Порок 1: Той е слаб: измисля лъжа, измама, притворство. Пълзене и низкопоклонство са един вид обществени институции. „Ако с право не върви, то поизкриви. Който бърка меда, ще си оближе пръстите.Браво на оня, що е могъл да се възползва!.“ Порок 2 Жестокосърдечие. Той е готов повече да накаже, отколко да прости: да прибегне към най-черни лъжи и клевети само и само да си отмъсти; за ината си да развали най-святата и полезна работа. Няма по-голям потисник от оня, които дълго е страдал от потисничество! Порок 3 Низката завист е важен двигател във взаимните обноски на отделните личности. Тя отрича дарби, заслуги, отличия. Тя не му дава да съзре и зрънцето от искрена преданост към добро дело. Порок 4 Навикнал да туря личните блага по-високо от държавните, които бяха за него чужди, той е прекален себелюбец, малко годен за дейност, която изисква съзнание и усилие :“Другиму било как било, на мене да си е добре! Когато умра аз, тогава да опустее целия свят! Господ за всички, а всеки за себе. Царската работа край няма . . . Той е крайно снизходителен към всички пороци :“ Я си налягай дрипите! Щом на тебе не вреди, ти по пътя си върви.—Ти ли ще оправиш света? ! .“ . . Порок 5 Той е немърлив, разпасан, неточен, невежлив.Обещава, а не дава :“ С обещание имот се не свършва, Както за агата и за него „времето е безимотност". Яваш — яваш, тоест полека-полека! Порок 6 Той е често лекомислен и непостоянен: въодушевено почва, скоро се насища и всичко зарязва; почти във всичко прави големи скокове :“Всяко чудо за три дена. Замъчила се планината, та родила мишка“ Порок 7 съмнителност и недоверие в силите си, малодушие и тъпо покорство, което му докарват недостиг в народна гордост, в съзнание и мъжество да се противи на беззаконията и неправдите :“Мравка ли е насреща, ти с мечка се бори. Противника си не го вземай овца, а вълк. Показвай се по-малък, от какъвто си, по-добре ще минеш. Няма що да се прави : така ни е било писано!Търпи, па кърпи. Трай душо, черней кожо!Не се рита против ръжен. И без петли съмва...“ Порок 8 неустойчив в мненията и убежденията си, , безнравственост и свободия ; нецеломъдрие и разврат; подбиване на всеки авторитет и леко отнасяне към всичко най-свято и най-възвишено. Порок 9 Гъвкав пред силните, мъжествен пред слабите, той се покланя на безредицата за да овладее положение, което редът не им дава. Не заслуги и не дарби издигат личността, а най-често тъпата съвест, робския ум, презрението към честта и светостта на човека. Гледайки бързо да се издигне и лесно да забогатее, той изгуби гражданска доблест и чувство на дълг. Беззаконие, недоверие, всезнание, бездушно изпълнение и трепет от отговорност са най-често основи на живота му