Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2015 22:11 - Има ли лекарство против българския инфантилизъм?
Автор: didanov Категория: Политика   
Прочетен: 1532 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Децата не възмъжават, ако не им се даде възможност за това и по-точно, ако не бъдат заставени да пораснат. Това става чрез постепенно увеличаване на отговорностите, които те носят за извършване на определени дела (задължения). Колкото повече препятствия среща по пътя си един индивид, толкова повече възмъжава и закалява характера си. При едно условие: препятствията да са преодолими. Иначе се стига до отчаяние, безпомощност („Нищо не може да се направи!“), деградация и дори до разпадане на личността.

      В своята история българският етнос, както всички други, се е сблъсквал с много препятствия и част от тях са се оказали непреодолими за него. За утешение му е останал фактът, че българите (Като хлебарките!) винаги оцеляват. Нещо, което дори е основание за гордост. Като постижение оцеляването не е достойно битие и никой не се задоволява с него, даже да е българин.

      От казаното по-горе се вижда, че инфантилизмът се преодолява с дела и смелост. Отнесено към днешната обстановка, това означава, че българите сами трябва да се освободят от мафиотското робство, което в България е надянало демократична маска. Мафията се отъждествява с цялата управляваща върхушка, включително „едрия капитал“, пръкнал се (официално) неизвестно откъде. Тъй като Мафията владее всички ресурси на страната и е готова да блокира всеки опит за съпротива, борбата ще бъде продължителна. Стратегията и тактиката на една такава борба са извън разглежданата тема. Ключов момент при освобождението е виновниците за поредната катастрофа да бъдат справедливо наказани. Това би бил изпит по обществена зрелост и стъпка към утвърждаването на българската нация.

      Борбата ще бъде тежка, но не е безнадеждна, както изглежда на пръв поглед. Опитът от Виетнам, Афганистан и другаде показва, че при необходимост една малка страна може да се конфронтира с целия свят, ако народът й е готов да се бори за свободата си — тя може да бъде съсипана в една война, но не и победена. Войната не е задължителен елемент при освобождението на поробените, но един народ, държащ на свободата си, трябва винаги да бъде готов и за това. Такива са изпитите на историята и народ, който не ги издържи, загива или деградира до роб, с когото никой не се съобразява.

      И след победата, и по време на борбата народът трябва да респектира управниците си. За цялата история на човечеството нито едно правителство в нито една страна през никоя епоха не е направило нищо добро за народа си без натиск отдолу. Всичко, което имат народите от Първия свят, е получено чрез многовековна и често пъти кървава борба срещу управляващите върхушки, а не чрез хленчене и апели за милосърдие.

      По-долу е приведена кратка хроника на борбата, която английският народ е водил в продължение на четири века за отстояване на правото си на достоен живот:

      1607 — селско въстание против „ограждането“ под лозунга „По-добре мъжествено да умреш, отколкото бавно да загиваш от нищета“;

      1640 — Дългият парламент решава, че кралят няма право да го напуска;

      1653 — съд и екзекуция на омразния лорд Страфорд; създаване на народна милиция;

      1642 — първа гражданска война и победа на парламента;

      1648 — втора гражданска война и обявяване на република; съд и екзекуция на Чарлз Първи Стюарт;

      1758 — стачка в Ланкшир;

      1763 — тъкачите в Лондон започват 10-годишна икономическа борба;

      1769 — революционни памфлети, работнически събрания, терор на полицията;

      1792 — лондонско кореспондентско дружество на Томас Харди и британски конвент за всеобщо избирателно право, разгонен от полицията;

      1795 — 200-хиляден митинг освирква премиера Пит;

      1797 — Комитет за защита във флота;

      1816 — стачки в Глазгоу, Бирмингам, Нюкясъл, Лондон и стълкновения с полицията;

      1819 — масови събрания за демократизация и против хлебния закон, брутално разгонени от полицията;

      1824 — разрешено е създаването на трейдюниони;

      1829 — опит за създаване на национален профсъюз и репресии от страна на властите;

      1830 — възникване на движение на ратаите;

      1831 — селски нападения над дворците и замъците;

      1832 — избирателна реформа и ликвидиране на „гнилите“ места;

      1839 — конвент на чартистките делегати, внасяне на петиция в парламента, отхвърлянето й и репресии срещу чартистите; работническо въстание в Бирмингам;

      1840 — създаване на национална чартистка асоциация;

      1842 — втора чартистка петиция и отхвърлянето й; политически стачки в Северна Англия;

      1848 — чартистки демонстрации вглазгоу и Манчестър („Хляб или революция!“), сблъсквания с полицията и воиската; трета петиция и провалът й;

      1858 — стачка на строителите в Лондон за деветчасов работен ден;

      1861 — 1865 работниците блокират военната намеса на Англия на страната на южняците в САЩ и подкрепят полското въстание през 1863 г.

      1866 — масови демонстрации в Лондон, Бирмингам, Глазгоу, Манчестър… За нов избирателен закон, и победа;

      1880 — създаване на работнически кубове, социалдемократическа федерация,

      1890 — Социалистическа лига, фабианско дружество, Обединена лига за защита на закона и свободата;

      1888 — стачка в тебеширената фабрика;

      1889 — успешна стачка в газовата компания в Лондон; успешна стачка на докерите; подем на трейдюнионизма;

      1905 — „гладен поход“ в Лондон;

      1906 — създаване на Лейбъристката партия;

      1908 — стачка на текстилците;

      1909 — стачка на корабостроителите;

      1911 — ограничаване правата на камарата на лордовете; стачка в лондонското пристанище за повишаване на заплатите; окървавена железничарска стачка;

      1912 — стачка на миньорите; обединяване на профсъюзите;

      1913 — стачка на трамвайните работници в Дъблин;

      1915 — стачки на миньорите в Уелс, Шотландия и създаване на работнически котитети в басейна Клайд;

      1917 — стачки в 48 града;

      1918 — стачки в Ковънтри, Бирмингам, Ланкшир, Уелс…; избирателна реформа;

      1919 — Войнишки въстания във Фолтон, Дувър и експедиционните корпуси в Русия и Франция; демонстрации в полза на Русия; железничарска стачка;

      1920 — първотаиски демонстрации за солидарност с Русия с участието на лейбъристите; стачка на железничарите и шофьорите и спирането й със сила, повторна стачка и неуспех;

      1925 — стачка на миньорите и отменен локаут;

      1926 — локаут на собствениците на мини и обща стачка със самоотбрана срещу полицията;

      1931 — стачка на матросите във военния флот против намаляването на заплатите;

      1934 — „гладен поход“ до Лондон под лозунга „Долу войната, глад и фашизъм“; 150 хиляди работници провалят демонстрация на фашистите;

      1935 — плебисцит на пацифистите за мир;

      1936 — „гладен поход“ на 200 000 безработни в Лондон;

      1938 — освирквапе на Рибентроп в Лондон при окупацията на Виена;

      1939 — демонстрации под лозунга „Хората от Мюнхен да си отидат!“;

      1940 — създаване на доброволни отреди за гражданска отбрана и едномилионно опълчение; доброволно увеличаване на работния ден до 9,5–12 часа; въздушните нападения увеличават съпротивителната способност на англичаните;

      1942 — митинг на военни в Лондон за откривапе на втори фронт; нов митинг и петиции за втори фронт.

      Хронологичното изреждане на факти може би не дава точна представа за значимостта на изложените събития, особено за читателите, които имат по-повърхностна представа от историята на Англия. Все пак се вижда каква цена са заплатили англичаните, за да постигнат това, което имат. Такива хора не могат да бъдат деца.

      Не всички действия на английския народ са „цивилизовани“, според представите, които ни насаждат управляващата у нас върхушка и контролираните от нея медии. Всъщност цивилизованите народи постъпват именно по описания в хрониката начин: стачкуват, въстават, режат главите на кралете си, когато другите средства са изчерпани; при екстремни ситуации всичко останало е „разкарване на топката“ в полза на управниците.

      От хрониката се вижда също, че даже когато някои акции са завършвали без успех за борещите се, пак е имало политически последици — управниците са били принудени да проведат реформи. Вижда се също, че трудещите се не са ненаситни консуматори с бездънни стомаси — когато родината е в опасност, те сами предлагат да работят повече за по-малко пари и се стремят да участват в отбранителната война.

      И така, лекарство срещу социален инфантилизъм е намерено. Остава да се види можем или не можем да го използваме.

      Можем ли да осъзнаем недостатъците на характера си? Ако не можем, напразно се пъчим с високата си природна интелигентност.

      Ако ги осъзнаем, имаме ли сили да ги отстраним? Нали да поискаш, не е все едно да го направиш. Ако не можем, значи сме обречени да изчезнем като народ. От българите стават добри американци (които успеят да се вредят!), защо да не станат и добри сърби, гърци, румънци, турци…? Този процес отдавна е започнал.

      А може би трябва да се състави психологически тест за гражданска (социална) вменяемост, който да отсейва социално инфантилните българи от порасналите? Може би граждански права и отговорни постове трябва да се дават само на граждански вменяеми лица? Невменяемите никога не биха се съгласили с въвеждането на такъв ценз — дори ако това им струва живота. Защото са суетни деца.

      Не всички българи са инфантилни. Има и пораснали, но за съжаление повечето от тях са изпечени мошеници и безскрупулни използвачи. Разликата между тях, от една страна, и децата-мъже и децата-жени, от друга, е, че последните не разбират какво вършат, а мошениците добре разбират и умело манипулират децата.

      А сега да се върнем към измислените примери, разгледани в увода. Към кой от двата народа можем да бъдем причислени? Казаното дотук сочи, че без да сме професори, притежаваме цялата им разхайтеност. Не е ласкателно, но е така.

      Все пак имаме шанс да пораснем, и той не е нито в някакви външни сили, нито дори у Мафията, която ни владее, а единствено у българския народ. Осъзнаването на проблема е първата стъпка към решаването му.

      В крайна сметка, който знае, че е глупав, вече не е глупав.

     Г.Андреев "България или Мафията"




Гласувай:
2



1. dartanjan - Насилието не решава проблема и д...
12.03.2015 22:38
Насилието не решава проблема и днешното състояние на света го потвърждава категорично. Това което решава проблема е осъзнаването на битието и божиите принципите, които са заложени във фундамента на вселената. Порастване, осъзнаване и повече любов в обществото. Революциите сменят персонажите, но запазват действащите принципи и те са дело на неосъзнатото общество. Подтисниците лоито се стремят към обраничаване на човешките права и свободи винаги имат робска психика уи се владеят от реваншистки чуства и ниски страсти като страх, егоизъм и суета.
цитирай
2. didanov - по принцип си прав
12.03.2015 22:45
че революциите изяждат своите деца и след 30/40 години историята се повтаря с нови лица...в случая имам въпрос към теб : Как конкретно да приложим любовта за да подобрим положението си като общество и народ? Няма ли това пак да бъде една революция, само че на Любовта?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: didanov
Категория: История
Прочетен: 2907518
Постинги: 1149
Коментари: 3364
Гласове: 5866
Спечели и ти от своя блог!
Блогрол
1. Цар Мидас, бриги и пеласги – Троя е на Балканите?
2. Българското хоро - древно писмо от живи йероглифи
3. Тракийският император Роле и паметника на цар Мида
4. Корените на българската народност
5. Българският генетичен проект
6. "Как ни предадоха европейските консули"
7. Мегалитите - трогателно свидетелство за детството на човечеството
8. ДЖАГФАР ТАРИХЫ, ПЕЛАСГИТЕ и остров КРИТ
9. Сурва Година, Сура Бога и Веда Словена
10. Древно-тракийско скално светилище под Царев връх – предшественик на Рилския манастир
11. неизвестното племе на мияците
12. Масагетската принцеса Томира и битката й с персийския цар Кир
13. Хубавата Елена в Египет
14. Склавини и анти в долнодунавските земи
15. Кои са мирмидонците?
16. Еничаринът Склаф, името Слав и робите
17. Аспарух, Мемнон и етиопските българи
18. Името на Кан(ас) Аспарух не е случайно
19. Срещата м/у Калоян и Пиер дьо Брашо
20. Амазонките на Тезей, Херодот, Дахомей, Южна Америка и Африка
21. Фердинанд I, славянин и потомък на витинските князе.
22. НОВ МЕТОД ЗА РАЗЧИТАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ РУНИ
23. Амазонките в древността (Тракия, Мала Азия,Либия)
24. ПОЛИСЪТ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА
25. АТЛАНТИ ЛИ СА МИТОЛОГИЧНИТЕ ТИТАНИ?
26. Черноморската Троя – тайната на Ропотамо
27. Брут Троянски - легендарният първи владетел на Британия
28. ЧУЖДИЦА ЛИ Е НАИМЕНОВАНИЕТО "ТРАКИ"?
29. О неразумний, защо се срамиш да се наречеш...мизиец?
30. Черноморската Троя - коя българска река е Омировата Симоис?