. Гръцката книга, позната под името „Хермес Трисмегист”. навярно съдържа само променени, но изключително ценни откъслеци от древната теология, която е като fiat lux, осветила Мойсей и Орфей. Учението за Огъня-Начало и за Словото-Светлина, съдържащо се във Видението на Хермес, ще остане върхът и средоточието на египетското посвещаване.
Между другото, винаги ми е правило впечатление странната прилика между сурвачката и кадуцея
Изводът може да е само един, много стар народ сме , от утрото на цивилизацията!
Приятен ден!
Обаче аз си мисля, че кадуцея не е имал само символично значение - както крилатите обувки на Хермес са символ за способността му да се телепортира, то кадуцея се явява жезъл-устройство от атлански произход(налследено от последните атланти), който навярно е имал поне лечебни свойства - не случайно е станал символ на медицината. Изобщо всички жезъли символизират някаква сила, могъщество и неземни сили - още един бегъл спомен от най-древната ни история(Жезълът на Мойсей, жезълът на Асклепий) . Поздрави
Символът на медицината е известен и като кадуцей, жезъл на Меркурий или на Хермес. Меркурий е бил вестоносецът на боговете, който е последничил между Небето и Земята, между по-висшите същества и човека, както и между различните области на живота. Той се явява символ на свързването и предаването. Затова имаме един “пра-лечебен принцип”, който внася хармония в липсите на организма. Още в древни времена Меркурий е бил и богът на търговците, защото тяхната задача е била именно преносът на неща от една област на изобилието в друга с тяхното отсъствие. В един по-висш смисъл това е една лечебна дейност и затова Меркурий е бил същевременно и Бог на лечителите.
Кадуцеят е един от най-старите символи. Той е изобразен върху купата на краля Гудеа, владял древния Лагаш около 2600 година пр.Хр. Представлява пръчка с увити около нея змии в противоположни посоки. На върха има сферично разширение (топка). Под него има разперени крила. Елена Блаватска казва, че първоначалния символ е бил на змия с три глави, но след това бил изменен в жезъл с две змии около него. Жезълът символизира Ашватха или Бодхи Друма, Дървото на живота, което израства и възхожда подобно нова Манвантара (космически цикъл) из двете крила на Лебеда Хамса (или Калаханса, Птица във и извън времето и пространството). Двете преплетени змии символизират Духа и Материята, Вечната Същност и Илюзията, и техните опашки се съединяват на земята, която е проявената Вселена, в една, което символизира великата илюзия на този свят. Преплетените змии образуват числото 8, вихрово завити в спирала, което от своя страна показва връзката между двата свята – материалния и духовния, преходът от Непроявеното към Проявеното, както и безконечната смяна на Маха Манвантара и Маха Пралая, Денят и Нощта на Брама, вселенските цикли, сменящи се през определен брой години. В Кабалата осмият сефирот е Ход и символизира връзката между доброто и злото, като често се свързва с Меркурий. Френския учен Курт дьо Гебелин (1719-1784) тълкува извитите змии като протичащо време, а жезъла като небесен екватор. Змиите са съответно мъжкото и женското начало, които са и Слънцето, Юг и Луната, Север. Опашките символизират времето, което тези небесни светила изминават за една година, както и отдалечавате на деня от нощта в техния кръговрат. В алхимията двете змии се разглеждат като живак и сяра. По-нови изследвания свързват кадуцея с българската новогодишна сурвачка.
Източници:
1. Елена Блаватска - Тайната Доктрина, т. 1
2. Ото Волф - Антропософски ориентираната медицина и нейните лечебни средства
3. Езотеричен речник
4. Интернет
06.07.2015 12:20
Втората полусфера представлява Относителния Свят, Дуализма, светът на противоположностите и светът на опита, изживяването. В него душите правят опита, вземат избора какви да бъдат. Тъй като е дуалистичен (любов-омраза напр), всички неща са относителни (всичко е относително е казал Айнщайн)- една и също нещо може да бъде различно в зависимост от гледната точка (напр. 50 лева за пенсионера са нещо много, а за богатия бизнесмен нещо незначително). В духовния свят душите разполгат с абсолютното знание кои са, но не могат да направят опита, тъй като няма как да познаеш какво е Любов без да знаеш какво е омраза. В материалния свят можем да направим опита (избора си между любов и омраза напр.), но не разполагаме с абсолютното знание кои сме и какви искаме да бъдем(напр. доброволното изключване на спомените от предишни животи при раждането)- по този начин ни се предоставя свободния избор между две противоположности. Именно за да се гарантира на всяка душа независимо от избора си достъп до духовния свят двете полуокръжности се пресичат в една точка - наречена точката на последната истина (точка на раждане или смърт). В тази точка се събират двата свята, където абсолютното познание и пълния опит се обединяват в едно. Това състояние може да се постигне още по време на движение на душата по окръжността в материалния свят чрез повдигане на самосъзнанието - състояние наречено от йогите нирвана.
Заключение - на всяка душа (дори тази на Хитлер), независимо от избора й в материалния свят е гарантирано достъп до Рая (духовния свят)
https://spreadspirituality.files.wordpress.com/2010/10/kundalini-dormant.gif
Поздрави!
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?