Как София стана столица

На 22 март 1879г. Учредителното събрание в Търново трябва да определи коя да бъде столицата на България. Като хора, гостоприемни домакини (продавали кафето на депутатите на двойна цена тъй като „били гости, а не мющерии, тоест постоянни клиенти), търновчани много се надявали това да бъде техния град. Но така и не станало – и те хвърлили вината за това на  дядо Петко Славейков, защото бил стар, уморен и обичал да си подрямва в Парламента. Славейков преди да се унесе , поръчал на депутата до него да го събуди по време на гласуването, та да даде гласа си за Търново. Минал вотът за староплестолницата, дошъл ред на София и съседът му сръгал дядо Славейков да вдигне ръка, а той полусънен и объркан не попитал за кой град гласува като си мислел,че е за Търново. Преброили гласовете и се оказало, че само с 1 глас, дядо Славейковия, София станала столица. Всичко това шеговито, звучи много убедително, но не отговаря на истината. София става столица благодарене на проф. Марин Дринов.

Професорът от Харковския университет току-що се е оженил за дворянката Маргарита Ивановна през юни 1877г, но когато започва Руско-турската война напуска брачното ложе и заминава с руските войски. Като човек, възпитаник на Московския университет и професор, той се познава още от Русия с началника на временното руско управление в България княз Владимир Черкаски и с Пьотр Алабин. Княз Черкаски е работил в Полша и там е оземлявал тамошните селяни през 1864-1866г., Пьотр Алабин пъке човекът, който създава и финансира изработването на Самарското знаме, а след това става губернатор на София.

Двамата убеждават Дринов да организира новата държавна власт и да отговаря за просветата в освободените български градове и села. След освобождаването на Пловдив, в града е преместено цялото руско управление , оставяйки в Търново само част от цивилния щаб. Съображенията им са, че градът е в центъра на България, има железопътна лния и оттам – връзка с цялата страна, а и е дорбе развит – има обществени сгради и може да поеме създаващата се българска администрация. Пловдив обаче е столица само няколко месеца, защото Берлинския договор определя Източна Румелия като васална на турския султан и руснаците напускат града. По това време, те са убедени, че столица трябва да бъде Търново – тъй като е далече от Турция и Сърбия, която пък е с териториални претенции към България.

След Освобождението  Марин Дринов не остава в Търново или Пловдив, а приема предложението на Алабин да стане негов заместник в София, като се захваща веднага с административната власт на целия югозападен регион, тогава до Кюстендил, където минавала границата.

По това време общината на София брои 11 694 жители (Търново имало 12 500), от които 6560 българи, 3538 евреи, 839 турци, 757 цигани. Имала е всичко на всичко две училища, 7 църкви, 30 джамии и текета, но и 7 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3306 къщи. Павираните улици били мечта, къщите в голямата си част – кирпичени и едноетажни, строени без никакъв ред и план, а банята само една – в центъра на Банския площад. Търговията се е правила в петъчен ден на 6 пазара, чиито имена показват какво се е продавало или кой я е извършвал – Солни, Говежди, Житни, Конски, Меден и Женски, който е бил при джамията до банята.

По време на Учредителното събрание през 1879г. наследилият княз Черкакски княз Дондуков-Корсаков все още имал идея да прави Търново столица. Марин Дринов обаче го разубедил. Той имал поддръжката и на Драган Цанков, Марко Балабанов, Петко Каравелов, д-р Димитър Моллов, Григор Начович и др. Първите двама са в делегацията изпратена от българския народ да търси подкрепа от Великите сили веднага след Априлското въстание и и обръщат погледа на Европа към България.  Каравелов и Моллов са руски възпитаници. Начович пък е учил икономика и въртял банка във Виена. Думата им се чува и руснаците се отказват от идеята си за Търново. В залата на събранието е предложено единствено София, като депутатите гласуват „за“ и „против“. Руският комисар Дондуков-Корсаков формулира  отказа от Тъново така „България ще има две столици : Търново – историческа и София – правителствена.“

Най-разочаровани са търновчани и плвдивчани. В Търново като анархизъм и до днес е останало определението на София „голямото село“, пловдивчани пък смятат, че най-хубавоо й нещо е...указателната  табела за Пловдив. Истината  обаче е , че само за 10 години след избирането на София за столица и Търново и Пловдив намаляват наполовина – жителите им, голяма част от които са участници в политическото и културното развитие на страната по това време се озовават в София. Пък и нали още тогава са усетили сладостта да са столичани.

    http://stara-sofia.blogspot.co.at/2011/07/blog-post_20.html




григор николовПоглед към София от Шарения мост (Лъвов мост), началото на 80-те години