2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. varg1
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2014 00:25
Наночастиците намират все по-широко приложение в различни области на медицината и технологията като лекарствено-освобождаващи системи, биосензори или контрастни вещества. Очаква се производството на наночастици да нарастне многократно от изчислените днес 2300 на 58 000 тона до 2020 година.
Наночастиците могат да бъдат от природен, антропогенен, или изкуствен произход. Голямата им повърхност и подвижност определя тяхната химична и биологична активност. Най-важните наночастици с биомедицинско приложение са т.н. фулерни или въгледродни наночастици. Друг вид са металните наночастици, които от своя страна могат да бъдат златни наноколиди, сребърни наночастици, силициеви и т.н.Третият вид наночастици са полупроводникови или квантови точки.
Голям интерес напоследък представляват златните наноколоиди или още наричани златни наночастици. Като най-интересна е възможността им да се свързват с различни лекарствени агенти и по този начин да достигнат таргетната клетка или орган. Използването на златните наночастици като лекарствено-доставящи системи е възможно поради факта, че златото е способно да се свързва с важни функционални и таргетни лиганди, което им дава предимство и като контрастни агенти в редица медицински и диагностични процедури и изследвания. Друго тяхно предимство е малкия им размер, поради което лесно навлизат в различни видове клетки.
Златните наночастици са използвани в клинични изследвания на тежки метали при лечение на ревматоиден артрит още през 1920 година. В миналото главно под сферична форма, а днес се говори за най-различна геометрия на тези малки, но толкова интересни частици : нанопръчки, нанодиаманти, наночерупки.
С нарастване на тяхната употреба нараства и необходимостта от по-подробно изследване на токсичността им. Все още са много противоречиви данните по отношение на цитотоксичността им в различни изследвани клетки. В най-нови изследвания се наблюдава зависимост между размера и цитотоксичността. Обвиването на златните наночастици с полимери, какъвто е поливинилпиролидонът, се смята за един нов подход в намаляване на цитотоксичността им. Изследванията продължават в редица университети в света, но златните наночастици все още остават предизвикателство за учените.
http://www.forumzdrave.bg
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?