Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2016 23:50 - Равни икономически възможности, или Възможност да бъдеш неравен?
Автор: didanov Категория: Политика   
Прочетен: 970 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 09.05.2016 00:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
http://geopolitica.eu

 

 

Силата на либерализма и пазарната икономика е в това, че либералните идеи позволяват на всички хора да развиват талантите си така, както сами смятат за нужно. Свободният пазар игнорира всички йерархии и социални различия, освен различията, зависещи от резултатите от икономически сделки. Либералите смятат, че хората имат равни икономически възможности и, съответно, че всеки индивид, оптимално използващ собствените си таланти и бизнес качества, сам определя своя социален статус. Критиците на либерализма обаче посочват, че тази формула зависи от условията, при които е възможен достъпът до "икономическите възможности". Така, Джон Шаар твърди, че либерализмът до голяма степен превръща социалната сфера в икономическа "бягаща пътека" и, че горната формула би трябвало да звучи така: "всеобщо равенство на възможностите за развитие на онези таланти, които се ценят от конкретни хора в конкретно време" (28). Според Шаар, именно прищевките на пазара определят, какви точно стоки, услуги и човешки таланти се търсят най-много или се котират на пазара по-добре от останалите, а индивидите, които не притежават такива таланти или услуги, са обречени да страдат от остро усещане за несправедливост. "Всяко общество - продължава Шаар - поощрява едни таланти и отхвърля други. Според теорията за равните възможности, да се реализират и напълно да разкрият талантите си могат само онези, които са готови да правят това, което изисква от тях обществото" (29). Това означава, че най-добре приети в либералното общество са онези негови членове, които имат общ произход и обща култура. Въпреки това, съвременният либерализъм се стреми да премахне националните бариери и декларира трансформирането на доскоро еднородните национални държави в полиетнически и крайно нееднородни политически образувания. Така, успешното осъществяване на икономическата политика поражда потенциални конфликти и неудовлетвореност.

 

 

Съществува мнението, че успехът на либерализма поражда проблеми за самия него. Навремето Маркс с основание посочва, че в обществото, в което всичко се основава на потреблението, човек постепенно започва да се отнася към самия себе си като към потребителска стока. Средният индивид става по-малко склонен да се ръководи от собствените си вътрешни критерии, ценности и интереси и, вместо това, започва прекалено да се фокусира върху опасността да се окаже на периферията на икономическата борба и се стреми интересите му винаги да съответстват на състоянието на пазара. Според Шаар, този подход в крайна сметка може да има катастрофални последици както за победения, така и за победителя в икономическата борба: "Победителите бързо започва да се смятат за нещо повече от обикновените хора, докато победените на практика биват обречени да бъдат смятани за полухора" (30). Под влияние на психологическия натиск, породен от непрекъснатата икономическа борба, и опасявайки се да не изпаднат от играта, множество хора, чиито интереси и начин на мислене не отговарят на текущото търсене на пазара, могат да се окажат дълбоко разочаровани и изпълнени с усещане за непълноценност и ревност. Мнозина от тях приемат правилата на икономическата игра, но все повече стигат до извода, че либералната формула "всички хора са равни" на практика важи само за онези, които са най-успешни в чисто икономически план. Мюрей Милнър, който споделя тезите на Шаар, посочва, че в тези условия теорията за равните възможности поражда психологическо усещане за незащитеност, без оглед на материалното благополучие на обществото, като цяло. "Изтъкването на равенството във възможностите неизбежно води до дестабилизиране на основите на обществото и до размиване и нестабилност на положението на индивида в това общество" (31). Безкрайната борба за богатство и стабилност, която, както изглежда, няма граници, може да доведе до негативни резултати, особено, когато обществото се сблъска с неочаквани икономически трудности. Антъни Флю също посочва, че "съревнованието, в което успехът на всеки от участниците е еднакво вероятен, прилича повече на лотария или игра на късмета, отколкото на истинска конкуренция" (32). Според Милнър пък, подобна икономическа игра е изтощителна и непредсказуема и "ако продължи прекалено дълго може да доведе до пълно изтощение на силите и упадък" (33).

 

 

Мнозина други съвременни автори също смятат, че основната заплаха за либерализма е свързана с постоянното повишаване нивото на благосъстояние, вследствие на собствените му икономически успехи. В последния си труд френските учени Жюлиен Фрьон и Клод Полин стигат до извода, че мощната експанзия на либерализма, довела до значително нарастване на благосъстоянието, неизбежно води и до появата на нови икономически и социални потребрости, които постоянно изискват ново материално покритие. Така, след като обществото неизбежно достигне определено ниво на материален растеж, дори незначителна икономическа криза може да доведе до осезаем спад на жизненото равнище, пораждайки социално неудовлетвореност и, вероятно, политически вълнения.

 

 

От друга страна, Полин посочва, че либерализмът, в съответствие с толкова тачената от него теория за "човешките права", много често е склонен да разглежда индивида като съвършен и завършен вид, който не се нуждае от по-нататъшно развитие и чиито потребности могат рационално да бъдат прогнозирани и удовлетворени. Воден от неутолимо желание да променя обкръжаващата го действителност с цел подобряване на собствените си условия за живот, "либералният човек" е склонен да смята, че единствения начин да постигне щастието е да постави материалното си благосъстояние и индивидуализма над всички останали цели (34). В действителност, ако "потребителската идеология" вече се е превърнала в неписан критерий за прогреса в либералното общество, то материалните потребности на съвременните "неорганизирани" маси следва непрекъснато да бъде отлагани, тъй като няма как да бъдат удовлетворени напълно (35). Освен това, всяко общество, възлагащо прекалени надежди на лечебната сила на икономиката, с течение на времето започва да разглежда свободата само като икономическа свобода, а ползата - само като икономическа полза. Така, "комерсиалната цивилизация" (civilпzation marchande), както я нарича Полин, неизбежно се изражда в хедонистична цивилизация, търсеща удоволствия и дълбоко егоистична по същността си. Тези твърдения са близки до позицията на Жюлиен Фрьон, който разглежда либерализма като общество на невъзможните потребности и неутолимите желания. Той отбелязва, че "както изглежда, алчността и излишествата не гарантират удовлетвореност, а по-скоро пораждат нова неудовлетвореност" (36). Вместо по един рационален начин да удовлетвори всички човешки потребности, либералното общество постоянно поражда нови потребности, които, на свой ред, също пораждат нови потребности. Според Фрьон, "нещата изглеждат така, сякаш ситите се нуждаят от повече храна, отколкото онези, които не си дояждат. С други думи, излишеството генерира своеобразен глад, сякаш нуждата и глада се превръщат в човешки потребности" (37). Понякога дори се създава впечатление, че либералното общество се опитва да създаде нови потребности, често непредсказуеми, често твърде странни. Фрьон стига до извода, че "колкото повече рационализацията на средствата за производство увеличава обема на достъпните блага, толкова повече нарастват потребностите, достигайки в развитието си до очевидно ирационални размери" (38).

 

 

Всичко това означава, че развитието на либерализма и съпътстващото го непрекъснато генериране на нови непредсказуеми потребности, в крайна сметка, застрашава философските основи на същия онзи рационализъм, върху който изначално се крепи либералното общество. Затова нерядко идеолозите на социализма звучат убедително, твърдейки, че след като либерализмът не се оказва в състояние да гарантира равенство на благосъстоянието, комунизмът поне гарантира равенство в умереността (или по-точно в бедността).

    Вместо заключение: От раздробено общество към тоталитарна система

 

 

Навремето символът на британския колониален империализъм Сесил Родс заявява: "бих завоювал и планетите, ако можех". Идеята отлично се вписва в духа на Прометей и е достойна за калените герои на Джек Лондон или за търгашите, описани от Балзак. Дали обаче, тя работи в един свят, в който старата капиталистическа гварния (ако използваме израза на Шумпетер) се превръща в застрашен вид? (39).

 

 

Тепърва предстои да изясним, какво съдба очаква одисеята на либерализма в едно обшество, където си съседстват хора, постигнали успех на икономическото поприще, и онези, които изостават от тях по икономическите си постижения, а егалитаристките принципи на либерализма препятстват развитието на морална система, която да оправдае наличието на подобни йерархични различия и каквато съществува в средновековното европейско общество. Оставяйки настрана пророчествата за упадъка на западната цивилизация, се налага да признаем, че е по-лесно да се постигне равенство на базата на икономическата умереност, отколкото равенство в богатството.

 

 

Социалистическите общества могат да се похвалят с по-голямо равенство в своята умереност (да не кажа бедност). Либералните общества обаче, особено през последните десетина години, постоянно са подложени на изкушението да направят един нелесен избор. От една страна, усилията им за развитие а пазара с цел създаването на по-конкурентна икономика, на практика, неизбежно водят до маргинализацията на определени слоеве от обществото. От друга страна, опитите им да създадат по-равномерно равнище на благосъстояние, по правило, водят до забавяне на икономическото развитие и застрашително повишаване нивото на бюрократичния контрол. Както вече посочих по-горе, либералната демокрация се основава на принципите за "неутралната държава" и свободния пазар, като най-добрата защита срещу радикалните политически идеологии, както и на тезата на Монтескьо, че търговията "смекчава нравите". Освен това, в резултат от либералния стремеж към разширяване на пазарите в глобален мащаб и, съответно, към ограничаване или изкореняване на всички форми на национален протекционизъм по отношение на търговията, капиталовите потоци или дори на трудовите резерви, работникът често се оказва в непонятна за него и бързо променяща се международна среда, която силно се отличава от защитеното локално общество, познато му от детството.

 

 

Този парадокс на либерализма отлично е описан от проницателния германски изследовател Макс Шелер, който има възможност да наблюдава неустойчивото развитие на либерализма първо по времето на кайзер Вилхелм ІІ, а след това във Ваймарската република. Той посочва, че либерализма постоянно си създава врагове както отляво, така и отдясно: в десния лагер това са онези, които виждат в либерализма заплаха за естественото, традиционно общество. "По този начин - отбелязва Шелер - възниква сериозна неприязън вътре в обществота, където равните политически и други права, т.е. признатите идеи за социално равенство, съжителстват с огромни различия в обемите реална власт, реална собственост и реално образование. Това е общество, в което всеки има "правото да се сравнява с който си поиска, но в което на практика всеки не може да се сравнява с никого" (40). Както посочва Луи Дюмон, в традиционното общество подобни идеи не могат да се развият до такава степен, тъй като повечето хора с силно привързани към своята общност и социалния си статус вътре в обществото. Индия представлява христоматиен пример за държава, която до голяма степен е съхранила обществения си модел, поне в малките градове и села, въпреки негативното влияние, породено от ръста на населението и постоянния конфликт между социалистическото правителство и либерализма на разрастващия се сектор на индустриалната икономика. Напротив, съществуването на съвременния либерализъм в далеч по-развития индустриално Запад, както изглежда, до голяма степен зависи от способността на либерализма постоянно "да изпреварва самия себе си" в икономически план.

 

 

Необходимостта от постоянна и бърза икономическа експанзия носи в себе си кълновете на социална и културна дезорганизация и именно тази загуба на "корените" обяснява привлекателността на радикалните идеологии, като ислямизма например. Действително,  как неконтролируемият растеж може да успокои радикалните поборници за човешки права, чиито стандартен лозунг е, че е недопустимо някой да бъде победител, а друг - неудачник?

 

 

Пред лицето на постоянната пазарна експанзия, отчужденият и лишен от корените си индивид в обществото, в което основна мерна единица е материалното благосъстояние, може да се сблъска с изкушението да пожертва свободата си в името на икономическата стабилност. Неубедително звучи и твърдението, че обричайки хората на материална взаимозависимост, либералните общества винаги са в състояние да спазват "обществения договор", на който се основава съществуването им. Икономическата изгода вероятно действително е надеждна опора, но тя не притежава онази емоционална сила, която тласка хората към саможертва в тежки ситуации и на която често разчитат националните държави, където все още са съхранени традиционните семейни ценности.

 

 

Ето защо, изглежда много вероятно, че поставяйки хората в изключително икономическа зависимост един от друг и ликвидирайки по-традиционните родствени и национални връзки, съвременният либерализъм е обречен да стигне до създаването на общество, в което при възникването на тежка ситуация всеки ще се опитва да "купи", надхитри или измами останалите, разчиствайки по този начин пространството за "терора на  всички против всички" и подготвяйки почвата за появата на нови тоталитарни системи. С други думи, духът на тоталитаризма възниква тогава, когато икономическата активност засенчва всички останали разновидности на социалното съществуване и когато "индивидът престава да бъде баща, спортсмен, вярващ, приятел, читател и просто нормален човек, превръщайки се единствено в субект на икономическата активност" (41). Ерозирайки значението на духовните качества и повишавайки статуса на икономическата активност, либерализмът на практика влиза в конфликт със собствените си принципи за свободата на личността, съществено облекчавайки появата на откровено тоталитарни течения. Тоест, налага се изводът, че докато икономическите идеали остават на втори план по отношение на неикономическите, индивидът все пак има някакво усещане за защитеност, независимо, че животът му често не е особено благополучен в икономически план. Последвалата поява на анонимния пазар, управляван от също толкова анонимна "невидима ръка" в едно анонимно общество, води до това, че, както посочва Хана Аренд, човек започва да се усеща откъснат от корените си и нищожен в социален план (42). Както показва опитът на доиндустриалните и традиционни общества, бедността невинаги е движещата сила на революцията. Към революционни действия са по-склонни онези, при които бедността се съчетава със съзнанието за загубена идентичност и усещането за екзистенциални незащитеност. Затова съвременните либерални западни икономики са длъжни постоянно да концентрират усилията си за продължаването на "икономическото чудо". Тъй като икономическият успех се превръща в основно мерило за морал, а националните чувства биват обявени за остарели, всички нововъзникнали икономически затруднения незабавно пораждат дълбоко неудовлетворение у онези, на които се налага да се сблъскват с бедността. Те са предразположени към същото чувство на "отчужденост", на което се основават всички някогашни успехи на марксисткия модел на социализма.

Тоест, не може да се изключва възможността, съвременното либерално общество да се сблъска в бъдеще със сериозни трудности, ако не се окаже способно да гарантира постоянния икономически растеж, особено ако продължи да ерозира семейната институция (например, като с помощта на данъчната система, поощряваща крайния индивидуализъм, превръща браковете в икономически неизгодни "предприятия") и съзнателни ликвидира националните общности в името на създаването на единен международен пазар, което неизбежно се съпътства от налагането на космополитната визия за света. Всички трудности пред глобалната икономика, която и без това вече е подложена на натиск поради увеличаването на числеността на населението в страните от Третия свят, могат да доведат в някои държави до връщането на десния модел на тоталитаризма, макар да е много по-вероятно, че новият тоталитаризъм ще дойде отляво, под формата на възраждане на "социалистическия експеримент", обещавайки икономически ползи на масите,  на които в течение на дълго време се внушаваше, че икомическите ценности са единствените значими. Именно защото "работниците на света" ще започнат отново да се осъзнават като отчужден международен пролетариат, изглежда по-вероятно, че те ще се окажат по-податливи към международния социалистически тоталитаризъм, отколкото към другите видове екстремни политически идеологии.




Гласувай:
1



1. kvg55 - В буржоазното общество няма равни ...
09.05.2016 09:57
В буржоазното общество няма равни икономически възможности - едни наследяват огромно материално богатство и възможности, а други наследяват само способностите си.
цитирай
2. didanov - здравей
10.05.2016 14:39
kvg55 написа:
В буржоазното общество няма равни икономически възможности - едни наследяват огромно материално богатство и възможности, а други наследяват само способностите си.

може би равни шансове за развиване на способностите поне в началото - както казава Буров - хората се раждат неравни, по ум, по дух, по п..шки дори, за какво ти равенство говорим?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2908716
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?