Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2015 14:49 - Духовният водач или "ангелът-хранител"
Автор: didanov Категория: Хоби   
Прочетен: 1149 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вторият начин, по който биваме посрещнати ведна­га след смъртта, включва спокойна, изпълнена със сми­съл .среща с духовния ни водач, по време на която в непосредствена близост не се появява никой друг. Случай 8 хвърля допълнителна светлина върху този вид посрещане. Какъв тип посрещане след смъртта ще преживеем изглежда зависи от конкретния стил на нашия духовен водач, както и от потребностите на нашия индивидуален характер. Открил съм, че про­дължителността на тази първа среща с нашия духовен водач се променя след всеки живот в зависимост от обстоятелствата, при които той е протекъл.

Случай 8 показва много близките взаимоотношения между хората и техните духовни водачи. Имената на много водачи звучат странно, докато други са съвсем обикновени. Намирам за интересен факта, че старомод­ният религиозен израз " да имаш свой ангел-хранител" сега се използва в метафизичен смисъл за обозначаване на съпричастващ дух. Честно казано, това е израз, който някога омаловажавах като глупаво използван за самозалъгване и представляващ остаряла митология, скарана с модерния свят. Вече нямам такова отношение към ангелите-хранители.

Пациентите постоянно ми повтарят, че сама по себе си душата е андрогинна, но едновременно с това те декларират, че полът не е фактор без значение. Разбрал съм, че всички души могат да пораждат в ума на други същества впечатлението, че са мъж или жена като един вид предпочитана самоличност и те често го правят. Случаи 6 и 7 показват колко е важно за новопристигна­лата душа да види познати "лица", идентифицирани по род. Това се отнася и за следващия случай. Друга при­чина, поради която избрах Случай 8, е за да покажа как и защо душите избират да се проявят визуално в човешки облик пред другите от духовния свят.

Случай 8

Д-р Н: Току-що започна реално да напускаш астралното ниво на Земята и навлизаш все по-навътре и по-навътре в духовния свят. Искам да ми кажеш какво чувстваш.

П: Тишината... толкова е спокойно...

Д-р Н: Идва ли някой да те посрещне?

П: Да, приятелката ми Рашел. Тя винаги е тук, когато умра.

Д-р Н: Рашел твоя духовна спътница, която е била с теб в други животи ли е, или е някой, който стои винаги тук?

П: (с известно възмущение) Тя не стои винаги тук.

Не, тя е често с мен - в ума ми - когато имам нужда от нея. Тя е моят единствен пазител (казано е с гордост и чувство за собственост).

Д-р Н: Защо говориш за това същество в женски род? Не се ли предполага, че духовете са безполови?

П: Точно така - в буквален смисъл, защото можем да принадлежим и към двата пола. Рашел иска да ми се представи под образа на жена при визуалното разпознаване и в нейния ум се проектира същия образ.

Д-р Н: Ограничени ли сте само в мъжкия или жен­ския пол по време на своето духовно съществуване?

П: Има периоди от нашето съществуване като души, когато сме предразположени повече към един род, отколкото към друг. Накрая предпочитанията се изравняват.

Д-р Н: Би ли ми описал как всъщност изглежда душата на Рашел в този момент?

П: (тихо) Сравнително млада жена... както си я спомням най-добре... дребна, с деликатни черти... с решително изражение на лицето... толкова много познание и любов.

Д-р Н: В такъв случай познаваш Рашел от Земята?

П: (отговаря с носталгия) Някога, преди много вре­ме, тя беше близо до мен в живота... сега е моят пазител.

Д-р Н: И какво чувстваш, когато я гледаш?

П: Нежност... спокойствие... любов...

Д-р Н: Ти и Рашел наистина ли се гледате с очи по начина, по който го правят хората?

П: (колебае се) До известна степен... но е по-различ­но. Можеш да видиш разума зад онова, което прие­маме за очи, защото с това го свързваме на Земята. Разбира се, можем да правим същите неща като хората на Земята...

Д-р Н: Какво можеш да правиш с очите си на Земята, което може да бъде направено и в духовния свят?

П: Когато на Земята погледнеш в очите на опреде­лен човек - дори и на хора, които си срещнал случайно - и видиш светлина, която познаваш отп­реди... ами, това ти говори нещо за тях. Като човешко същество ти не знаеш защо - но душата си спомня.

Забележка: От много пациенти съм чувал, че свет­лината на духовната самоличност се отразява в човеш­ките очи на духовен спътник по различни начини. Що се отнася до мен, само веднъж в живота си съзнателно съм преживял подобно разпознаване и то беше, когато видях за пръв път жена си. Ефектът беше поразителен и малко мистериозен.

Д-р Н: Казваш, че на Земята понякога, когато двама души се гледат един друг, могат да почувстват, че се познават отпреди?

П: Да, всеки го знае.

Д-р Н: Нека да се върнем към Рашел в духовния свят. Ако твоят пазител не беше проектирал себе си в образ с човешка форма, щеше ли да я разпознаеш по някакъв начин?

П: Естествено ние можем винаги да се идентифици­раме посредством разума си. Но по този начин е по-приятно. Знам, че звучи налудничаво, но това е... нещо социално... виждането на познато лице те кара да се чувстваш като у дома си.

Д-р Н: Значи е приятно да видиш човешки черти на хора, които си познавал в предишни животи, особе­но в периода на приспособяване, веднага след като си напуснал Земята?

П: Аха, иначе в началото се чувстваш малко объркан... самотен... а може би и смутен... когато за пръв път се връщам отново, това, че виждам хората такива, как­вито са били, ми помага да свикна с нещата тук по-бързо и срещата с Рашел винаги ми помага.

Д-р Н: Начин за повторното ти приспособяване към духовния свят ли е представянето на Рашел в човеш­ки облик веднага след всяка твоя смърт на Земята?

П: (с жар) О, да - така е! Тя ми дава сигурност. Чувствам се по-добре, когато видя и други, които познавам отпреди...

Д-р Н: Говориш ли на тези хора? П: Никой не говори, ние общуваме чрез мислите си. Д-р Н: Телепатично?

П: Да.

Д-р Н: Възможно ли е душите да водят лични раз­говори, които да не могат да бъдат възприети от другите по телепатичен път?

П: (пауза)... Когато става въпрос за интимни неща - да.

Д-р Н: Как става това?

П: Чрез допир - нарича се допирно общуване.

Забележка: Когато два духа се приближат много близо един до друг, те се свързват, а пациентите ми казват, че могат да изпращат лични мисли чрез допир, който преминава между тях като "електрически звукови импулси". В повечето случаи пациентите под хипноза не желаят да говорят за тези лични тайни.

Д-р Н: Можеш ли да ми разясниш как ти като душа проектираш човешки черти?

П: От... моята маса от енергия... просто мисля за чертите, които искам... но не мога да ти кажа как придобивам способността да правя това. 1

Д-р Н: Добре тогава, можеш ли да ми кажеш защо ти и другите души проектирате определени белези по различно време?

П: (дълга пауза) Зависи от това къде се намираш в своето преместване тук... когато видиш друг... и състоянието на ума ти.

Д-р Н: Точно до това искам да се добера. Разкажи ми нещо повече за разпознаването.

П: Виждаш ли, разпознаването зависи от... чувства­та на дадения човек, когото срещаш тук. Те ще ти покажат това, което искат да видиш от тях и което мислят, че ти искаш да видиш. Зависи и от обстоя­телствата около вашата среща.

Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен? Как различните обстоятелства могат да накарат енер­гийните форми да се материализират по определен начин спрямо други духове?

П: Има разлика между това дали си на тяхна тери­тория, или на своя. На дадено място те могат да решат да ти покажат едни белези, докато на друго място можеш да видиш нещо друго.

Забележка: Духовната "територия" ще бъде обяснена по-нататък, след като навлезем навътре в духовния свят.

Д-р Н: Да не би да ми казваш, че на вратата към духовния свят душата може да ти покаже един об­раз, а по-късно, в различна ситуация - друг?

П: Точно така.

Д-р Н: Защо?

П: Както ти казвах, начинът, по който се представя­ме на другите, до голяма степен зависи от това как се чувстваме в този момент... какви взаимоотноше­ния имаме с определен човек и къде се намираме.

Д-р Н: Моля те, поправи ме, ако съм разбрал нещо неправилно. Самоличността, която душите предс­тавят на другите, зависи от времето и мястото в духовния свят, а също и от настроението, а може би и от психическото състояние на ума в момента, когато се срещат?

П: Разбира се, и това е двупосочен процес... взаимно свързване.

Д-р Н: Тогава как можем да видим истинския харак­тер на съзнанието на душата при всичките тези промени в образа на всяка една душа?

П: (смее се) Образът, който проектираш, никога не скрива от останалите кой в действителност си ти. Във всеки случай това не е същият вид емоция, която знаем от Земята. Тук това е по-... абстрактно. Причината, поради която ние проектираме опреде­лени черти и мисли... се дължи на... потвърждаване­то на идеи.

Д-р Н: Идеи ? Имаш пред вид твоите чувства по това време?

П: Да... до известна степен... защото тези човешки черти са били част от нашия физически живот на друго място, когато сме откривали нещата... и сме развивали идеи... за нас всичко това е... цялост, която използваме тук.

Д-р Н: Добре, ако във всеки от нашите предишни животи сме имали различни лица, кое от тях прие­маме между животите?

П: Смесваме ги. Приемаме онези черти, които чо­векът, който виждаш, ще отъждестви най-пълно с теб, в зависимост от това за какво говориш с него.

Д-р Н: А какво ще кажеш за общуване без проекти­рани черти?

П: Разбира се, правим и това - нормално е.- но мислено аз се свързвам с хората по-бързо, когато има и черти.

Д-р Н: Одобряваш ли проектирането на точно оп­ределени черти на лицето?

П: Хммм... харесвам лица с мустаци... с изсечена челюст...

Д-р Н: Имаш предвид, когато си бил Джеф Танър, каубоят от Тексас, от живота, който обсъждахме по-рано?

П: (смее се) Точно така - и в други животи съм имал лице като на Джеф.

Д-р Н: Но защо Джеф? Само защото ти си бил той в последния си живот?

П: Не, чувствам се добре като Джеф. Това беше един щастлив, простичък живот. По дяволите, изглеждах страхотно! Лицето ми приличаше на онези от рек­ламите за цигари, които си виждал по шосетата. (подсмихва се) Харесва ми да се перча с дългите си, извити нагоре мустаци като Джеф.

Д-р Н: Но това е само един живот. Хора, които не са били свързани с теб в този живот, може да не те разпознаят тук.

П: О, много скоро ще разберат, че съм аз. Можех да се променя в нещо друго, но точно сега най-много се харесвам като Джеф.

Д-р Н: Това ни връща към обяснението ти, че в действителност всички ние имаме само една само­личност, независимо от броя на черти на лицето, които можем да проектираме като души?

П: Аха, виждаш хората такива, каквито са в дейст­вителност. Някои искат да покажат само най-доб­рата си страна, за да не си помислиш нещо лошо за тях - те не разбират, че е важно онова, към което се стремиш, а не това как изглеждаш. Пада голям смях за това как духовете мислят, че трябва да изглеждат, като дори приемат лица, каквито никога не са при­тежавали на Земята, но в това няма нищо лошо.

Д-р Н: Тогава говорим за по-незрелите души, така ли?

П: Да, обикновено. Те могат да се заяждат... ние не осъждаме... накрая ще се оправят.

Д-р Н: Възприемам духовния свят като място на върховно всезнаещо разумно съзнание, а ти го пра­виш да изглежда, като че душите имат настроения и са суетни, все едно че са отново на Земята?

П: (избухва в смях) Хората са си хора, независимо как гледат на своя физически свят.

Д-р Н: О, виждал ли си души, които са били и на други планети освен Земята?

П: (пауза) От време навреме...

Д-р Н: Какви са чертите на души от други планети, а не от Земята?

П: (уклончиво) Аз съм... един вид верен на своите хора, но при общуване можем да приемаме каквито си искаме черти...

Забележка: Получаването на информация от паци­енти, които са в състояние да си спомнят, че са имали предишни прераждания под нечовешки образ в други светове, винаги е предизвикателно. Спомените за тези преживявания обикновено се срещат само при по-въз­растни, по-напреднали души, както ще видим по-късно.

Д-р Н: Тази способност да се предават черти между душите подарък от създателя ли е, основаващ се на духовна потребност?

П: Как бих могъл да знам - аз не съм Господ!

Представата, че душите могат да грешат, предиз­виква изненада у някои хора. Изявленията в Случай 8 и на всички други мои пациенти показват, че повечето от нас все още са далеч от съвършените същества в духов­ния свят. Главната цел на прераждането е самоусъвършенстването. Основата на моята работа са психологи­ческите последици от нашето развитие както в духовния свят, така и извън него.

Видяхме значението от срещите с други същества при навлизането в духовния свят. Освен свързването с нашите водачи и други познати същества, аз споменах и за трети вид завръщане след смъртта. Става въпрос за случаите, когато никой не посреща душата и това е доста смущаващо.

Въпреки че рядко се среща при повечето от пациен­тите ми, аз все още изпитвам малко съжаление към онези от тях, които описват как са дърпани сам-самички от невидими сили към тяхното крайно местоназначение, където най-накрая установяват контакт с другите. Това прилича на приземяване в чужда страна, където си бил преди, но без носачи и бюро за информация за туристи­те, което да те упъти за посоката. Предполагам, че това, което ме притеснява най-много при този вид навлизане, е очевидната липса на каквото и да било духовно при­ветствие.

Собствените ми представи за това какво е да си сам пред духовната врата и зад нея не се споделят от онези души, които са привърженици на соловите изяви. Всъщ­ност хората от тази категория са опитни пътници. Като по-възрастни, зрели души те изглежда не се нуждаят от първоначална поддържаща система. Те знаят добре къ­де отиват след смъртта. Подозирам, че при тях процесът се ускорява, защото успяват по-бързо от онези, които спират да се срещнат с други, да се озоват на мястото, към което принадлежат.

Случай 9 е с пациент, който е имал много прераждания, обхващащи хиляди години. Около осем живота преди настоящия му най-накрая престанали да го пос­рещат на духовната врата.

Случай 9

Д-р Н: Какво става с теб в момента на смъртта?

П: Чувствам голямо облекчение и бързо излизам навън.

Д-р Н: Как ще охарактеризираш отпътуването от Земята към духовния свят?

П: Изстрелях се нагоре като стълб от светлина и вече съм поел по своя път.

Д-р Н: Винаги ли става толкова бързо?

П: Не, едва след последната поредица от животи.

Д-р Н: Защо?

П: Знам пътя, няма нужда да виждам никого -бързам.

Д-р Н: Не те ли притеснява, че никой не те посреща?

П: (смее се) Имаше време, когато беше добре да ме посрещне някой, но вече не се нуждая от такова нещо.

Д-р Н: Кой реши да ти позволи да влизаш в духов­ния свят без чужда помощ?

П: (пауза, след това свива рамене) Това беше... взаимно решение... между моя учител и мен... когато разбрах, че мога сам да се справям с нещата.

Д-р Н: И точно сега не се чувстваш прекалено объркан или смутен?

П: Шегуваш ли се? Вече няма нужда някой да ми държи ръката. Знам къде отивам и нямам търпение да стигна там. Един магнит ме дърпа натам и аз просто се наслаждавам на разходката.

Д-р Н: Обясни ми как действа този процес на дърпане, който ще те отведе до твоето местоназначение?

П: Яздя една вълна... сноп от светлина.

Д-р Н: Този сноп електромагнитен ли е, или какво?

П: Ами... прилича на радио-вълните - някой върти копчето и намира подходящата за мен честота.

Д-р Н: Казваш, че. си насочван от невидима сила, която не упражнява преднамерен контрол, и че не можеш да ускориш нещата, както правиш веднага след смъртта?

П: Да. Трябва да се движа с вълните от светлина... вълните имат посока и аз плувам с тях. Лесно е. Те правят всичко вместо теб.

Д-р Н: Кой го прави вместо теб?

П: Онези, които контролират... наистина не знам.

Д-р Н: Тогава ти не упражняваш контрол. Не носиш отговорността за намирането на собственото си местоназначение.

П: (пауза) Разумът ми е в синхрон с движението... аз се нося с резонанса...

Д-р Н: Резонанс? Звуци ли чуваш?

П: Да, вълновият сноп... вибрира... заключен съм в него.

Д-р Н: Нека да се върнем към обяснението ти за радиото. Твоят духовен път повлиян ли е от често­тите на вибриранията, в зависимост от това дали са с висок, среден или нисък резонанс?

П: (смее се) Не е зле - да, и аз съм на път, като самонасочващ се сигнал от звук и светлина... и това е част от моя тонален модел - моята честота.

Д-р Н: Не съм сигурен, че разбрах как светлината и вибрацията се комбинират, за да създадат насочва­щи вълни.

П: Представи си един грамаден настройващ камертон в проблясваща профучаваща светлина.

Д-р Н: Тогава има и енергия?

П: Ние имаме енергия - в енергийно поле. Така че, не са само пътищата, по които пътуваме... самите ние генерираме енергия... можем да използваме тези сили в зависимост от нашия опит.

Д-р Н: В такъв случай твоето ниво на зрялост ти дава известна възможност за контрол на скоростта и посоката на пътуването.

П: Да, но не точно тук. По-късно, когато се установя, ще мога да се движа много по-самостоятелно. Сега ме дърпат и от мен се очаква да тръгна с тях.

Д-р Н: Добре, остани в това състояние и ми кажи какво става след това.

П: (кратка пауза) Движа се сам... настанявам се на подходящото място... отивам там, към където при­надлежа.

Под хипноза аналитичният съзнателен ум работи заедно с подсъзнателния ум, като получават и отговарят на съобщения, насочени към нашите дълбоко залегнали спомени. Пациентът в Случай 9 е електроинженер и поради това си служи с някои технически описания, за да изрази своите духовни усещания. Склонността на този пациент да обяснява своите мисли по време на пътува­нето на душата чрез технически изрази беше насърчава­на, но не и диктувана от моите внушения. Всички паци­енти внасят своя дял от знания с отговорите си на въпросите за духовния свят. Този пациент използва поз­натите му физически закони, за да опише движението, докато някой друг може да каже, че душите се движат по този път във вакуум.

Майкъл Нютън "Пътят на душите"




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2901199
Постинги: 1136
Коментари: 3355
Гласове: 5854
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?