„Днес всяко българско село минава пред трагедията на четвърта мобилизация в Украйна. Стотици повиквателни се изписват за всяко село. Големи български села се вдигат на въстание. Българските младежи, мъже от активна възраст напускат родните огнища, заминават за чужбина, за да не участват в гражданска война в Източна Украйна.

Дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ със скромни възможности организира хуманитарна пратка 5 тона за българите в Донецк и Луганск. Р. България каква пратка организира за българите в Донецк? Хуманитарна ли? Обаче, както и преди, оставаме с чувство, че сме сами. Сами във всичко. Ние не чуваме гласа на България. Преди 1989 г. не го чувахме, чувахме за някаква си 16-та република на СССР. Днес не чуваме изобщо българския глас за нас. България мълчи…

Ще изложи ли Р. България главни точки, необходими днес за Българска Бесарабия, ще избистри ли българската държава своята позиция днес, която би позволила поне да се интересува публично за съдбата на българите в Украйна, да застане пред международни институции, като естествен представител на своите сънародници, които в миналото също са положили основите на свободна България, за да брани интересите на българите и българщина тук пред света?! Коя държава ще отстоява нашите права? Къде има още втора българска държава?!“

Ето и цялото писмо:

До Президента на Р. България
г-н Росен Плевнелиев
До Министър-председателя
на Р. България г-н Бойко Борисов
До Министъра на Външните работи
на Р. България г-н Даниел Митов
До Председателя на
Народното събрание г-жа Цецка Цачева
Копие:
До Асоциацията на българите по света
До Председателя на дружество «Родолюбец»
До Партия „Атака“
Уважаеми господа!
Дружество „Св. Св. Кирил и Методий“, регистрация 30.03.1989 г., като първа българска организация на българи в СССР, е инициатор на българско национално Възраждане във СССР. От началото 1980-те години е поставяло регулярно пред държавни институции на Украйна и на Р. България въпроси за нарушаването на правата на българите. Очаквахме българската държава, като държава на българите, по пример на други, съседни нам държави, да постави пред институциите, особено Украйна, въпроса за брутално неспазване на подписани договори, нарушаване правата на българското население в тази държава. Пред март 2014 г. сме поставили в Народното събрание на България, Министерството външните работи и лично на г-н Кристиан Вигенин да се вземат такива решения от българските държавни институции, които да не позволят да се упражнява насилие към българите в Украйна.

През 2014 г. мирът в Бесарабия едва се запази, въпреки различни провокации, въпреки загинали българи в гр. Одеса на Куликово поле и Дома на Профсъюзите, в Източна Украйна. На една от срещите в Генералното Консулство на Р. България в град Одеса на 31.10.2014 г. поканихме господата Кристиян Вигенин и Сергей Станишев да се посети гр. Болград, за да се направи среща с местни активи на българското националното движение, обаче това остана без отговор до днес. Мълчи България, мълчат българските държавници.

Днес всяко българско село минава пред трагедията на четвърта мобилизация в Украйна. Стотици повиквателни се изписват за всяко село. Големи български села се вдигат на въстание. Българските младежи, мъже от активна възраст напускат родните огнища, заминават за чужбина, за да не участват в гражданска война в Източна Украйна. Дружество „Св. Св. Кирил и Методий“ със скромни възможности организира хуманитарна пратка 5 тона за българи в Донецк и Луганск. Р. България каква пратка организира за българите в Донецк? Хуманитарна ли? Обаче, както и преди, оставаме с чувство, че сме сами. Сами във всичко.

Ние не чуваме гласа на България. Преди 1989 г. не го чувахме, чувахме за някаква си 16-та република на СССР. Днес не чуваме изобщо българския глас за нас. България мълчи. Храбрите българи по света преди време се опълчиха срещу малката Молдова. Към Украйна световната българщина сякаш се изгуби във времето и пространството. До кого, до каква държава, държавни институции да се обръщаме, за да не сме сами срещу издигащия се в пълен ръст днес национал-шовинизъм в Украйна?!

Унгария, Чехия, Полша, Румъния си казаха думата за своите сънародници в Украйна. Българите, гагаузите, православните албанци, чиято прародина е България, очакват да се чуе гласът на България. Гласът на онази България, която ще се застъпи за националните правдини и културно-социалните свободи на компактно българско население в Бесарабия. Ще изложи ли Р. България главни точки, необходими днес за Българска Бесарабия, ще избистри ли българската държава своята позиция днес, която би позволила поне да се интересува публично за съдбата на българите в Украйна, да застане пред международни институции, като естествен представител на своите сънародници, които в миналото също са положили основите на свободна България, за да брани интересите на българите и българщина тук пред света?! Коя държава ще отстоява нашите права? Къде има още втора българска държава?!

Бесарабия в миналото, както е била люлка на българската държава, така била и родина на българското опълчение, борещо се за свободна българска държава. Днес България ще се застъпи ли за националните правдини и културно-социалните свободи на компактно българско население в Бесарабия?

С уважение,
Съветът на Дружеството
Infobalkani