Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2014 23:20 - Славата на първите български орли!
Автор: didanov Категория: История   
Прочетен: 1094 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Много са величавите събития, факти и личности още от създаването на българската държава до наши дни, независимо от различните превратности, които са историческа гордост за всеки българин по света. Едно от тези събития е бойната прослава на българската авиационна мощ, която изгря през месец октомври 1912 година над турските укрепления при Одрин благодарение на храбрите и самоотвержени български орли. С техните имена започва един безкраен низ от имена на летци герои, който със сигурност ще продължи и в далечното бъдеще. Именно на родните летци и тяхната безпределна преданост и човешки възможности се дължи оцеляването и възходът на нашата авиация въпреки трудните условия както в миналото, така и днес.

На 17 септември 1912 г. в България е обявена мобилизация, която предизвиква спонтанен възторг в населението и надежда за край на нечовешките страдания и кланета. В манифеста към българския народ, издаден на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинад и правителството за обявяването на Балканската война, се казва: „След кланетата в Щип и Кочани наместо да се даде на страдалците правда и удовлетворение, каквито ние поискахме, турското правителство заповяда мобилизация на своите въоръжени сили… Повелявам на храбрата българска войска да навлезе в турските предели!”.

Край Свиленград още в първите дни след мобилизацията младите български войници и командири само за няколко дена подготвят първото бойно летище в света с всички палатки, постройки и хангари за него. Техните имена остават в българската история: поручик Димитър Сакеларов, поручик Симеон Петров, поручик Христо Топракчиев, поручик Никифор Богданов, подпоручик Стефан Калинов, авиомеханиците Иван Каролев, Иван Платников, Илия Младенов, Иван Симеонов, редник Стоян Д. Терзийски, командирът на Първо аеропланно отделение поручик Радул Милков и доброволците Сотир Черкезов, Сава Попов, Асен Хр. Йорданов, Цвятко Старипавлов и Васил Златаров.

Прославата на българска авиационна мощ, която започва с одринската епопея, е свързана неразривно с името на летецът подполковник о.з. Радул Милков, командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, с покоряващо умение да командва подчинените си. Той е завършил 26-и випуск на Военното училище на Негово Величество през септември 1906 година, а през 1912-а след конкурс заминава за Берлин за обучение за летателна правоспособност. Първоначално получава своята теоретична и практическа подготовка в училището на Райт, а след това продължава за кратко обучението си в училището на Албатрос в Йоханистал до Берлин. С отличен успех полага пилотски изпит и получава бревета на германския императорски аероклуб. Веднага с обявяването на Балканската война Радул Милков е назначен за командир на Първо аеропланно отделение на летището край Свиленград и на 14 октомври 1912 година пристига от Берлин, за да поеме частта си.

На 15 октомври на новото летище с влак вече е пристигнал и първият „Албатрос”. Всички офицери, механици и войници заедно успяват да сглобят крилете му и той е напълно готов. Българските летци Радул Милков и Продан Таракчиев са първите летци в света, които извършват бойно летене над турските укрепления при Одрин и пишат първата страница в българското въздухоплаване. Част от екипа на военното летище край Свиленград е и редник Стоян Терзийски, който едва завършил гимназия е призован в армията. Той започва бойния си път в Първо аеропланно отделение на летището край Свиленград рамо до рамо с най-големите асове на българската авиация. За него командирът Радул Милков е записал: „Като часовой в пълно бойно снаряжение, застанал с пушка при нозе до дясното крило на биплана „Воазен”, поверен на поручик Калинов – това беше нашият Стоянчо, самоук техник, дясната ръка на механика Илия Младенов. Когато минавах край него, стой стоеше изопнат като пружина и с очи впити в мене:

- Казвай, Стоянчо!
- Искам да хвърча, господин поручик!

Това желание аз му изпълних. Не съм виждал по-щастлив човек през живота си от него тогава!”. Терзийски е и запален фотограф, той е първият редник наблюдател и фотограф от аероплан в историята на авиацията и командирът два пъти прелетява със своя редник за фоторазузнаване над турските позиции и укрепления, преди да падне бъде хвърлена първата бомба над Одрин. На 16 октомври 1912 година в 8.30 сутринта, преди полета, мокрите снимки са готови. По-късно, към 9 часа, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Радул Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника. Там наблизо е поручик Таракчиев, балонист, който изявява желание да участва в полета. Двамата се качват на самолета, като взимат със себе си и бомби – за поручик Милков разузнаването вече е спорено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно, след полета над джамията „Султан Сулим” и хвърлените бомби над гара Карагач, двамата са посрещнати на летището с неописуема радост.

Само две години по-късно командирът Радул Милков и редникът фотограф Стоян Д. Терзийски отново са заедно – този път на летище „Белица”. По предписание на началника на инженерните войски при щаба на действащата армия Терзийски е назначен и „изпълнява най-акуратно длъжността военен наблюдател от аероплан, понеже отлично владее фотографията, както и стрелба с картечница и ориентировка - топография”. Бойният път на о.з. поручик Стоян Терзийски завършва с участието му в четири войни, две ранявания, награди с ордени първа и четвърта степен „За храброст”, със знака на българските летци военни наблюдатели и с медал „За боева заслуга” от Втората световна война.
След Балканската война Радул Милков е произведен в чин капитан и постъпва в Главното военновъздухоплавателно училище в Дьобериц и получава бревет за флугмайстер (майстор-летец). Завръщайки се в България, е командир на аеропланна рота, а през Първата световна война е назначен за началник на първо аеропланно отделение при летище „Белица”. През декември 1918 година е произведен в чин майор и е назначен за командир на въздухоплавателна дружина, в чийто състав е и балонната група на гр. Ямбол. О.з. полковник Радул Милков е награден както с български ордени „За храброст”, така и с ордена „Св. Александър” с корона, с „Железен кръст” Първа и Втора класа от германското военно разузнаване. В своята книга „Из страниците на българската военна авиация” Радул Милков пише: „Нека всеки българин знае бойните подвизи на своите сънародници летци.
В много отношения хората от бойното ято на Радул Милков са първи в света:

- Първият редник фотограф – Стоян Димитров Терзийски, с когото излиза поручик Радул Милков на аерофоторазузнаване, преди първата бомба да бъде хвърлена над турските позиции.
- Първият летец, извършил нощен полет за разузнаване и бомбардиране - Симеон Константинов Петров.
- Първият загинал боен летец - Христо Андреев Топракчиев.
- уПървата жена, летяла на боен самолет и хвърляла позиви – Райна Василева Касабова.
- Първото изобретение бомбодържател вместо кошница за бомбите е на поручик Стефан Ганчев Калинов.

- Първите доброволци: Асен Христов Йорданов, 15-годишен, конструктор от световна величина – негови разработки са „летящите клепости” – "Боинг В-27" и „Дъглас ДС” (Дакота), а учебниците му са използвани от американските и британските въздушни сили. Цветан Лазаров Разаров, 16-годишен, основоположник на българското самолетостроене – аероконструктор, полковник, професор.
Легендарните подвизи в българската авиационна история продължават да се редят и през Втората световна война от следващите български орли: от ”живата торпила”, безсмъртния капитан Димитър Списаревски до бранителя на София и страшилището за „летящите крепости” генерал-майор Стоян Стоянов. Може би затова Великите сили не могат да простят на малка България за способните и умни български летци и през 1919 година се забранява на страната ни да има военна авиация и наборна армия. Както тогава, так и днес се посяга на военния ни потенциал.
новинар.бг



Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2322618
Постинги: 1136
Коментари: 3354
Гласове: 5789
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?