Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2014 12:11 - Квантови компютри
Автор: didanov Категория: Технологии   
Прочетен: 1042 Коментари: 0 Гласове:
0



Квантовите компютри вече са реалност

 

Поради няколко причини квантовият компютър е неизбежно постижение в съвременният свят. На първо място е проблемът, с който ще се сблъскаме до 10 години – силициевата технология достигна своя физически праг на възможности. Това е и истинската причината за многоядрените процесори. Миниатюризацията на транзисторите след по-малко от 10 години [до 2020-а] ще достигне размерите на атома. Това ще е сериозно препятствие за правилната работа на гейтовете в самия елемент – на границата между физичната реалност и света на квантовата механика, където започват да се случват доста странни неща. Добре дошли в царството на неопределеността.

Излиза, че щем-нещем трябва да се научим да използваме тези чудати закони. Въпрос на време е да пренесем световната изчислителна мощност в самата структура на материята – където градивни частици ще играят ролята на компютърни елементи. В следствие от закона на Мур – резултат от едно забележителното наблюдение, направено от Гордън Мур през 1965-а – става ясно, че броят на транзисторите върху един чип се удвоява на всеки 18 – 24 месеца. Този закон и до днес е в сила. Понастоящем типичният размер на елементите е от порядъка на 45 нанометра. Като екстраполираме закона на Мур може да оценим, че около 2020 година за складиране на 1 бит информация ще е необходим елемент с размерите на атом. Оттук нататък квантовите ефекти неизбежно ще станат определящи, защото физични елементи с такива размери няма как да съществуват.

Неопределеността на квантовата механика създава много нови възможности

imageКвантовия компютър се основава на това, че в квантовата механика са възможни суперпозиции при състоянията на частиците. За носител на информация се използва спина на частиците. Спинът на една частица се определя от ориентацията на оста й на въртене – както Земята има ос на въртене с определен наклон в градуси. В квантовата механика частиците не разкриват позицията си – суперпозиция – докато не бъдат измерени или наблюдавани. [За логическа 1-ца примерно се приема спин с ориентация от 90 до 180 градуса - всичко в този диапазон. Говорим за вероятностна 1-ца в проценти - повярвайте дори е по-шантаво от колкото звучи]. Целта е да се състави поредица квантово заплетени частици [всяка] в суперпозиция.

В една такава система, ако входните данни променят състоянието на някои от частиците, това ще се отрази на всички – в следствие от ефекта на квантовото заплитане частиците ще реагират по съответния „логичен“ начин. Още по-забавното е, че нищо от това не се случва преди момента на започване на измерването – докато не проверим резултата частиците са в суперпозиция. Тази неопределеност позволява „съществуването на всички възможни отговори“ докато не изискаме [определим] допустим резултат.

Извличане на изчислителна мощност от самата материя: от законите за определеност на материята; резултат въз основа на следствието от намерението.

Ако с такава верига кюбити се извърши някаква последователност на унитарни преобразования, то ще бъде реализирана процедура на обработка на информацията [записана в двоични числа], като паралелно ще бъдат обработени всичките 2n варианта на входните данни.

По-простичко казано, представете си неопределеност от поредица кюбити, която при подадени данни реагира и се наглася така, че предварително заплетената логика да остане – нещо като матрица или дори сметало. Самата концепция се различава много от тази при двоичната система, като повече наподобява проверка на всички вероятностите едновременно, от колкото логично пресмятане – нещо като „изчисляване“ на възможности в паралелни вероятности, като при това времето за извършване на операциите не е фактор. Задаваш въпрос и директно получаваш отговор от самата материя на Вслената.

Задачите, които могат да бъдат решени на класически компютър за експоненциално голямо [практически – безкрайно] време, на квантов компютър могат да бъдат решени за полиномиално голямо време – за реални задачи това означава извеждане резултат на момента. С помощта на такъв род операции може, например, да се намери периодът на периодична функция или да се разложи на множители много голямо число. Последната задача представлява особена ценност, понеже нейното решение би позволило лесно да се разшифроват кодовете, които се прилагат на практика. Разшифроването на такива кодове с помощта на класически компютри, макар и възможно по принцип, изисква толкова много време, че практически е неизпълнимо. Ето нещо интересно: 10 кюбита предлагат 1024 паралелни възможности, 11 кюбита предлагат 2048 възможности, а 12 кюбита – 4096. Преди да достигнете до 512 кюбита ще имате възможност да пресмятате повече възможности от броя на атомите във видимата Вселена – ето това се нарича изчислителна мощност.

Бъдещето на хибридните системи

image

Тъй като квантовият компютър е изключително ефективен за пресмятане на вероятности и разшифроване на кодове, той би бил полезен в съответните ситуации изискващи такъв тип изчисления. Но той не би се справил с работата на обикновен компютър. От къде идва разликата? Един съвременен процесор има тактова честота, която е в състояние да раздели секундата на повече от 2 000 000 000 равни части, и във всеки един момент да приложи своя набор от логики и инструкции? Процесорът може да оперира в реално време. Квантовият компютър от друга страна очаква инструкция [правилно зададен въпрос] и съответно връща резултат. Квантовата машина е по-скоро алгоритъм [механизъм за изчисления], отколкото самостоятелна изчислителна машина.

Докато класическият процесор нагъва времето със своята тактова честота за да приложи максимално много операции, то квантовия компютър връща отговора оптимално бързо с една операция. Квантовата изчислителна машина прилича на физически механизъм – където отделните кюбити имат физическа връзка и когато влияем на един кюбит това се отразява на цялата система.

За да можем да използваме квантовата изчислителна мощност ще е необходимо да се създадат хибридни системи – двоична и квантова, които взаимно да се допълват. Най-практично би било да се създаде процесор с допълнителни квантови инструкции, които да се използват само при необходимост. А пък кой знае, може да се измислят квантови инструкции, които изцяло да заместят познатия ни процесор.

Реалността днес Google вече използва квантова мощност

Интернет гигантът вече разчита на ресурсите на квантов компютър, за да разшири функционалността на своята авангардна разработка. По-рано тази година компанията създаде Квантова лаборатория по изкуствен интелект [Quantum Artificial Intelligence Lab] на базата оборудване от D’Wave. Проектът е ориентиран за изследване на възможностите на квантовата компютърна архитектура и тайните на космоса съвместно с NASA. Квантовият компютър на Google оперира с 512 кюбита и работи при температура равна на абсолютната нула.

Квантовата машина вече е заета с реална практическа задача – оптимизация на сензорите в очилата с допълнена реалност Google Glass, отговорни за разпознаване на човешкото мигане. Тази функция може да се използва от потребителя за снимане без гласова команда, а чрез просто примигване.

За коректна работа на подобна система е необходимо да бъдат елиминирани лъжливите сработвания на сензорите, които възникват при обичайни примигвания – с тази сложна задача се занимава квантовият компютър на Google.

NSA и апетитът им за изчислителна мощност

Агенцията за национална сигурност на САЩ [NSA] също разработва квантов компютър, който ще „разбива” всякакви схеми за кодиране. Така че, кодирането на целия Интернет трафик, за което настояват Google и други ИТ гиганти, няма да предпази потребителите от следене.

512 кюбита квантова изчислителна мощност биха разбили за миг всеки криптиращ механизъм познат в днешната дигитална ера. С настъпващите промени е необходимо да се мисли нов метод за защита – защо не квантов такъв? Квантовото заплитане позволява мигновено предаване на данни без значение от разстоянието – като единствено изпращача и получателя могат да имат достъп до информацията – квантов пренос на данни. Този вид пренос на информация не се ограничава от скоростта на светлината. Може би с навлизане на квантовите компютри ще настъпи и революция в преноса на данни.

IBM със скок пред всички

Дълго време изследователите от IBM работеха над проблема за квантовата декохерентност – възникването на грешки в изчисленията, дължащи се на влиянието на фактори като топлина, електромагнитни излъчвания, дефекти в материалите и др. Сега инженерите на компанията са постигнали минимално необходимото за реализиране на действащ квантов компютър.

Главно направление в тяхната работа е било увеличаването на времевия период, в който кюбитът може трайно да съхранява своите квантово-механични свойства. Според Матиас Щефен – един от учените на IBM, участващи в проекта за създаване на квантов компютър, вече е достигнат етапът, в който квантовите изчисления могат да престанат да бъдат само обект на лабораторни изследвания.

Освен това изследователите от IBM работят съвместно с учени от Университета Йейл над „триизмерен“ кюбит [3D qubit], чиито брой на едновременни състояния би бил по-голям от броя на квантовите състояния на обикновения кюбит. При това инженерите вече са реализирали една от бъдещите основни логически операции при квантовите компютри – controlled-NOT [CNOT]. Налице са всички основания да очакваме, че IBM ще успее да повтори историята отпреди повече от половин век, като отново създаде компютъра в едно различно направление.

D’Wave - „Ерата на квантовите компютри вече започна“

През 2006-а D’Wave беше първата компания, която демонстрира публично мощността на квантовата изчислителна машина – D’Wave One. Днес D’Wave Two е вече факт с изчислителна мощност над 3600 пъти по-голяма от най-мощният супер компютър в момента – машината разполага с набор от 512 кюбита. D’Wave Two е и машината в лабораторията на Google, която ще се опитва да „разбие“ тайната на космоса.

Свежа Наука



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907667
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?