Въпросът кой ще управлява с ГЕРБ е фалшив и от нощта на изборите ни се натрапва, за да отклони вниманието ни от очевидното. Този въпрос получи отговора си още в началото на лятото, когато ДПС се отказа от управляващата коалиция с БСП. Днес всички се питат кой с кого, защото в България паметта е къса и трае от един сутрешен блок до друг сутрешен блок. Отговорът бе даден преди пет месеца, когато ГЕРБ и ДПС се разбраха за съвместно бъдещо управление. Това не е станало публично, което не означава, че не е станало задкулисно – любима дума на българските протестърски активисти.

Изборите на 5 октомври се случиха именно поради тази договорка, а не защото Георги Близнашки, Александър Кьосев и Калин Янакиев седяха на жълтите павета с Конституцията в ръка. Не протестите, нито икономическото положение, нито парламентарна или управленска криза станаха причина за извънредния вот на 5 октомври. Единствената причина бе изневярата на ДПС, която заряза столетницата малко преди медената им година да е изтекла, за да се върне при старата си любов с генералски пагон и мутренско минало.

Защо всички упорито забравяме, че Бойко Борисов бе предложен за най-високото звание в своята полицейска кариера от Ахмед Доган?

Днес нещата са толкова прости и ясни, че е обидно да бъдат коментирани. ГЕРБ и ДПС получиха желаното мнозинство, но единственият им проблем е как да го легализират. Нещо като контрабандата, която и двете страни отлично познават и която е оставила траен отпечатък и в политическото им мислене. 

 

Бойко Борисов получи контрабандно мнозинство в днешното Народно събрание, но големият му проблем е как да го представи като честно спечелен политически капитал.

 

По-лесно е да разбираме Борисов през манталитета на контрабандиста, отколкото на политика. Все пак половината от биографията му по време на прехода официално е свързана с криминалния начин на мислене, действие и общуване. Според свидетелствата на хора, които са го наблюдавали отблизо, Борисов е изнасял амфетамини за Турция и е внасял хероин оттам по заръка на Бай Миле и СИК, и то в лично качество, а не като тартор на организация. Неговият ум, неговото сърце, неговият интегритет са формирани в криминална среда и е повече от наивно, да не кажа глупаво, да се тълкуват жестовете и постъпките му на политик от типа невзрачен възпитаник на български социалистически ВУЗ. Още по-малко с измислените категории на т.нар. западна демокрация, които така и не видяхме реализирани в България.

Тази забележка е по повод безкрайните словесни упражнения на тема „немска коалиция и възможна ли е тя у нас”. Не е възможна, разбира се, защото се намираме в България, а не в Бавария. Ако се вгледаме внимателно в политическата биография на Бойко Борисов, ще видим, че неговото влизане в политиката и шеметните му успехи се дължат единствено и само на контрабандния начин, по който го прави и което е по-важното – по който му позволяваме да го прави. 

 

Борисов превзема българската политика така, както ТИР с контрабандни цигари преминава през ГКПП „Капитан Андреево” посред нощ

 

– лампите на митницата са изгасени, дежурният митничар е „наш човек”, но за да не се обърка нещо, за всеки случай преминаването на пратката се следи от екип на НСБОП, в случай че някой от държавните служители прояви самодеен ентусиазъм и реши да проверява камиона. 

За незапознатите ще поясня, че в такива случаи служителите от специалните служби се стрелват като ястреби, за да съобщят на „неправилния” митничар, който е решил да работи съвестно, че пратката е контролирана, а контрабандата се следи от най-високо ниво, за да се хванат поръчителите и т.н. Е, от 13 години Борисов минава контрабандно през българската политика, но никой не е заловил нито поръчителите, нито се е осмелил да му направи дори елементарна проверка на документите.

Трябва ли да казвам, че загасените светлини на митницата и колата на НСБОП са метафора за заспалата журналистика и безгръбначните институции, които направиха възможна политическата кариера на бодигарда от СИК. Въпросът ми е риторичен – трябва. Предпочитам да обидя по-интелигентните читатели, отколкото да не бъда разбран.

Та да се върнем на днешната следизборна ситуация. Непрекъснато всички повтарят, че ДПС няма да участва във властта, но е точно обратното. Борисов няма да назначи формално министър от партията на Доган, а неформално ще остави нейните хора на ключови места в съдебната власт, в европейските фондове за екология и земеделие, както и в строежа на ключови обекти, в това число и на „Южен поток”. Освен това никой няма да махне ДПС от невидимата, но крайно доходоносна позиция на основен разпоредител на големите поръчки в здравеопазването. Публична тайна е, че ДПС държи под контрол огромните пари, които се изливат в този сектор. Все ще устискат един мандат, без „лексемата” Мариана Георгиева да им е министър. Важното е далаверата да върви. Така, както впрочем вървеше и при предишното управление на ГЕРБ, когато ДПС уж беше в опозиция, а тандемът Делян Пеевски – Цветан Василев постигна невиждани висоти с помощта на държавата в лицето на Бойко. Един съвет от мен –

 

който от политиците ви каже, че не иска да вижда ДПС във властта, значи работи ДПС да е на власт.

 

Елементарно упражнение, което лично мен ме обижда, защото от сто километра е видно, че Борисов и Доган са в съюз и играят заедно. Но да се върнем на изборите. Борисов вече си беше уредил мнозинството с ДПС и се яви на предварително спечели избори, но най-неочаквано му се получи засечка: осветлението не угасна, за да мине пратката незабелязано.

Реформаторският блок не взе достатъчно гласове и съответно мандати в новото Народно събрание, за да направи параван пред контрабандното управление на Бойко и Доган. Така го интерпретира самият Борисов. Забелязахте ли, че всички бяха изненадани от високия резултат на реформаторите, а само лидерът на ГЕРБ беше кисел от тях в нощта на изборите. От една страна, ГЕРБ инвестира много и като отношение, и като хора с финансови възможности в Реформаторския блок, така че да го превърне в прилична патерица, а от друга страна, нито реформаторите, нито ГЕРБ получиха необходимия брой гласове, за да съставят дясноцентристката коалиция и така да легитимират същинския съюз между ГЕРБ и ДПС. В интерес на истината, ГЕРБ се оказаха по-голямо разочарование, защото получиха под деветдесет мандата. На всичкото отгоре, поради ниската избирателна активност в Народното събрание влязоха всякакви партии, които изразиха готовност да участват в прекарването на пратката и в подялбата на нейната печалба. Борисов веднага схвана този сюжет и затова изглеждаше толкова недоволен. 

 

Повече съучастници, по-малко печалба. Това е дилемата в българския политически живот днес,

 

а не как партиите да постигнат широк консенсус в името на важните за България политики като здравеопазване, административна реформа, правосъдие и социално осигуряване. 

Борисов и Доган имат дизайнерски проблем и той се състои в следното: как да направят уродливата си коалиция приемлива и да я скрият или изперат – както ви харесва – чрез лесно преглъщащи се политически съдружия. Предполагам с голяма степен на достоверност, че са вършили това в банката, която самите те затвориха принудително. Прането на пари от наркотици, контрабанда на алкохол, цигари, горива и други стоки, проституция и трафик на хора са истинските специалности на тези политици. 

 

В момента ГЕРБ и ДПС се опитват да направят с държавата онова, което направиха с КТБ.

 

Да изперат и откраднат вот. Гласоподаватели ли са, вложители ли са, е все едно. В момента се опитват да намерят легитимация за вече извършени престъпления, а за съжаление, желаещи за съучастници бол. Всички те са избрани от народа. 

В този коментар няма да се фокусирам върху останалите политически сили. Ще го отложа за по-късно, когато правителството бъде съставено, но засега намирам, че само БСП е уцелила вярното поведение в тази вакханалия, и заявеното решение да остане твърда опозиция запазва дългосрочните й шансове след катастрофалните резултати от изборите. Подозирам и че Волен Сидеров ще прояви здрав инстинкт за самосъхранение, но както казах, не искам тук да правя анализ на отделните партии. Ще го оставя за деня, в който ще се избере новото правителство. Сега ще пробвам да говоря не като анализатор на контрабандата в България, а като наивен и отстранен политически наблюдател, който се опитва да си обясни възможността за бъдещата управляваща коалиция, както и да обобщи резултатите на своите наблюдения от година насам. 

По формални причини управляваща коалиция е невъзможна: ГЕРБ дойде на власт срещу управлението на БСП и ДПС, след масови протести, които задаваха въпроса „Кой?” по адрес на Делян Пеевски. Днес, когато се разбра, че Пеевски се е разбрал с Борисов, няма въпроси „Кой?”. Излиза, че протестиращите протестират, когато Пеевски и ДПС управляват с БСП, но нямат нищо против, когато управляват, и то задкулисно, с ГЕРБ и Борисов. Впрочем последните избори бяха истински морален разгром за протестиращите от миналото лято. Пеевски не само запази властта си, но и я разшири, Волен Сидеров, който бе изпаднал отвсякъде, се върна в политиката, в НС попадна още една националистическа партия, а БСП се клонира в лицето на Първанов и не само че не умря, ами остана втора политическа сила с всички шансове да се върне триумфално във властта след поредното поражение на Борисов и ГЕРБ, този път в компанията на ДПС. Не бива да забравяме това

 

– ДПС и ГЕРБ днес са управляващата коалиция, която търси явочна квартира за мръсния си съюз.

 

Каква по-подходяща роля за това от най-големите антикомунисти и борци срещу ДС от самонареклите се реформатори! От формална гледна точка РБ е опозиция както на ДПС и БСП, така и на ГЕРБ. Борисов е член на БКП и кадър на силовите мутренски групировки. Петър Москов казваше с презрение за него, че е разтривал ушите на Тодор Живков. Освен това Борисов наскоро назначи (чрез служебното правителство) Димитър Гогов за шеф на „Южен поток” – ясен знак, че ГЕРБ не се отказва от този проект, просто иска да измести фирмите подизпълнителки на БСП и Цветан Василев и да ги замени с тези на ГЕРБ и Пеевски. Как реформаторите ще управляват с този човек, е въпрос с повишена трудност за всеки средностатистически демократичен избирател. Другите анти-Бойко и анти-ДПС партии на нивото на предизборните си заявки са ББЦ на Бареков, „Атака” на Сидеров и Националният фронт на Валери Симеонов. Техните лидери и изявени членове са казвали такива ужасни неща за Борисов и ГЕРБ, да не говорим за ДПС, че дори и на мен ми е неудобно да ги цитирам тук.

 

Те влязоха в парламента единствено и само защото бяха анти-ГЕРБ.

 

Остава АБВ на Първанов, който отдавна е лявата патерица на Борисов и направи движение с единствената цел да отслаби БСП, да я постави в послушно положение спрямо ГЕРБ, така както направиха десните със СДС и отломките му. Нека отново повторя, за да не се хване някой буквалист – не си правете илюзията да мислите, че ДПС е в опозиция, а Борисов го е бил. Не се правете на неосведомени и незнаещи по въпроса за истинската власт в България. Тя е у Ахмед Доган и това личи само от начина, по който Пеевски командва прокуратурата и ВСС. Борисов е подизпълнител на тази „обществена поръчка”, която нарекохме политическа контрабанда. Всеки, който влиза в коалиция с ГЕРБ или по какъвто и да било начин ги подкрепя, е сатрап на Доган и ДПС. Това е просто, ясно и безусловно. Всички приказки, които ще чуете от тук нататък за националното спасение, общите компромиси, широкия консенсус и прочие локуми, се опитват да прикриват срамната тайна на Бойко, Доган и техните съучастници. Тайната на задкулисната им власт, която безпроблемно преминава в публична пред безучастните български погледи. 

Автор Явор Дачков www.glasove.com

По идиотско нещо не бях чел, само спомни 11.05.2013г !

а чрез тях самият Ердоган!

БСП и ДПС не е уродливо, а ДПС и ГЕРБ е крайно уродливо ? че от къв зор ?